Михаил Делягин: Феодализмът ли е светлото бъдеще на света?
Мнозина анализатори в търсене на пояснение на завръщането на съветската войска към тактиката на “прогризването ” на вражеската защита, присъща за Първата международна война, при забележим отвод от тактиката на пробивите и маневрените дейности, надълбоко проработена още преди 100 години в дните на Гражданската война с конните й пробиви и удари в тила, се обръщат към спецификата на наложилата се в нашата страна управленческа система.
От чисто управленческа позиция гибелта на самодържието е провокирана от несъответствието сред в действителност феодалната система на ръководство с обективните условия на новата, индустриална ера.
Конкретните прояви на това противоречие във всяка сфера на публичната активност – стопанска система, дипломация, обществена, национална и осведомителна политика, асортимент на фрагменти и впрочем са обособени, само че при безкрайното многообразие на съответните пороци имат обща, съществена причина.
Именно неспособността на царизма да се приспособява към условията на индустриалната ера в изискването на Първата международна война (в която частично влиза точно за усилването на тласъците за тази трансформация) става причина за краха му: върху руините на недееспособната система на ръководство болшевиките основават по-гъвкава, по ефикасна и оказала се способна в последна сметка да подхожда на обективните условия на времето.
В момента доста анализатори (в Русия със тъга, на Запад с екстаз, на Изток и на Юг с тревога) се подават на съблазънта на примитивното мислене “по прилика ”, сравнявайки актуалния “блатен феодализъм ” (според определението на Сергей Глазев – учен от РАН, дълготраен консултант на президента Путин) със самодържавния феодализъм от преди над 100 години.
Наистина, отсъствието на огромни, маневрени дейности може да се изясни с обективната трудност на зараждащите при опита за реализирането им задания, повече от налични за експертите, само че безусловно непостижими за хората, защити не по индустриални управнически критерии, а по феодалните критерии за персонална лоялност и финансова разкрепостеност, допълнени с гений за самореклама.
Но даже при приемане на тази догадка става голословен натрапващият се извод за неизбежния провал на сегашния “блатен феодализъм ” по прилика със взетата от тях като собствен обществен блян (ако имаме вяра не неоспоримите публично думи на съветника на президента по цифровизацията) империя на Романови.
И даже не става въпрос за кардиналните разлики сред съветското общество от дните на СВО от това през Първата международна война (Например качествено се трансформира делът на младежите, способни на дейни обществени действия), а на първо място в качественото изменение на международната динамичност.
Преди 100 години епохата на обществения напредък, т.е. освобождението на хората от външните за тях ограничавания на основата на всеобхватния механически напредък, се доближава до своята кулминационна точка. Човечеството решително крачи към светлото бъдеще – несъмнено, обезверено борейки се между тях какво точно и за кого точно преди всичко да бъде устроено.
Днес обстановката е изцяло друга: човечеството се движи по кардинално нова, деградираща диалектическа серпантина на публичното развиване, на ново софтуерно ниво в обществен проект краткотрайно се завръща назам, към по-голяма взаимозависимост на личността от външните отговорности, измежду които главната роля играят образуващите третата след природата и техносферата среда на нашето обитание обществени платформи (цифрови екосистеми).
Колкото и да е тъжно, по време на “голямото превръщане ” сред 1967 и 197к4 година светът минава от обществения напредък към противоположната страна: стартира все по осезателен, прегледен и всеобхващащ обществен декаданс (В момента точно Украйна демонстрира на Запада това все по-близко и в доста връзки даже към този момент настъпило бъдеще, а не обратното).
В тази нова действителност архаичните форми на обществена организация, както демонстрира ходът на събитията най-малкото от Иранската гражданска война и Афганистанската война, нашир и надлъж получават втори живот, дейно усвоявайки кардинално нови, модерни технологии, в това число общественото инженерство и фашизма като способ за надзор над масите (което е видно в най-ярка форма в Украйна, а в приглушена форма по целия Запад).
Трябва да се означи, че строго йерархичният и потъпкващ личността свят на обществените платформи, в степента, в която е прогнозируем сега, провокира асоциации даже не с феодализма, а с робовладелчеството и разрешава да се прегледа феодалната организация на обществото и системите за ръководство като нещо в случай че не прогресивно, то положително на фона на другите евентуални обществени форми и най-малкото като имащо право на живот.
Ако в дните на самодържието феодализмът не дава отговор на условията на технологиите заради безусловната си назадничавост, то в актуалната, даже не осведомителна, а от 2020 година постинформационна епоха, деградацията на обществените организми е такава, че новият, дигитален феодализъм, който беше нетърпелив още преди 20 години, може да се трансформира в належащо изискване за успеваемост и оптимистичен вид измежду действителни (а не събуждащи симпатии) други възможности.
Това не значи, че напо възшебен метод ще пристигна дарба да се вземат решение комплицирани задания, сравними с тези от индустриалната ера. Това значи, че в хода на дълбокото преструктуриране на обществото такива задания постоянно ще станат обективно ненужни, а постоянно ще се извършват в автоматизиран режим от друг вид системи с изкуствен интелект без умишлено присъединяване на субекти на ръководство.
Разбира се, това изисква излекуване на актуалната система на ръководство. Тя би трябвало да придобие способността най-малко на обикновено целеполагане - само че обезпечаването на оперативно ръководство в хода на дълбоките стратегически интервенции ще бъде в доста връзки реализирано в автоматизиран режим посредством взаимоотношение на самообучаващи се стратегии и ще изисква от човешкия съставен елемент на системите за ръководство качествено по-малко професионализъм, в сравнение с преди 80 години.
Новите технологии не основават само нови проблеми, само че и вдъхват нов живот у на пръв взор изживели своето обществени организми. Забравянето на тази азбучна истина и отхвърли да се вземе поради в практическото обмисляне без подозрение насища и прави живота по- забавен, напряко одушевен, само че за жал и несравнимо по-малко ефективен от чисто практична позиция.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта https:// . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
От чисто управленческа позиция гибелта на самодържието е провокирана от несъответствието сред в действителност феодалната система на ръководство с обективните условия на новата, индустриална ера.
Конкретните прояви на това противоречие във всяка сфера на публичната активност – стопанска система, дипломация, обществена, национална и осведомителна политика, асортимент на фрагменти и впрочем са обособени, само че при безкрайното многообразие на съответните пороци имат обща, съществена причина.
Именно неспособността на царизма да се приспособява към условията на индустриалната ера в изискването на Първата международна война (в която частично влиза точно за усилването на тласъците за тази трансформация) става причина за краха му: върху руините на недееспособната система на ръководство болшевиките основават по-гъвкава, по ефикасна и оказала се способна в последна сметка да подхожда на обективните условия на времето.
В момента доста анализатори (в Русия със тъга, на Запад с екстаз, на Изток и на Юг с тревога) се подават на съблазънта на примитивното мислене “по прилика ”, сравнявайки актуалния “блатен феодализъм ” (според определението на Сергей Глазев – учен от РАН, дълготраен консултант на президента Путин) със самодържавния феодализъм от преди над 100 години.
Наистина, отсъствието на огромни, маневрени дейности може да се изясни с обективната трудност на зараждащите при опита за реализирането им задания, повече от налични за експертите, само че безусловно непостижими за хората, защити не по индустриални управнически критерии, а по феодалните критерии за персонална лоялност и финансова разкрепостеност, допълнени с гений за самореклама.
Но даже при приемане на тази догадка става голословен натрапващият се извод за неизбежния провал на сегашния “блатен феодализъм ” по прилика със взетата от тях като собствен обществен блян (ако имаме вяра не неоспоримите публично думи на съветника на президента по цифровизацията) империя на Романови.
И даже не става въпрос за кардиналните разлики сред съветското общество от дните на СВО от това през Първата международна война (Например качествено се трансформира делът на младежите, способни на дейни обществени действия), а на първо място в качественото изменение на международната динамичност.
Преди 100 години епохата на обществения напредък, т.е. освобождението на хората от външните за тях ограничавания на основата на всеобхватния механически напредък, се доближава до своята кулминационна точка. Човечеството решително крачи към светлото бъдеще – несъмнено, обезверено борейки се между тях какво точно и за кого точно преди всичко да бъде устроено.
Днес обстановката е изцяло друга: човечеството се движи по кардинално нова, деградираща диалектическа серпантина на публичното развиване, на ново софтуерно ниво в обществен проект краткотрайно се завръща назам, към по-голяма взаимозависимост на личността от външните отговорности, измежду които главната роля играят образуващите третата след природата и техносферата среда на нашето обитание обществени платформи (цифрови екосистеми).
Колкото и да е тъжно, по време на “голямото превръщане ” сред 1967 и 197к4 година светът минава от обществения напредък към противоположната страна: стартира все по осезателен, прегледен и всеобхващащ обществен декаданс (В момента точно Украйна демонстрира на Запада това все по-близко и в доста връзки даже към този момент настъпило бъдеще, а не обратното).
В тази нова действителност архаичните форми на обществена организация, както демонстрира ходът на събитията най-малкото от Иранската гражданска война и Афганистанската война, нашир и надлъж получават втори живот, дейно усвоявайки кардинално нови, модерни технологии, в това число общественото инженерство и фашизма като способ за надзор над масите (което е видно в най-ярка форма в Украйна, а в приглушена форма по целия Запад).
Трябва да се означи, че строго йерархичният и потъпкващ личността свят на обществените платформи, в степента, в която е прогнозируем сега, провокира асоциации даже не с феодализма, а с робовладелчеството и разрешава да се прегледа феодалната организация на обществото и системите за ръководство като нещо в случай че не прогресивно, то положително на фона на другите евентуални обществени форми и най-малкото като имащо право на живот.
Ако в дните на самодържието феодализмът не дава отговор на условията на технологиите заради безусловната си назадничавост, то в актуалната, даже не осведомителна, а от 2020 година постинформационна епоха, деградацията на обществените организми е такава, че новият, дигитален феодализъм, който беше нетърпелив още преди 20 години, може да се трансформира в належащо изискване за успеваемост и оптимистичен вид измежду действителни (а не събуждащи симпатии) други възможности.
Това не значи, че напо възшебен метод ще пристигна дарба да се вземат решение комплицирани задания, сравними с тези от индустриалната ера. Това значи, че в хода на дълбокото преструктуриране на обществото такива задания постоянно ще станат обективно ненужни, а постоянно ще се извършват в автоматизиран режим от друг вид системи с изкуствен интелект без умишлено присъединяване на субекти на ръководство.
Разбира се, това изисква излекуване на актуалната система на ръководство. Тя би трябвало да придобие способността най-малко на обикновено целеполагане - само че обезпечаването на оперативно ръководство в хода на дълбоките стратегически интервенции ще бъде в доста връзки реализирано в автоматизиран режим посредством взаимоотношение на самообучаващи се стратегии и ще изисква от човешкия съставен елемент на системите за ръководство качествено по-малко професионализъм, в сравнение с преди 80 години.
Новите технологии не основават само нови проблеми, само че и вдъхват нов живот у на пръв взор изживели своето обществени организми. Забравянето на тази азбучна истина и отхвърли да се вземе поради в практическото обмисляне без подозрение насища и прави живота по- забавен, напряко одушевен, само че за жал и несравнимо по-малко ефективен от чисто практична позиция.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта https:// . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ