Траките са ни оставили карти за златото в Родопите
Многобройните ниши, които са изсечени в скалите на Източните Родопи, познати на всеки алпинист, може да се окажат прецизна диаграма на златните находища в района, считат учени. Много преди античните римляни да завладеят днешните ни земи там към този момент се е добивало злато. Траките най-вероятно са създали специфична осведомителна система, с цел да указва къде са находищата.
Нишите в скалите са в действителност карти на мините. Древните са имали изключителни знания в рудодобива и са ги завещали на нас, единствено би трябвало да имаме очи да ги забележим.
„ Отидете нагоре по реката и ще видите входовете на античните мини в същите комбинации. Регистрирахме над 80 златни залежи при една експедиция. Жилите са хоризонтални. Има ги и в този момент. Картите на мините, издълбани от траките в скалата, са нещо като перфокарти. Навсякъде, където има обозначена дупка, на нея подхожда вход на златен рудник. Например при с. Стремци, до Перперикон. Аз влизах в галериите на тези рудници и съм уверен, че в избрани сектори са наводнени преднамерено. Те са издълбани с формата на сифони. Това е за да се резервира нещо. Най-вероятно зад наводнените сектори ще има огромни изненади. Могат да се намерят скрити неща от Перперикон, скатани при бягствата съкровища “, е заявявал пред създателя на тези редове геологът проф. Рангел Гюров, който неведнъж е изследвал региона.
Женската глава, изсечена от човешка ръка в скалите над Дъждовница, Източните Родопи, свидетелства, че на мястото в древността е имало светилище. „ Сигурно е на богиня. Там има и голям отвор в камъка, наподобяващ човешко око, с изсечена в скалата под него площадка. Видимостта към слънцето е прелестна. Много е допустимо в древността да е било обсерватория. Там е имало голямо рудодобивно населено място и светилището го е обслужвало. Било е по-голямо от тези над Татул и от Перперикон. Развалините потвърждават съществуването на оживен град “, твърди професорът.
Загадъчни антични светилища от VI-V хилядолетие прочие Хр., открити в Източните Родопи от наши археолози, са астрономически обсерватории, посредством които са основани първите лунни и слънчеви календари в човешката история. Дело са на незнайна антична цивилизация и са най-малко 1000 години по-стари от египетските пирамиди, настояват проф. Ани Радунчева и ст.н.с. Стефанка Иванова от Археологическия институт и музей на Българска академия на науките. Те считат, че линиите се виждат от Космоса. Има фрагменти от колони и линии, които сигурно се виждат от спътник. Те са част от скални уреди, свързани с рудодобива или по-скоро с преработката на руда, уверени са геолозите, които пък считат, че историците по инерция приказват единствено за антични светилища.
Навсякъде ги има тези линии – на Харман кая, на Татул, на Белинташ и на още няколко места. Името Харман кая е зародило, тъй като в местността има заравнени площадки, където са преработвали рудата. Такива линии могат да се видят и над с. Женда – сред Кърджали и Асеновград.
Легендата за поп Мартиновата дупка май е истина
При село Долно Черковище не е имало светилище. Има обаче отвесна шахта като бунар, която се спуска на огромна дълбочина. Това са златни мини, разработвани от антични времена. Местните ги назовават поп Мартиновата дупка. От другата страна на река Арда има друга сходна шахта. Двете са свързани една с друга под коритото на реката и следват златната жилка. Легендата твърди, че митичният бунтовник поп Мартин, когато са го гонили турците, влезнал от едната и излязъл от другата страна. Според друга легенда Вълчан челник и поп Мартин откриват римски златни рудници, а в тях съкровища. Галериите под реката са вървели по златните жили. Между тях има връзка без никакво подозрение. Личат следи от копането. Има доказателства за три метода, употребявани за рандеман на злато. Да не приказваме, че още седят халките, за които са връзвали кожи и са пресявали златото “, изясняват осведомени.
Нишите в скалите са в действителност карти на мините. Древните са имали изключителни знания в рудодобива и са ги завещали на нас, единствено би трябвало да имаме очи да ги забележим.
„ Отидете нагоре по реката и ще видите входовете на античните мини в същите комбинации. Регистрирахме над 80 златни залежи при една експедиция. Жилите са хоризонтални. Има ги и в този момент. Картите на мините, издълбани от траките в скалата, са нещо като перфокарти. Навсякъде, където има обозначена дупка, на нея подхожда вход на златен рудник. Например при с. Стремци, до Перперикон. Аз влизах в галериите на тези рудници и съм уверен, че в избрани сектори са наводнени преднамерено. Те са издълбани с формата на сифони. Това е за да се резервира нещо. Най-вероятно зад наводнените сектори ще има огромни изненади. Могат да се намерят скрити неща от Перперикон, скатани при бягствата съкровища “, е заявявал пред създателя на тези редове геологът проф. Рангел Гюров, който неведнъж е изследвал региона.
Женската глава, изсечена от човешка ръка в скалите над Дъждовница, Източните Родопи, свидетелства, че на мястото в древността е имало светилище. „ Сигурно е на богиня. Там има и голям отвор в камъка, наподобяващ човешко око, с изсечена в скалата под него площадка. Видимостта към слънцето е прелестна. Много е допустимо в древността да е било обсерватория. Там е имало голямо рудодобивно населено място и светилището го е обслужвало. Било е по-голямо от тези над Татул и от Перперикон. Развалините потвърждават съществуването на оживен град “, твърди професорът.
Загадъчни антични светилища от VI-V хилядолетие прочие Хр., открити в Източните Родопи от наши археолози, са астрономически обсерватории, посредством които са основани първите лунни и слънчеви календари в човешката история. Дело са на незнайна антична цивилизация и са най-малко 1000 години по-стари от египетските пирамиди, настояват проф. Ани Радунчева и ст.н.с. Стефанка Иванова от Археологическия институт и музей на Българска академия на науките. Те считат, че линиите се виждат от Космоса. Има фрагменти от колони и линии, които сигурно се виждат от спътник. Те са част от скални уреди, свързани с рудодобива или по-скоро с преработката на руда, уверени са геолозите, които пък считат, че историците по инерция приказват единствено за антични светилища.
Навсякъде ги има тези линии – на Харман кая, на Татул, на Белинташ и на още няколко места. Името Харман кая е зародило, тъй като в местността има заравнени площадки, където са преработвали рудата. Такива линии могат да се видят и над с. Женда – сред Кърджали и Асеновград.
Легендата за поп Мартиновата дупка май е истина
При село Долно Черковище не е имало светилище. Има обаче отвесна шахта като бунар, която се спуска на огромна дълбочина. Това са златни мини, разработвани от антични времена. Местните ги назовават поп Мартиновата дупка. От другата страна на река Арда има друга сходна шахта. Двете са свързани една с друга под коритото на реката и следват златната жилка. Легендата твърди, че митичният бунтовник поп Мартин, когато са го гонили турците, влезнал от едната и излязъл от другата страна. Според друга легенда Вълчан челник и поп Мартин откриват римски златни рудници, а в тях съкровища. Галериите под реката са вървели по златните жили. Между тях има връзка без никакво подозрение. Личат следи от копането. Има доказателства за три метода, употребявани за рандеман на злато. Да не приказваме, че още седят халките, за които са връзвали кожи и са пресявали златото “, изясняват осведомени.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ