Асеновград при първия си кмет Тодор Райчев
Многовековната история на Асеновград ни предизвика да потърсим обстоятелства за неговото минало, за първия му кмет, за архитектурата. Сведения за това получаваме от забавната книга „ Общинските препоръки и кметовете на Асеновград ” от Ангел Кръстев. Тодор Райчев е първият кмет на Асеновград съгласно публикацията, оповестена във вестник „ Родопско ехтене “. Твърдението е на юриста Гено Шопов, който показва, че Райчев е бил избран за кмет от съветското командване в града. Сред първите хора, поели тежестта да изградят локалните структури на властта в Асеновград, са Павел Костов, Иван Райчев, Хаджи Димитър Стоилов, учителите Илия Белковски, Кръстю Стойчев и Георги Богданов, иконом Васил Аврамов, Стефан Торманов и други.
По времето на Тодор Райчев освен са били назначени първите общински чиновници, само че е почнала работа и по откриването на читалища и учебни заведения в града и селата. Най-важната и нелека задача на първия кмет е била да обезпечи прехраната на популацията и да ликвидира последствията от войната. Вследствие на военните дейности са били разграбени и унищожени храните, липсвало е добитък, изгорени са били домовете на доста хора. Тодор Райчев е имал ангажимент и за подготовката за осъществяване на първите избори в свободния град. Данните от историята сочат, че е била огромна заслугата на съветското командване при построяването на локалните структури на общинската власт. В структурата на първото управлението на Асеновград намират място представители на всички етнически групи в града.
В ръководството влизат, съразмерно на популацията, представители на локалните турци, гърци и евреи. По това време значима роля са играели старейшинските препоръки по селата. Такива е имало във всички обитаеми места в региона на Асеновград. В селата, в които е имало огромен брой население от турския етнос, са били проведени по два старейшенски съвета, както и по двама кметове. В първите години след Освобождението общината е имала потребност от просветното дело. За задачата е трябвало да бъдат построени здания за мъжки и девически учебни заведения, за което са били нужни средства. Местната власт е провела голям брой благотворителни инициативи, в които Тодор Райчев е бил измежду най-щедрите донори.
Първият кмет на Асеновград освобождава кметското място малко след първите общински избори, извършени на 30.12.1878 година Веднага по-късно, той е препоръчан за член на Департаменталния съвет в Пловдив, където е определен на 02.03.1880 година дружно с известните пловдивски дейци Г. Калчев, архимандрит Методи Кусевич, Манчов и Д. Стамболов. Няма сведения каква е била по–нататъшната активност на Тодор Райчев. Известно е единствено, че се е разболял от туберкулоза и е умрял на 50-годишна възраст. Фамилия Райчеви е известна от село Петково, Смолянско. Бащата на Райчо Райчев се преселва в Асеновград с многолюдната си челяд, след края на Кримската война от 1853 година - 1856 година Знае се, че домът им е бил в " Нохто махала " - в региона на църквата „ Свети Димитър “. Двама от братята в фамилията - Тодор и Иван – се учат на абаджийство. Това е поминък, при който се създава аба – пълен вълнен плат, употребен за произвеждане на мъжки облекла. Занаятчиите стават едни от най-известните терзии в града.
Няма доста информация за първия кмет на Асеновград за ранния интервал от живота му. Сведения се срещат чак през времето на подготовката за въстанието през април 1876 година Първата среща на основателите за основаване на революционен комитет в наличието на пристигналия от Пловдив Отон Иванов е извършена в къщата на Тодор Райчев. Организацията обаче е направена на идващия ден в дома на Павел Костов, чийто дом е в съседство на Райчовия. Начело на революционния комитет застава домакинът, а Тодор Райчев е един от членовете. Неговата задача е била да набави барут и да приготви патрони. Впоследствие се оказало, че времето не е стигнало на организацията да извърши някаква особена активност. Въпреки това, при потушаването на въстанието, обхванало забележителна част от страната, в Асеновград са осъществени арести. Има сведения, че след Освобождението Тодор Райчев се включва в четата на капитан Петко Киряков в битката срещу сенклеристите в Родопите. За този факт свидетелства изказване на Христо Попконстантинов в публикация, в която е посочен лист на четата на Петко челник. Тодор Райчев там е записан под №71. Неизвестно в историята остава неговото завръщане в Асеновград.
По времето на Тодор Райчев освен са били назначени първите общински чиновници, само че е почнала работа и по откриването на читалища и учебни заведения в града и селата. Най-важната и нелека задача на първия кмет е била да обезпечи прехраната на популацията и да ликвидира последствията от войната. Вследствие на военните дейности са били разграбени и унищожени храните, липсвало е добитък, изгорени са били домовете на доста хора. Тодор Райчев е имал ангажимент и за подготовката за осъществяване на първите избори в свободния град. Данните от историята сочат, че е била огромна заслугата на съветското командване при построяването на локалните структури на общинската власт. В структурата на първото управлението на Асеновград намират място представители на всички етнически групи в града.
В ръководството влизат, съразмерно на популацията, представители на локалните турци, гърци и евреи. По това време значима роля са играели старейшинските препоръки по селата. Такива е имало във всички обитаеми места в региона на Асеновград. В селата, в които е имало огромен брой население от турския етнос, са били проведени по два старейшенски съвета, както и по двама кметове. В първите години след Освобождението общината е имала потребност от просветното дело. За задачата е трябвало да бъдат построени здания за мъжки и девически учебни заведения, за което са били нужни средства. Местната власт е провела голям брой благотворителни инициативи, в които Тодор Райчев е бил измежду най-щедрите донори.
Първият кмет на Асеновград освобождава кметското място малко след първите общински избори, извършени на 30.12.1878 година Веднага по-късно, той е препоръчан за член на Департаменталния съвет в Пловдив, където е определен на 02.03.1880 година дружно с известните пловдивски дейци Г. Калчев, архимандрит Методи Кусевич, Манчов и Д. Стамболов. Няма сведения каква е била по–нататъшната активност на Тодор Райчев. Известно е единствено, че се е разболял от туберкулоза и е умрял на 50-годишна възраст. Фамилия Райчеви е известна от село Петково, Смолянско. Бащата на Райчо Райчев се преселва в Асеновград с многолюдната си челяд, след края на Кримската война от 1853 година - 1856 година Знае се, че домът им е бил в " Нохто махала " - в региона на църквата „ Свети Димитър “. Двама от братята в фамилията - Тодор и Иван – се учат на абаджийство. Това е поминък, при който се създава аба – пълен вълнен плат, употребен за произвеждане на мъжки облекла. Занаятчиите стават едни от най-известните терзии в града.
Няма доста информация за първия кмет на Асеновград за ранния интервал от живота му. Сведения се срещат чак през времето на подготовката за въстанието през април 1876 година Първата среща на основателите за основаване на революционен комитет в наличието на пристигналия от Пловдив Отон Иванов е извършена в къщата на Тодор Райчев. Организацията обаче е направена на идващия ден в дома на Павел Костов, чийто дом е в съседство на Райчовия. Начело на революционния комитет застава домакинът, а Тодор Райчев е един от членовете. Неговата задача е била да набави барут и да приготви патрони. Впоследствие се оказало, че времето не е стигнало на организацията да извърши някаква особена активност. Въпреки това, при потушаването на въстанието, обхванало забележителна част от страната, в Асеновград са осъществени арести. Има сведения, че след Освобождението Тодор Райчев се включва в четата на капитан Петко Киряков в битката срещу сенклеристите в Родопите. За този факт свидетелства изказване на Христо Попконстантинов в публикация, в която е посочен лист на четата на Петко челник. Тодор Райчев там е записан под №71. Неизвестно в историята остава неговото завръщане в Асеновград.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ