„Мнозина мислят, че работата на археолозите е само по полята

„ Мнозина мислят, че работата на археолозите е единствено по полята и планините. Това напълно не е по този начин. Днес, затворени по къщите си, ние имаме опция да осмислим откритото от нас и да го представим пред света. В това отношение превъзходен образец е изследването на късносредновековния манастир в крепостта Урвич край София, който ние с доцент доктор Бони Петрунова и младия археолог Филип Петрунов разкрихме през последните години. А в този момент, по време на пандемията, пишем финалната монография, където са събрани сензационните резултати от проучването “, разгласи проф. д.и.н. Николай Овчаров.

Напоследък едни от най-интересните открития в българската археология се направиха в античния Урвич, чиито руини са единствено на десетина км от центъра на София по посока Самоков. През XIII-XIV в. той е бил значим феодален град с мощна цитадела и красиви църкви, изписани с чудни фрески. Интересът към твърдината се подклажда от извънредно значимото сведение в „ История славянобългарска” на Паисий Хилендарски. То гласи: „ Дошли търновските боляри от Търново в Средец и се спрели в някои тесни места около река Искър. И 7 години стоял Иван Шишман около Искър. Имал манастир Урвич със мощна цитадела и в близост го ограждала вода”.

В края на ХІV в. твърдината в действителност става основна бариера към средновековния Средец. Документално се потвърди, че тя интензивно взе участие в епичните борби от края на 1371 година, когато София е атакувана от османските турци. Неслучайно от региона сред София и Самоков е прочут най-големият национален епос за героичната опозиция на цар Иван Шишман против османското настъпление.

Но може би най-интересният интервал на Урвич идва след ХV в., уверен е проф. Овчаров. Тогава към храма „ Св. Илия” се развива огромен манастир, изследван от неговия екип. От запад са разкрити столова, магерница (кухня), хранилища, а от юг – цяло крило жилищни пространства. Някога то е било на 2 етажа, само че в този момент са оживели руините на приземието. Подовете на килиите са покрити с каменни плочи. Помещенията се отоплявали със зидани печки в стените. На запад се оформя формалният вход на манастира, постлан също с едри плочи. В самия югозападен ъгъл се е извисявала вратна кула, предопределена да охранява портата на обителта. Множество монети, украшения и керамика демонстрират, че манастирът просперира през „ тъмните векове” на османското иго. Големината му подсказва, че монасите са били не по-малко от 40-50, счита Овчаров.