Кукувици в гнездото на протестите
Много участници в митинга от 2013 година по-късно бяха разочаровани от резултата, който сами реализираха - връщането на ГЕРБ във властта при опазване и даже усилване на въздействието на Делян Пеевски, поради който митингът стартира. Това положение, означено през 2016 година с термина постистина, е тип " обществен махмурлук " - стимулиран си да извършиш нещо, за което на другата заран съжаляваш. В международен мащаб като шлагерни образци за постистина се дават Брекзит и изборът на Доналд Тръмп за президент на Съединени американски щати.
Има риск отново по този начин да се случи и в този момент, в случай че участниците в митингите гледат единствено с едно око към бъдещето, а другото непринудено си го затварят. В смисъл: да паднат желаните глави, а след това да става каквото ще. Вярно е, че мощните прояви на гражданско неодобрение като актуалният или тези през 1997 и 2013 са санитарна сеч в политиката и тяхната цел е да отстранят негодното, а не да оферират хрумвания и да водят разговори. Заедно с това обаче, митингите от първия до последния си ден създават избор, техният директен бенефициент в последна сметка не са протестиращите, а политиците. Докато едни през днешния ден излизат на улицата по лична воля, други на следващия ден ще капитализират недоволството им в собствен интерес. И няма по какъв начин да е другояче, тъй като протестиращите не са политически, а цивилен индивид, който обаче дава подтик на политическата борба. Тя тече с цялостна мощ, като от нейния излаз ще зависи дали жителите след време ще се почувстват задоволени или излъгани.
Най-вероятният резултат от митингите сега е, че ще доведат до предварителни избори, на които (дори и да не са предсрочни) ще се свие вотът за ГЕРБ и ненапълно за Движение за права и свободи, а за " Обединени патриоти " и " Воля " да не приказваме. Въпросът е къде ще се " отлеят " гласовете, които от две седмици се търкалят по улицата. Кандидатите за тях са доста. Засега наподобява, че президентът има максимален късмет да ги притегли, дарен му от демонстративното навлизане на прокуратурата в канцеларията му. И той, не запомнил личната си принадлежност към институционалната политика, се изживява като лидер на протеста против нея. Доколко това е в изгода за гражданската известност на митингите проличава от обстоятелството, че пришиването към тях на Радев (заедно с Васил Божков) е главен коз в опитите да бъдат компрометирани. А и има протестиращи, които очевидно усещат наличието на президента като вирус в системата, щом във Велико Търново го посрещат с афиш " Радев, довиждане, довиждане, довиждане " (по прилика с песента за коронавируса). Ако си отворим и другото око, ще забележим какво президентът би правил със извоюваните от митингите дивиденти: първо, ще търси метод да ги пренасочи към Нинова и/или Манолова или напряко ще тръгне да прави лична партия в техния политически набор, и второ - ще ги постави върху везната на българо-руските връзки.
Самата Корнелия Нинова, с нейното недоволство какво ѝ е лишила демокрацията, не излезе пред Народното събрание, с цел да не я освиркат (както стана пред БНТ), а по време на разискването на вота на съмнение реши да придвижи митинга вътре в постройката. И без стеснение повтаряше неговите претенции и лозунги. Има нещо оскърбително към политическата памет в желанието на Българска социалистическа партия да се възползва от гражданското неодобрение в този момент, откакто постоянно до момента огромните протестни талази са били вдигани от държавни управления, излъчени таман от нея. А преместването на обичайна партийна колекция от Бузлуджа в София, с цел да се прави, че е част от гражданското неодобрение, е ярка демонстрация на историческо безсрамие.
Но в мимикриите на тематика гражданско общество недостижима е Мая Манолова - дежурният участник в челната редица на всевъзможни митинги. На този обаче като че ли избира да е в сянка, което затвърждава съмнението, че други играят от нейно име. А тя чака митингите да освободят политическия терен, с цел да се завърне цялата в бяло и никой да не я пита КОЙ.
Слави Трифонов стои на отдалеченост от улицата, само че пък малкия екран му " 7/8 " от основаването си подържа твърда протестна линия против Бойко Борисов и държавното управление му. Като прибавим и политическите му пояснения в обич към народа още в " Шоуто на Слави " по бТВ, се оформя негласното му обръщение към днешните протестиращи: няма потребност аз да пристигам при вас, тъй като вие дойдохте при мен. Дали ще се намерят измежду тях такива, които да го чуят, следва да забележим.
Списъкът с кукувиците, които мътят в гнездото на гражданското неодобрение, може да бъде удължен. Включително и с обособени детайли от самия митинг, които в персоналните си упоритости са подготвени да го радикализират до принуждение и по този начин да отхвърлен доста от поддръжниците му. Докато го сведат до балканска патаклама в периферията на демокрацията.
Политическият индивид, който има моралното и интелектуалното право да бъде изразител, а и бенефициент на днешните митинги, е " Демократична България ". По две напълно съответни аргументи. Първата е, че точно съпредседателят ѝ Христо Иванов с извънредно добре прицелената си акция в Росенец провокира хората да преодолеят страховете и безразличието си и да излязат на улицата. И втората: двете тематики, които дават смисъл на митинга им в дълбочина - върховенството на закона и битката с корупцията, са централни за политическата философия на " Демократична България ". А настояването на оставката на основния прокурор в този момент е директно продължение на тежката битка с него, в която Христо Иванов и партията му влязоха още преди избора му.
Има и една трета, по-обща причина: тези митинги могат да възстановят ролята на обичайна десница у нас, която потегля от преддеветосептемврийските партии, минава през възраждането след 1998 година и триумфите на Съюз на демократичните сили при започване на прехода, с цел да затихне през новия век в прорез с всякаква историческата логичност. Дали обаче днешният ѝ легален правоприемник - " Демократична България ", ще може да я върне в огромната политика като се опре на митингите, зависи не от митингите, а от " Демократична България ". От това дали водачите ѝ са способни най-сетне да завоюват една политическа борба или отново ще би трябвало да се примирят с почтена загуба.
Автор: Георги Лозанов, Deutsche Welle
Има риск отново по този начин да се случи и в този момент, в случай че участниците в митингите гледат единствено с едно око към бъдещето, а другото непринудено си го затварят. В смисъл: да паднат желаните глави, а след това да става каквото ще. Вярно е, че мощните прояви на гражданско неодобрение като актуалният или тези през 1997 и 2013 са санитарна сеч в политиката и тяхната цел е да отстранят негодното, а не да оферират хрумвания и да водят разговори. Заедно с това обаче, митингите от първия до последния си ден създават избор, техният директен бенефициент в последна сметка не са протестиращите, а политиците. Докато едни през днешния ден излизат на улицата по лична воля, други на следващия ден ще капитализират недоволството им в собствен интерес. И няма по какъв начин да е другояче, тъй като протестиращите не са политически, а цивилен индивид, който обаче дава подтик на политическата борба. Тя тече с цялостна мощ, като от нейния излаз ще зависи дали жителите след време ще се почувстват задоволени или излъгани.
Най-вероятният резултат от митингите сега е, че ще доведат до предварителни избори, на които (дори и да не са предсрочни) ще се свие вотът за ГЕРБ и ненапълно за Движение за права и свободи, а за " Обединени патриоти " и " Воля " да не приказваме. Въпросът е къде ще се " отлеят " гласовете, които от две седмици се търкалят по улицата. Кандидатите за тях са доста. Засега наподобява, че президентът има максимален късмет да ги притегли, дарен му от демонстративното навлизане на прокуратурата в канцеларията му. И той, не запомнил личната си принадлежност към институционалната политика, се изживява като лидер на протеста против нея. Доколко това е в изгода за гражданската известност на митингите проличава от обстоятелството, че пришиването към тях на Радев (заедно с Васил Божков) е главен коз в опитите да бъдат компрометирани. А и има протестиращи, които очевидно усещат наличието на президента като вирус в системата, щом във Велико Търново го посрещат с афиш " Радев, довиждане, довиждане, довиждане " (по прилика с песента за коронавируса). Ако си отворим и другото око, ще забележим какво президентът би правил със извоюваните от митингите дивиденти: първо, ще търси метод да ги пренасочи към Нинова и/или Манолова или напряко ще тръгне да прави лична партия в техния политически набор, и второ - ще ги постави върху везната на българо-руските връзки.
Самата Корнелия Нинова, с нейното недоволство какво ѝ е лишила демокрацията, не излезе пред Народното събрание, с цел да не я освиркат (както стана пред БНТ), а по време на разискването на вота на съмнение реши да придвижи митинга вътре в постройката. И без стеснение повтаряше неговите претенции и лозунги. Има нещо оскърбително към политическата памет в желанието на Българска социалистическа партия да се възползва от гражданското неодобрение в този момент, откакто постоянно до момента огромните протестни талази са били вдигани от държавни управления, излъчени таман от нея. А преместването на обичайна партийна колекция от Бузлуджа в София, с цел да се прави, че е част от гражданското неодобрение, е ярка демонстрация на историческо безсрамие.
Но в мимикриите на тематика гражданско общество недостижима е Мая Манолова - дежурният участник в челната редица на всевъзможни митинги. На този обаче като че ли избира да е в сянка, което затвърждава съмнението, че други играят от нейно име. А тя чака митингите да освободят политическия терен, с цел да се завърне цялата в бяло и никой да не я пита КОЙ.
Слави Трифонов стои на отдалеченост от улицата, само че пък малкия екран му " 7/8 " от основаването си подържа твърда протестна линия против Бойко Борисов и държавното управление му. Като прибавим и политическите му пояснения в обич към народа още в " Шоуто на Слави " по бТВ, се оформя негласното му обръщение към днешните протестиращи: няма потребност аз да пристигам при вас, тъй като вие дойдохте при мен. Дали ще се намерят измежду тях такива, които да го чуят, следва да забележим.
Списъкът с кукувиците, които мътят в гнездото на гражданското неодобрение, може да бъде удължен. Включително и с обособени детайли от самия митинг, които в персоналните си упоритости са подготвени да го радикализират до принуждение и по този начин да отхвърлен доста от поддръжниците му. Докато го сведат до балканска патаклама в периферията на демокрацията.
Политическият индивид, който има моралното и интелектуалното право да бъде изразител, а и бенефициент на днешните митинги, е " Демократична България ". По две напълно съответни аргументи. Първата е, че точно съпредседателят ѝ Христо Иванов с извънредно добре прицелената си акция в Росенец провокира хората да преодолеят страховете и безразличието си и да излязат на улицата. И втората: двете тематики, които дават смисъл на митинга им в дълбочина - върховенството на закона и битката с корупцията, са централни за политическата философия на " Демократична България ". А настояването на оставката на основния прокурор в този момент е директно продължение на тежката битка с него, в която Христо Иванов и партията му влязоха още преди избора му.
Има и една трета, по-обща причина: тези митинги могат да възстановят ролята на обичайна десница у нас, която потегля от преддеветосептемврийските партии, минава през възраждането след 1998 година и триумфите на Съюз на демократичните сили при започване на прехода, с цел да затихне през новия век в прорез с всякаква историческата логичност. Дали обаче днешният ѝ легален правоприемник - " Демократична България ", ще може да я върне в огромната политика като се опре на митингите, зависи не от митингите, а от " Демократична България ". От това дали водачите ѝ са способни най-сетне да завоюват една политическа борба или отново ще би трябвало да се примирят с почтена загуба.
Автор: Георги Лозанов, Deutsche Welle
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ