Екзакта: 7 партии попадат в следващия парламент, ако изборите бяха днес
Много евентуално е седем партии да попаднат в идващия парламент, според национално изследване на " Екзакта рисърч груп ", извършено сред 10 и 17 септември посредством изявление „ лице в лице ” измежду 1050 пълнолетни българи в 100 гнезда в 71 обитаеми места на страната. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по съществени социално-демографски параметри. Изследването е осъществено със средства на " Екзакта ".
Данните за електоралните настройки към 17 септември показват, че ГЕРБ – Съюз на демократичните сили е с дял от 26,2% от гласуващите българи. Втора политическа мощ са „ Продължаваме Промяната ” с резултат измежду гласуващите от 18,1%. Трети са " Българска социалистическа партия за България " с резултат от 12,5%, четвърти – Движение за права и свободи с резултат от 10,3%, пети са " Възраждане " с резултат от 9,5% от гласуващите. Следва " Демократична България " с резултат от 7,5%. " ИТН " към този момент резервират възможностите си за присъединяване в идващия парламент с резултат от 5,4% от гласуващите. " Български напредък " е с дял от 4 на 100 от гласуващите.
Резултатът на " Български напредък " от 4% надалеч не подсигурява тяхното присъединяване в идващия парламент, означават социолозите и допълват, че за тази партия всичко ще се взема решение в последните седмици на акцията макар високия рейтинг на утвърждение на водача й Стефан Янев. Високият персонален рейтинг на Мая Манолова към този момент също не обезпечава попадането на нейната групировка в Народното събрание, макар позитивния тренд на " Изправи се, БГ " от началото на акцията, разясняват анализаторите.
Много евентуално е седем партии да попаднат в идващия парламент, доколкото „ Български напредък ” не може да се назова сигурен участник в идващото Народно заседание със своите 4%, показват от " Екзакта ".
Третото място продължава да бъде политическа цел на три партии – на Българска социалистическа партия, на Движение за права и свободи и на " Възраждане ", само че по данни от актуалното проучване Българска социалистическа партия има известна преднина пред останалите две обединения. В оставащите дни до вота може да се чака мощна конкуренция за продобиване на третото място, както и старания от страна на Политическа партия да тегли електорат от всички вероятни направления. За " Български напредък " интервалът е решителен за попадане в идващия парламент, означават от организацията.
Обострянето на акцията посредством прилагане на черен пиар и компромати в крайната фаза по-скоро може да отблъсне, в сравнение с да притегли гласоподаватели, разясняват те.
От началото на акцията досега делът на искащите да гласоподават леко се свива. Към 17 септември данните на " Екзакта " демонстрират, че е допустимо да гласоподават към 47% от интервюираните, към или малко под 2,5 млн. гласоподаватели, живеещи в България. 30% от българите все още декларират, че е по-вероятно да не гласоподават, а към една четвърт се двоумят по какъв начин да постъпят и кого да изберат. От тези данни е видно, че улягането на електоралните пластове ще продължи безусловно да самия избирателен ден, показват анализаторите.
Според данните две трети от българите са на мнение, че след 2 октомври страната би трябвало да има постоянно държавно управление, даже в случай че това значи известни взаимни отстъпки на партиите при коалиране. Една трета от участвалите в проучването са твърдо срещу това да се прави постоянно държавно управление на цената на взаимни отстъпки.
За сформиране на постоянно държавно управление даже на цената на взаимни отстъпки се афишират по-често дами, възрастни и небогати хора, както и поданици на дребните обитаеми места. Най-изявени съперници на компромисите при сформиране на идващ кабинет са младите българи и гласоподавателите на " Възраждане ".
От проучването излиза наяве, че всички водачи на съществени партии с късмет да попаднат в Народното събрание се употребяват с утвърждението на по към 90% от гласоподавателите си. Над тези стойности е утвърждението измежду личните електорати за Бойко Борисов, Христо Иванов, Кирил Петков и Асен Василев. Конфронтацията сред водачите разумно при тези данни работи за непрестанно разделяне измежду хората. Реалностите в световен проект допускат и у нас да се положат старания за промяна на модела на гневно противостоене и да се мисли за партньорство, при което партиите не се обезличават, разясняват анализаторите.
Няма водач на политическа партия у нас, чието утвърждение да е по-висок дял от неодобрението му в навечерието на парламентарните избори, установяват от " Екзакта ".
Бойко Борисов е най-одобряваният водач на политическа партия с утвърждение от 29%. Следва го Стефан Янев, който е одобряван от 28%. Мая Манолова е одобрявана от 25%, Кирил Петков също е одобряван от 25%, а Асен Василев - от 24%. Корнелия Нинова е одобрявана от 20% от българите, а Христо Иванов – от 19%. Слави Трифонов печели утвърждението на 18% от гласоподавателите, Костадин Костадинов - на 15%, Мустафа Карадайъ и Атанас Атанасов - на по 14%.
Най-високо отрицание към водачи на партии " Екзакта " записва по отношение на Слави Трифонов и Костадин Костадинов - надлежно 72% и 70% отрицание.
Към 17 септември неодобрението към Бойко Борисов е съпоставим дял с това към Кирил Петков – и при двамата то възлиза на по 63%.
Извън тази ранглиста на водачи на партии, президентът Румен Радев е одобряван от 55% от пълнолетните българи, а министър председателят на служебното държавно управление Гълъб Донев е одобряван от 31%. И президентът, и министър председателят на служебния кабинет, имат позитивни рейтинги, което значи, че утвърждението за работата им е по-висок дял от неодобрението. Макар за последната година да следим наклонност към последователно стесняване на утвърждението за президента, той остава към този момент най-одобряваният политик у нас. Този рейтинг на президента го натоварва със сериозна отговорност за цялостните политически процеси в страната, показват социолозите.
Данните за електоралните настройки към 17 септември показват, че ГЕРБ – Съюз на демократичните сили е с дял от 26,2% от гласуващите българи. Втора политическа мощ са „ Продължаваме Промяната ” с резултат измежду гласуващите от 18,1%. Трети са " Българска социалистическа партия за България " с резултат от 12,5%, четвърти – Движение за права и свободи с резултат от 10,3%, пети са " Възраждане " с резултат от 9,5% от гласуващите. Следва " Демократична България " с резултат от 7,5%. " ИТН " към този момент резервират възможностите си за присъединяване в идващия парламент с резултат от 5,4% от гласуващите. " Български напредък " е с дял от 4 на 100 от гласуващите.
Резултатът на " Български напредък " от 4% надалеч не подсигурява тяхното присъединяване в идващия парламент, означават социолозите и допълват, че за тази партия всичко ще се взема решение в последните седмици на акцията макар високия рейтинг на утвърждение на водача й Стефан Янев. Високият персонален рейтинг на Мая Манолова към този момент също не обезпечава попадането на нейната групировка в Народното събрание, макар позитивния тренд на " Изправи се, БГ " от началото на акцията, разясняват анализаторите.
Много евентуално е седем партии да попаднат в идващия парламент, доколкото „ Български напредък ” не може да се назова сигурен участник в идващото Народно заседание със своите 4%, показват от " Екзакта ".
Третото място продължава да бъде политическа цел на три партии – на Българска социалистическа партия, на Движение за права и свободи и на " Възраждане ", само че по данни от актуалното проучване Българска социалистическа партия има известна преднина пред останалите две обединения. В оставащите дни до вота може да се чака мощна конкуренция за продобиване на третото място, както и старания от страна на Политическа партия да тегли електорат от всички вероятни направления. За " Български напредък " интервалът е решителен за попадане в идващия парламент, означават от организацията.
Обострянето на акцията посредством прилагане на черен пиар и компромати в крайната фаза по-скоро може да отблъсне, в сравнение с да притегли гласоподаватели, разясняват те.
От началото на акцията досега делът на искащите да гласоподават леко се свива. Към 17 септември данните на " Екзакта " демонстрират, че е допустимо да гласоподават към 47% от интервюираните, към или малко под 2,5 млн. гласоподаватели, живеещи в България. 30% от българите все още декларират, че е по-вероятно да не гласоподават, а към една четвърт се двоумят по какъв начин да постъпят и кого да изберат. От тези данни е видно, че улягането на електоралните пластове ще продължи безусловно да самия избирателен ден, показват анализаторите.
Според данните две трети от българите са на мнение, че след 2 октомври страната би трябвало да има постоянно държавно управление, даже в случай че това значи известни взаимни отстъпки на партиите при коалиране. Една трета от участвалите в проучването са твърдо срещу това да се прави постоянно държавно управление на цената на взаимни отстъпки.
За сформиране на постоянно държавно управление даже на цената на взаимни отстъпки се афишират по-често дами, възрастни и небогати хора, както и поданици на дребните обитаеми места. Най-изявени съперници на компромисите при сформиране на идващ кабинет са младите българи и гласоподавателите на " Възраждане ".
От проучването излиза наяве, че всички водачи на съществени партии с късмет да попаднат в Народното събрание се употребяват с утвърждението на по към 90% от гласоподавателите си. Над тези стойности е утвърждението измежду личните електорати за Бойко Борисов, Христо Иванов, Кирил Петков и Асен Василев. Конфронтацията сред водачите разумно при тези данни работи за непрестанно разделяне измежду хората. Реалностите в световен проект допускат и у нас да се положат старания за промяна на модела на гневно противостоене и да се мисли за партньорство, при което партиите не се обезличават, разясняват анализаторите.
Няма водач на политическа партия у нас, чието утвърждение да е по-висок дял от неодобрението му в навечерието на парламентарните избори, установяват от " Екзакта ".
Бойко Борисов е най-одобряваният водач на политическа партия с утвърждение от 29%. Следва го Стефан Янев, който е одобряван от 28%. Мая Манолова е одобрявана от 25%, Кирил Петков също е одобряван от 25%, а Асен Василев - от 24%. Корнелия Нинова е одобрявана от 20% от българите, а Христо Иванов – от 19%. Слави Трифонов печели утвърждението на 18% от гласоподавателите, Костадин Костадинов - на 15%, Мустафа Карадайъ и Атанас Атанасов - на по 14%.
Най-високо отрицание към водачи на партии " Екзакта " записва по отношение на Слави Трифонов и Костадин Костадинов - надлежно 72% и 70% отрицание.
Към 17 септември неодобрението към Бойко Борисов е съпоставим дял с това към Кирил Петков – и при двамата то възлиза на по 63%.
Извън тази ранглиста на водачи на партии, президентът Румен Радев е одобряван от 55% от пълнолетните българи, а министър председателят на служебното държавно управление Гълъб Донев е одобряван от 31%. И президентът, и министър председателят на служебния кабинет, имат позитивни рейтинги, което значи, че утвърждението за работата им е по-висок дял от неодобрението. Макар за последната година да следим наклонност към последователно стесняване на утвърждението за президента, той остава към този момент най-одобряваният политик у нас. Този рейтинг на президента го натоварва със сериозна отговорност за цялостните политически процеси в страната, показват социолозите.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ