Теодор Ушев хладнокръвно за Светлин Русев като Франкенщайн
" Много се изговори за Св. Русев. Някои го харесват, други – не. Безумно е да се дискутира творчеството на един художник – единствените критерии са " харесва ми-не ми харесва " и какъв брой коства на пазара. Дотук за художника Св. Русев. "
Това написа на страницата си във " Facebook " Теодор Ушев - графичен дизайнер, плакатист и аниматор, чийто филм " Сляпата Вайша " получи номинация за " Оскар " предходната година. В поста си българинът, избрал Канада за втора страна, дава свояпоглед за художника и държавник Светлин Русев, който издъхна преди дни малко преди да навърши 85 години, а през днешния ден е прощаването с него.
" Аз не съм имал непосредствено взимане-даване с него, популярност богу не ми се е налагало да завися от системата. Искам единствено да кажа, че не – той не е единственият провинен за положението на изкуството в България. Той беше Франкенщайн, основан от прословутата българска угодливост към мощните на деня, удряне на глава в земята пред властимащия и подмазвачество, предпочитание да се отъркаш в " огромния човек ", да бъдеш „ най-хубавия “ му другар. И надлежно оплюване, изменничество и скачане на всеки, изпаднал в неволя, изгубил въздействието си към този момент някогашен исполин. Той просто беше извънредно интелигентен и комбинативен, с цел да се възползва оптимално от устрема у българина да благоговейничи. И да построи своя лична система от подвластни хора, фетиш към личността си.
Да, той контролираше всичко – от несъществуващия български (съвсем съзнателно) пазар на изкуството, до псевдоколекционерите, които замотаваше в сладки приказки, купувайки „ велики “ художници за петцифрени суми, чиято действителна цена в действителност гравитира малко под тази на междинна класа майстор от уеб страницата saatchiart.com.
Неговата система важеше до Калотина и назад. Назначаваше и махаше шефове на галерии, контролираше държавните фондове за откупки – единствено на правилни нему хора! Лансираше послушните му възпитаници. Но да си сложим ръка на сърцето – кой на негово място не би го правил? Когато имаш цялата власт, то можеш да правиш каквото пожелаеш с нея. Същевременно, нямаше по какъв начин да изнесеш и една схема на открито, без да минеш без комисията за запазване на наследството и организацията " Хемус ". Системата беше заключена!
Но сега, когато загуби мощта си – през 1987-89-а, когато всички слагачи се отдръпнаха от него, се видя, че не Св. Русев е бил отговорен, ами че просто толкоз си можем. И че в България няма нито един художник, който да може да продаде работа в сериозна сбирка на открито с изключение на Недко Солаков. Че той просто е бил комфортното опрощение за некадърност и липса на темперамент.
Той не беше Вернер Тюбке, не беше Йон Сбарчиу и след него не остана нито " лайпцигската школа ", нито " школата от Клуж-Напока ". Останаха десетки представители на " сръчната пластична меланхолия " - жанр в българското изобразително изкуство, присъщ с това, че няма и първи проблясък на мисъл, идея или разбор в творбите на създателите. Има една неистова битка с боите и платното, до момента в който му извадят душата и то издъхне на пода в ателието им.
Въпросът " Имате ли бяла багра? " в магазина на СБХ на " Оборище " беше като " Пуснаха ли банани? " в показния магазин на " Раковска ". Нямаше. Имаше единствено за определени, а българската багра жълтееше и не покриваше. Ако си другар с Иванка, можеше да ти смотае някоя умбра от вносните и да ти я даде под тезгяха, само че единствено в случай че Св. Русев е в аления си период…
Десетки кадърни художници бяха затрити, тъй като се осмеляваха да вършат неща, които той не обичаше. Едни се вслушваха в препоръките му, откупуваха работите им… и се затриха като художници. Други му теглеха една майна и се затваряха в ателиетата си – кои да рисуват, кои да пият до безпаметност и да псуват (нямаше и Facebook да изокаш на воля!). Но в изкуството е по този начин – или си художник, или се продаваш…
Мисля, че той ще липсва повече на тези, които се оправдаваха с него за безхарактерността си, в сравнение с приятелите му, които в действителност останаха с него в последните години.
Аз желая единствено да му благодаря за един негов жест. По разкази на очевидци, на изпита по живопис, когато аплайвах в Академията (специалност „ афиш “), той бил отпред на комисията (той беше отпред на всички комисии). Влязъл, огледал, взел моята работа и я поставил първа. Така влязох в Академията и изгубих 5 години от живота си в най-мракобесническото и задръстено образователно заведение по изкуствата в света. Благодарение на него, без да го познавам.
Почивай в мир, Светлине! Ако на поклонението в сряда пристигна и Иван Вукадинов – то тогава всичко ти е било простено. Ако ли не – има една негова картина във въпросния " музей ", в един мрачен ъгъл, новото крило. Идете я вижте! "
Това написа на страницата си във " Facebook " Теодор Ушев - графичен дизайнер, плакатист и аниматор, чийто филм " Сляпата Вайша " получи номинация за " Оскар " предходната година. В поста си българинът, избрал Канада за втора страна, дава свояпоглед за художника и държавник Светлин Русев, който издъхна преди дни малко преди да навърши 85 години, а през днешния ден е прощаването с него.
" Аз не съм имал непосредствено взимане-даване с него, популярност богу не ми се е налагало да завися от системата. Искам единствено да кажа, че не – той не е единственият провинен за положението на изкуството в България. Той беше Франкенщайн, основан от прословутата българска угодливост към мощните на деня, удряне на глава в земята пред властимащия и подмазвачество, предпочитание да се отъркаш в " огромния човек ", да бъдеш „ най-хубавия “ му другар. И надлежно оплюване, изменничество и скачане на всеки, изпаднал в неволя, изгубил въздействието си към този момент някогашен исполин. Той просто беше извънредно интелигентен и комбинативен, с цел да се възползва оптимално от устрема у българина да благоговейничи. И да построи своя лична система от подвластни хора, фетиш към личността си.
Да, той контролираше всичко – от несъществуващия български (съвсем съзнателно) пазар на изкуството, до псевдоколекционерите, които замотаваше в сладки приказки, купувайки „ велики “ художници за петцифрени суми, чиято действителна цена в действителност гравитира малко под тази на междинна класа майстор от уеб страницата saatchiart.com.
Неговата система важеше до Калотина и назад. Назначаваше и махаше шефове на галерии, контролираше държавните фондове за откупки – единствено на правилни нему хора! Лансираше послушните му възпитаници. Но да си сложим ръка на сърцето – кой на негово място не би го правил? Когато имаш цялата власт, то можеш да правиш каквото пожелаеш с нея. Същевременно, нямаше по какъв начин да изнесеш и една схема на открито, без да минеш без комисията за запазване на наследството и организацията " Хемус ". Системата беше заключена!
Но сега, когато загуби мощта си – през 1987-89-а, когато всички слагачи се отдръпнаха от него, се видя, че не Св. Русев е бил отговорен, ами че просто толкоз си можем. И че в България няма нито един художник, който да може да продаде работа в сериозна сбирка на открито с изключение на Недко Солаков. Че той просто е бил комфортното опрощение за некадърност и липса на темперамент.
Той не беше Вернер Тюбке, не беше Йон Сбарчиу и след него не остана нито " лайпцигската школа ", нито " школата от Клуж-Напока ". Останаха десетки представители на " сръчната пластична меланхолия " - жанр в българското изобразително изкуство, присъщ с това, че няма и първи проблясък на мисъл, идея или разбор в творбите на създателите. Има една неистова битка с боите и платното, до момента в който му извадят душата и то издъхне на пода в ателието им.
Въпросът " Имате ли бяла багра? " в магазина на СБХ на " Оборище " беше като " Пуснаха ли банани? " в показния магазин на " Раковска ". Нямаше. Имаше единствено за определени, а българската багра жълтееше и не покриваше. Ако си другар с Иванка, можеше да ти смотае някоя умбра от вносните и да ти я даде под тезгяха, само че единствено в случай че Св. Русев е в аления си период…
Десетки кадърни художници бяха затрити, тъй като се осмеляваха да вършат неща, които той не обичаше. Едни се вслушваха в препоръките му, откупуваха работите им… и се затриха като художници. Други му теглеха една майна и се затваряха в ателиетата си – кои да рисуват, кои да пият до безпаметност и да псуват (нямаше и Facebook да изокаш на воля!). Но в изкуството е по този начин – или си художник, или се продаваш…
Мисля, че той ще липсва повече на тези, които се оправдаваха с него за безхарактерността си, в сравнение с приятелите му, които в действителност останаха с него в последните години.
Аз желая единствено да му благодаря за един негов жест. По разкази на очевидци, на изпита по живопис, когато аплайвах в Академията (специалност „ афиш “), той бил отпред на комисията (той беше отпред на всички комисии). Влязъл, огледал, взел моята работа и я поставил първа. Така влязох в Академията и изгубих 5 години от живота си в най-мракобесническото и задръстено образователно заведение по изкуствата в света. Благодарение на него, без да го познавам.
Почивай в мир, Светлине! Ако на поклонението в сряда пристигна и Иван Вукадинов – то тогава всичко ти е било простено. Ако ли не – има една негова картина във въпросния " музей ", в един мрачен ъгъл, новото крило. Идете я вижте! "
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ