Историята на тази планета е история на идиотизма ♥ Уилям БЪРОУЗ
Мнозина го смятат за един от най-политически язвителните, културно авторитетни и многопластови създатели на ХХ век. Романист, стихотворец, есеист и художник, Уилям Сюарт Бъроуз (1914 ~ 1997) е емблематична фигура на бийт-поколението, наред с Джак Керуак и Ричард Бротиган. Като постмодернист Бъроуз оказва огромно въздействие върху поп-културата и литературата. В Съединени американски щати творбите му остават непубликувани с десетилетия, жигосани като нецензурен и скандални. Романът му „ Голият обяд ” вижда бял свят за първи път в Париж през 1959 година с помощта на „ Олимпия прес ” (издателството, първо разгласило Набоковата „ Лолита ” и „ Тропиците ” на Хенри Милър, неразрешени заради същите съображения) и незабавно се трансформира в един от паметните романи на ХХ век, който преразглежда цялата американска просвета.
За голите истини в живота, подписано от острото перо на Уилям Бъроуз.
(William Burroughs enjoying cake and alcohol at his 70th birthday, 1983)
Бъди обективен, а в случай че не можеш да бъдеш обективен, бъди самоволен.
Функциониращата полицейска страна не се нуждае от полиция.
От: „ Голият обяд “ (Naked Lunch, 1959)
~
Имаме желание да продължим настъплението против полицейската машина на всички места. Имаме желание да унищожим полицейската машина и всичките й записи. Имаме желание да унищожим всички догматични вербални системи. Семейната клетка и нейните метастази в племена, страни, нации ще я изтръгнем от корен. Не желаем повече да слушаме фамилните глупости, майчините глупости, бащините глупости, полицейските глупости, провинциалните глупости или светските глупости. Казано по-просто, към този момент сме се наслушали на задоволително нелепости.
От: „ Дивите момчета “ (The Wild Boys, 1971)
~
Вашето право да живеете там, където желаете, в общество, определено от вас, и по закони, с които вие сте съгласни, е починало в осемнадесети век с капитан Мисън. Да го възкресят могат единствено знамение или злополука.
Нищо не е инцидентно за индивида на знанието: всичко, което вижда и чува, е навръх своето място и в своето време, и чака да бъде забелязано и чуто.
От: „ Градовете на алената нощ “ (Cities of the Red Night, 1981)
~
Този, който не се бои да живее в наше време, просто страда от недостатъчно въображение.
Холивуд е кадърен да раздра човешката душа парче по парче. Няма такава човешка фантазия, която Холивуд да не би могъл да низвергне до положението на чудовищна подигравка.
Опасността за индивида е биологична нужда, също както съня и съновиденията.
Само пребивавайки в пъкъла, ще може да видите парадайс.
От: „ Западните земи “ (The Western Lands, 1987)
~
Историята на тази планета е история на идиотизма, емфатичен от няколко дебили, откроили се на общия декор като гении.
От: „ Сметачната машина “ (The Adding Machine, Collected Essays, 2008)
~
Времето е бедата на човечеството, не откритие на човека, а негов затвор.
Красотата постоянно е обречена. „ Лошите въоръжени хора са все по-близо “. Homo Sap с неговото оръжие, с неговото време, с неговата ненаситна лакомия и незнание е също толкоз непоносим, че не може даже да прегледа личното си лице.
Вярващите и невярващите ги разделя тънката граница, от двете страни на които е пропастта на всеобхватното незнание. Никой не е толкоз кьорав, както този, който не желае да вижда.
От: „ Призрачният късмет “ (Ghost of Chance, 1999)
~
Има нещо сбъркано в цялата идея на парите. Изискват се от ден на ден и повече, с цел да си купиш все по-малко и по-малко. Парите са като хероин. Дозата, която ще ти стигне в понеделник, няма да ти задоволителна в петък.
Много ти се желае да се измъкнеш от актуалното време, нали? Това обаче е много по-сложно, в сравнение с си мислиш, доста по-сложно. Времето удря доста мъчително.
От: Exterminator!, 2001
~
Положихме всички старания да прекратим Промишлената революция, до момента в който към момента не е късно, да забавим растежа на народонаселението на задоволително равнище, последователно да сменяем количествените парични принадлежности с качествени, да се борим срещу децентрализацията и за запазване на ресурсите. Промишлената гражданска война в своята същина е вирусно заболяване, ориентирано към възпроизводството на идентични обекти и персони. Ако произвеждаш сапун, не ти пука кой ще купува твоя сапун, до момента в който продажбите порастват, а дружно с тях и облагите. Не ти пука и за това, кой го създава и кой работи в твоите заводи. Важното е да се вари сапун.
Единственото, способно да обедни цялата наша планета, е планетарна галактическа програма… Земята се трансформира в галактическа станция, и войната просто изчезва от дневния ред, даже мисълта за нея се трансформира в безумство в подтекста на изследователските центрове, космодрумите, възхитителното чувство, зараждащо от взаимния труд с хората, които ти харесват и които изпитват надълбоко почитание към своите, избрани по взаимно съгласие цели – цели, които ще донесат полза на всички, който може да ги доближи. Щастието е страничния артикул на една осмислена активност. Планетарната галактическа станция дава на всички членове на своя екипаж опция да работят осмислено. Собствениците на ранчо благоденстват, а човешкия добитък на пасбищата едрее и се готви за заколение… Светът е без начало и до безкрайност.
От: „ Пространството на забравените пътища “(The Place of Dead Roads, 2004)
Снимка: William Burroughs enjoying cake and alcohol at his 70th birthday, en.wikipedia.org
