Бюджетът на ЕС след 2020 г. – повече за отбрана и образование, по-малко за сближаване и селско стопанство
Многогодишната финансова рамка на Европейския съюз след 2020 година планува повече пари за защита, сигурност и обучение и понижаване на средствата по политиките на доближаване и селско стопанство. Това предлага Европейска комисия в показаното от нейния ръководител Жан-Клод Юнкер " меню " от бюджетни разновидности.
Европа е изправена пред нови провокации, които постановат прекрояване на бюджета. От една страна разноските порастват поради новите цели – сигурност и защита. От друга страна, би трябвало да се откри решение за запълване на дупката от към 12 милиарда евро годишно, която ще отвори в бюджета след напускането на Англия.
Така пред зам.-председателя на Европейска комисия и комисар по бюджета Гюнтер Йотингер стоеше комплицираната задача с по-малко пари да удовлетвори повишените апетите. Йотингер обаче сподели, че не е " вълшебник " и е нужно увеличение на вноската на 27-те страни членки от настоящето равнище (малко под 1%) до 1.1% от брутния народен приход на съответната страна.
Този вид все още има поддръжката на осем страни от Централна и Източна Европа, измежду тях и България, които са чисти получатели..
Срещу тях са чистите донори, които не са съгласни с увеличението на вноската. Най-силно против това се чува гласът на Австрия и Холандия. Но Йотингер е оптимист и счита, че " без значение от началната, крайната позиция на обещано държавно управление може да бъде друга ". Той чака смекчаването на позицията на богатите страни членки да бъде подбудено от политическите действителности. Както се изрази българският евродепутат Андрей Новаков, член на парламентарната комисия по бюджет и финанси, в случай че те не го създадат, някой различен в Европа ще заеме тяхното място.
" Аз твърдо имам вяра, че можем да реализираме невъзможното и да се споразумеем за бюджет, при който всички да бъдат чисти получатели ", сподели Юнкер при представянето на другите сюжети.
Бюджетът на Европейски Съюз през днешния ден
На всеки седем години водачите на страните в Европейски Съюз се спогаждат за бюджета за идващите седем години – така наречен многогодишна финансова рамка (МФР). През 2013 година това стана в последния вероятен миг след среднощни пазарлъци, което забави старта на стратегиите през сегашния програмен интервал. Сега упоритостта е това да се случи доста по-рано и бюджетът да е контрактуван преди европейските избори през 2019 година
По тази причина и първото му публично показване беше изтеглено за началото на май и ще стане по време на българското европредседателство.
Една от концепциите е вместо 7-годишен бюджетът да стане две по 5 години, колкото е мандатът на Европейска комисия, с цел да може да организира политиките. Макар този вид да не е изцяло изнемощял, по-голяма е вероятността да се резервира 7 годишният интервал, вместо двете петилетки.
Многогодишната финансова рамка за интервала 2014 – 2020 година е малко под 1 трилион евро и беше първата от основаването на Европейски Съюз до момента, която (под натиска на Великобритания) претърпя понижение. Най-много средства в нея са заделени за селското стопанство – 400 милиарда евро (39%), следвано от фондовете по политиките за доближаване – 370 милиарда евро (34%). Около 130 милиарда евро са за конкурентоспособност и нови работни места, а за сигурност и защита са заделени едвам 0.4% от бюджета.
" Менюто " с разновидностите
Днес обаче действителностите са напълно други. Най-големите терзания на европейците са тероризмът, сигурността, миграцията, демонстрира изследване на " Евробарометър ".
Затова и предлагането за по-добро ръководство на външните граници е за фрапантно увеличение на средствата за отбраната им - от 4 милиарда на 150 милиарда евро.
Европейската организация за гранична и брегова защита, която беше основана през 2016 година и е известна повече под името " Фронтекс ", ще има екип от 1000 непрекъснати чиновници до 2020 година В момента тя изпраща близо 1200 гранични чиновници, които оказват поддръжка на страните членки с външна за Европейски Съюз граница. Разполага и със ресурс от 1500 чиновници при положение на нужда.
Използването на оптималния капацитет на Европейската организация за гранична и брегова защита ще разреши доразвиването на рамката за продан на информация и ще подсигури достъп до нужното съоръжение. За това ще са нужни 8 милиарда евро (0.8%) в идващите 7 години, показват от Европейска комисия. Ако се вземе решение за удвояване на състава на корпуса за реагиране, то би коствало сред 20 и 25 милиарда евро (1.8 – 2.3%) за 7-годишен интервал.
Третият сюжета е при положение, че се вземе решение за основаване на обща европейска войска, нещо за което упорстват Полша и прибалтийските страни. Тогава нужния бюджет ще бъде 150 милиарда евро за 7 години. С тези средства ще се подсигури издръжката на стохилядна войска на Европейски Съюз и сериозен запас от съоръжение, сходен на този в Съединени американски щати или Канада.
Растат фрапантно и парите за Европейския фонд за защита , който беше въведен през юни 2017 година и в този момент има бюджет от 90 милиона евро за проучвания в региона на защитата и 500 милиона евро за индустриално развиване, което е почти 0.05% от настоящия бюджет на Европейски Съюз. Един Европейски защитителен съюз обаче би претендирал обилни бюджетни вложения през идващите седем години. Затова се предлага за частта " Изследвания " бюджет от 3.5 милиарда евро. Още към 7 милиарда евро биха били нужни за отчасти съфинансиране на планове за развиване на индустриалната защита. Отделен механизъм за финансиране от към 10 милиарда евро би нараснал доста способността на Европейски Съюз да поддържа финансово интервенции, отнасящи се до защитата през идващите седем години, показват от Европейска комисия.
Другият бранш, за който се предлага доста нарастване на средствата, е образованието – от сегашните 14.7 милиарда евро на 30 милиарда или на 90 милиарда евро. Аргументите – за повече от 30 години програмата " Еразъм+ " е помогнала на 9 милиона млади европейци (по-малко от 4% от всички младежи в ЕС) да учат, преподават, доброволстват или да получат образование в друга страна. Амбицията е или удвояване на броя им, или предоставяне на опция на един на всеки трима младежи да взе участие в обучителна стратегия на " Еразъм+ " в чужбина.
За да се компенсират тези средства се предлага понижаване на парите за политиките на доближаване и за селско стопанство.
" Свещената крава " на Европейски Съюз, както назовават общата селскостопанска политика (ОСП), е с максимален бюджет сега – към 400 милиарда евро (39% от МФР). Франция, която до неотдавна не даваше и да се намерения за пипането на тези средства, към този момент премисля позицията си. Една от главните аргументи е, че през днешния ден 80% от директните заплащания стигат до едвам 20% от фермерите. Идеята е в бъдеще средствата да не отиват в едрите фермери, които нямат потребност от поддръжка, а да се влага в дребните и междинни ферми.
Първият вероятен сюжет е опазване на настоящето равнище на финансиране от към 400 милиарда евро. Вторият е понижаване на поддръжката с 30%. При този сюжет междинният доход за плантация може да падне с повече от 10% в редица страни членки, като се усещат по-осезаеми загуби в избрани браншове. Такова понижение би представлявало към 120 милиарда евро или 11% от бюджета на Европейски Съюз. Третият сюжет е понижаване на поддръжката с 15%, което съставлява към 60 милиарда евро или 5.5% от бюджета на Европейски Съюз.
Една от най-чувствителните тематики за страните получателки – политиката на доближаване , посредством която се финансира строителството на автомагистрали, депа за боклуци, ВиК инфраструктура, енергийна успеваемост и така нататък, също търпи съществени корекции. В момента поддръжката посредством европейските структурни и капиталови фондове е налична за всички страни членки. Предлагат се три разновидността.
Първият планува поддържане на настоящето равнище на поддръжка от към 370 милиарда евро за 7 години за всички страни членки и райони, с цел да се продължи мощният фокус върху вложенията във всички райони в области като нововъведения, дейности свързани с климата, промишлена промяна, обучение и възстановяване на уменията.
Вторият сюжет е за прекъсване на поддръжката, оказвана посредством Европейския районен фонд и Европейския обществен фонд за по-развитите райони. При него районите в Австрия, Белгия, Дания, Финландия, континентална Франция, Германия, Ирландия, Нидерландия, Швеция, както и доста райони в Италия и Испания ще спрат да получават поддръжка. Общото понижение на разноските е към 95 милиарда, което е 8.7% от общия бюджет.
Третият препоръчан вид планува ограничение на поддръжката единствено до страните, обект на доближаване. При този сюжет вложенията за по-слабо развитите райони в страни като Франция, Италия и Испания също ще бъдат спрени. Общото понижение на разноските е към 124 милиарда евро, което е 11% от общия бюджет.
Позицията на България
България разгласи, че ще брани запазването на настоящето равнище на финансиране и на политиките на доближаване, и на селскостопанската политика.
Относно политиката за доближаване, който и вид да бъде определен, сегашният Югозападен район в България ще получава по-малко пари от останалите райони в страната, излиза наяве от оповестените документи от Европейска комисия. Причината е мощното икономическо развиване на София, което е към междинното за Европейски Съюз. Това е една от аргументите за смяна на границите на 6-те планови района. Другата е обезлюдяването на Северозападна България. Затова най-вероятно София ще бъде отделена в обособен район след 2020 година, с цел да не се обезлюди и Югозапада - развой присъщ за региона на Кюстендил, Брезник и Трън.
Страната ни е измежду осемте, които поддържат увеличение на вноската до 1.1 от брутния народен приход, за което получи поздравления от Йотингер.
Пари против промени
Макар че още за този програмен интервал беше заложено изискването, че средства ще се дават против промени (прегледът за осъществяването е през 2018 г.), за идващия периодтози механизъм ще бъде засилен одпълнително. Причина са главоболията, които основават главно Полша и Унгария по повод върховенството на закона.
В момента Европейска комисия проверява контракти на зетя на унгарския министър председател Виктор Орбан, свързани с осъществяването на европейски планове.
Полша пък към този момент предизвести, че ще блокира обвързването на еврофондовете с правораздаването.
България обаче поддържа обвързването на еврофинансирането с върховенството на закона, въпреки също да има проблем с промяната в правосъдната система и към момента дружно с Румъния да продължава да е под наблюдението на Брюксел по Механизма за съдействие и инспекция.
Какво следва
Амбицията на Юнкер е да се реализира бързо политическо съглашение за новия бюджет на Европейски Съюз. Целта е това да стане преди европейските избори следващата година.
" Не би трябвало да се повтаря злощастният опит от 2013 година, когато актуалният бюджет на Европейски Съюз бе контрактуван със доста забавяне. Ако още веднъж има такова забавяне, повече от 100 000 финансирани от Европейски Съюз плана в основни области, като поддръжка за бизнеса, енергийна успеваемост, опазване на здравето, обучение и обществено приобщаване, няма да могат да стартират в точния момент, а стотици хиляди младежи няма да могат да се възползват от продан по " Еразъм+ " през 2021 година ", предизвести Йотингер.
Предложеното " меню " от Юнкер следва да бъде разисквано на неофициална среща на водачите на Европейския съюз на 23 февруари.
Премиерата на окончателния вид на Европейска комисия за МФР е планувана за 2 май в София по време на българското председателство. След това следват диспути и разискването й в Европарламента.
Европа е изправена пред нови провокации, които постановат прекрояване на бюджета. От една страна разноските порастват поради новите цели – сигурност и защита. От друга страна, би трябвало да се откри решение за запълване на дупката от към 12 милиарда евро годишно, която ще отвори в бюджета след напускането на Англия.
Така пред зам.-председателя на Европейска комисия и комисар по бюджета Гюнтер Йотингер стоеше комплицираната задача с по-малко пари да удовлетвори повишените апетите. Йотингер обаче сподели, че не е " вълшебник " и е нужно увеличение на вноската на 27-те страни членки от настоящето равнище (малко под 1%) до 1.1% от брутния народен приход на съответната страна.
Този вид все още има поддръжката на осем страни от Централна и Източна Европа, измежду тях и България, които са чисти получатели..
Срещу тях са чистите донори, които не са съгласни с увеличението на вноската. Най-силно против това се чува гласът на Австрия и Холандия. Но Йотингер е оптимист и счита, че " без значение от началната, крайната позиция на обещано държавно управление може да бъде друга ". Той чака смекчаването на позицията на богатите страни членки да бъде подбудено от политическите действителности. Както се изрази българският евродепутат Андрей Новаков, член на парламентарната комисия по бюджет и финанси, в случай че те не го създадат, някой различен в Европа ще заеме тяхното място.
" Аз твърдо имам вяра, че можем да реализираме невъзможното и да се споразумеем за бюджет, при който всички да бъдат чисти получатели ", сподели Юнкер при представянето на другите сюжети.
Бюджетът на Европейски Съюз през днешния ден
На всеки седем години водачите на страните в Европейски Съюз се спогаждат за бюджета за идващите седем години – така наречен многогодишна финансова рамка (МФР). През 2013 година това стана в последния вероятен миг след среднощни пазарлъци, което забави старта на стратегиите през сегашния програмен интервал. Сега упоритостта е това да се случи доста по-рано и бюджетът да е контрактуван преди европейските избори през 2019 година
По тази причина и първото му публично показване беше изтеглено за началото на май и ще стане по време на българското европредседателство.
Една от концепциите е вместо 7-годишен бюджетът да стане две по 5 години, колкото е мандатът на Европейска комисия, с цел да може да организира политиките. Макар този вид да не е изцяло изнемощял, по-голяма е вероятността да се резервира 7 годишният интервал, вместо двете петилетки.
Многогодишната финансова рамка за интервала 2014 – 2020 година е малко под 1 трилион евро и беше първата от основаването на Европейски Съюз до момента, която (под натиска на Великобритания) претърпя понижение. Най-много средства в нея са заделени за селското стопанство – 400 милиарда евро (39%), следвано от фондовете по политиките за доближаване – 370 милиарда евро (34%). Около 130 милиарда евро са за конкурентоспособност и нови работни места, а за сигурност и защита са заделени едвам 0.4% от бюджета.
" Менюто " с разновидностите
Днес обаче действителностите са напълно други. Най-големите терзания на европейците са тероризмът, сигурността, миграцията, демонстрира изследване на " Евробарометър ".
Затова и предлагането за по-добро ръководство на външните граници е за фрапантно увеличение на средствата за отбраната им - от 4 милиарда на 150 милиарда евро.
Европейската организация за гранична и брегова защита, която беше основана през 2016 година и е известна повече под името " Фронтекс ", ще има екип от 1000 непрекъснати чиновници до 2020 година В момента тя изпраща близо 1200 гранични чиновници, които оказват поддръжка на страните членки с външна за Европейски Съюз граница. Разполага и със ресурс от 1500 чиновници при положение на нужда.
Използването на оптималния капацитет на Европейската организация за гранична и брегова защита ще разреши доразвиването на рамката за продан на информация и ще подсигури достъп до нужното съоръжение. За това ще са нужни 8 милиарда евро (0.8%) в идващите 7 години, показват от Европейска комисия. Ако се вземе решение за удвояване на състава на корпуса за реагиране, то би коствало сред 20 и 25 милиарда евро (1.8 – 2.3%) за 7-годишен интервал.
Третият сюжета е при положение, че се вземе решение за основаване на обща европейска войска, нещо за което упорстват Полша и прибалтийските страни. Тогава нужния бюджет ще бъде 150 милиарда евро за 7 години. С тези средства ще се подсигури издръжката на стохилядна войска на Европейски Съюз и сериозен запас от съоръжение, сходен на този в Съединени американски щати или Канада.
Растат фрапантно и парите за Европейския фонд за защита , който беше въведен през юни 2017 година и в този момент има бюджет от 90 милиона евро за проучвания в региона на защитата и 500 милиона евро за индустриално развиване, което е почти 0.05% от настоящия бюджет на Европейски Съюз. Един Европейски защитителен съюз обаче би претендирал обилни бюджетни вложения през идващите седем години. Затова се предлага за частта " Изследвания " бюджет от 3.5 милиарда евро. Още към 7 милиарда евро биха били нужни за отчасти съфинансиране на планове за развиване на индустриалната защита. Отделен механизъм за финансиране от към 10 милиарда евро би нараснал доста способността на Европейски Съюз да поддържа финансово интервенции, отнасящи се до защитата през идващите седем години, показват от Европейска комисия.
Другият бранш, за който се предлага доста нарастване на средствата, е образованието – от сегашните 14.7 милиарда евро на 30 милиарда или на 90 милиарда евро. Аргументите – за повече от 30 години програмата " Еразъм+ " е помогнала на 9 милиона млади европейци (по-малко от 4% от всички младежи в ЕС) да учат, преподават, доброволстват или да получат образование в друга страна. Амбицията е или удвояване на броя им, или предоставяне на опция на един на всеки трима младежи да взе участие в обучителна стратегия на " Еразъм+ " в чужбина.
За да се компенсират тези средства се предлага понижаване на парите за политиките на доближаване и за селско стопанство.
" Свещената крава " на Европейски Съюз, както назовават общата селскостопанска политика (ОСП), е с максимален бюджет сега – към 400 милиарда евро (39% от МФР). Франция, която до неотдавна не даваше и да се намерения за пипането на тези средства, към този момент премисля позицията си. Една от главните аргументи е, че през днешния ден 80% от директните заплащания стигат до едвам 20% от фермерите. Идеята е в бъдеще средствата да не отиват в едрите фермери, които нямат потребност от поддръжка, а да се влага в дребните и междинни ферми.
Първият вероятен сюжет е опазване на настоящето равнище на финансиране от към 400 милиарда евро. Вторият е понижаване на поддръжката с 30%. При този сюжет междинният доход за плантация може да падне с повече от 10% в редица страни членки, като се усещат по-осезаеми загуби в избрани браншове. Такова понижение би представлявало към 120 милиарда евро или 11% от бюджета на Европейски Съюз. Третият сюжет е понижаване на поддръжката с 15%, което съставлява към 60 милиарда евро или 5.5% от бюджета на Европейски Съюз.
Една от най-чувствителните тематики за страните получателки – политиката на доближаване , посредством която се финансира строителството на автомагистрали, депа за боклуци, ВиК инфраструктура, енергийна успеваемост и така нататък, също търпи съществени корекции. В момента поддръжката посредством европейските структурни и капиталови фондове е налична за всички страни членки. Предлагат се три разновидността.
Първият планува поддържане на настоящето равнище на поддръжка от към 370 милиарда евро за 7 години за всички страни членки и райони, с цел да се продължи мощният фокус върху вложенията във всички райони в области като нововъведения, дейности свързани с климата, промишлена промяна, обучение и възстановяване на уменията.
Вторият сюжет е за прекъсване на поддръжката, оказвана посредством Европейския районен фонд и Европейския обществен фонд за по-развитите райони. При него районите в Австрия, Белгия, Дания, Финландия, континентална Франция, Германия, Ирландия, Нидерландия, Швеция, както и доста райони в Италия и Испания ще спрат да получават поддръжка. Общото понижение на разноските е към 95 милиарда, което е 8.7% от общия бюджет.
Третият препоръчан вид планува ограничение на поддръжката единствено до страните, обект на доближаване. При този сюжет вложенията за по-слабо развитите райони в страни като Франция, Италия и Испания също ще бъдат спрени. Общото понижение на разноските е към 124 милиарда евро, което е 11% от общия бюджет.
Позицията на България
България разгласи, че ще брани запазването на настоящето равнище на финансиране и на политиките на доближаване, и на селскостопанската политика.
Относно политиката за доближаване, който и вид да бъде определен, сегашният Югозападен район в България ще получава по-малко пари от останалите райони в страната, излиза наяве от оповестените документи от Европейска комисия. Причината е мощното икономическо развиване на София, което е към междинното за Европейски Съюз. Това е една от аргументите за смяна на границите на 6-те планови района. Другата е обезлюдяването на Северозападна България. Затова най-вероятно София ще бъде отделена в обособен район след 2020 година, с цел да не се обезлюди и Югозапада - развой присъщ за региона на Кюстендил, Брезник и Трън.
Страната ни е измежду осемте, които поддържат увеличение на вноската до 1.1 от брутния народен приход, за което получи поздравления от Йотингер.
Пари против промени
Макар че още за този програмен интервал беше заложено изискването, че средства ще се дават против промени (прегледът за осъществяването е през 2018 г.), за идващия периодтози механизъм ще бъде засилен одпълнително. Причина са главоболията, които основават главно Полша и Унгария по повод върховенството на закона.
В момента Европейска комисия проверява контракти на зетя на унгарския министър председател Виктор Орбан, свързани с осъществяването на европейски планове.
Полша пък към този момент предизвести, че ще блокира обвързването на еврофондовете с правораздаването.
България обаче поддържа обвързването на еврофинансирането с върховенството на закона, въпреки също да има проблем с промяната в правосъдната система и към момента дружно с Румъния да продължава да е под наблюдението на Брюксел по Механизма за съдействие и инспекция.
Какво следва
Амбицията на Юнкер е да се реализира бързо политическо съглашение за новия бюджет на Европейски Съюз. Целта е това да стане преди европейските избори следващата година.
" Не би трябвало да се повтаря злощастният опит от 2013 година, когато актуалният бюджет на Европейски Съюз бе контрактуван със доста забавяне. Ако още веднъж има такова забавяне, повече от 100 000 финансирани от Европейски Съюз плана в основни области, като поддръжка за бизнеса, енергийна успеваемост, опазване на здравето, обучение и обществено приобщаване, няма да могат да стартират в точния момент, а стотици хиляди младежи няма да могат да се възползват от продан по " Еразъм+ " през 2021 година ", предизвести Йотингер.
Предложеното " меню " от Юнкер следва да бъде разисквано на неофициална среща на водачите на Европейския съюз на 23 февруари.
Премиерата на окончателния вид на Европейска комисия за МФР е планувана за 2 май в София по време на българското председателство. След това следват диспути и разискването й в Европарламента.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ