Ако детето стои непрекъснато втренчено на таблета
Много въпроси изникват пред родителите и ги заварват неподготвени за изискванията на изолираност и насилствена карантина.
На някои от тях дава отговор известната психоложка Людмила Переновка в границите на проекта Family3.
Една от първите и най-строги майчини заповеди: “Не спри пред компютъра повече от 1 час (в взаимозависимост от възрастта) “, в този момент отпада поради карантината, изолацията и най-много поради отдалеченото образование. Родителите мъчно реализират надзор, а още по-трудно могат да отделят детето от екраните, когато няма опция – нито да излезе да играе на двора с връстниците, нито в учебния двор. Как да постъпят поучава
Людмила Переновка:
Подрастващите могат да играят настолни и игри за развиване на отзивчиви умения. Ако нямате концепция по какъв начин, може да поканите другари на детето в интернет.
Няма смисъл детето непрестанно да чува репликата: “Стига заставам пред компютъра! “
По-добре е вие първи да започнете играта, детето единствено ще пристигна е ще су включи. Това, което на вас харесва и, което вие играете, ще допадне и ще заинтересува и него.
Разпитайте го какво му харесва, какво го влече. Как се е научил да играе избрана игра или какви са клопките в нея – ще намерите тематика, която да интересува и него.
Много мъчно ще го откъснете от екрана, в случай че всяко заседяване пред компютъра е съпроводено с непрекъснато неодобрение и бърборене от ваша страна.
Изисквания, директиви, упреци, опит да му обясните, че всичко, което прави е погрешно – това е най-прекият път да скъсате връзката с него. И в тези случаи то ще затвори вратата на стаята си и ще се забоде в екрана, без значение дали е пред компютър, таблет или телефон.
Ако обаче то разбере, че е радостно, когато се поддържа приятелско другарство, че дружно може да се забавлявате, ще се окуражи. Ще ви търси и ще споделя.
Това е изключително значимо в този момент, когато децата са лимитирани от контакти и игри с връстниците си.
Кой би се отказал да го получи у дома?
