Наводненията удавиха стратегиите
Мнозина наши съграждани тези дни с съображение се питат – за какво са ни всякакви национални тактики на хартия, щом не правят никаква работа на процедура? Харчат се пари напразно, до момента в който потопи и наводнения давят хора, животни, растения и инфраструктура при първия по-обилен дъжд. Иначе има Национална тактика за битка с бедствията, направена под егидата на Министерство на вътрешните работи.
Най-много сигнали за наводнения тези дни са подадени от областите Пловдив, Велико Търново, Пазарджик, Стара Загора и други Вътрешният министър Младен Маринов незабавно реагира и потегли по села и паланки да успокоява паникьосаните локални хора, потърпевши от естествената буря. Самият той акцентира, че е нужна предварителна защита против водата. Народът ни обаче споделя, че огън се гаси с вода, само че водата няма спирка...
Нещо явно куца и не е наред. Какво би трябвало да се направи по този начин, че наводненията да не нанасят всяка година вреди? Експертите, необременени от партийни идеологии са безапелационни, че би трябвало да се положат повече старания в ръководството на риска от сходни и други бедствия, които отсега нататък ще зачестяват, поради климатичните промени.
„ Трябва да променим освен потенциала на градските канали, само че и доста други неща: градското и крайградско залесяване, процентът градска повърхност, който може да всмуква вода, покривите на постройките. Трябва също да променим уменията, функционалностите и техниката на другите сили за сигурност, в това число армията. Не мисля, че армията ни има тактика за климатичните промени отвън базовите условия на НАТО, само че това не е задоволително. С други думи, време е да не се стряскаме от дъжда, а да бъдем готови за него. Същото се отнася и до сушите и горещите вълни”, предлага Юлиан Попов в свое мнение. Той бе министър на Министерство на околната среда и водите в състава на служебното държавно управление на Марин Райков през 2013 година.
Би било отлично, в случай че се съберат на едно място всевъзможни някогашни и сегашни експерти по тематиката и поумуват малко повече какви рационални промени е нужно да се създадат, тъй че да лимитират вредите от наводненията.
Иначе току- виж се повтори нещастието от село Бисер, Харманлийско, станала преди 7 години след разкъсване на стената на язовир Иваново. Тогава починаха 9 души, стотици семейства бяха попилени от водната буря. До през днешния ден няма осъдени за тази покруса.
На доста други места през идващите години отново имаше частични наводнения с десетки вреди и провали. До тези, когато отново градове и села потънаха във вода и стана пределно ясно, че освен запушени и непочистени дерета, корита на реки и шахти, са аргументите за наводненията.
Някои си спомнят, че през годините /2005 – 2009 г./ даже имаше преднамерено основано министерство против бедствията и повредите, ръководено от Емел Етем от Движение за права и свободи, в което отново потънаха едни милиони без никаква изгода.
Повечето жители са уверени, че е извънредно време да се направи нещо по-ефективно от досегашните нескопосни опити да се решат тези проблеми за тяхна сметка. Ясно е, че природата на всички места се трансформира, освен у нас има провали от страна на климата и натурата.
След десетилетия, в които индивидът се опитваше безплодно да стане „ стопанин на природата”, през днешния ден по-важно от всичко е по какъв начин най-малко да ограничим следствията от нелепостта да се водят сходни борби.
Най-много сигнали за наводнения тези дни са подадени от областите Пловдив, Велико Търново, Пазарджик, Стара Загора и други Вътрешният министър Младен Маринов незабавно реагира и потегли по села и паланки да успокоява паникьосаните локални хора, потърпевши от естествената буря. Самият той акцентира, че е нужна предварителна защита против водата. Народът ни обаче споделя, че огън се гаси с вода, само че водата няма спирка...
Нещо явно куца и не е наред. Какво би трябвало да се направи по този начин, че наводненията да не нанасят всяка година вреди? Експертите, необременени от партийни идеологии са безапелационни, че би трябвало да се положат повече старания в ръководството на риска от сходни и други бедствия, които отсега нататък ще зачестяват, поради климатичните промени.
„ Трябва да променим освен потенциала на градските канали, само че и доста други неща: градското и крайградско залесяване, процентът градска повърхност, който може да всмуква вода, покривите на постройките. Трябва също да променим уменията, функционалностите и техниката на другите сили за сигурност, в това число армията. Не мисля, че армията ни има тактика за климатичните промени отвън базовите условия на НАТО, само че това не е задоволително. С други думи, време е да не се стряскаме от дъжда, а да бъдем готови за него. Същото се отнася и до сушите и горещите вълни”, предлага Юлиан Попов в свое мнение. Той бе министър на Министерство на околната среда и водите в състава на служебното държавно управление на Марин Райков през 2013 година.
Би било отлично, в случай че се съберат на едно място всевъзможни някогашни и сегашни експерти по тематиката и поумуват малко повече какви рационални промени е нужно да се създадат, тъй че да лимитират вредите от наводненията.
Иначе току- виж се повтори нещастието от село Бисер, Харманлийско, станала преди 7 години след разкъсване на стената на язовир Иваново. Тогава починаха 9 души, стотици семейства бяха попилени от водната буря. До през днешния ден няма осъдени за тази покруса.
На доста други места през идващите години отново имаше частични наводнения с десетки вреди и провали. До тези, когато отново градове и села потънаха във вода и стана пределно ясно, че освен запушени и непочистени дерета, корита на реки и шахти, са аргументите за наводненията.
Някои си спомнят, че през годините /2005 – 2009 г./ даже имаше преднамерено основано министерство против бедствията и повредите, ръководено от Емел Етем от Движение за права и свободи, в което отново потънаха едни милиони без никаква изгода.
Повечето жители са уверени, че е извънредно време да се направи нещо по-ефективно от досегашните нескопосни опити да се решат тези проблеми за тяхна сметка. Ясно е, че природата на всички места се трансформира, освен у нас има провали от страна на климата и натурата.
След десетилетия, в които индивидът се опитваше безплодно да стане „ стопанин на природата”, през днешния ден по-важно от всичко е по какъв начин най-малко да ограничим следствията от нелепостта да се водят сходни борби.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ