70% от българите твърдят, че в последните седмици са усетили увеличение на цените на стоките и услугите, които ползват
Мнозинство от 70% от пълнолетните български жители настояват, че в последните седмици са усетили нарастване на цените на стоките и услугите, които употребяват. 74 на 100 от интервюираните чакат, че покачването на цените на главните артикули ще продължи да се случва. Мнозинството от българските жители не утвърждават промяната на часовото време напролет и есента.
Това сочат данни на ежемесечното без значение във финансирането си национално представително проучване, известно като Политически и стопански показател на „ Галъп интернешънъл “, извършено в интервала от 5 до 12 октомври измежду представителна за пълнолетното население на страната извадка от 820 души.
70% от интервюираните декларират, че в последните седмици са усетили нарастване на цените на стоките и услугите, които употребяват. 18% не са усетили, а 3 на 100 са дали отговор, че са усетили понижение. Останалите или нямат мнение, или не са дали отговор.
Демографските индикатори сочат, че най-осезаема смяна е усетила по-възрастната част от популацията, хората с по-ниски приходи и тези, които живеят в селата. Възможно е това е да се дължи и на обстоятелството, че тези елементи от популацията обичайно симпатизират на опозиционни обединения. Отговорите фактически са политически различаващи се – последователите на Българска социалистическа партия са усетили най-силно покачването цените на стоките и услугите. Но даже и болшинството от последователите на ГЕРБ също настояват, че са усетили нарастването – въпреки и не в същата степен, както и последователите на Българска социалистическа партия. Както може и да се чака, хората с по-високи приходи демонстрират и по-малка сензитивност към нарастването на цените. Но даже и в тези обществени групи, усетилите нарастване на цените са болшинство.
Разбира се, допустимо е въздействие да оказва и обичайният песимизъм в публичното мнение по такива тематики. Въпреки това обаче данните задоволително ясно разкриват социална паника.
На трендовия въпрос, който се задава на всеки месец или тримесечие, „ Според вас, какво ще става с цените на главните артикули в околните 2-3 месеца? “ 74% от интервюираните са на мнение, че цените ще порастват, 14% дават отговор, че няма да има смяна, а едвам 2% имат вяра, че ще понижават. Останалите се затрудняват да отговорят.
Това съставлява осезателен растеж на упованията за покачване на цените по отношение на предходните месеци. Предишният сходен скок бе напролет на 2017-та, когато още веднъж бе обявена опция за повишение на цените на енергоносителите. В последните няколко години упованията за растеж на цените се движат в диапазони към и над 60% от българите, а към и под 20% от българите чакат цените да остават същите. По традиция, минимални са дяловете на тези, които чакат цените да се намаляват.
Демографските индикатори сочат, че последователите на опозицията (БСП и ДПС) в по-голяма степен считат, че цените ще се покачат, а последователите на ръководещата коалиция – също преди всичко считат, че цените ще се покачват, въпреки и не в толкоз огромна степен. Очаквано, по-възрастните са тези, които демонстрират по-голяма паника към вероятно покачване.
„ Галъп интернешънъл “ ревизира и отношението към станалата в последно време тематика за промяната на часовото време. 59% от интервюираните по-скоро не утвърждават това, че часовото време по принцип се сменя. 20 на 100 по-скоро нямат мнение по този въпрос, а 13% по-скоро утвърждават сезонната смяна на времето. Останалите са се затруднили да отговорят.
Най-общо казано, по-възрастните и работещите по-чувствително не утвърждават практиката за промяната на часовото време, а младите и неработещите нямат толкоз ясно построено мнение, въпреки че и измежду тях съперниците на промяната на часовото време са болшинство.
Това сочат данни на ежемесечното без значение във финансирането си национално представително проучване, известно като Политически и стопански показател на „ Галъп интернешънъл “, извършено в интервала от 5 до 12 октомври измежду представителна за пълнолетното население на страната извадка от 820 души.
70% от интервюираните декларират, че в последните седмици са усетили нарастване на цените на стоките и услугите, които употребяват. 18% не са усетили, а 3 на 100 са дали отговор, че са усетили понижение. Останалите или нямат мнение, или не са дали отговор.
Демографските индикатори сочат, че най-осезаема смяна е усетила по-възрастната част от популацията, хората с по-ниски приходи и тези, които живеят в селата. Възможно е това е да се дължи и на обстоятелството, че тези елементи от популацията обичайно симпатизират на опозиционни обединения. Отговорите фактически са политически различаващи се – последователите на Българска социалистическа партия са усетили най-силно покачването цените на стоките и услугите. Но даже и болшинството от последователите на ГЕРБ също настояват, че са усетили нарастването – въпреки и не в същата степен, както и последователите на Българска социалистическа партия. Както може и да се чака, хората с по-високи приходи демонстрират и по-малка сензитивност към нарастването на цените. Но даже и в тези обществени групи, усетилите нарастване на цените са болшинство.
Разбира се, допустимо е въздействие да оказва и обичайният песимизъм в публичното мнение по такива тематики. Въпреки това обаче данните задоволително ясно разкриват социална паника.
На трендовия въпрос, който се задава на всеки месец или тримесечие, „ Според вас, какво ще става с цените на главните артикули в околните 2-3 месеца? “ 74% от интервюираните са на мнение, че цените ще порастват, 14% дават отговор, че няма да има смяна, а едвам 2% имат вяра, че ще понижават. Останалите се затрудняват да отговорят.
Това съставлява осезателен растеж на упованията за покачване на цените по отношение на предходните месеци. Предишният сходен скок бе напролет на 2017-та, когато още веднъж бе обявена опция за повишение на цените на енергоносителите. В последните няколко години упованията за растеж на цените се движат в диапазони към и над 60% от българите, а към и под 20% от българите чакат цените да остават същите. По традиция, минимални са дяловете на тези, които чакат цените да се намаляват.
Демографските индикатори сочат, че последователите на опозицията (БСП и ДПС) в по-голяма степен считат, че цените ще се покачат, а последователите на ръководещата коалиция – също преди всичко считат, че цените ще се покачват, въпреки и не в толкоз огромна степен. Очаквано, по-възрастните са тези, които демонстрират по-голяма паника към вероятно покачване.
„ Галъп интернешънъл “ ревизира и отношението към станалата в последно време тематика за промяната на часовото време. 59% от интервюираните по-скоро не утвърждават това, че часовото време по принцип се сменя. 20 на 100 по-скоро нямат мнение по този въпрос, а 13% по-скоро утвърждават сезонната смяна на времето. Останалите са се затруднили да отговорят.
Най-общо казано, по-възрастните и работещите по-чувствително не утвърждават практиката за промяната на часовото време, а младите и неработещите нямат толкоз ясно построено мнение, въпреки че и измежду тях съперниците на промяната на часовото време са болшинство.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ