Нашата литература навън*
Мнозина чакат нормалните ми бележки към Франкфуртския панаир и (преди всичко) към положението на българския народен щанд. Тази година щандът беше порядъчен, не кичозен и претруфен, не и чисто гол. Положено беше някакво, въпреки и напълно академично, дизайнерско изпитание. В съпоставяне с множеството съответни на България (по размер, престиж и местоположение) страни, щандът бе непретенциозен и прост, само че въпреки всичко не напълно безформен (както нееднократно е бил в минали години).
По-същественото: размерът на щанда тази година бе преценен добре. Структурата му също е надалеч по-подходяща от предходната година: отворен е и разрешава свободно придвижване навън-навътре, което е от значително значение както за българските участници, по този начин и за гостите.
Изложените на щанда заглавия са цялостен карашик, което и не може да бъде иначе предвид на системата на асортимент. Както и в предходни години, Асоциацията на книгоиздателите моли всяко издателство да даде до 7 заглавия по собствен избор, без оглед на хармония, наличие, значителност на създателя или книгата (или по-точно: съгласно персоналните показа на всеки издател по отношение на всяко от горепосочените съображения и редица други). Резултатът е цветен и неприветлив (поне за изкушените от изкуството на книгоиздаването, каквито би следвало да са множеството гости както на този, по този начин и на всички останали щандове на най-голямото в света книгоизложение).
Конкурсът за присъединяване на български издателства (максимум шест), който в последните години се трансформира в традиция, беше разгласен от АБК и Агенцията за дребни и междинни предприятия (пак по традиция) в последния миг, тоест - към месец преди ревюто. Освен че е непрофесионално, това съществено лимитира както броя на искащите, по този начин и опцията за обмисляне на тези, които в последна сметка бъдат определени. (Срещите за ревюто като предписание се уговарят най-късно доникъде на лятото, а доста от тях - и доста по-рано. Всички " естествени " изложители на процедура стартират да възнамеряват присъединяване си във Франкфурт за идната година незабавно след привършване на тазгодишния панаир.)
Въпреки всички упоменати пропуски хората, които обслужват българския щанд, и тези, които са показани на него (почти всички от дребни и/или относително малко познати в България издателства), вършат извънредно прелестно усещане. Приветливи, динамични, контактни, с добър британски и предпочитание да поддържат връзка и печелят съдружници и клиенти.
Във Франкфурт съм за 12-и път. Общото ми усещане за еволюцията на българското присъединяване през тези години е, че отношението и държанието на хората се трансформира доста по-бързо от отношението и държанието на институциите, ангажирани с представянето на България.
Тук ми се желае да отворя дребна скоба, с цел да илюстрирам какъв брой значим е задължението на държавните институции в сходно събитие. Бях на вечеря с група скандинавски издатели, измежду които и остаряла позната, ангажирана директно тази година с представянето на Норвегия (страна с население на половина колкото българското) като почетен посетител. От чисто любознание я попитах какъв брой заглавия от норвежки създатели са съумели да продадат на немския пазар в трите години (2016-2019) от оповестяването на Норвегия за предстоящ почетен посетител до реализацията на въпросната самодейност.
Числото, което изрече, до момента в който дъвчех спагетите си, съвсем ме задави и на мига си помислих, че несъмнено не съм чул добре, та я накарах да повтори.
520. Петстотин и двайсет заглавия. Само в Германия, единствено през последните три години. Само от норвежки създатели.
Докато тихичко пресмятах, че България няма толкоз преведени книги на всички международни езици за цялата си 1300-годишна история, побързах да се поинтересувам: какъв брой тогава са преводите от норвежки за същия интервал на всички езици? А до момента в който тя се усмихваше стеснително и се извиняваше, че не е изключително мощна с числата, се намеси един от сътрудниците й. Не зная какъв брой са, рече, само че единствено най-голямата норвежка литературна организация Капелен Дам има 1200 заглавия за четири години. Това прави по триста годишно.
Или почти по едно дневно. И то единствено Капелен Дам. Половин час по-късно, до момента в който крачехме към хотела, моята другарка леко извинително повдигна основния въпрос, който, убеден съм, към този момент се е оформил и във вашите глави, до момента в който четете този текст: въпроса за бюджета на норвежкото присъединяване във Франкфурт.
Хората си мислят, че парите извират от земята в Норвегия, рече тя. Да, бюджетът ни в действителност е огромен: 52 милиона евро. Това включва помощта за книгите, издадени на непознати езици, всички участия на създатели, издатели, сътрудници и посетители, подготвянето на всички подиуми и изявленията, заплатите на личния състав (моята заплата е добра, като на всички в Норвегия, само че не е нищо изключително, додаде), превоза, всичко, всичко. Помълча за момент и подмятна: само че това, което мнозина не знаят, е, че страната дава единствено 30 милиона. Останалите 22 сме си ги набавили от частни спонсори.
И апропо, означи тя в умозаключение, бюджетът за присъединяване на Грузия като почетен посетител предходната година беше д-в-о-е-н на нашия. Сетне се разделихме, и до момента в който малко след среднощ крачех към хотела си покрай франкфуртската Централна гара, си спомних две неща.
Българската страна забави обещаното с умишлен контракт финансиране на Пловдив 2019 с към три години, от края на 2014-а доникъде на 2017-а, и в последна сметка, след хиляди увещания от интернационалните институции, даде сумата (минус 4 милиона, за които беше открито неуместно извинение) насилствено и скърцайки със зъби.
Пловдив започва семейството си като Европейска културна столица през 2019-а без нито един частен спонсор (изключая един бартер за външна реклама) - вероятно първата (а може би и последната) столица на културата в Европа с сходен антирекорд.
Сега да свържем точките и да се запитаме: кой сериозен частен спонсор би подкрепил събитие (без значение какъв брой мащабно), към което страната демонстрира двойствено и/или немарливо отношение?
И назад: когато страната поддържа с цялата си сила, престиж и известност един план (пък било то и без величествен финансов ангажимент), няма ли мнозина частни спонсори сами да почукат на вратата ти?
Това е късото пояснение и за ориста на българската литература в чужбина: страната на практика не я подкрепя, заради което ползата към нея от непознати издателства е най-малък, заради което никой сериозен сътрудник не предлага самодейно права на български създатели зад граница, а в доста европейски страни няма нито един (или има един-единствен) способен книжовен преводач от български език.
Докато се завивах и загасвах лампата, си помислих за следващ път, че е извънредно време някой да разсече този злокобен Гордиев възел - на извечната и безутешна насилствена ендогамност на актуалната българска литература.
Може би ще съм аз. Като се събудя на следващия ден заран.
Или вдругиден.
----
*Заглавието на текста, който създателят общително ни даде за обява, е на редакцията.
По-същественото: размерът на щанда тази година бе преценен добре. Структурата му също е надалеч по-подходяща от предходната година: отворен е и разрешава свободно придвижване навън-навътре, което е от значително значение както за българските участници, по този начин и за гостите.
Изложените на щанда заглавия са цялостен карашик, което и не може да бъде иначе предвид на системата на асортимент. Както и в предходни години, Асоциацията на книгоиздателите моли всяко издателство да даде до 7 заглавия по собствен избор, без оглед на хармония, наличие, значителност на създателя или книгата (или по-точно: съгласно персоналните показа на всеки издател по отношение на всяко от горепосочените съображения и редица други). Резултатът е цветен и неприветлив (поне за изкушените от изкуството на книгоиздаването, каквито би следвало да са множеството гости както на този, по този начин и на всички останали щандове на най-голямото в света книгоизложение).
Конкурсът за присъединяване на български издателства (максимум шест), който в последните години се трансформира в традиция, беше разгласен от АБК и Агенцията за дребни и междинни предприятия (пак по традиция) в последния миг, тоест - към месец преди ревюто. Освен че е непрофесионално, това съществено лимитира както броя на искащите, по този начин и опцията за обмисляне на тези, които в последна сметка бъдат определени. (Срещите за ревюто като предписание се уговарят най-късно доникъде на лятото, а доста от тях - и доста по-рано. Всички " естествени " изложители на процедура стартират да възнамеряват присъединяване си във Франкфурт за идната година незабавно след привършване на тазгодишния панаир.)
Въпреки всички упоменати пропуски хората, които обслужват българския щанд, и тези, които са показани на него (почти всички от дребни и/или относително малко познати в България издателства), вършат извънредно прелестно усещане. Приветливи, динамични, контактни, с добър британски и предпочитание да поддържат връзка и печелят съдружници и клиенти.
Във Франкфурт съм за 12-и път. Общото ми усещане за еволюцията на българското присъединяване през тези години е, че отношението и държанието на хората се трансформира доста по-бързо от отношението и държанието на институциите, ангажирани с представянето на България.
Тук ми се желае да отворя дребна скоба, с цел да илюстрирам какъв брой значим е задължението на държавните институции в сходно събитие. Бях на вечеря с група скандинавски издатели, измежду които и остаряла позната, ангажирана директно тази година с представянето на Норвегия (страна с население на половина колкото българското) като почетен посетител. От чисто любознание я попитах какъв брой заглавия от норвежки създатели са съумели да продадат на немския пазар в трите години (2016-2019) от оповестяването на Норвегия за предстоящ почетен посетител до реализацията на въпросната самодейност.
Числото, което изрече, до момента в който дъвчех спагетите си, съвсем ме задави и на мига си помислих, че несъмнено не съм чул добре, та я накарах да повтори.
520. Петстотин и двайсет заглавия. Само в Германия, единствено през последните три години. Само от норвежки създатели.
Докато тихичко пресмятах, че България няма толкоз преведени книги на всички международни езици за цялата си 1300-годишна история, побързах да се поинтересувам: какъв брой тогава са преводите от норвежки за същия интервал на всички езици? А до момента в който тя се усмихваше стеснително и се извиняваше, че не е изключително мощна с числата, се намеси един от сътрудниците й. Не зная какъв брой са, рече, само че единствено най-голямата норвежка литературна организация Капелен Дам има 1200 заглавия за четири години. Това прави по триста годишно.
Или почти по едно дневно. И то единствено Капелен Дам. Половин час по-късно, до момента в който крачехме към хотела, моята другарка леко извинително повдигна основния въпрос, който, убеден съм, към този момент се е оформил и във вашите глави, до момента в който четете този текст: въпроса за бюджета на норвежкото присъединяване във Франкфурт.
Хората си мислят, че парите извират от земята в Норвегия, рече тя. Да, бюджетът ни в действителност е огромен: 52 милиона евро. Това включва помощта за книгите, издадени на непознати езици, всички участия на създатели, издатели, сътрудници и посетители, подготвянето на всички подиуми и изявленията, заплатите на личния състав (моята заплата е добра, като на всички в Норвегия, само че не е нищо изключително, додаде), превоза, всичко, всичко. Помълча за момент и подмятна: само че това, което мнозина не знаят, е, че страната дава единствено 30 милиона. Останалите 22 сме си ги набавили от частни спонсори.
И апропо, означи тя в умозаключение, бюджетът за присъединяване на Грузия като почетен посетител предходната година беше д-в-о-е-н на нашия. Сетне се разделихме, и до момента в който малко след среднощ крачех към хотела си покрай франкфуртската Централна гара, си спомних две неща.
Българската страна забави обещаното с умишлен контракт финансиране на Пловдив 2019 с към три години, от края на 2014-а доникъде на 2017-а, и в последна сметка, след хиляди увещания от интернационалните институции, даде сумата (минус 4 милиона, за които беше открито неуместно извинение) насилствено и скърцайки със зъби.
Пловдив започва семейството си като Европейска културна столица през 2019-а без нито един частен спонсор (изключая един бартер за външна реклама) - вероятно първата (а може би и последната) столица на културата в Европа с сходен антирекорд.
Сега да свържем точките и да се запитаме: кой сериозен частен спонсор би подкрепил събитие (без значение какъв брой мащабно), към което страната демонстрира двойствено и/или немарливо отношение?
И назад: когато страната поддържа с цялата си сила, престиж и известност един план (пък било то и без величествен финансов ангажимент), няма ли мнозина частни спонсори сами да почукат на вратата ти?
Това е късото пояснение и за ориста на българската литература в чужбина: страната на практика не я подкрепя, заради което ползата към нея от непознати издателства е най-малък, заради което никой сериозен сътрудник не предлага самодейно права на български създатели зад граница, а в доста европейски страни няма нито един (или има един-единствен) способен книжовен преводач от български език.
Докато се завивах и загасвах лампата, си помислих за следващ път, че е извънредно време някой да разсече този злокобен Гордиев възел - на извечната и безутешна насилствена ендогамност на актуалната българска литература.
Може би ще съм аз. Като се събудя на следващия ден заран.
Или вдругиден.
----
*Заглавието на текста, който създателят общително ни даде за обява, е на редакцията.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ