Топ 12: Най-великите мачове в историята
Мнозина имат вяра, че в дните към Коледа и Нова година се крие някаква особена магия, която оказва помощ на желанията да се осъществен. И надали са един и двама футболните почитатели, които са си пожелавали да имат машина, която да ги придвижи в друго време и място, с цел да участват на едни от най-великите мачове в историята на най-великата игра. " Тема Спорт " ви предлага лист с едни от грандиозните, емблематичните и магични дуели, които са оставили фундаментален отпечатък в историята. Избрахме 12 епични дуела в чест на 12-ия състезател. Със сигурност в тази ранглиста място имат и доста други конфликти, само че тези сигурно ще се помнят постоянно и легендите за тях ще се предават от потомство на потомство. И в случай че под елхата инцидентно сте намерили телепортир вместо чорапи и пяна за бръснене, то наложително ги посетете.
__________________________
1950 година
Бразилия - Уругвай 1:2
Стадион " Маракана ", Финал на международно състезание
За този мач са изписани тонове мастило и са пролети тонове сълзи - от тъга и наслада. Неслучайно е наименуван " Чудото от Маракана " и е считан за най-драматичната футболна борба в историята. Датата е 16 юли, годината 1950, мястото Рио де Жанейро, стадион " Маракана ". Финал на четвъртото Световно по футбол. На трибуните има 205 хиляди фенове. За Бразилия този край е огромната фантазия - цели шест месеца преди шампионата, отборът на треньора Флавио Коста тренира зад високите стени на католически манастир до Рио де Жанейро. Изолацията е цялостна - никакви дами, никакви приятелки, единствено тренировки плюс доста и тайнствени ритуали на локални шамани. Целта е единствено една - селесао би трябвало да прегърне купата с Богинята Нике. Домакините са толкоз уверени преди мача с Уругвай, че " Журнал ду Бразил " излиза авансово със заглавие " Великата победа ". Държавата също е подготвена - за всеки от националите е квалифициран автомобил с гравирано неговото име и думите " Вечна популярност ". А за Флавио Коста е планувано депутатско място.
Всичко стартира по проект - Фриаса бележи в 47-та минута и празненствата стартират. Но Уругвай не мисли по този начин - Скиафино изравнява в 66-тата минута. Равенството към момента устройва домакините, само че те се хвърлят в офанзиви. В 79-тата цяла Бразилия безусловно е разрушена. Дребничкият голмайстор на урусите Гиджа минава през бразилската отбрана и попарва селесао. На терена настава блъсканица. " Маракана " е транно смълчан. Гробна тишина, която бива нарушавана единствено от хлипове, стенания, муден рев. На стадиона има 8 самоубили се, а в страната починалите са десетки.
Бразилският вратар Моазир Барбоса, който е умишлен за огромния виновник се оказва дълголетник за негово огромно злощастие, тъй като след този мач е ненавиждан до края на дните си. Не му продават в магазина, не му сервират в заведенията, на улицата хората го разпознават и отвръщат лице от него.
___________________________________
1954 годинa
Унгария - Федерална Република Германия (Федерална Република Германия) 2:3
Стадион " Ванкдорф ", Берн, Финал на Световно състезание
По случай 50-годишнината от основаването на ФИФА, Мондиалът през 1954-а се играе в Швейцария, а финалът е в Берн, защото седалището на Централата се намира там. Това Световно предлага на почитателите доста и изпълнени с страсти срещи. Апотеозът на събитията е във финала, който е на 4 юли 1954 година на стадион " Ванкдорф " пред 64 хиляди души и след това е наименуван " Чудото от Берн ". Един против различен се изправят младият тим на Германия и любимците Унгария. Преди срещата целия свят е уверен, че Унгария ще вземе купата, защото двата има се срещат и в груповата фаза, а маджарите печелят с 8:3. Пушкаш и компания, които са сложили връх по вкарани голове на един шампионат - 27, са уверени в своята победа и поръчват 10 каси токайско вино и раздават предложения за бала на успеха.
Преди мача стартира да вали дъжд, който оказва помощ на Германия. Дъждът пречи доста на техничната игра и на качествата на унгарците. Капитанът на Германия Фриц Валтер е прочут със стабилната си игра на дъжд. Освен това Германия излиза с най-новите обувки, проектирани от Адидас за футболния терен - бутонките. Германците обуват бутонки със сменящи се бутони, които в калния терен правят чудеса.
Въпреки това Пушкаш вкарва първия гол в срещата още в 6-тата минута след пробив през цялата защита на Федерална Република Германия. В 8-тата минута Цибор прави резултата 2:0. Германците обаче въобще не се предават. До 18-тата минута те изравняват с голове на Морлок и Хелмут Ран.
Тогава стартира същинска офанзива пред вратата на Германия. Унгарците пропущат повече от 13 чисти положения. На всеки пет минути има чисто състояние пред вратата на бундестима. Три пъти топката се отбива в гредите, а два пъти немски бранители избиват кълбото от голлинията. Пет минути преди края Ран стреля и топката влиза във вратата за 3:2 за Германия. Унгарците бързо изравняват с гол на Ференц Пушкаш, само че попадението е анулирано поради засада. Така митът за непобедимия тим на Унгария приключва, а на света се появява една нова футболна мощ.
______________________
1960 година
Реал М - Айнтрахт Фр 7:3
" Хемпдън Парк ", Глазгоу, Финал за КЕШ
Датата 18 май 1960 година остава вечно в историята на футболната игра. Финалът сред Реал Мадрид и Айнтрахт Франкфурт е считан за един от най-великите мачове на това време. За това спомага извънземният краен резултат, само че и всички тези 135 000 души, които пръскат по шевовете стадион " Хемпдън Парк " в Глазгоу. Европа става очевидец на най-резултатния край в историята на шампионата за Купата на европейските първенци. Целият свят чака срещата. Подобно на първите четири финала, Реал още веднъж се оказват догонващи в срещата. В 18-та минута Крес засича ниско центриране отдясно и извежда своите напред. Ди Стефано обаче обръща мача единствено за три минути. В 27-ата минута на срещата, Ди Стефано изравнява. След единствено 180 секунди още веднъж той се разписва след неточност на стража на тима от Франкфурт.
Първата част на срещата завършва с 3:1, откакто остава време Пушкаш в последните секунди да осъществя. Наказателната акция на Реал продължава и след почивката, като съумява да означи три поредни гола в границите на 15 минути. Всички - дело на унгарския стрелец Пушкаш. Чак по-късно представителите от Германия съумяват да върнат един гол, дело на Щайн. Ди Стефано обаче вкарва своя хеттрик в мача, правейки резултата 7:2. Две минути по-късно Щайн бележи втори гол и оформя крайното 7:3. Така Реал печели 5-ата си поредна купа в най-зрелищния край до тогава. Ди Стефано пък става единственият футболист, отбелязал гол в 5 финала на този шампионат. Заради това му достижение му лепват прякора " Мистър Европейска Купа ".
_______________________
1966 година
Англия - Германия 4:2
" Уембли ", Финал на Световно състезание
Финалът на Мондиала през 1966 година опълчва безконечните противници Англия и Германия. Англичаните са домакини на шампионата и финалната намира се играе на " Уембли " пред погледа на кралицата. Трите лъва разполагат с най-великото си футболно потомство, в чиито редици блестят Боби Чарлтън, Джеф Хърст и Боби Мур. Срещу тях е Германия на Бекенбауер, Вебер и Халер.
Германците повеждат в 12-та минута с гол на Халер. Хърст изравнява в 18-та минута. Двата тима се нападат непрекъснато, като Питърс дава преднина за англичаните в 78-та минута. Германия изравнява в самия завършек на мача, след гол на Вебер. Паметна ще остане 101-та минута, в която удар на Хърст се удря в горната греда на немската врата и тупва на голлинията. Реферът отсъжда гол, предизвиквайки недоволството на немците. Несправедливостта спечелва, Хърст бележи още един път в 120-та минута, трансформирайки се в единствения футболист, осъществил хеттрик на край на Световно състезание и осигурявайки единствената купа на Англия.
__________________________
1970 година
Италия - Германия 4:3
" Ацтека ", Мексико, Полуфинал на Световно състезание
17 юни 1970 година остава в историята на футболната игра със 120 минути, които не могат да бъдат забравени. Италия и Германия играят полуфинал на Световното състезание в Мексико. Години по-късно конфликтът пред 102 000 на " Естадио Ацтека " е избран като " Мача на века ", а множеството почитатели на футбола и до през днешния ден го дефинират като най-великият и трагичен в историята на международните шампионати. И до през днешния ден на стадиона седи плакет. На него написа: " Стадион " Ацтека " оказва своята респект към героите на " Мача на века " ". Германия (ФРГ) влиза в полуфинала като любимец, само че адзурите знаят по какъв начин се печелят такива дуели. В 8-ата минута Роберто Бонинсеня пронизва немската врата с доста прецизен удар, който среща и гредата, преди да влезе около безпомощния Сеп Майер - 1:0. Инфарктните обстановки занапред предстоят и те стартират с началото на втората част. Драмата стартира, откакто Бакенбауер е съборен. Реферът не дава дузпа. Германците са гневни, а в добавка Бекенбауер е с извадено рамо и дълго му оказват помощ. Няма повече смени. Трябва да играе по този начин или Федерална Република Германия да остане с 10 души. Това няма по какъв начин да стане. Превързват някак ръката на Франц и той остава на терена.
В 92-рата минута Шнелингер засича топката в мрежата. Това остава единственият гол на бранителя за мачовете му в Бундестима, а за феновете предстоят 30-те най-луди минути в историята. В петата минута на продълженията топката е пратена с глава от Зеелер в наказателното поле, а Полети взема решение да я стопира с гърди, изпуска я от надзор и Герд Мюлер бележи. Три минути по-късно обаче Бургнич вкарва за 2:2. Още преди края на първото продължение Рива дава задатък за Италия. Германия не се предава и за 30-40 секунди подлагат италианския вратар на същински обстрел. В 110-тата минута Германия изравнява. Не са минали и 20 секунди от немския гол, когато Джани Ривера, влезнал като запаса, забива попадение, което прави резултата 4:3. Пет гола за 21 минути в продълженията.
Следват 9 минути, които изтичат по-бавно от 90. Но гол няма. Последният сигнал идва, а с него приключва мач, който светът гледа със зяпнала уста. Фантастичен сюжет и Италия е на първия си край от 32 години.
__________________________
1982 година
Италия - Бразилия 3:2
" Естадио Сария ", Барселона, Световно състезание
На Световното състезание в Испания светът се възхищава на един тим на Бразилия, играещ потресаващо мощно. Сократес, Зико, Едер и Фалкао играят футбол, невъобразим дотогава. Те разпиляват всеки тим, с който играят, а международната им купа като че ли е просто въпрос на време. В решителния мач от четвъртфиналните групи против тях се изправя една извънредно неубедителна Италия. Адзурите излизат от групите след три равенства и успеха им против Аржентина в четвъртфиналните групи се смята за сензация. В техните редици блестят Паоло Роси, Марко Тардели и Дино Дзоф. За да стигнат до полуфиналите, те наложително би трябвало да победят Бразилия, което към оня миг наподобява невероятно.
До мача с Бразилия Паоло Роси не съумява да означи нито един гол на Световното състезание, в него обаче вкарва цели три. Той дава преднина на италианците още в 5-та минута. Равенството е възобновено от Сократес в 12-та. Отново Роси бележи в 25-та, а Фалкао изравнява в 68-та. Роси поставя завършек на разногласието в 74-та минута, носейки най-великата победа на Италия на Световни шампионати.
_______________________
1986 година
Франция - Бразилия 1:1 (5:4 след дузпи)
" Халиско ", Гуалдалахара, Мексико, четвъртфинал на Световното състезание
Мондиал " 86 е същинско стълпотворение на футболни гении - може би най-силният в историята на играта! Накрая огромният печеливш бе Аржентина на великия Диего Марадона, само че по нещастно стичане на събитията Бразилия и Франция се срещнаха още в четвъртфиналната фаза, а съгласно мнозина всеки от тези два тима заслужаваше да чества с купата. Мачът им на стадион " Халиско " в Гуалдалахара несъмнено е един от най-великите и красиви в историята на играта.
Първенството бе последно за великите бразилци Сократес, Зико, Фалкао и Жуниор, както и не по-малко огромните французи Платини, Тигана, Жирес и Рощо. Така под палещото слънце на Гуадалахара едно от откритията на Мондиал " 86 Карека откри за селесао, само че маестро Платини изравни малко преди края на първото полувреме. Другата десетка - Зико, бе оставен на скамейката от Теле Сантана, само че непрестанното скандиране на името му накара треньора да го пусне в игра. С присъщия си рязък отбраната пас Зико бе в основата на дузпа през втората част. Диригентът в играта на бразилците самичък се нагърби с осъществяването на наказателния удар, само че той бе избавен от вратаря на петлите Жоел Батс. Двата най-хубави тима на 80-те години, които по този начин и не можаха да станат международни първенци през това десетилетие, не излъчиха победител и в продълженията и по този начин се стигна до осъществяването на дузпи, където Зико този път бе прецизен, само че двама други от най-големите майстори на играта се провалиха - Сократес за Бразилия и Платини за Франция. Луис Фернандес означи последния пети удар от бялата точка за сините, само че либерото на златистите Жулио Сезар не можа и по този начин Франция продължи напред, само че стигна единствено до бронзовите медали.
_____________________________
1986 година
Аржентина - Англия 2:1
" Ацтека ", Мексико, четвъртфинал на Световно състезание
Това е Световното състезание на Диего Армандо Марадона. Това са финалите, на които аржентинците печелят втората си международна купа. Историята обаче би могла да има и различен свършек, в случай че Марадона не бе употребявал " свръхестествени сили ". Датата е 22 юни, годината 1986, мястото е " Естадио Ацтека " в Мексико. Играе се извънредно оспорваният четвъртфинал сред Аржентина и Англия.
50 минути от началото на мача и нищо кой знае какво не се е случило. Мрежите са сухи. Никой от всичките 114 580 фенове не знае, че в границите на идващите 5 минути ще види два от най-известните и велики гола в историята на футбола. Двете попадения ще останат в историята по радикално разнообразни аргументи, само че и двете ще бъдат запомнени вечно. Шест минути след началото на второто полувреме нескопосано изчистване от страна на Стийв Ходж устремява топката към вратаря Питър Шилтън. Вратарят скача, Марадона също. Протяга лявата си ръка и бележи гол с нея. За всички голът с ръка е явен, с изключение на за основния арбитър от Тунис Али Бенасюр и за страничният арбитър - българинът Богдан Дочев. И двамата признават гола, невиждайки нарушаването. На конференцията след мача Марадона разяснява, че голът е маркиран " малко с главата на Марадона и малко с Божията ръка ". След тази фраза голът остава вечно прочут като " Божията ръка ".
Само 4 минути след гола с ръка Марадона отбелязва още едно попадение, което остава в историята като " гола на века " и се счита за най-хубавото самостоятелно осъществяване, приключило с отбелязването на гол в цялата история на футбола. Марадона бележи след 10-секунден пробив, в който минава над 55 метра и преодолява четирима британски играчи. Той стига до наказателното поле и със залъгващо придвижване хвърля вратаря Питър Шилтън в друга посока и без проблеми отбелязва за 2:0. През 2002 година голът е разгласен за " Гол на века " от ФИФА.
__________________________________
1986 година
Аржентина - Германия 3:2
" Ацтека ", Мексико, Финал на Световно състезание
Вероятно най-красивият и трагичен край на Световни шампионати. На финала на стадион " Ацтека " в Мексико излизат два звездни състава. Аржентина е предвождана от феноменалния Диего Армандо Марадона. Германия пък има следващото си звездно потомство, в което блестят Румениге, Фьолер и Матеус.
В началото на мача аржентинците са просто неудържими. Браун им дава преднина в 23-та минута, а в 55-та Валдано удвоява. Всичко наподобява решено, само че германците не считат по този начин. Румениге бележи в 74-та минута, а в 80-та Фьолер изравнява. Изглежда, че Германия има цялостно предимство, само че тогава на сцената излиза Буручага. Той бележи в 84-та минута, узаконявайки втората международна купа на Аржентина.
___________________
1999 година
Манчестър Юнайтед - Байерн Мюнхен 2:1
" Камп Ноу ", Барселона, Финал на Шампионска лига
На 26 май 1999 година, в Барселона, на стадион " Камп Ноу ", пред 90 000 фенове Манчестър Юнайтед вършат нещо незабравимо. За първи път в историята на Шампионска лига на финала спорят два отбора, които не са първенци на страната си.
Байерн е доста по-добрият отбор на терена, като баварците повеждат още в 5-ата минута. Тогава Баслер от директен свободен удар хваща неопитен Петер Шмайхел. Баварците удрят две греди и единствено могат да съжаляват, че не вземат решение мача още в този миг. Въпреки неприятното начало, англичаните стартират да вземат мача в свои ръце, само че не съумяват да основат действителни голови рискове, макар неуморната работа на Дейвид Бекъм и неговите непрекъснати центрирания към наказателното поле.
Тече 90-та минута и реферът Пиерлуиджи Колина назначава триминутно продължение. Точно тогава се случва нещо неповторимо и неповторимо. Почти целият тим на англичаните дружно с Петер Шмайхел са в наказателното поле на Байерн. Центрирането на Бекъм минава над главата на вратаря на Юнайтед, само че Дуайт Йорк доближава до топката и за шанс на англичаните я отклонява към Теди Шерингам, който с доста прецизен удар я изпраща в долния десен ъгъл на Оливър Кан. 1:1! Всички виждат по какъв начин мачът отива в продължения, само че... По-малко от 30 секунди след осъществяването на център алените дяволи получават право да изпълнят нов корнер, само че този път Петер Шмайхел остава пред личната си врата, спазвайки инструкциите на Алекс Фъргюсън. Дейвид Бекъм още веднъж завърта топката, намирайки главата на Шерингам, който я изпраща наоколо до гол линията. Солскяер реагира най-бързо и от близка отдалеченост стреля под напречната греда. Голът е записан в 92,17 минута. На този мач норвежецът Соляскер си печели прякора " Убиецът с бебешко лице ". Заради тази победа, Алекс Фъргюсън получава рицарско звание от кралицата на Англия и правото да се назовава " Сър ".
_________________
2005 година
Милан - Ливърпул 3:3
" Кемал Ататюрк ", Истанбул, край на Шампионската лига
На 25 май 2005-та светът става очевидец на може би най-великия край в историята на Шампионската лига. На стадион " Кемал Ататюрк " в Истанбул един против различен се изправят италианският исполин Милан и британският Ливърпул. 65 хиляди фенове следят талантлив, спиращ дъха мач с инфарктна развръзка.
Милан повежда още в самото начало посредством своя капитан Паоло Малдини. В 39-ата минута Ернан Креспо повишава на 2:0, а 5 минути по-късно аржентинецът отбелязва за 3:0. Очертава се погром за Ливърпул и успех за отбора на Карло Анчелоти. Да, само че не. Всичко наподобява завършило. Не и когато става въпрос за мърсисайдци и още в първите минути на втората част те връщат едно попадение посредством своя капитан Стивън Джерард, а малко по-късно Владимир Шмицер стреля по земя за 3:2. Червените се подвигат на обезверен взлом. Атакуват като полудели и в 60-ата минута получават право да изпълнят дузпа. Алонсо стреля в долния десен ъгъл и резултатът става 3:3. За 7 минути тимът на Рафаел Бенитес заличава задатъка на росонерите от три чисти гола.
Малко преди дузпите се случва нещо любопитно, което се оказва решаващо за изхода на финала. Юношата на Ливърпул Джейми Карагър отива при Йежи Дудек и му споделя да танцува по голлинията, по този начин както го прави Гробелаар през 1984 година в Рим. Първите двама реализатори за Милан са разколебани и пропущат - това са Сержиньо и Пирло. За Ливърпул Хаман и Сисе са точни. След това Томасон и Кака не се разсейват от придвижванията на Дудек, а Рийзе бърка за англичаните, преди Шмицер да направи 5:6 за мърсисайдци. Така Шевченко би трябвало наложително да осъществя.
Шева обаче стреля едва и Дудек избива. Ливърпул се възкача на европейския клубен престол и то по допустимо най-неповторимия метод.
_________________________________
2009 година
Реал М - Барселона 2:6
" Сантяго Бернабеу ", Ла Лига
На 2 май 2009 година на " Сантяго Бернабеу " се срещат Реал Мадрид и Барселона. През последните години Ел Класико напълно справедливо е определян за най-големия мач в целия свят.
В 15-ата минута Гонсало Игуаин от непосредствена непосредственост матира Виктор Валдес за 1:0. Барселона обаче взимат изцяло самодейността и в идващите пет минути вършат цялостен поврат. В 18-ата минута Тиери Анри с обмислен диагонален удар изравнява от близко за 1:1. След още 120 секунди игра пък при осъществяване на директен свободен удар Шави намира непокрития Карлес Пуйол, който с глава вкарва за 1:2. В 35-тата минута Лионел Меси, останал за следващ път самичък против Касияс, не бърка за 1:3.
В 56-ата минута Реал Мадрид понижава резултата до 2:3, откакто Серхио Рамос с глава праща топката в мрежата зад Валдес за повторно. Това в допълнение нервира гостите от Барселона и те се развихрят оптимално до края на мача. В 58-ата минута Анри е изведен отлично от Шави и французинът елегантно прокарва топката около Касияс за 2:4. Реал Мадрид изпада в нокдаун и не знае какво да направи.
В 75-ата минута Меси изчаква, до момента в който Касияс падне на тревата, и праща топката в мрежата на домакините за 2:5. В 83-ата минута е забит и последният гвоздей в ковчега на Реал Мадрид, откакто бранителят на каталунците Жерар Пике се възползва от недоразумение сред Канаваро и Касияс и чуква топката във вратата за крайното 2:6. Това е и гол номер 100 за Барселона този сезон. В Каталуния мачът се помни като един от най-силните за Барселона в цялата история на Ел Класико.
__________________________
1950 година
Бразилия - Уругвай 1:2
Стадион " Маракана ", Финал на международно състезание
За този мач са изписани тонове мастило и са пролети тонове сълзи - от тъга и наслада. Неслучайно е наименуван " Чудото от Маракана " и е считан за най-драматичната футболна борба в историята. Датата е 16 юли, годината 1950, мястото Рио де Жанейро, стадион " Маракана ". Финал на четвъртото Световно по футбол. На трибуните има 205 хиляди фенове. За Бразилия този край е огромната фантазия - цели шест месеца преди шампионата, отборът на треньора Флавио Коста тренира зад високите стени на католически манастир до Рио де Жанейро. Изолацията е цялостна - никакви дами, никакви приятелки, единствено тренировки плюс доста и тайнствени ритуали на локални шамани. Целта е единствено една - селесао би трябвало да прегърне купата с Богинята Нике. Домакините са толкоз уверени преди мача с Уругвай, че " Журнал ду Бразил " излиза авансово със заглавие " Великата победа ". Държавата също е подготвена - за всеки от националите е квалифициран автомобил с гравирано неговото име и думите " Вечна популярност ". А за Флавио Коста е планувано депутатско място.
Всичко стартира по проект - Фриаса бележи в 47-та минута и празненствата стартират. Но Уругвай не мисли по този начин - Скиафино изравнява в 66-тата минута. Равенството към момента устройва домакините, само че те се хвърлят в офанзиви. В 79-тата цяла Бразилия безусловно е разрушена. Дребничкият голмайстор на урусите Гиджа минава през бразилската отбрана и попарва селесао. На терена настава блъсканица. " Маракана " е транно смълчан. Гробна тишина, която бива нарушавана единствено от хлипове, стенания, муден рев. На стадиона има 8 самоубили се, а в страната починалите са десетки.
Бразилският вратар Моазир Барбоса, който е умишлен за огромния виновник се оказва дълголетник за негово огромно злощастие, тъй като след този мач е ненавиждан до края на дните си. Не му продават в магазина, не му сервират в заведенията, на улицата хората го разпознават и отвръщат лице от него.
___________________________________
1954 годинa
Унгария - Федерална Република Германия (Федерална Република Германия) 2:3
Стадион " Ванкдорф ", Берн, Финал на Световно състезание
По случай 50-годишнината от основаването на ФИФА, Мондиалът през 1954-а се играе в Швейцария, а финалът е в Берн, защото седалището на Централата се намира там. Това Световно предлага на почитателите доста и изпълнени с страсти срещи. Апотеозът на събитията е във финала, който е на 4 юли 1954 година на стадион " Ванкдорф " пред 64 хиляди души и след това е наименуван " Чудото от Берн ". Един против различен се изправят младият тим на Германия и любимците Унгария. Преди срещата целия свят е уверен, че Унгария ще вземе купата, защото двата има се срещат и в груповата фаза, а маджарите печелят с 8:3. Пушкаш и компания, които са сложили връх по вкарани голове на един шампионат - 27, са уверени в своята победа и поръчват 10 каси токайско вино и раздават предложения за бала на успеха.
Преди мача стартира да вали дъжд, който оказва помощ на Германия. Дъждът пречи доста на техничната игра и на качествата на унгарците. Капитанът на Германия Фриц Валтер е прочут със стабилната си игра на дъжд. Освен това Германия излиза с най-новите обувки, проектирани от Адидас за футболния терен - бутонките. Германците обуват бутонки със сменящи се бутони, които в калния терен правят чудеса.
Въпреки това Пушкаш вкарва първия гол в срещата още в 6-тата минута след пробив през цялата защита на Федерална Република Германия. В 8-тата минута Цибор прави резултата 2:0. Германците обаче въобще не се предават. До 18-тата минута те изравняват с голове на Морлок и Хелмут Ран.
Тогава стартира същинска офанзива пред вратата на Германия. Унгарците пропущат повече от 13 чисти положения. На всеки пет минути има чисто състояние пред вратата на бундестима. Три пъти топката се отбива в гредите, а два пъти немски бранители избиват кълбото от голлинията. Пет минути преди края Ран стреля и топката влиза във вратата за 3:2 за Германия. Унгарците бързо изравняват с гол на Ференц Пушкаш, само че попадението е анулирано поради засада. Така митът за непобедимия тим на Унгария приключва, а на света се появява една нова футболна мощ.
______________________
1960 година
Реал М - Айнтрахт Фр 7:3
" Хемпдън Парк ", Глазгоу, Финал за КЕШ
Датата 18 май 1960 година остава вечно в историята на футболната игра. Финалът сред Реал Мадрид и Айнтрахт Франкфурт е считан за един от най-великите мачове на това време. За това спомага извънземният краен резултат, само че и всички тези 135 000 души, които пръскат по шевовете стадион " Хемпдън Парк " в Глазгоу. Европа става очевидец на най-резултатния край в историята на шампионата за Купата на европейските първенци. Целият свят чака срещата. Подобно на първите четири финала, Реал още веднъж се оказват догонващи в срещата. В 18-та минута Крес засича ниско центриране отдясно и извежда своите напред. Ди Стефано обаче обръща мача единствено за три минути. В 27-ата минута на срещата, Ди Стефано изравнява. След единствено 180 секунди още веднъж той се разписва след неточност на стража на тима от Франкфурт.
Първата част на срещата завършва с 3:1, откакто остава време Пушкаш в последните секунди да осъществя. Наказателната акция на Реал продължава и след почивката, като съумява да означи три поредни гола в границите на 15 минути. Всички - дело на унгарския стрелец Пушкаш. Чак по-късно представителите от Германия съумяват да върнат един гол, дело на Щайн. Ди Стефано обаче вкарва своя хеттрик в мача, правейки резултата 7:2. Две минути по-късно Щайн бележи втори гол и оформя крайното 7:3. Така Реал печели 5-ата си поредна купа в най-зрелищния край до тогава. Ди Стефано пък става единственият футболист, отбелязал гол в 5 финала на този шампионат. Заради това му достижение му лепват прякора " Мистър Европейска Купа ".
_______________________
1966 година
Англия - Германия 4:2
" Уембли ", Финал на Световно състезание
Финалът на Мондиала през 1966 година опълчва безконечните противници Англия и Германия. Англичаните са домакини на шампионата и финалната намира се играе на " Уембли " пред погледа на кралицата. Трите лъва разполагат с най-великото си футболно потомство, в чиито редици блестят Боби Чарлтън, Джеф Хърст и Боби Мур. Срещу тях е Германия на Бекенбауер, Вебер и Халер.
Германците повеждат в 12-та минута с гол на Халер. Хърст изравнява в 18-та минута. Двата тима се нападат непрекъснато, като Питърс дава преднина за англичаните в 78-та минута. Германия изравнява в самия завършек на мача, след гол на Вебер. Паметна ще остане 101-та минута, в която удар на Хърст се удря в горната греда на немската врата и тупва на голлинията. Реферът отсъжда гол, предизвиквайки недоволството на немците. Несправедливостта спечелва, Хърст бележи още един път в 120-та минута, трансформирайки се в единствения футболист, осъществил хеттрик на край на Световно състезание и осигурявайки единствената купа на Англия.
__________________________
1970 година
Италия - Германия 4:3
" Ацтека ", Мексико, Полуфинал на Световно състезание
17 юни 1970 година остава в историята на футболната игра със 120 минути, които не могат да бъдат забравени. Италия и Германия играят полуфинал на Световното състезание в Мексико. Години по-късно конфликтът пред 102 000 на " Естадио Ацтека " е избран като " Мача на века ", а множеството почитатели на футбола и до през днешния ден го дефинират като най-великият и трагичен в историята на международните шампионати. И до през днешния ден на стадиона седи плакет. На него написа: " Стадион " Ацтека " оказва своята респект към героите на " Мача на века " ". Германия (ФРГ) влиза в полуфинала като любимец, само че адзурите знаят по какъв начин се печелят такива дуели. В 8-ата минута Роберто Бонинсеня пронизва немската врата с доста прецизен удар, който среща и гредата, преди да влезе около безпомощния Сеп Майер - 1:0. Инфарктните обстановки занапред предстоят и те стартират с началото на втората част. Драмата стартира, откакто Бакенбауер е съборен. Реферът не дава дузпа. Германците са гневни, а в добавка Бекенбауер е с извадено рамо и дълго му оказват помощ. Няма повече смени. Трябва да играе по този начин или Федерална Република Германия да остане с 10 души. Това няма по какъв начин да стане. Превързват някак ръката на Франц и той остава на терена.
В 92-рата минута Шнелингер засича топката в мрежата. Това остава единственият гол на бранителя за мачовете му в Бундестима, а за феновете предстоят 30-те най-луди минути в историята. В петата минута на продълженията топката е пратена с глава от Зеелер в наказателното поле, а Полети взема решение да я стопира с гърди, изпуска я от надзор и Герд Мюлер бележи. Три минути по-късно обаче Бургнич вкарва за 2:2. Още преди края на първото продължение Рива дава задатък за Италия. Германия не се предава и за 30-40 секунди подлагат италианския вратар на същински обстрел. В 110-тата минута Германия изравнява. Не са минали и 20 секунди от немския гол, когато Джани Ривера, влезнал като запаса, забива попадение, което прави резултата 4:3. Пет гола за 21 минути в продълженията.
Следват 9 минути, които изтичат по-бавно от 90. Но гол няма. Последният сигнал идва, а с него приключва мач, който светът гледа със зяпнала уста. Фантастичен сюжет и Италия е на първия си край от 32 години.
__________________________
1982 година
Италия - Бразилия 3:2
" Естадио Сария ", Барселона, Световно състезание
На Световното състезание в Испания светът се възхищава на един тим на Бразилия, играещ потресаващо мощно. Сократес, Зико, Едер и Фалкао играят футбол, невъобразим дотогава. Те разпиляват всеки тим, с който играят, а международната им купа като че ли е просто въпрос на време. В решителния мач от четвъртфиналните групи против тях се изправя една извънредно неубедителна Италия. Адзурите излизат от групите след три равенства и успеха им против Аржентина в четвъртфиналните групи се смята за сензация. В техните редици блестят Паоло Роси, Марко Тардели и Дино Дзоф. За да стигнат до полуфиналите, те наложително би трябвало да победят Бразилия, което към оня миг наподобява невероятно.
До мача с Бразилия Паоло Роси не съумява да означи нито един гол на Световното състезание, в него обаче вкарва цели три. Той дава преднина на италианците още в 5-та минута. Равенството е възобновено от Сократес в 12-та. Отново Роси бележи в 25-та, а Фалкао изравнява в 68-та. Роси поставя завършек на разногласието в 74-та минута, носейки най-великата победа на Италия на Световни шампионати.
_______________________
1986 година
Франция - Бразилия 1:1 (5:4 след дузпи)
" Халиско ", Гуалдалахара, Мексико, четвъртфинал на Световното състезание
Мондиал " 86 е същинско стълпотворение на футболни гении - може би най-силният в историята на играта! Накрая огромният печеливш бе Аржентина на великия Диего Марадона, само че по нещастно стичане на събитията Бразилия и Франция се срещнаха още в четвъртфиналната фаза, а съгласно мнозина всеки от тези два тима заслужаваше да чества с купата. Мачът им на стадион " Халиско " в Гуалдалахара несъмнено е един от най-великите и красиви в историята на играта.
Първенството бе последно за великите бразилци Сократес, Зико, Фалкао и Жуниор, както и не по-малко огромните французи Платини, Тигана, Жирес и Рощо. Така под палещото слънце на Гуадалахара едно от откритията на Мондиал " 86 Карека откри за селесао, само че маестро Платини изравни малко преди края на първото полувреме. Другата десетка - Зико, бе оставен на скамейката от Теле Сантана, само че непрестанното скандиране на името му накара треньора да го пусне в игра. С присъщия си рязък отбраната пас Зико бе в основата на дузпа през втората част. Диригентът в играта на бразилците самичък се нагърби с осъществяването на наказателния удар, само че той бе избавен от вратаря на петлите Жоел Батс. Двата най-хубави тима на 80-те години, които по този начин и не можаха да станат международни първенци през това десетилетие, не излъчиха победител и в продълженията и по този начин се стигна до осъществяването на дузпи, където Зико този път бе прецизен, само че двама други от най-големите майстори на играта се провалиха - Сократес за Бразилия и Платини за Франция. Луис Фернандес означи последния пети удар от бялата точка за сините, само че либерото на златистите Жулио Сезар не можа и по този начин Франция продължи напред, само че стигна единствено до бронзовите медали.
_____________________________
1986 година
Аржентина - Англия 2:1
" Ацтека ", Мексико, четвъртфинал на Световно състезание
Това е Световното състезание на Диего Армандо Марадона. Това са финалите, на които аржентинците печелят втората си международна купа. Историята обаче би могла да има и различен свършек, в случай че Марадона не бе употребявал " свръхестествени сили ". Датата е 22 юни, годината 1986, мястото е " Естадио Ацтека " в Мексико. Играе се извънредно оспорваният четвъртфинал сред Аржентина и Англия.
50 минути от началото на мача и нищо кой знае какво не се е случило. Мрежите са сухи. Никой от всичките 114 580 фенове не знае, че в границите на идващите 5 минути ще види два от най-известните и велики гола в историята на футбола. Двете попадения ще останат в историята по радикално разнообразни аргументи, само че и двете ще бъдат запомнени вечно. Шест минути след началото на второто полувреме нескопосано изчистване от страна на Стийв Ходж устремява топката към вратаря Питър Шилтън. Вратарят скача, Марадона също. Протяга лявата си ръка и бележи гол с нея. За всички голът с ръка е явен, с изключение на за основния арбитър от Тунис Али Бенасюр и за страничният арбитър - българинът Богдан Дочев. И двамата признават гола, невиждайки нарушаването. На конференцията след мача Марадона разяснява, че голът е маркиран " малко с главата на Марадона и малко с Божията ръка ". След тази фраза голът остава вечно прочут като " Божията ръка ".
Само 4 минути след гола с ръка Марадона отбелязва още едно попадение, което остава в историята като " гола на века " и се счита за най-хубавото самостоятелно осъществяване, приключило с отбелязването на гол в цялата история на футбола. Марадона бележи след 10-секунден пробив, в който минава над 55 метра и преодолява четирима британски играчи. Той стига до наказателното поле и със залъгващо придвижване хвърля вратаря Питър Шилтън в друга посока и без проблеми отбелязва за 2:0. През 2002 година голът е разгласен за " Гол на века " от ФИФА.
__________________________________ 1986 година
Аржентина - Германия 3:2
" Ацтека ", Мексико, Финал на Световно състезание
Вероятно най-красивият и трагичен край на Световни шампионати. На финала на стадион " Ацтека " в Мексико излизат два звездни състава. Аржентина е предвождана от феноменалния Диего Армандо Марадона. Германия пък има следващото си звездно потомство, в което блестят Румениге, Фьолер и Матеус.
В началото на мача аржентинците са просто неудържими. Браун им дава преднина в 23-та минута, а в 55-та Валдано удвоява. Всичко наподобява решено, само че германците не считат по този начин. Румениге бележи в 74-та минута, а в 80-та Фьолер изравнява. Изглежда, че Германия има цялостно предимство, само че тогава на сцената излиза Буручага. Той бележи в 84-та минута, узаконявайки втората международна купа на Аржентина.
___________________
1999 година
Манчестър Юнайтед - Байерн Мюнхен 2:1
" Камп Ноу ", Барселона, Финал на Шампионска лига
На 26 май 1999 година, в Барселона, на стадион " Камп Ноу ", пред 90 000 фенове Манчестър Юнайтед вършат нещо незабравимо. За първи път в историята на Шампионска лига на финала спорят два отбора, които не са първенци на страната си.
Байерн е доста по-добрият отбор на терена, като баварците повеждат още в 5-ата минута. Тогава Баслер от директен свободен удар хваща неопитен Петер Шмайхел. Баварците удрят две греди и единствено могат да съжаляват, че не вземат решение мача още в този миг. Въпреки неприятното начало, англичаните стартират да вземат мача в свои ръце, само че не съумяват да основат действителни голови рискове, макар неуморната работа на Дейвид Бекъм и неговите непрекъснати центрирания към наказателното поле.
Тече 90-та минута и реферът Пиерлуиджи Колина назначава триминутно продължение. Точно тогава се случва нещо неповторимо и неповторимо. Почти целият тим на англичаните дружно с Петер Шмайхел са в наказателното поле на Байерн. Центрирането на Бекъм минава над главата на вратаря на Юнайтед, само че Дуайт Йорк доближава до топката и за шанс на англичаните я отклонява към Теди Шерингам, който с доста прецизен удар я изпраща в долния десен ъгъл на Оливър Кан. 1:1! Всички виждат по какъв начин мачът отива в продължения, само че... По-малко от 30 секунди след осъществяването на център алените дяволи получават право да изпълнят нов корнер, само че този път Петер Шмайхел остава пред личната си врата, спазвайки инструкциите на Алекс Фъргюсън. Дейвид Бекъм още веднъж завърта топката, намирайки главата на Шерингам, който я изпраща наоколо до гол линията. Солскяер реагира най-бързо и от близка отдалеченост стреля под напречната греда. Голът е записан в 92,17 минута. На този мач норвежецът Соляскер си печели прякора " Убиецът с бебешко лице ". Заради тази победа, Алекс Фъргюсън получава рицарско звание от кралицата на Англия и правото да се назовава " Сър ".
_________________
2005 година
Милан - Ливърпул 3:3
" Кемал Ататюрк ", Истанбул, край на Шампионската лига
На 25 май 2005-та светът става очевидец на може би най-великия край в историята на Шампионската лига. На стадион " Кемал Ататюрк " в Истанбул един против различен се изправят италианският исполин Милан и британският Ливърпул. 65 хиляди фенове следят талантлив, спиращ дъха мач с инфарктна развръзка.
Милан повежда още в самото начало посредством своя капитан Паоло Малдини. В 39-ата минута Ернан Креспо повишава на 2:0, а 5 минути по-късно аржентинецът отбелязва за 3:0. Очертава се погром за Ливърпул и успех за отбора на Карло Анчелоти. Да, само че не. Всичко наподобява завършило. Не и когато става въпрос за мърсисайдци и още в първите минути на втората част те връщат едно попадение посредством своя капитан Стивън Джерард, а малко по-късно Владимир Шмицер стреля по земя за 3:2. Червените се подвигат на обезверен взлом. Атакуват като полудели и в 60-ата минута получават право да изпълнят дузпа. Алонсо стреля в долния десен ъгъл и резултатът става 3:3. За 7 минути тимът на Рафаел Бенитес заличава задатъка на росонерите от три чисти гола.
Малко преди дузпите се случва нещо любопитно, което се оказва решаващо за изхода на финала. Юношата на Ливърпул Джейми Карагър отива при Йежи Дудек и му споделя да танцува по голлинията, по този начин както го прави Гробелаар през 1984 година в Рим. Първите двама реализатори за Милан са разколебани и пропущат - това са Сержиньо и Пирло. За Ливърпул Хаман и Сисе са точни. След това Томасон и Кака не се разсейват от придвижванията на Дудек, а Рийзе бърка за англичаните, преди Шмицер да направи 5:6 за мърсисайдци. Така Шевченко би трябвало наложително да осъществя.
Шева обаче стреля едва и Дудек избива. Ливърпул се възкача на европейския клубен престол и то по допустимо най-неповторимия метод.
_________________________________
2009 година
Реал М - Барселона 2:6
" Сантяго Бернабеу ", Ла Лига
На 2 май 2009 година на " Сантяго Бернабеу " се срещат Реал Мадрид и Барселона. През последните години Ел Класико напълно справедливо е определян за най-големия мач в целия свят.
В 15-ата минута Гонсало Игуаин от непосредствена непосредственост матира Виктор Валдес за 1:0. Барселона обаче взимат изцяло самодейността и в идващите пет минути вършат цялостен поврат. В 18-ата минута Тиери Анри с обмислен диагонален удар изравнява от близко за 1:1. След още 120 секунди игра пък при осъществяване на директен свободен удар Шави намира непокрития Карлес Пуйол, който с глава вкарва за 1:2. В 35-тата минута Лионел Меси, останал за следващ път самичък против Касияс, не бърка за 1:3.
В 56-ата минута Реал Мадрид понижава резултата до 2:3, откакто Серхио Рамос с глава праща топката в мрежата зад Валдес за повторно. Това в допълнение нервира гостите от Барселона и те се развихрят оптимално до края на мача. В 58-ата минута Анри е изведен отлично от Шави и французинът елегантно прокарва топката около Касияс за 2:4. Реал Мадрид изпада в нокдаун и не знае какво да направи.
В 75-ата минута Меси изчаква, до момента в който Касияс падне на тревата, и праща топката в мрежата на домакините за 2:5. В 83-ата минута е забит и последният гвоздей в ковчега на Реал Мадрид, откакто бранителят на каталунците Жерар Пике се възползва от недоразумение сред Канаваро и Касияс и чуква топката във вратата за крайното 2:6. Това е и гол номер 100 за Барселона този сезон. В Каталуния мачът се помни като един от най-силните за Барселона в цялата история на Ел Класико.
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ