Мнозина се превъзбудиха от случката с отвинтените микрофони в залата

Мнозина се превъзбудиха от случката с отвинтените микрофони в залата ...

Г-н Борисов, да си ходим ли или ще ни говорите нещо отвън?.


Мнозина се превъзбудиха от случката с отвинтените микрофони в залата за пресконференции на Министерски съвет - да не би някой да попита нещо бъдещата председателка на ЕК и българския премиер. Да, случката е възмутителна. Защото гостенката може и да е помолила да няма журналистически въпроси, но със сигурност не ѝ е минало през ума, че „любезността“ на домакините ѝ ще стигне до такава крайност. В света, в който живее тя, никой не би си позволил такова пренебрежително отношение към медиите (което означава и към тяхната аудитория). Иначе - лошо му се пише. В България обаче е друго.

Микрофоните и без това са ненужни

В същото време възбудата и възмущението около тази случка са малко попресилени и закъснели. По две основни причини. Първата е, че така или иначе (със или без микрофони и въпроси) от това събитие нямаше да научим нищо съществено. Гостенката щеше да повтаря любезности (доколкото още не е встъпила в длъжност и не разполага с отговорите), а домакинът щеше да каже пак онова, което говори всеки ден.

По принцип в България мнозина от водещите политици отдавна са се научили да говорят без да казват нищо, да заобикалят въпросите без да отговарят по същество, да ръсят измислици и безсмислици, да лъжат и мажат. Каквото и колкото и пъти да ги питаш. Този „стил“ на общуване стана норма и дори минава за нещо като професионална обиграност. Което, впрочем, напоследък се превръща и в световна политическа мода.

Втората причина е, че в повечето случаи микрофоните и без това са ненужни. Повечето български медии и журналисти или въобще не питат, или задават желаните от събеседниците им въпроси. Защото ги мързи, защото не знаят, че трябва, защото не са наясно какво да питат и не разбират какво им отговарят. Но най-често защото така им е наредено и/или защото ги е страх.

Източник: mediapool.bg