Европредседателството – големият български успех
Мнозина чакаха неенергично, безлично и рутинно протичане
С българското европредседателство всичко стартира „ по български “. В подготвителния стадий се развихриха ярки кавги за неизгодни и некачествени поправки, долнокачествен гранитогрес и разхищения от държавния мениджмънт на Националния замък на културата. После се мина през скептицизма, че нещо знаменателно и значимо от външнополитическа позиция ще се случи. Мнозина чакаха неенергично, безлично и рутинно протичане. Едва ли не, един шестмесечен престой „ на върха “ на Европейския съюз, гарниран с обилни работни и публични обеди и вечери, толкоз присъщи за метода, по който брюкселската администрация прави политика. Самият аз съм изразявал прочут песимизъм. Затова дебело би трябвало да се подчертае, че срещата на върха сред Европейски Съюз и страните от Западните Балкани опроверга целия песимизъм, упреци и рецензия. Европейската вероятност на страните от Западните Балкани – Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина, Република Македония, Албания и Косово се очерта много по-ясно, а самата среща е първата по рода си от 15 години насам.
Вярно е, че политическият подтик за ускорение на евроатлантическата интеграция на нашите съседи не е с българско авторство. Част е от съотношението на силите на общия геополитически декор, в който световните сили Съединени американски щати, Русия и Китай съперничат в Близкия Изток, Африка и на Балканите. Това даде подтик на напъните на Европейски Съюз, както и на активизирането на двустранния разговор „ Гърция-Бивша югославска република Македония “. Включително на опитите за превъзмогване на тежката и напълно естествена злост и взаимна неприязън сред Сърбия и Косово.
Българската роля в тези значими процеси и силата, с която министър-председателят Бойко Борисов се включи в тях, заслужават единствено поздравления. И тази роля не е единствено директна функционалност от формалното събитие, че този интервал съответствува с българското председателство на Съвета на Европейски Съюз. Оценките на другите държавници са много по-ласкави, в сравнение с повелява дипломатическата рутина. Борисов сподели на дело, че може да гради мостове, да разрушава бариери на продължително открито съмнение, да печели с искреност и прагматизъм. Само вродена партийна слепота може да отхвърли всичко това. Защото рецензията към ръководството е значима и е нужна, само че също по този начин е значимо да се признават и предизвикват достиженията и верните стъпки.
„ Софийският развой “, който несъмнено е пробив по въпроса за превъзмогване на балканските несъгласия и ускорение на интеграцията, нямаше да се случи без дейната поддръжка на огромните сили. В това не би трябвало да има никакво подозрение. Но сполучливите совалки и ходатайство на България надградиха съществено. Самата водеща тематика на срещата – „ Свързаност “ във връзка с превоз, енергетика и цифрова инфраструктура, обучение и други – както и присъединяване на интернационалните финансови институции са извънредно позитивни за вероятността за развиване на района.
Вероятно, малко на брой се тези, които хранят илюзията, че Западните Балкани скоро ще се увенчаят с присъединение към Европейски Съюз и НАТО. Както съобщи федералната канцлерка Ангела Меркел „ през днешния ден не приказваме за разширение, а за предоставяне на европейска вероятност “ и разгласи, че 2025 година не е реалистична дата за присъединение на Западните Балкани. Предстоят още доста път и компликации. И над всичко – промени. Но приносът на българското председателство е, че този развой беше отприщен, откакто заставам в „ девета глуха “ десетилетия.
Но с цел да се случи тази, с право определяна като „ историческа “ среща в София, бяха преодолени тежки компликации. Ще напомня единствено, че до последно нямаше изясненост дали представителите на Испания, Гърция, Кипър, Румъния и Словакия – петте страни членки на Европейски Съюз, непризнали Косово за самостоятелна страна – ще участват на срещата. Испания, по обясними аргументи, след опита за сецесия на Каталуня, бойкотира срещата. Но предния ден испанският министър председател засвидетелства респекта към България и българското държавно управление по време на визитата си в София. В последна сметка няма испанско несъгласие върху финалния документ от срещата „ ЕС-Западни Балкани “.
Самият заключителен документ – „ Декларацията от София “ – е основен и в огромна степен основополагащ политически документ за европейското бъдеще на Западните Балкани, който може да се съпостави със смисъла на Декларацията от Лаакен, която преди време отвори пътя на България към участието. Набелязани са доста съответни ограничения и цели в районното и европейско съдействие. И, несъмнено, най-вече за това какво би трябвало да свършат самите балкански претенденти за Европейски Съюз в региона на върховенството на закона, пазарното стопанство, инфраструктурата, превоза, енергетиката, цифровата стопанска система и прочие.
Общата рамка, по която ще се прави оценката на напредъка, е ясна – демокрацията и правилата на правовата страна, по-специално битката с корупцията и проведената престъпност, положителното ръководство и зачитането на правата на индивида и правата на лицата, принадлежащи към малцинства.
Особено значим за младежите е директният ангажимент, заложен във финалния документ, за удвояване на финансирането по линия на програмата Еразъм+ за района, в това число основаване на „ Лаборатория за младежта на Западните Балкани “ през 2018 година, която да обезпечава платформа за новаторско разработване на политики, ориентирани към потребностите на младежите, и да се бори с „ приключването на мозъци “. Въобще, в „ Декларацията от София “ страните-членки на Европейския съюз недвусмислено дефинират интеграцията ни като „ безапелационен стратегически избор “. Миниатюрна стъпка напред означи, най-малко декларативно, и гноясалия спор сред Атина и Скопие. Македонският министър председател Зоран Заев след среща с гръцкия си сътрудник Алексис Ципрас съобщи, че въпреки и към момента да няма решение на разногласието за наименованието, към този момент е налице построено другарство.
Извън балканското измерение, несъмнено, имаше и „ щипка сол “. Рязкото изказване на Доналд Туск, че „ с другари като Съединените щати на Европа не й трябват врагове “. Опитът за проява на европейски мускули без подозрение е недъгав на фона на световния политически „ Голиат “ оттатък океана. И надали е необходим. По-скоро демонстрира дълбокото незадоволство на евроелита от икономическите вреди, които се чака да претърпят някои от огромните европейски страни в следствие от безкомпромисната позиция на Съединени американски щати. Държавният департамент на Съединени американски щати отвърна, че няма никакво желание за смяна в позицията на Вашингтон по иранското нуклеарно съглашение, от което президентът Тръмп се отдръпна. А президентът на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер разгласи, че Европейският съюз ще задейства блокиращ механизъм за американските наказания против Иран. Механизмът не разрешава на европейските компании да съблюдават наказателните ограничения и не признава обвързваните с тях правосъдни решения. Брюксел също така ще разреши на Европейската капиталова банка да подкрепи европейските вложения в Иран, а самата комисия ще продължи съдействието си с ислямската страна.
На целия този декор, звучат неубедително оценките на родни партийни фактори, че срещата била без на практика резултати. Интересно, за какво мислеха друго, в случай че изобщо са мислели по тематиката, когато преди години цялата ни политическа класа се кълнеше от заран до мрак в Декларацията от Лаакен. Ако я оценяваха с днешните си ограничения, би трябвало да я дефинират като „ лишена от на практика резултати “. А това в действителност, както към този момент означих, беше политическият документ, който отвори вратите на Европа за България.
Декларацията от София е израз на воля, ангажимент и трайна политика. Това са практическите последствия. И не могат да бъдат други. Ако Западните Балкани си „ напишат домашното “, то ще пристигна времето и за пътна карта към участие. Но това е на първо място тяхна грижа и отговорност. България сподели, че е добър другар и комшия.
Разбира се, председателството скоро ще завърши. И още веднъж на напред във времето ще излязат всичките вътрешни неудачи в стопанска система, обществена сфера, опазване на здравето, обучение. Все сфери, в които това държавно управление не съумява да реши никакви огромни проблеми, които тровят живота на хората. Но за това – по-нататък.
Сега да отделим най-малко момент и да се порадваме на един неоспорим български триумф, който издигна престижа на България на интернационалната сцена, както в никакъв случай в най-новата ни история.
С българското европредседателство всичко стартира „ по български “. В подготвителния стадий се развихриха ярки кавги за неизгодни и некачествени поправки, долнокачествен гранитогрес и разхищения от държавния мениджмънт на Националния замък на културата. После се мина през скептицизма, че нещо знаменателно и значимо от външнополитическа позиция ще се случи. Мнозина чакаха неенергично, безлично и рутинно протичане. Едва ли не, един шестмесечен престой „ на върха “ на Европейския съюз, гарниран с обилни работни и публични обеди и вечери, толкоз присъщи за метода, по който брюкселската администрация прави политика. Самият аз съм изразявал прочут песимизъм. Затова дебело би трябвало да се подчертае, че срещата на върха сред Европейски Съюз и страните от Западните Балкани опроверга целия песимизъм, упреци и рецензия. Европейската вероятност на страните от Западните Балкани – Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина, Република Македония, Албания и Косово се очерта много по-ясно, а самата среща е първата по рода си от 15 години насам.
Вярно е, че политическият подтик за ускорение на евроатлантическата интеграция на нашите съседи не е с българско авторство. Част е от съотношението на силите на общия геополитически декор, в който световните сили Съединени американски щати, Русия и Китай съперничат в Близкия Изток, Африка и на Балканите. Това даде подтик на напъните на Европейски Съюз, както и на активизирането на двустранния разговор „ Гърция-Бивша югославска република Македония “. Включително на опитите за превъзмогване на тежката и напълно естествена злост и взаимна неприязън сред Сърбия и Косово.
Българската роля в тези значими процеси и силата, с която министър-председателят Бойко Борисов се включи в тях, заслужават единствено поздравления. И тази роля не е единствено директна функционалност от формалното събитие, че този интервал съответствува с българското председателство на Съвета на Европейски Съюз. Оценките на другите държавници са много по-ласкави, в сравнение с повелява дипломатическата рутина. Борисов сподели на дело, че може да гради мостове, да разрушава бариери на продължително открито съмнение, да печели с искреност и прагматизъм. Само вродена партийна слепота може да отхвърли всичко това. Защото рецензията към ръководството е значима и е нужна, само че също по този начин е значимо да се признават и предизвикват достиженията и верните стъпки.
„ Софийският развой “, който несъмнено е пробив по въпроса за превъзмогване на балканските несъгласия и ускорение на интеграцията, нямаше да се случи без дейната поддръжка на огромните сили. В това не би трябвало да има никакво подозрение. Но сполучливите совалки и ходатайство на България надградиха съществено. Самата водеща тематика на срещата – „ Свързаност “ във връзка с превоз, енергетика и цифрова инфраструктура, обучение и други – както и присъединяване на интернационалните финансови институции са извънредно позитивни за вероятността за развиване на района.
Вероятно, малко на брой се тези, които хранят илюзията, че Западните Балкани скоро ще се увенчаят с присъединение към Европейски Съюз и НАТО. Както съобщи федералната канцлерка Ангела Меркел „ през днешния ден не приказваме за разширение, а за предоставяне на европейска вероятност “ и разгласи, че 2025 година не е реалистична дата за присъединение на Западните Балкани. Предстоят още доста път и компликации. И над всичко – промени. Но приносът на българското председателство е, че този развой беше отприщен, откакто заставам в „ девета глуха “ десетилетия.
Но с цел да се случи тази, с право определяна като „ историческа “ среща в София, бяха преодолени тежки компликации. Ще напомня единствено, че до последно нямаше изясненост дали представителите на Испания, Гърция, Кипър, Румъния и Словакия – петте страни членки на Европейски Съюз, непризнали Косово за самостоятелна страна – ще участват на срещата. Испания, по обясними аргументи, след опита за сецесия на Каталуня, бойкотира срещата. Но предния ден испанският министър председател засвидетелства респекта към България и българското държавно управление по време на визитата си в София. В последна сметка няма испанско несъгласие върху финалния документ от срещата „ ЕС-Западни Балкани “.
Самият заключителен документ – „ Декларацията от София “ – е основен и в огромна степен основополагащ политически документ за европейското бъдеще на Западните Балкани, който може да се съпостави със смисъла на Декларацията от Лаакен, която преди време отвори пътя на България към участието. Набелязани са доста съответни ограничения и цели в районното и европейско съдействие. И, несъмнено, най-вече за това какво би трябвало да свършат самите балкански претенденти за Европейски Съюз в региона на върховенството на закона, пазарното стопанство, инфраструктурата, превоза, енергетиката, цифровата стопанска система и прочие.
Общата рамка, по която ще се прави оценката на напредъка, е ясна – демокрацията и правилата на правовата страна, по-специално битката с корупцията и проведената престъпност, положителното ръководство и зачитането на правата на индивида и правата на лицата, принадлежащи към малцинства.
Особено значим за младежите е директният ангажимент, заложен във финалния документ, за удвояване на финансирането по линия на програмата Еразъм+ за района, в това число основаване на „ Лаборатория за младежта на Западните Балкани “ през 2018 година, която да обезпечава платформа за новаторско разработване на политики, ориентирани към потребностите на младежите, и да се бори с „ приключването на мозъци “. Въобще, в „ Декларацията от София “ страните-членки на Европейския съюз недвусмислено дефинират интеграцията ни като „ безапелационен стратегически избор “. Миниатюрна стъпка напред означи, най-малко декларативно, и гноясалия спор сред Атина и Скопие. Македонският министър председател Зоран Заев след среща с гръцкия си сътрудник Алексис Ципрас съобщи, че въпреки и към момента да няма решение на разногласието за наименованието, към този момент е налице построено другарство.
Извън балканското измерение, несъмнено, имаше и „ щипка сол “. Рязкото изказване на Доналд Туск, че „ с другари като Съединените щати на Европа не й трябват врагове “. Опитът за проява на европейски мускули без подозрение е недъгав на фона на световния политически „ Голиат “ оттатък океана. И надали е необходим. По-скоро демонстрира дълбокото незадоволство на евроелита от икономическите вреди, които се чака да претърпят някои от огромните европейски страни в следствие от безкомпромисната позиция на Съединени американски щати. Държавният департамент на Съединени американски щати отвърна, че няма никакво желание за смяна в позицията на Вашингтон по иранското нуклеарно съглашение, от което президентът Тръмп се отдръпна. А президентът на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер разгласи, че Европейският съюз ще задейства блокиращ механизъм за американските наказания против Иран. Механизмът не разрешава на европейските компании да съблюдават наказателните ограничения и не признава обвързваните с тях правосъдни решения. Брюксел също така ще разреши на Европейската капиталова банка да подкрепи европейските вложения в Иран, а самата комисия ще продължи съдействието си с ислямската страна.
На целия този декор, звучат неубедително оценките на родни партийни фактори, че срещата била без на практика резултати. Интересно, за какво мислеха друго, в случай че изобщо са мислели по тематиката, когато преди години цялата ни политическа класа се кълнеше от заран до мрак в Декларацията от Лаакен. Ако я оценяваха с днешните си ограничения, би трябвало да я дефинират като „ лишена от на практика резултати “. А това в действителност, както към този момент означих, беше политическият документ, който отвори вратите на Европа за България.
Декларацията от София е израз на воля, ангажимент и трайна политика. Това са практическите последствия. И не могат да бъдат други. Ако Западните Балкани си „ напишат домашното “, то ще пристигна времето и за пътна карта към участие. Но това е на първо място тяхна грижа и отговорност. България сподели, че е добър другар и комшия.
Разбира се, председателството скоро ще завърши. И още веднъж на напред във времето ще излязат всичките вътрешни неудачи в стопанска система, обществена сфера, опазване на здравето, обучение. Все сфери, в които това държавно управление не съумява да реши никакви огромни проблеми, които тровят живота на хората. Но за това – по-нататък.
Сега да отделим най-малко момент и да се порадваме на един неоспорим български триумф, който издигна престижа на България на интернационалната сцена, както в никакъв случай в най-новата ни история.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ