Ива Дойчинова: Книгата Многото стаи на сърцето съдържа много философски въпроси – как обичаш, кого и колко
" Многото стаи на сърцето “ на Кристина Павлова имаше своята блестяща премиера през седмицата. Тя споделя за това по какъв начин един човек може да обича по доста способи доста хора по едно и също време. Това сподели програмният шеф на Радио " Фокус “ Ива Дойчинова в рубриката " Дифтонг “ в предаването " Един неделен ден по шосето “ на Радио " Фокус “.
Кристина Павлова е прекарала доста време в Латинска Америка и книгата носи доста вълшебен натурализъм, означи тя.
Историята споделя за двама души, които се влюбват. Дария е рехабилитатор, а Богомил е почитан и влиятелен юрист. Тя е разведена, с две деца, а той – женен, с деца. " Те имат огромна разлика във възрастта, само че това, което ги сплотява, е пристрастеността към музиката, към операта, към Париж, към самата пристрастеност. Те изживяват една доста плътска, приятна обич, която той от самото начало се пробва да спре, тъй като осъзнава, че тя би трябвало да се върне при брачна половинка си и че разликата във възрастта е спънка. Те се разделят, след което Дария още веднъж се събира с някогашния си брачен партньор “, описа Ива Дойчинова.
" Многото стаи на сърцето “ съдържа доста метафизичен въпроси – по какъв начин обичаш, кого и какъв брой. " Дария е доста забавен типаж, който умее да се влюбва и да прави разлика сред фамилната и влюбената обич. Докато е в Латинска Америка, тя стартира едни забавни размишления какъв брой стаи има сърцето, какъв брой хора може да обичаш по едно и също време и по какъв начин. Тя напуща този свят скоро, само че съумява да се раздели с всичко. Междувременно тя среща Богомил със сина си, който се оказва негов наследник. Нейният брачен партньор не знае, че Боян е наследник на Богомил, самият Боян също не знае това. През срещите му с двамата му татковци той вижда по какъв начин те са обичали Дария – по радикално друг метод. Той схваща и за какво тя е обичала и двамата – тя ги е обичала по радикално друг метод “, описа Дойчинова.
Водещият на предаването Або показа романа на Антъни Бърджес " Портокал с часовников механизъм “.
В предговора на британското издание Блейк Морисън споделя историята на Антъни Бърджес и по какъв начин се стига до написването на книгата. В края на 50-те лекарите слагат на Бърджес диагноза израстък на мозъка и му споделят, че му остава не повече от година живот. В този миг той взема решение да стартира да написа. " Прави си сметка, че в случай че написа по 2000 думи дневно всеки ден, за една година може да напише 10 романа. За тази година той написва осем романа, като един от тях е " Портокал с часовников механизъм “. Той обаче живее до 1993 година “, описа водещият.
Бърджес счита, че този разказ е една от слабите му произведения, а останалите остават недооценени. Той става класика поради кино лентата на Стенли Кубрик, основан на книгата. " Бърджес не харесва кино лентата. Когато книгата се издава в Съединени американски щати, американският му издател споделя, че би трябвало да смени последната глава с по-песимистична. Той го прави. Кубрик взима американската версия на книгата и прави филмовата акомодация по нея. Стенли Кубрик и Антъни Бърджес влизат в самобитен скандал между тях. Бърждес споделя " Ти не си показал книгата по най-хубавия метод, Кубрик споделя " Никой нямаше да знае за теб, в случай че не бях аз “, описа Або.
Според него най-гениалното в романа е езикът, който създателят употребява. Въз основа на съветския език Бърджес основава един доста забавен тийнейджърски диалект. " Много от думите, които употребяват героите, идват от съветски. Когато той и брачната половинка му отиват на екскурзия в Санкт Петербург, тогава Ленинград, и той стартира да си опреснява съветския, който е учил в учебно заведение, му идва мислено, че може да употребява този език. Осъзнава, че съветските управляващи по това време имат сходни проблеми с младежта, каквито имат и в Англия. Решава, че в случай че употребява подобен диалект, може да трансформира романа в по-универсален “, изясни водещият.
Авторът назовава младежите " надсад “, което е наставката -teen на съветски.
Главният воин и повествовател е Алекс. Той и неговите другари всяка вечер посещават бар " Молоко “, в който пият мляко с добавки – халюциногенни или други опиати, които ги вършат нападателни. След това те обират, пребиват хора, изнасилват. " В тази книга има извънредно доста принуждение и това е другата причина той да написа с русизми. Много забавен е методът, по който се осмислят насилствените епизоди от основния воин “, означи Або.
В края на третата част на британската версия Алекс се осъзнава и взема решение да промени живота си. В американската обаче финалът е скептичен, добави Або.
Кристина Павлова е прекарала доста време в Латинска Америка и книгата носи доста вълшебен натурализъм, означи тя.
Историята споделя за двама души, които се влюбват. Дария е рехабилитатор, а Богомил е почитан и влиятелен юрист. Тя е разведена, с две деца, а той – женен, с деца. " Те имат огромна разлика във възрастта, само че това, което ги сплотява, е пристрастеността към музиката, към операта, към Париж, към самата пристрастеност. Те изживяват една доста плътска, приятна обич, която той от самото начало се пробва да спре, тъй като осъзнава, че тя би трябвало да се върне при брачна половинка си и че разликата във възрастта е спънка. Те се разделят, след което Дария още веднъж се събира с някогашния си брачен партньор “, описа Ива Дойчинова.
" Многото стаи на сърцето “ съдържа доста метафизичен въпроси – по какъв начин обичаш, кого и какъв брой. " Дария е доста забавен типаж, който умее да се влюбва и да прави разлика сред фамилната и влюбената обич. Докато е в Латинска Америка, тя стартира едни забавни размишления какъв брой стаи има сърцето, какъв брой хора може да обичаш по едно и също време и по какъв начин. Тя напуща този свят скоро, само че съумява да се раздели с всичко. Междувременно тя среща Богомил със сина си, който се оказва негов наследник. Нейният брачен партньор не знае, че Боян е наследник на Богомил, самият Боян също не знае това. През срещите му с двамата му татковци той вижда по какъв начин те са обичали Дария – по радикално друг метод. Той схваща и за какво тя е обичала и двамата – тя ги е обичала по радикално друг метод “, описа Дойчинова.
Водещият на предаването Або показа романа на Антъни Бърджес " Портокал с часовников механизъм “.
В предговора на британското издание Блейк Морисън споделя историята на Антъни Бърджес и по какъв начин се стига до написването на книгата. В края на 50-те лекарите слагат на Бърджес диагноза израстък на мозъка и му споделят, че му остава не повече от година живот. В този миг той взема решение да стартира да написа. " Прави си сметка, че в случай че написа по 2000 думи дневно всеки ден, за една година може да напише 10 романа. За тази година той написва осем романа, като един от тях е " Портокал с часовников механизъм “. Той обаче живее до 1993 година “, описа водещият.
Бърджес счита, че този разказ е една от слабите му произведения, а останалите остават недооценени. Той става класика поради кино лентата на Стенли Кубрик, основан на книгата. " Бърджес не харесва кино лентата. Когато книгата се издава в Съединени американски щати, американският му издател споделя, че би трябвало да смени последната глава с по-песимистична. Той го прави. Кубрик взима американската версия на книгата и прави филмовата акомодация по нея. Стенли Кубрик и Антъни Бърджес влизат в самобитен скандал между тях. Бърждес споделя " Ти не си показал книгата по най-хубавия метод, Кубрик споделя " Никой нямаше да знае за теб, в случай че не бях аз “, описа Або.
Според него най-гениалното в романа е езикът, който създателят употребява. Въз основа на съветския език Бърджес основава един доста забавен тийнейджърски диалект. " Много от думите, които употребяват героите, идват от съветски. Когато той и брачната половинка му отиват на екскурзия в Санкт Петербург, тогава Ленинград, и той стартира да си опреснява съветския, който е учил в учебно заведение, му идва мислено, че може да употребява този език. Осъзнава, че съветските управляващи по това време имат сходни проблеми с младежта, каквито имат и в Англия. Решава, че в случай че употребява подобен диалект, може да трансформира романа в по-универсален “, изясни водещият.
Авторът назовава младежите " надсад “, което е наставката -teen на съветски.
Главният воин и повествовател е Алекс. Той и неговите другари всяка вечер посещават бар " Молоко “, в който пият мляко с добавки – халюциногенни или други опиати, които ги вършат нападателни. След това те обират, пребиват хора, изнасилват. " В тази книга има извънредно доста принуждение и това е другата причина той да написа с русизми. Много забавен е методът, по който се осмислят насилствените епизоди от основния воин “, означи Або.
В края на третата част на британската версия Алекс се осъзнава и взема решение да промени живота си. В американската обаче финалът е скептичен, добави Або.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ