Най-важното изобретение в човешката история: тоалетната
Мнозина считат тоалетната за нещо напълно естествено. А другояче имиджът ѝ не е изключително въодушевяващ - ясно за какво. Влизаш, свършваш си работата, пускаш водата - и забравяш. Така се отнасяме през днешния ден към тоалетната. Забравяме обаче какъв брой значима е тя за здравето ни и какъв брой доста хора по света към момента нямат достъп до хигиенични тоалетни. Този факт директно или индиректно поражда трагични последици - като се стартира от заболяванията и се стигне до бедността. А в това време санитарната промишленост е бизнес за милиарди.
Кратка история на тоалетната
Но дано на първо време обърнем взор обратно, към историята на тоалетната. Още преди 5000 години на разнообразни места по света се появяват относително ефикасни тоалетни - в днешна Шотландия, на остров Крит и най-много в Пакистан, където индусите основават изумително съвременни тоалетни с вода. Големият пробив към тоалетната в сегашната ѝ форма прави в края на 16 век сър Джон Харингтън, който изобретява казанчето. Близо 200 години по-късно е патентован сифонът, с помощта на който зловонните изпарения не се завръщат назад в помещението на тоалетната. Ако не броим някои дребни усъвършенствания, днешните тоалетни действат по същия метод с помощта на казанчето и на сифона.
Същинската гражданска война обаче настава с решаването на различен проблем: какво се случва с човешките екскременти, откакто тръгнат по отходните тръби? В средата на 19 век индустриалната гражданска война води до набивал растеж на градското население в Англия, а в един миг и до експлоадирането на тежки епидемии. Заразата неведнъж се придвижва от питейната вода, която е нечиста от отходните води. Когато през 1854 година холерата превзема един лондонски квартал, лекарят Джон Сноу потвърждава, че инфектираните черпят питейна вода най-много от една-единствена помпа, която се намира в непосредствена непосредственост до клоака. Няколко години по-късно над Лондон се разстила фамозната „ огромна воня “. Лятото на 1858 година се оказва извънредно топло и от водите на Темза се надигат отвратителни изпарения. Причината: отпадните води на Лондон към този момент от десетилетия се изливат в реката без никакво филтриране. Така за пръв път се ражда актуалната идея за филтриране на отпадните води.
Другаде по света обаче и до през днешния ден липсват тези цивилизационни достижения. 2,4 милиарди души живеят без естествени санитарни уреди вкъщи или на работното място. А близо 4,5 милиарда души, повече от половината човечество, не могат да разчитат на благонадеждна санитарна система, на несъмнено филтриране и отклоняване на отпадните води. А това води до редица проблеми, свързани най-много със здравето на хората. Защото - както в Англия през 19 век - в тези условия непрестанно избухват заболявания и епидемии. Според отчет на Световната здравна организация (СЗО), неналичието на добра санитарна хигиена води до гибелта на 432 000 души годишно.
И още нещо. Милиони хора по света ежедневно са принудени „ да си правят работата “ под намерено небе. Специално при дамите това неимоверно покачва риска от насилия и полови похищения, които водят до дълготрайни последици. Много девойки избират да не вървят на учебно заведение, в случай че няма подобаващи тоалетни, където хигиенично и безвредно да се погрижат за себе си, изключително когато са в цикъл. Така тези девойки остават с ниско обучение, а това наложително ги тласка към беднотия. Няколко организации в съдействие със Световната банка, Азиатската банка за развиване и други интернационалните институции създават идея, която има за цел да постави под обща шапка производството на санитарни артикули, санитарните услуги и основаването на цифрова инфраструктура в този бранш. Така хем ще се помогне на хората, хем ще се създаде пазар с голям капацитет - 97 милиарда $ единствено в Индия и единствено за 2021 година.
Но положителната остаряла тоалетна с казанчето и сифона също предстои на рационализиране и модернизиране, тъй като в случай че би трябвало да сме почтени, тя не се е трансформирала доста от времената на „ огромната воня “ в Лондон. А един все по-изострящ се проблем кара деятелите и учените да търсят нови решения в региона на канализацията и отпадните води: климатичните промени. Защото честите наводнения трансформират помийните ями в рисков източник на болести, а също така повреждат канализацията - всичко това води до разпространение на заболявания. Дълготрайната суша пък лимитира достъпа до водата, която е нужна за санитарни потребности - резултатът още веднъж са заболявания.
" Да измислим още веднъж тоалетната "
И още: в тоалетните се употребява прекомерно доста вода - до 30% от всекидневното ползване на питейна вода. Едно изплакване на тоалетната употребява до 14 литра вода - в случай, че 3 литра биха били изцяло задоволителни, според от системата и степента на замърсяване. Това беше един от претекстовете, подтикнали фондацията на Бил и Мелинда Гейтс да разгласи през 2011 плана си „ Да измислим още веднъж тоалетната “. Този план предизвиква създаването на устойчиви технологии, които действат без значение от системата на публичното водоснабдяване. Една от разработките употребява микровълнова технология, с цел да се добива електричество от отпадните води. А друга употребява технологии за изпаряване и пречистване на екскрементите. Това ли ще бъдат тоалетните на бъдещето? Още не се знае. Ясно е обаче, че изобретението на име тоалетна е помогнало на човечеството най-малко толкоз, колкото пеницилинът, имунизациите и трансплантацията на органи, взети дружно. И че към момента има неразвит капацитет да оказва помощ и в бъдеще.
Автор: Карим Солиман
Кратка история на тоалетната
Но дано на първо време обърнем взор обратно, към историята на тоалетната. Още преди 5000 години на разнообразни места по света се появяват относително ефикасни тоалетни - в днешна Шотландия, на остров Крит и най-много в Пакистан, където индусите основават изумително съвременни тоалетни с вода. Големият пробив към тоалетната в сегашната ѝ форма прави в края на 16 век сър Джон Харингтън, който изобретява казанчето. Близо 200 години по-късно е патентован сифонът, с помощта на който зловонните изпарения не се завръщат назад в помещението на тоалетната. Ако не броим някои дребни усъвършенствания, днешните тоалетни действат по същия метод с помощта на казанчето и на сифона.
Същинската гражданска война обаче настава с решаването на различен проблем: какво се случва с човешките екскременти, откакто тръгнат по отходните тръби? В средата на 19 век индустриалната гражданска война води до набивал растеж на градското население в Англия, а в един миг и до експлоадирането на тежки епидемии. Заразата неведнъж се придвижва от питейната вода, която е нечиста от отходните води. Когато през 1854 година холерата превзема един лондонски квартал, лекарят Джон Сноу потвърждава, че инфектираните черпят питейна вода най-много от една-единствена помпа, която се намира в непосредствена непосредственост до клоака. Няколко години по-късно над Лондон се разстила фамозната „ огромна воня “. Лятото на 1858 година се оказва извънредно топло и от водите на Темза се надигат отвратителни изпарения. Причината: отпадните води на Лондон към този момент от десетилетия се изливат в реката без никакво филтриране. Така за пръв път се ражда актуалната идея за филтриране на отпадните води.
Другаде по света обаче и до през днешния ден липсват тези цивилизационни достижения. 2,4 милиарди души живеят без естествени санитарни уреди вкъщи или на работното място. А близо 4,5 милиарда души, повече от половината човечество, не могат да разчитат на благонадеждна санитарна система, на несъмнено филтриране и отклоняване на отпадните води. А това води до редица проблеми, свързани най-много със здравето на хората. Защото - както в Англия през 19 век - в тези условия непрестанно избухват заболявания и епидемии. Според отчет на Световната здравна организация (СЗО), неналичието на добра санитарна хигиена води до гибелта на 432 000 души годишно.
И още нещо. Милиони хора по света ежедневно са принудени „ да си правят работата “ под намерено небе. Специално при дамите това неимоверно покачва риска от насилия и полови похищения, които водят до дълготрайни последици. Много девойки избират да не вървят на учебно заведение, в случай че няма подобаващи тоалетни, където хигиенично и безвредно да се погрижат за себе си, изключително когато са в цикъл. Така тези девойки остават с ниско обучение, а това наложително ги тласка към беднотия. Няколко организации в съдействие със Световната банка, Азиатската банка за развиване и други интернационалните институции създават идея, която има за цел да постави под обща шапка производството на санитарни артикули, санитарните услуги и основаването на цифрова инфраструктура в този бранш. Така хем ще се помогне на хората, хем ще се създаде пазар с голям капацитет - 97 милиарда $ единствено в Индия и единствено за 2021 година.
Но положителната остаряла тоалетна с казанчето и сифона също предстои на рационализиране и модернизиране, тъй като в случай че би трябвало да сме почтени, тя не се е трансформирала доста от времената на „ огромната воня “ в Лондон. А един все по-изострящ се проблем кара деятелите и учените да търсят нови решения в региона на канализацията и отпадните води: климатичните промени. Защото честите наводнения трансформират помийните ями в рисков източник на болести, а също така повреждат канализацията - всичко това води до разпространение на заболявания. Дълготрайната суша пък лимитира достъпа до водата, която е нужна за санитарни потребности - резултатът още веднъж са заболявания.
" Да измислим още веднъж тоалетната "
И още: в тоалетните се употребява прекомерно доста вода - до 30% от всекидневното ползване на питейна вода. Едно изплакване на тоалетната употребява до 14 литра вода - в случай, че 3 литра биха били изцяло задоволителни, според от системата и степента на замърсяване. Това беше един от претекстовете, подтикнали фондацията на Бил и Мелинда Гейтс да разгласи през 2011 плана си „ Да измислим още веднъж тоалетната “. Този план предизвиква създаването на устойчиви технологии, които действат без значение от системата на публичното водоснабдяване. Една от разработките употребява микровълнова технология, с цел да се добива електричество от отпадните води. А друга употребява технологии за изпаряване и пречистване на екскрементите. Това ли ще бъдат тоалетните на бъдещето? Още не се знае. Ясно е обаче, че изобретението на име тоалетна е помогнало на човечеството най-малко толкоз, колкото пеницилинът, имунизациите и трансплантацията на органи, взети дружно. И че към момента има неразвит капацитет да оказва помощ и в бъдеще.
Автор: Карим Солиман
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ