Мистерията на "Забранения етаж" в Пхенян, който не съществува, но може да бъде фатален за всеки
Мнозина са на мнение, че точно посещаване до скрития пети етаж на хотел " Янггакдо " в Пхенян е повода за задържането и последвалата гибел на американския студент Ото Вармбиер. Американецът Калвин Сън също е бил там и поучава всички останали да стоят надалеч от там.
Сън е роден и израснал в Ню Йорк в семейство на китайски емигранти. Преди да отпразнува 20-тата си годишнина, той няма навика да пътува доста и съвсем не е напускал щата. Предпочита да стои в зоната си на комфорт.
Спонтанно пътешестване до Египет трансформира нещата и по този начин стартира пристрастеността му към пътешествията. Калвин стартира собствен блог за пътувания и бързо си печели почитатели.
Използва всяка почивка и всеки уикенд, с цел да посещава нови и нови места, а изискването е единствено едно - в никакъв случай да не бъде на едно и също място два пъти.
Преди да стартира втората си година в университета, Сън взема решение да употребява лятната си почивка, с цел да обиколи Близкия Изток и Азия, написа " Би Би Си ". Той няма навика да има авансово начертан маршрут и постоянно оставя част от преживяванията си на случайността. Северна Корея също не е част от проекта. Нито секретният пети етаж на " Янггакдо ".
През 2011-а западните туристи, които желаят да посетят КНДР, би трябвало наложително да употребяват услугите на туроператори. Половин дузина организации оферират проведени екскурзии до Северна Корея през Китай. Правилата за тези визити стават надалеч по-стриктни през 2017-а, съгласно мнозина - поради посещаване на неразрешения пети етаж на въпросния хотел.
Докато е в Пекин, Калвин се отбива от любознание при един туроператор и офертата да отскочи до мистериозната Северна Корея е прекомерно примамлива, с цел да я пропусне.
Сън е в група дружно с 20 американци, европейци и китайци, множеството на възраст сред 20 и 30 години. По време на инструктажа им в Пекин им е обяснено да слушат и извършват всичко, което гидовете им кажат и постоянно да демонстрират почитание към севернокорейската просвета.
При кацането си в Пекин Калвин първо е изумен от контраста с Китай. Всичко му наподобява черно-бяло на фона на пъстрата китайска столица.
Сградите, билбордовете и даже облеклата - всичко е в бяло, черно и малко алено.
Групата има трима гидове на възраст към 40 години. И тримата споделят, че са някогашни военнослужещи от националната войска на КНДР. Отначало са прецизни с групата - на никого не е разрешено да пресича без компаньон или да снима без предизвестие. Въпреки това гидовете са общителни и непрестанно беседват с туристите.
Калвин стреля за първи път с огнестрелно оръжие по време на престоя си в Пхенян, а на стрелбището американците отнасят доста смешки какъв брой неприятни стрелци са, в случай, че идват от страна, в която съвсем всеки носи револвер. С придвижване на времето гидовете стават все по-небрежни към разпоредбите, а Сън си е спечелил много нови другари.
В края на престоя екскурзоводите оставят туристическата група без контрол в хотела. Те са изтощени и се отдръпват да си починат от дългата седмица. Тогава някой от туристите предлага да разучат хотела.
Със своите 47 етажа " Янггакдо " е една от най-високите здания в Пхенян.
Има четири ресторанта, салони, СПА. Телевизорите в стаите даже предават и задгранични канали. Това е и най-популярното място за пребиваване в страната. Според севернокорейските стандарти хотелът е петзвезден, макар че съгласно туристите е по-близо до тризвезден.
Групата първо посещава панорамния ресторант на покрива на хотела. В асансьора назад към вътрешността на " Янггакдо " някой вижда, че няма бутон за петия етаж. Цифрите на панела са 4 и след нея - непосредствено 6. Затова посетителите вземат решение да ревизират дали етажът в действителност съществува и дали го няма от поверие.
Мистерията на петия етаж не е нещо ново - тя се загатва в редица блогове за пътувания. Някои от групата на Сън също са чували за това, само че самият той не е. Дотогава туристи не са били арестувани в КНДР и групата не осъзнава сериозността на ситуацията. В момента в уеб страницата на туроператора, който Сън е употребил, е категорично посочено, че етажът е строго неразрешен за гости.
Но Калвин и приятелите му не са били предизвестени за каквото и да било.
Групата слиза на четвъртия етаж и се изкачва по стълбите етаж нагоре. Настроението видимо е радостно, само че множеството туристи в действителност са напрегнати и нервни. Един от тях твърди, че отнякъде се чуват крясъци - нещо, което Сън не удостоверява. Изненадващо, вратата към петия етаж няма никакви надписи и табели. Освен това не е заключена. Всички вадят фотоапартите и пристъпват напред.
Първото, което прави усещане, е, че таванът е доста по-нисък от този на останалите етажи. Решени да изследват мястото, туристите се разделят на по-малки групи. Етажът е едва осветлен и припомня повече на бункер, в сравнение с хотелски кулоар.
Повечето стаи са заключени, само че една е с открехната врата. Вън до отворената врата има чифт обувки. Вътре обаче няма никого, само че има голям брой екрани, които наподобява демонстрират хотелските спални. Затова Калвин взема решение, че това са пространствата за защитата на хотела, в които те наблюдават посетителите.
Стените са покрити с ярки плакати с анти-американска и анти-японска агитация.
След няколко минути отнякъде идва чужд мъж и на явен британски пита групата дали не се е изгубила. Някой дава отговор " Да ". Въпреки че не наподобява сърдит или нервиран, мъжът незабавно ги ескортира до най-близкия асансьор.
Но част от групата взема решение да се върне още веднъж и да изследва още от етажа. Оказва се, че зад някои порти има единствено тухлени стени, единствено че една от тях води към стълби към различен етаж.
Там има още повече агитация и още повече заключени порти. И още един път мъж, който наподобява да е от личния състав на хотела, ги моли учтиво да се насочат към най-близкия асансьор.
Най-смелите от туристическата група се връщат за трети път. В последна сметка те са единствено на по 20-и-няколко - млади, смели и до голяма степен безразсъдни. А тайните им обиколки из петия етаж на " Янггакдо " им наподобяват изцяло безобидни. Всичко, което се случва оттова нататък, демонстрира тъкмо противоположното.
В 5:00 сутринта Сън и приятелите му се прибират по стаите си и стартират да подготвят багажа си. Микробусът, който ще ги откара до летището на Пхенян, би трябвало да дойде след по-малко от два часа.
В 7:00 сутринта групата е в микробуса и към момента е в доста положително въодушевление, до момента в който не се качва чиновник на хотела и не ги моли да слязат.
Гидовете споделят, че знаят какво е направил един от туристите и ще е по-добре да си признае в този момент. Никой не проговаря. Според служителя някой е взел без позволение бродираните кърпи на " Янггакдо " и в случай че чужденците желаят да се приберат по домовете си - откраднатото би трябвало да бъде върнато. Никой не признава да е отговорен.
Тогава гидовете подписват самобитна договорка със чиновниците на хотела. Всички ще се извърнат с тил, а крадецът ще остави кърпите на земята. Така неговата анонимност ще бъде непокътната. В последна сметка всички се прибират по домовете си. Сън стартира втората си година като студент по медицина и рядко се сеща за претърпяното в Северна Корея. Четири години по-късно това се трансформира.
През 2015-а американецът Ото Вармбиер попада в КНДР по съвсем същия метод, по който и Калвин и то със същия туроператор.
Вармбиер също е в " Янггакдо ". Той обаче е упрекнат от севернокорейските управляващи, че се е опитал да открадне агитационен постер.
Минава през скалъпено правосъдно дело и е заставен със мощ да направи признания по малкия екран. Осъден е на 15 години тежък труд. Заради
насилието в ареста изпада в кома, а гибелта му през 2017-а е вест номер едно във всички западни медии.
Камерите за наблюдаване демонстрират, че той е бил в част на хотела, която не е обществено налична.
Според тези, които са отсядали в този хотел, Вармбиер е бил точно на петия етаж, където се е опитал да смъкна агитационен афиш - нещо, което нито севернокорейските управляващи, нито личният състав на хотела удостоверява. Те също по този начин отхвърлят да кажат дали петият етаж изобщо съществува.
Според Сън обаче плакатите там не могат да бъдат свалени - те са заковани крепко за стените, и в действителност нищо от етажа не може да бъде откраднато.
Смъртта на Вармбиер промени туризма на Северна Корея. Редица туроператорски компании към този момент отхвърлят да оферират пътувания до там. А Сън осъзнава какви съществени последствия са можели да имат дребните им среднощни пътешествия из дебрите на " Янггакдо "...
Източник: webcafe.bg
Сън е роден и израснал в Ню Йорк в семейство на китайски емигранти. Преди да отпразнува 20-тата си годишнина, той няма навика да пътува доста и съвсем не е напускал щата. Предпочита да стои в зоната си на комфорт.
Спонтанно пътешестване до Египет трансформира нещата и по този начин стартира пристрастеността му към пътешествията. Калвин стартира собствен блог за пътувания и бързо си печели почитатели.
Използва всяка почивка и всеки уикенд, с цел да посещава нови и нови места, а изискването е единствено едно - в никакъв случай да не бъде на едно и също място два пъти.
Преди да стартира втората си година в университета, Сън взема решение да употребява лятната си почивка, с цел да обиколи Близкия Изток и Азия, написа " Би Би Си ". Той няма навика да има авансово начертан маршрут и постоянно оставя част от преживяванията си на случайността. Северна Корея също не е част от проекта. Нито секретният пети етаж на " Янггакдо ".
През 2011-а западните туристи, които желаят да посетят КНДР, би трябвало наложително да употребяват услугите на туроператори. Половин дузина организации оферират проведени екскурзии до Северна Корея през Китай. Правилата за тези визити стават надалеч по-стриктни през 2017-а, съгласно мнозина - поради посещаване на неразрешения пети етаж на въпросния хотел.
Докато е в Пекин, Калвин се отбива от любознание при един туроператор и офертата да отскочи до мистериозната Северна Корея е прекомерно примамлива, с цел да я пропусне.
Сън е в група дружно с 20 американци, европейци и китайци, множеството на възраст сред 20 и 30 години. По време на инструктажа им в Пекин им е обяснено да слушат и извършват всичко, което гидовете им кажат и постоянно да демонстрират почитание към севернокорейската просвета.
При кацането си в Пекин Калвин първо е изумен от контраста с Китай. Всичко му наподобява черно-бяло на фона на пъстрата китайска столица.
Сградите, билбордовете и даже облеклата - всичко е в бяло, черно и малко алено.
Групата има трима гидове на възраст към 40 години. И тримата споделят, че са някогашни военнослужещи от националната войска на КНДР. Отначало са прецизни с групата - на никого не е разрешено да пресича без компаньон или да снима без предизвестие. Въпреки това гидовете са общителни и непрестанно беседват с туристите.
Калвин стреля за първи път с огнестрелно оръжие по време на престоя си в Пхенян, а на стрелбището американците отнасят доста смешки какъв брой неприятни стрелци са, в случай, че идват от страна, в която съвсем всеки носи револвер. С придвижване на времето гидовете стават все по-небрежни към разпоредбите, а Сън си е спечелил много нови другари.
В края на престоя екскурзоводите оставят туристическата група без контрол в хотела. Те са изтощени и се отдръпват да си починат от дългата седмица. Тогава някой от туристите предлага да разучат хотела.
Със своите 47 етажа " Янггакдо " е една от най-високите здания в Пхенян.
Има четири ресторанта, салони, СПА. Телевизорите в стаите даже предават и задгранични канали. Това е и най-популярното място за пребиваване в страната. Според севернокорейските стандарти хотелът е петзвезден, макар че съгласно туристите е по-близо до тризвезден.
Групата първо посещава панорамния ресторант на покрива на хотела. В асансьора назад към вътрешността на " Янггакдо " някой вижда, че няма бутон за петия етаж. Цифрите на панела са 4 и след нея - непосредствено 6. Затова посетителите вземат решение да ревизират дали етажът в действителност съществува и дали го няма от поверие.
Мистерията на петия етаж не е нещо ново - тя се загатва в редица блогове за пътувания. Някои от групата на Сън също са чували за това, само че самият той не е. Дотогава туристи не са били арестувани в КНДР и групата не осъзнава сериозността на ситуацията. В момента в уеб страницата на туроператора, който Сън е употребил, е категорично посочено, че етажът е строго неразрешен за гости.
Но Калвин и приятелите му не са били предизвестени за каквото и да било.
Групата слиза на четвъртия етаж и се изкачва по стълбите етаж нагоре. Настроението видимо е радостно, само че множеството туристи в действителност са напрегнати и нервни. Един от тях твърди, че отнякъде се чуват крясъци - нещо, което Сън не удостоверява. Изненадващо, вратата към петия етаж няма никакви надписи и табели. Освен това не е заключена. Всички вадят фотоапартите и пристъпват напред.
Първото, което прави усещане, е, че таванът е доста по-нисък от този на останалите етажи. Решени да изследват мястото, туристите се разделят на по-малки групи. Етажът е едва осветлен и припомня повече на бункер, в сравнение с хотелски кулоар.
Повечето стаи са заключени, само че една е с открехната врата. Вън до отворената врата има чифт обувки. Вътре обаче няма никого, само че има голям брой екрани, които наподобява демонстрират хотелските спални. Затова Калвин взема решение, че това са пространствата за защитата на хотела, в които те наблюдават посетителите.
Стените са покрити с ярки плакати с анти-американска и анти-японска агитация.
След няколко минути отнякъде идва чужд мъж и на явен британски пита групата дали не се е изгубила. Някой дава отговор " Да ". Въпреки че не наподобява сърдит или нервиран, мъжът незабавно ги ескортира до най-близкия асансьор.
Но част от групата взема решение да се върне още веднъж и да изследва още от етажа. Оказва се, че зад някои порти има единствено тухлени стени, единствено че една от тях води към стълби към различен етаж.
Там има още повече агитация и още повече заключени порти. И още един път мъж, който наподобява да е от личния състав на хотела, ги моли учтиво да се насочат към най-близкия асансьор.
Най-смелите от туристическата група се връщат за трети път. В последна сметка те са единствено на по 20-и-няколко - млади, смели и до голяма степен безразсъдни. А тайните им обиколки из петия етаж на " Янггакдо " им наподобяват изцяло безобидни. Всичко, което се случва оттова нататък, демонстрира тъкмо противоположното.
В 5:00 сутринта Сън и приятелите му се прибират по стаите си и стартират да подготвят багажа си. Микробусът, който ще ги откара до летището на Пхенян, би трябвало да дойде след по-малко от два часа.
В 7:00 сутринта групата е в микробуса и към момента е в доста положително въодушевление, до момента в който не се качва чиновник на хотела и не ги моли да слязат.
Гидовете споделят, че знаят какво е направил един от туристите и ще е по-добре да си признае в този момент. Никой не проговаря. Според служителя някой е взел без позволение бродираните кърпи на " Янггакдо " и в случай че чужденците желаят да се приберат по домовете си - откраднатото би трябвало да бъде върнато. Никой не признава да е отговорен.
Тогава гидовете подписват самобитна договорка със чиновниците на хотела. Всички ще се извърнат с тил, а крадецът ще остави кърпите на земята. Така неговата анонимност ще бъде непокътната. В последна сметка всички се прибират по домовете си. Сън стартира втората си година като студент по медицина и рядко се сеща за претърпяното в Северна Корея. Четири години по-късно това се трансформира.
През 2015-а американецът Ото Вармбиер попада в КНДР по съвсем същия метод, по който и Калвин и то със същия туроператор.
Вармбиер също е в " Янггакдо ". Той обаче е упрекнат от севернокорейските управляващи, че се е опитал да открадне агитационен постер.
Минава през скалъпено правосъдно дело и е заставен със мощ да направи признания по малкия екран. Осъден е на 15 години тежък труд. Заради
насилието в ареста изпада в кома, а гибелта му през 2017-а е вест номер едно във всички западни медии.
Камерите за наблюдаване демонстрират, че той е бил в част на хотела, която не е обществено налична.
Според тези, които са отсядали в този хотел, Вармбиер е бил точно на петия етаж, където се е опитал да смъкна агитационен афиш - нещо, което нито севернокорейските управляващи, нито личният състав на хотела удостоверява. Те също по този начин отхвърлят да кажат дали петият етаж изобщо съществува.
Според Сън обаче плакатите там не могат да бъдат свалени - те са заковани крепко за стените, и в действителност нищо от етажа не може да бъде откраднато.
Смъртта на Вармбиер промени туризма на Северна Корея. Редица туроператорски компании към този момент отхвърлят да оферират пътувания до там. А Сън осъзнава какви съществени последствия са можели да имат дребните им среднощни пътешествия из дебрите на " Янггакдо "...
Източник: webcafe.bg
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ