Бюджет 2022: Разчитаме на младите, но не правим нищо за тях
Много се изприказва около Бюджет 2022, за някои неща обаче и дума не стана. Не е ясно дали от отвращение или от недосетливост, само че за младите и най-активни хора, в чиито ръце е бъдещето, не се мисли. Не се влага в тях, а точно те са тези, които способстват най-вече за държавния бюджет.
Пенсиите у нас са обидно ниски. Това не е загадка. Намерението да се погрижиш за възрастните хора в България е похвално, въпреки и закъсняло. Да не приказваме, че надалеч не е задоволително. Нагледали сме се на телевизионни и други репортажи за домове за възрастни хора, изискванията в които са надалеч под естествените, както и отношението към тях. В психиатричните лечебни заведения е същото, в случай че не и по-зле. Разбира се, има и изключения.
Отдавна сме обърнали тил на тези хора. По-страшното е обаче, че неглижираме младите – тези енергични и любопитни хора, които занапред ще вземат значими решения за живота си. Едно от тези решения е дали да продължат живота си в България. Има ли смисъл? Как и с какво страната ще им помогне да развият себе си, с цел да разчита след време на тях?
Природата си я знаем. Тя е прелестна и остава нещото, с което се гордеем, когато каним приятелите си чужденци на посетители. Истината е обаче, че и нея не умеем да пазим.
В него са заложени доходи в размер на 57 милиарда и 253 млн. лева Разходите обаче са над 63 милиарда лева Този бюджет даже беше наименуван „ бюджет на растежа “. По време на инфлация в такова фразеология прозира известно възприятие за комизъм. Очаква се стоките да продължат да нарастват, само че дано не бъдем неприятни пророци.
В този бюджет са отделени близо 10 милиарда лева за пенсии. Не би трябвало да забравяме, че пенсионерите постоянно са били главен гласоподавател, на който разчитат огромна част от партиите. Освен това старите хора са доста повече от младите.
Какво се случва с младите?
Няколко отрицателни обстоятелството:
Повечето стажове у нас са неплатени, което не е стимулиращо и не дава никаква сигурност.
Стипендиите в България са по-обидни и от пенсиите, пък и прекомерно малко студенти могат да се облагодетелстват от тях.
Студентските заеми имат лихви, въпреки и закрепени. Почти невероятно е да ги изплатите в първите години след завършването си, имайки поради заплатите в България.
Ако желаете да си купите жилище на погашение, ще го плащате най-малко двадесет години, без да броим лихвите.
Цялата тази неустановеност и обязаност с заеми не е апетитна за младите, чиято съществена линия е свободолюбивостта. Голяма част от тях не съумяват да намерят работа по специалността си, а в случай че съумеят се оказват в неприятната обстановка, че парите, които са вложили в своето образование, нямат възвръщаемост. От друга страна има не малко специалности, в които висшето обучение не е належащо, а са много по-добре платени.
Не са малко хората, които работят на две места, с цел да съумеят да си обезпечат стремежи стандарт на живот или най-малко естествен подобен, само че пък не им остава време за самия живот.
Положителни страни:
От 1 април минималната работна заплата ще бъде 710 лева Към сегашния миг тя е 650 лева
Възнагражденията на учителите се чака да бъдат 125% от междинната работна заплата.
Те ще взимат цели 710 лева за втората година на майчинството си, а не досегашните 380 лева
Освен това се усилва минималният и оптималният размер на компенсацията за безработица.
Най-хубавото е, че. Това е стъпка в посока превъзмогване на демографската рецесия. „Малка стъпка“, както я назова тя, само че към какво бъдеще тъкмо?
Да разбирам ли, че подтикваме раждаемост и безработица?
Има и работещи небогати, само че за тях не се мисли изключително. И за какво да се мисли, откакто те са комфортен човешки запас – работят, а не желаят доста. Те са привикнали. Търпят и въпреки всичко способстват за държавния бюджет.
Не би трябвало да забравяме, че се чака в средата на годината Бюджет 2022 да бъде обновен.. Една от тези хрумвания е хората, които за първи път стартират работа, да имат ниско или нулево данъчно облагане.
Предстои да забележим дали това ще се случи.
Какво се прави в чужбина за младите?
В Австрия, да вземем за пример, детските надбавки се получават до двадесет и пет годишна възраст.
Там страната подтиква гимназистите да потърсят своето амплоа преди да стартират университет. По този метод се заобикаля разновидността да учиш нещо, което не те вълнува.
Ако след най-малко четири години работа те стартират да учат висше образувание, страната ги подкрепя с по този начин наречената „самоизплатена стипендия“. Такъв тип поддръжка се базира на обстоятелството, че тези младежи четири години са плащали налози и страната им ги връща под формата на стипендия.
Генералният проблем у нас е, че не се мисли напред във времето. Не се мисли световно. Всичко ни е в кръпки – пътищата, институциите, познанията, връзките и така нататък Кретаме и все упрекваме новото потомство, че било изпуснато, необразовано, незаинтересовано и какво ли още не. А какво ще е това потомство, което е учило онлайн? И по-зле ще става. Създаваме си разединено и необразовано общество, което няма обща просвета и не може да разбере сфера на работа, друга от своята. Няма по какъв начин да си съчувствен към нещо, което не разбираш. Проблемите на другите не ни засягат. Всеки е самичък за себе си. Това не е общество, а елементарно управляема човешка маса. Кой има интерес от това?
В бюджетите би трябвало да бъде заложена дълготрайна политика. Липсата на такава не вещае положително бъдеще. После не се чудете за какво младите избират да живеят и работят в чужбина. Изборът е дали да вложат времето и напъните си в държава-мащеха или просто да сключат договорка за по-добро бъдеще, въпреки и в чужбина?
Пенсиите у нас са обидно ниски. Това не е загадка. Намерението да се погрижиш за възрастните хора в България е похвално, въпреки и закъсняло. Да не приказваме, че надалеч не е задоволително. Нагледали сме се на телевизионни и други репортажи за домове за възрастни хора, изискванията в които са надалеч под естествените, както и отношението към тях. В психиатричните лечебни заведения е същото, в случай че не и по-зле. Разбира се, има и изключения.
Отдавна сме обърнали тил на тези хора. По-страшното е обаче, че неглижираме младите – тези енергични и любопитни хора, които занапред ще вземат значими решения за живота си. Едно от тези решения е дали да продължат живота си в България. Има ли смисъл? Как и с какво страната ще им помогне да развият себе си, с цел да разчита след време на тях?
Природата си я знаем. Тя е прелестна и остава нещото, с което се гордеем, когато каним приятелите си чужденци на посетители. Истината е обаче, че и нея не умеем да пазим.
В него са заложени доходи в размер на 57 милиарда и 253 млн. лева Разходите обаче са над 63 милиарда лева Този бюджет даже беше наименуван „ бюджет на растежа “. По време на инфлация в такова фразеология прозира известно възприятие за комизъм. Очаква се стоките да продължат да нарастват, само че дано не бъдем неприятни пророци.
В този бюджет са отделени близо 10 милиарда лева за пенсии. Не би трябвало да забравяме, че пенсионерите постоянно са били главен гласоподавател, на който разчитат огромна част от партиите. Освен това старите хора са доста повече от младите.
Какво се случва с младите?
Няколко отрицателни обстоятелството:
Повечето стажове у нас са неплатени, което не е стимулиращо и не дава никаква сигурност.
Стипендиите в България са по-обидни и от пенсиите, пък и прекомерно малко студенти могат да се облагодетелстват от тях.
Студентските заеми имат лихви, въпреки и закрепени. Почти невероятно е да ги изплатите в първите години след завършването си, имайки поради заплатите в България.
Ако желаете да си купите жилище на погашение, ще го плащате най-малко двадесет години, без да броим лихвите.
Цялата тази неустановеност и обязаност с заеми не е апетитна за младите, чиято съществена линия е свободолюбивостта. Голяма част от тях не съумяват да намерят работа по специалността си, а в случай че съумеят се оказват в неприятната обстановка, че парите, които са вложили в своето образование, нямат възвръщаемост. От друга страна има не малко специалности, в които висшето обучение не е належащо, а са много по-добре платени.
Не са малко хората, които работят на две места, с цел да съумеят да си обезпечат стремежи стандарт на живот или най-малко естествен подобен, само че пък не им остава време за самия живот.
Положителни страни:
От 1 април минималната работна заплата ще бъде 710 лева Към сегашния миг тя е 650 лева
Възнагражденията на учителите се чака да бъдат 125% от междинната работна заплата.
Те ще взимат цели 710 лева за втората година на майчинството си, а не досегашните 380 лева
Освен това се усилва минималният и оптималният размер на компенсацията за безработица.
Най-хубавото е, че. Това е стъпка в посока превъзмогване на демографската рецесия. „Малка стъпка“, както я назова тя, само че към какво бъдеще тъкмо?
Да разбирам ли, че подтикваме раждаемост и безработица?
Има и работещи небогати, само че за тях не се мисли изключително. И за какво да се мисли, откакто те са комфортен човешки запас – работят, а не желаят доста. Те са привикнали. Търпят и въпреки всичко способстват за държавния бюджет.
Не би трябвало да забравяме, че се чака в средата на годината Бюджет 2022 да бъде обновен.. Една от тези хрумвания е хората, които за първи път стартират работа, да имат ниско или нулево данъчно облагане.
Предстои да забележим дали това ще се случи.
Какво се прави в чужбина за младите?
В Австрия, да вземем за пример, детските надбавки се получават до двадесет и пет годишна възраст.
Там страната подтиква гимназистите да потърсят своето амплоа преди да стартират университет. По този метод се заобикаля разновидността да учиш нещо, което не те вълнува.
Ако след най-малко четири години работа те стартират да учат висше образувание, страната ги подкрепя с по този начин наречената „самоизплатена стипендия“. Такъв тип поддръжка се базира на обстоятелството, че тези младежи четири години са плащали налози и страната им ги връща под формата на стипендия.
Генералният проблем у нас е, че не се мисли напред във времето. Не се мисли световно. Всичко ни е в кръпки – пътищата, институциите, познанията, връзките и така нататък Кретаме и все упрекваме новото потомство, че било изпуснато, необразовано, незаинтересовано и какво ли още не. А какво ще е това потомство, което е учило онлайн? И по-зле ще става. Създаваме си разединено и необразовано общество, което няма обща просвета и не може да разбере сфера на работа, друга от своята. Няма по какъв начин да си съчувствен към нещо, което не разбираш. Проблемите на другите не ни засягат. Всеки е самичък за себе си. Това не е общество, а елементарно управляема човешка маса. Кой има интерес от това?
В бюджетите би трябвало да бъде заложена дълготрайна политика. Липсата на такава не вещае положително бъдеще. После не се чудете за какво младите избират да живеят и работят в чужбина. Изборът е дали да вложат времето и напъните си в държава-мащеха или просто да сключат договорка за по-добро бъдеще, въпреки и в чужбина?
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ