Мнозина либерали са учудени защо търпеливото българско говедо изведнъж се

Мнозина либерали са учудени за какво търпеливото българско говедо внезапно се опълчи на пръв взор перфидно почтен документ като Истанбулската спогодба (ИК).
Нацията обаче прояви чудноват инстикт – атавистично заровен под няколко столетия. Това е рефлекса към кръвния налог – законното лишаване на деца от техните родители.

Мъжете, които не могат да виждат децата си поради правосъдни решения най-добре знаят какво е това законът да ти отнеме детето при справедливи, субективни или при краткотрайни условия. Това, което може да уплаши един мъж не е доста – само че новите права на дамата и майката го дефинират – допълнително от 90% детето се дава на майката. Така стартира модерният феминизъм у нас. Зад правосъдните решения има две неща – доста бащинска тъга и доста провалени детски ориси.

След ИК поради културния марксизъм взимането на детето към този момент няма да е приоритет на майката и съда. След конвенцията това ще вършат специфични органи, съседи, всякакви Неправителствени организации и други първоначални партийни организации. Имаме явен паралел с турското иго – където взимането на момчета от българските фамилии е изцяло законно.
Малките пукнатини сред родители и деца също ще се трансфорат в бездна – дете може елементарно да бъде подведено да се бунтува против родителите си.
Отговорността на резултата ще се размие сред институциите – ще има отминалост, служебни секрети и ще погребе орисите на няколко генерации.

Отнемането на деца, тъй като желаят да са вегани, гей или анимационни герои, към този момент се случва в някои страни. Мъката е голяма и непоказана от медиите.
Просто страната на културния марксизъм бръква там, където и Хитлер не мислеше, че може да се бръкне. В разликите сред родственици и генерации.

Българите помнят няколко ужасяващи интернационални отнемания на деца, добили гласност. Едното беше преди 10 години в Асеновград.
Бащата беше българин, майката полякиня и никой не си представяше че решението на съда ще се приложи по този метод. С викове, рев и жестока страст децата бяха извлечени от жилището на Тодор от Асеновград и пратени в Полша. След месец ги демонстрираха спокойни и радостни. Така работи системата. От късата битка българите запомниха единствено едно – интернационалните закони работят като законите на султана.

Другото са многочислените отнемания на деца на българи в Европа. Лично аз съм снимал изцяло съответен мъж, българин във Франция, комуто лишиха трите деца по сигнал на съседка.
Сигналът не беше добре дефиниран – позитивно е имало проблеми в това семейство с нефункционираща майка, само че лекотата, с която на татко се взимат три деца, правото му да ги чува едно по едно по телефона в събота единствено за един час – това беше грубо, непоносимо грубо.
В тези случаи не приказваме за лишаване поради принуждение, беднотия и битови проблеми – а поради “сигнали”.

Това е анти-утопията, друга не ни би трябвало. И тя се състои в това, че страната поема наставнически цели и искания, родителската власт и неточности. Това е призрачен сън, ненаписан от антиутопистите.
Как може да приключи това? Ще приключи в Ада на отнемането на деца от небогати фамилии и даването им на фамилии инкубатори, платени от страната.
Това към този момент се случва, не без присъединяване на медиите – по техни сигнали, неразбираемо какъв брой прецизни.
Причини за отнемането?
Бедност, неприятно отношение, полова неосведоменост при децата, просто доноси или чиновническа корупция. Неща субективни и променими.
Карбовски още веднъж възпламени мрежата: Отвличат някого, а народът се чеше и псува. Няма логичност, само че по този начин стоят нещата*

В същото време доста българки оставиха дечицата си в арабските страни след бракоразвод и разлъка – там няма демократични хрумвания и бащите са притежатели на децата си.
Загубата на дете се претърпява и се е преживявала по доста способи в душицата на тоя народ.
Затова и се даде отпор. Защото няма съд и углавен орган за и над родителската обич.
Битката не е свършила. Всички, които се хранят от парите на Неправителствени организации занапред ще дават своя отговор, медиен напън и злокобна непримиримост.
Но рефлексът в сърчицето на българите проработи. Зад ИК и привидната битка с насилието против дами има доста други неща, които водят живота ни друга посока.
Обратна на познатата.
Много противоположна.
Непоносимо противоположна.