Защо компютрите никога няма да бъдат наистина съзнателни?
Много модерни планове за изкуствен интелект споделят, че работят за построяването на съзнателна машина, основана на концепцията, че мозъчните функционалности просто кодират и обработват мултисензорна информация. И по този начин, догатката е, че откакто мозъчните функционалности са вярно разбрани, би трябвало да е допустимо да ги програмираме и в компютър.
Наскоро Microsoft разгласи, че ще похарчи 1 милиард $ за план, който да направи тъкмо това. Засега обаче опитите за създаване на суперкомпютърни мозъци даже не се приближават до истината.
Европейският план за доста милиарди $, почнал през 2013 година, значително се счита, че се е провалил. Това изпитание се измести, с цел да наподобява по-скоро като сходен, само че не толкоз упорит план в Съединени американски щати, където създават нови софтуерни принадлежности за откриватели на мозъчни данни, а не за преструване на мозък.
Някои откриватели не престават да упорстват, че симулирането на невронната просвета с компютри е пътят към машините със схващане. Други, като създателят на тази публикация, преглеждат тези старания като обречени на неуспех, тъй като не имат вяра, че съзнанието е изчислимо. Основният им мотив е, че мозъците интегрират и компресират голям брой съставни елементи на опит, в това число зрение и миризма – които просто не могат да се обработят по метода, по който актуалните компютри схващат, обработват и съхраняват данните.
Живите организми съхраняват прекарвания в мозъка си, като приспособяват нервните връзки в деен развой сред субекта и околната среда. За разлика от това, компютърът записва данни в блокове за краткосрочна и дълготрайна памет. Тази разлика значи, че обработката на информация в мозъка също би трябвало да се разграничава от метода по който работят компютрите.
Умът интензивно изследва средата, с цел да откри детайли, които да управляват осъществяването на едно или друго деяние. Възприятието не е директно обвързвано със сетивните данни: Човек може да разпознава таблица от доста разнообразни ъгли, без да се постанова умишлено да интерпретира данните и по-късно да попита паметта си дали този модел може да бъде основан посредством различни изгледи на детайл, разпознат известно време по-рано.
Друга позиция на това е, че най-светските задания за памет са свързани с голям брой области на мозъка – някои от които са много огромни. Умението за учене и опит включва метаморфоза и физически промени, като смяна на мощните връзки сред невроните. Тези трансформации не могат да бъдат повторени напълно в компютър с закрепена архитектура.
Човек имащ схващане, е наясно какво мисли и има способността да спре да мисли за едно нещо и да стартира да мисли за друго – без значение къде се е намирал в първичната си мисъл. Но това е невероятно за компютър. Преди повече от 80 години английският компютърен академик Алън Тюринг сподели, че няма по какъв начин да се потвърди, че някоя съответна компютърна стратегия може да спре независимо, до момента в който тази дарба е централна за съзнанието.
Аргументът му се основава на трик на логиката, в който той основава присъщо несъгласие: Представете си, че има общ развой, който може да дефинира дали някоя стратегия, която проучва, ще спре. Резултатът от този развой ще бъде или „ да, той ще спре “ или „ не, няма да спре “. Това е много ясно. Тогава обаче Тюринг си показва, че остроумен инженер написва стратегия, която включва процеса за инспекция на стоп, с един решителен детайл: директива за поддържане на програмата, в случай че отговорът на стоп-проверката е „ да, тя ще спре “.
Изпълнението на процеса за инспекция на стоп в тази нова стратегия безусловно би направило инспекцията на стоп неверна: Ако дефинира, че програмата ще спре, инструкциите на програмата ще кажат да не стопира. От друга страна, в случай че инспекцията на стоп дефинира, че програмата няма да спре, инструкциите на програмата ще спрат всичко незабавно. Това няма смисъл и заключението на Тюринг е, че не може да има метод да се проучва стратегия и да бъде изцяло сигурен, че тя може да спре.
Така че е невероятно да бъдем сигурни, че всеки компютър може да подражава на система, която несъмнено може да спре своя ход на мисълта и да се промени към различен ред на мислене. А тази дарба е присъща част от съзнанието.
Още преди работата на Тюринг немският квантов физик Вернер Хайзенберг демонстрира, че има основна разлика в естеството на физическото събитие и съзнателното познание на един наблюдаващ за него. Това е интерпретирано от австрийския физик Ервин Шрьодингер, който дефинира, че съзнанието не може да произлиза от физически развой, сходно на процеса в компютър, който свежда всички интервенции до съществени логичен причини.
Тези хрумвания се удостоверяват и от заключенията на медицинските проучвания, че в мозъка няма неповторими структури, които да се занимават извънредно със съзнанието. По-скоро функционалните проучвания демонстрират, че в разнообразни области на мозъка се случват разнообразни познавателни задания. Това е предиздвикало невролога Семир Зеки да заключи, че „ съзнанието не е единение и вместо това има доста съзнания, които са разпределени във времето и пространството “. Този вид безграничен потенциал на мозъка не е типът на предизвикването, с което може да се оправи един стеснен компютър.
Тази публикация с създател Субхаш Как, академик от Щатския университет в Оклахома, е оповестена в изданието The Conversation.
