Кои са афро-турците?
Много турци не знаят, че в страната им живеят афро-турци – потомци на африканските плебеи в Османската империя. Тяхната история не се учи в учебно заведение и е потънала в давност.
На път за работа Ялчин Яник постоянно се отбива при фамилиите сирийски бежанци, които живеят в този квартал. Пита ги по какъв начин са, имат ли потребност от нещо. Те го назовават Ялчин Аби, братко Ялчин.
Ялчин Яник е турчин, в родния му град Измир постоянно се случва да го вземат за емигрант. Той е афро-турчин, т.е. потомък на африканските плебеи в Османската империя, които са били доведени в средата на XIX век. На улицата, а и в неговата кожарска работилница постоянно се случва да се обръщат към него пренебрежително с думите „ черен “ или „ арабин “.
„ Такива изрази човек може да чуе даже и от познати, въпреки и подхвърлени на смешка. Може и цяла година да не чуеш сходни думи и след това в границите на една седмица да те нарекат по този начин десетина пъти “, споделя Ялчин Яник.
С времето афро-турците като Ялчин Яник са станали по-самоуверени. От години те провеждат и собствен фестивал – в Измир. Посрещат посетители даже от Америка и Африка. И кметът на Измир е идвал на фестивала, с цел да подчертае демократичния имидж на града. Много от минувачите обаче се чудят, чувайки че в Турция живеят и афро-турци.
„ Какво? Афро-турци? Наистина ли? Никога не бях чувал “.
И доста афро-турци обаче не са осведомени с историята си. Покрай насилствената асимилация тя е потънала в давност. Това би трябвало да се промени, считат членовете на Африканския съюз за просвета и взаимност. Съюзът е учреден преди няколко години - точно за да разпространява афро-турската просвета.
Ялчин Яник живее в оскъдно предградие на Измир. Като множеството афро-турци, Ялчин и неговите близки живеят напълно непретенциозно. За предишното не им остава доста време. Ялчин знае единствено, че предшествениците му са от Танзания.
„ Дори и да започнеш да търсиш, документи от това време съвсем няма “, разяснява той.
В учебно заведение децата на Ялчин не научават нищо за историята на африканските плебеи, тя не се учи. И те обаче са се сблъсквали с ежедневния расизъм.
В края на годишния афро-турски фестивал е проведен пикник. Тук семейство Яник среща други афро-турци. Ястията са турски, музиката – също. Но в последно време на мода са излезли сламените полички и пъстрите ризи. Афро-турците не могат да си разрешат да пътуват до Африка. Затова постоянно се радват, когато видят на фестивала африканци.
Ялчин Яник обаче желае да промени нещо в Турция. На парламентарните избори през 2018 година той се е кандидатирал за народен представител от една лява партия. Само че не спечелил задоволително гласове, с цел да стане първият афро-турчин в Народното събрание в Анкара.
„ Присъстваме към този момент в доста области на обществото. Няма ни единствено в политиката. Най-после Турция би трябвало да има тъмнокож министър председател или министър. Или най-малко тъмнокож селски кмет! “, счита Ялчин Яник.
160 години след възбраната на робството афро-турците се борят за свое място в турското общество.
На път за работа Ялчин Яник постоянно се отбива при фамилиите сирийски бежанци, които живеят в този квартал. Пита ги по какъв начин са, имат ли потребност от нещо. Те го назовават Ялчин Аби, братко Ялчин.
Ялчин Яник е турчин, в родния му град Измир постоянно се случва да го вземат за емигрант. Той е афро-турчин, т.е. потомък на африканските плебеи в Османската империя, които са били доведени в средата на XIX век. На улицата, а и в неговата кожарска работилница постоянно се случва да се обръщат към него пренебрежително с думите „ черен “ или „ арабин “.
„ Такива изрази човек може да чуе даже и от познати, въпреки и подхвърлени на смешка. Може и цяла година да не чуеш сходни думи и след това в границите на една седмица да те нарекат по този начин десетина пъти “, споделя Ялчин Яник.
С времето афро-турците като Ялчин Яник са станали по-самоуверени. От години те провеждат и собствен фестивал – в Измир. Посрещат посетители даже от Америка и Африка. И кметът на Измир е идвал на фестивала, с цел да подчертае демократичния имидж на града. Много от минувачите обаче се чудят, чувайки че в Турция живеят и афро-турци.
„ Какво? Афро-турци? Наистина ли? Никога не бях чувал “.
И доста афро-турци обаче не са осведомени с историята си. Покрай насилствената асимилация тя е потънала в давност. Това би трябвало да се промени, считат членовете на Африканския съюз за просвета и взаимност. Съюзът е учреден преди няколко години - точно за да разпространява афро-турската просвета.
Ялчин Яник живее в оскъдно предградие на Измир. Като множеството афро-турци, Ялчин и неговите близки живеят напълно непретенциозно. За предишното не им остава доста време. Ялчин знае единствено, че предшествениците му са от Танзания.
„ Дори и да започнеш да търсиш, документи от това време съвсем няма “, разяснява той.
В учебно заведение децата на Ялчин не научават нищо за историята на африканските плебеи, тя не се учи. И те обаче са се сблъсквали с ежедневния расизъм.
В края на годишния афро-турски фестивал е проведен пикник. Тук семейство Яник среща други афро-турци. Ястията са турски, музиката – също. Но в последно време на мода са излезли сламените полички и пъстрите ризи. Афро-турците не могат да си разрешат да пътуват до Африка. Затова постоянно се радват, когато видят на фестивала африканци.
Ялчин Яник обаче желае да промени нещо в Турция. На парламентарните избори през 2018 година той се е кандидатирал за народен представител от една лява партия. Само че не спечелил задоволително гласове, с цел да стане първият афро-турчин в Народното събрание в Анкара.
„ Присъстваме към този момент в доста области на обществото. Няма ни единствено в политиката. Най-после Турция би трябвало да има тъмнокож министър председател или министър. Или най-малко тъмнокож селски кмет! “, счита Ялчин Яник.
160 години след възбраната на робството афро-турците се борят за свое място в турското общество.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ