Предстои ви операция? Има и добри страни
Мнозина одобряват с смут мисълта, че им се постанова интервенция. Не става въпрос за такава, от която да зависи живота им, само че по тази причина пък безусловно нужна. Нормално е първоначално човек да се стресне. Особено, когато няма задоволително информация. Неочаквано, даже и от такова съществено тестване, има късмет да извлечем позитивни неща. Операцията може да се окаже предизвикателство, което да ни направи по-зрели, по-мъдри, да пренареди житейските ни цели. Важното е да не се оставяме на суматохата, а да действаме рационално.
Първото, което е най-добре да създадем, е да се осведомяваме. Подробно и от повече източници. Източник номер едно дано е лекарят-специалист. Ако можем, да допълним информацията от втори доктор, на който имаме доверие. Добре е да се осведомяваме и сами – от профилирана литература и уеб сайтове. Можем да го създадем и в диалог с наши познати, претърпели нещо сходно. Но на последното не трябва да залагаме прекомерно. Всеки реагира друго на протичащото му се. Няма причина да си мислим, че споделените от различен човек отрицателни страсти или затруднения, ще се случат и на нас.
В никакъв случай да не се доверяваме на клюки. Този чул това, на оня разказали нещо ужасно и извънредно. Подобни приказки могат единствено да нагнетят у нас излишно напрежение и боязън.
В този миг повече от всеки път имаме потребност от храброст, от позитивно мислене. Когато човек има вяра, че всичко ще бъде добре, нормално се оказва тъкмо по този начин. Не инцидентно споделят – дяволът не е толкоз черен, колкото си мислим. Една доста добра мисъл е, че интервенцията ти взема решение коренно здравословния проблем. Нещо, което не би трябвало да е в тялото ти, към този момент го няма.
След като научим, колкото се може повече, за това което се случва с нас, би трябвало да действаме. Без да губим време. Има болести, при които забавянето утежнява ситуацията. По опция да си изберем болница, където сме сигурни, че ще получим най-хубавото здравно обслужване и грижи.
Добра позиция е да приемем идната интервенция като следващото непознато прекарване, което ни следва. Това е нов витален опит, какъвто до момента сме нямали. Дори, малко необичайно да прозвучи – то е тип премеждие.
Пребиваването в болничното заведение ни среща с нови хора. Често при сходни рискови условия се основават здрави мeждучовешки връзки. Болните си оказват помощ извънредно доста един на различен. И това е обяснимо – единствено човек в сходна обстановка знае тъкмо по какъв начин се чувстваш сега. От какво имаш потребност и по какъв начин да ти помогне. Дребните жестове в точния миг значат доста. Да те съпроводят за тоалет през първите дни след интервенцията, да ти подадат вода или храна. Един прекрасен диалог, който да се разсее. И още един път – положителното въодушевление, усмивката и позитивното мислене са скъпи.
Истинско благополучие е да преживяваш интервала на възобновяване. Удоволствието от това, че от ден дневно ставаш по-силен, по-самостоятелен.
Няколко месечният оздравителен интервал след интервенция е времето, когато имаш ненадейно доста време за себе си. Можеш да прочетеш толкоз доста книги. Да разговаряш с околните си за неща, за които все е нямало по кое време. Да погледаш забавен филм. Или да преоткриеш какъв брой е хубаво да се разхождаш с дребни, към момента несигурни стъпки на открито, откакто си бил вкъщи дълги седмици.
Сериозно прекарване като интервенция ти сверява часовника за хората към теб. В деяние усещаш какъв брой доста държат на теб околните ти. Колко те обичат. Разбираш кои са правилните другари и сътрудниците, на които можеш да разчиташ в сложен миг.
Вярно, монетата има и друга страна. Периферни познати не помнят, че са те познавали, да вземем за пример. Когато си ходел на работа, си им бил необходим. Когато си в дълги болнични – не. Но и това е потребно – да знаеш кой какво място заема в живота ти.
Най-голямата изгода обаче от прекарването интервенция е, че трансформира светогледа ти. По най-осезателния метод стигаш до концепцията, че си смъртен, а животът е къс. Че би трябвало да живееш тук и в този момент. Непременно в сегашното, а не в неопределеното по-късно. Че е прелестно да си здрав, да се движиш. Вълнуващо е слънцето, природата. Малките неща са същински скъпи и не би трябвало да го забравяш. Колкото по-дълго задържиш това чувство, толкоз по-добре. Не е неприятно и след време да си го припомняш. Всъщност, добре е сходни мисли да спохождат от време на време всеки от нас. И без да е претърпял интервенция.
Първото, което е най-добре да създадем, е да се осведомяваме. Подробно и от повече източници. Източник номер едно дано е лекарят-специалист. Ако можем, да допълним информацията от втори доктор, на който имаме доверие. Добре е да се осведомяваме и сами – от профилирана литература и уеб сайтове. Можем да го създадем и в диалог с наши познати, претърпели нещо сходно. Но на последното не трябва да залагаме прекомерно. Всеки реагира друго на протичащото му се. Няма причина да си мислим, че споделените от различен човек отрицателни страсти или затруднения, ще се случат и на нас.
В никакъв случай да не се доверяваме на клюки. Този чул това, на оня разказали нещо ужасно и извънредно. Подобни приказки могат единствено да нагнетят у нас излишно напрежение и боязън.
В този миг повече от всеки път имаме потребност от храброст, от позитивно мислене. Когато човек има вяра, че всичко ще бъде добре, нормално се оказва тъкмо по този начин. Не инцидентно споделят – дяволът не е толкоз черен, колкото си мислим. Една доста добра мисъл е, че интервенцията ти взема решение коренно здравословния проблем. Нещо, което не би трябвало да е в тялото ти, към този момент го няма.
След като научим, колкото се може повече, за това което се случва с нас, би трябвало да действаме. Без да губим време. Има болести, при които забавянето утежнява ситуацията. По опция да си изберем болница, където сме сигурни, че ще получим най-хубавото здравно обслужване и грижи.
Добра позиция е да приемем идната интервенция като следващото непознато прекарване, което ни следва. Това е нов витален опит, какъвто до момента сме нямали. Дори, малко необичайно да прозвучи – то е тип премеждие.
Пребиваването в болничното заведение ни среща с нови хора. Често при сходни рискови условия се основават здрави мeждучовешки връзки. Болните си оказват помощ извънредно доста един на различен. И това е обяснимо – единствено човек в сходна обстановка знае тъкмо по какъв начин се чувстваш сега. От какво имаш потребност и по какъв начин да ти помогне. Дребните жестове в точния миг значат доста. Да те съпроводят за тоалет през първите дни след интервенцията, да ти подадат вода или храна. Един прекрасен диалог, който да се разсее. И още един път – положителното въодушевление, усмивката и позитивното мислене са скъпи.
Истинско благополучие е да преживяваш интервала на възобновяване. Удоволствието от това, че от ден дневно ставаш по-силен, по-самостоятелен.
Няколко месечният оздравителен интервал след интервенция е времето, когато имаш ненадейно доста време за себе си. Можеш да прочетеш толкоз доста книги. Да разговаряш с околните си за неща, за които все е нямало по кое време. Да погледаш забавен филм. Или да преоткриеш какъв брой е хубаво да се разхождаш с дребни, към момента несигурни стъпки на открито, откакто си бил вкъщи дълги седмици.
Сериозно прекарване като интервенция ти сверява часовника за хората към теб. В деяние усещаш какъв брой доста държат на теб околните ти. Колко те обичат. Разбираш кои са правилните другари и сътрудниците, на които можеш да разчиташ в сложен миг.
Вярно, монетата има и друга страна. Периферни познати не помнят, че са те познавали, да вземем за пример. Когато си ходел на работа, си им бил необходим. Когато си в дълги болнични – не. Но и това е потребно – да знаеш кой какво място заема в живота ти.
Най-голямата изгода обаче от прекарването интервенция е, че трансформира светогледа ти. По най-осезателния метод стигаш до концепцията, че си смъртен, а животът е къс. Че би трябвало да живееш тук и в този момент. Непременно в сегашното, а не в неопределеното по-късно. Че е прелестно да си здрав, да се движиш. Вълнуващо е слънцето, природата. Малките неща са същински скъпи и не би трябвало да го забравяш. Колкото по-дълго задържиш това чувство, толкоз по-добре. Не е неприятно и след време да си го припомняш. Всъщност, добре е сходни мисли да спохождат от време на време всеки от нас. И без да е претърпял интервенция.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ