40-часовата работна седмица вреди на продуктивността ни
Множество изследвания потвърждават, че в случай че работим под 40 часа на седмица, продуктивността внезапно се покачва.
След като Испания вкара работната седмица с четири дни, тематиката за смяна в общоприетото работно време се разисква с още по-голям интерес. Но с цел да разберем за какво смяната може да е наложителна на всички места, дано първо разгледаме по какъв начин е почнал форматът на модерното работно време.
“Осем часа работа, осем часа за почивка и забавление, осем часа за отмора ”, известните думи на Робърт Оуен се повтарят от 18 век насам.
Още от 1817 година, когато фразата става известна за първи път, а работната седмица е била с дълготрайност от шест дни, концепцията за 8-часов график продължава да бъде стандарт.
Тогава дългата работна седмица е била въведена за да се възползват оптимално от труда на работническите групи. Такава е била практиката, до момента в който Хенри Форд не открива, че чиновниците му са доста по-продуктивни, когато работят единствено пет дни в седмицата. Неговият опит дава начало на новия стандарт през 1926 година.
Оттогава обаче доста се е трансформирало, през последната година даже още повече, и към този момент голям брой специалисти и изследванията, които те организират, пазят тезата, че работната седмица би трябвало да се понижи.
Ето единствено част от проучванията в интерес на концепцията:
- През 2004 година отчет от Министерство на здравеопазването и обществената политика на Съединени американски щати разкрива, че след 52 обособени психически изследвания е открито, че чиновниците се показват по-добре при понижена работна седмица;
- През 1874 във Англия понижат работната седмица до три дни, с цел да спестят сила. Макар хората да са имали по-малко време за работа, крайните резултати са спаднали единствено с 6%, тъй като продуктивността им се е увеличила;
- През интервала 2000-2008 година във Франция организират опит с 35-часова работна седмица. Около половината от запитаните чиновници споделят, че се усещат по-щастливи с пониженото работно време и са постигнали по-добър баланс сред персоналния живот и кариерата;
- От 2015 до 2017 година в Швеция организират опит, в който медицински сестри работят за шест часа дневно, вместо осем, без това да се отразява на заплатите им. Освен че удовлетвореността на чиновниците се повишила, отпуските и болничните дни, които се подавали, намалели с до 10%.
Според специалисти измененията от пандемията дават нова светлина на казуса и единствено натрупат още аргументи да въведем по-малкото работно време. В момента средностатическият работещ отделя най-малко седем спомагателни часа над работното си време и това предизвиква редица проблеми като бърнаут и нарушен баланс сред персоналния и професионалния живот.
