Първите наши “поетки” били родолюбки и бунтарки
Много са писателите мъже в преди малко освободена България. А дамите? Повечето българки тогава са необразовани, пък за лирика се желаят и знания, и самочувствие, и кураж. Нравите били такива, че на дамата с книга (а не с хурка или бебе на ръце) обществото гледало укоризнено като на нещо необяснимо и укорително. В 1835 година в едно разградско село се родило момиченце, Станка. След години ще й викат Станка Николица, по името на мъжа й (Никола Икономов), само че тя вироглаво и скандално ще прибави към мъжовото име имената на татко си и майка си. И
ще се подписва на всички места Станка Николица Спасо-Еленина
Ей такава ербап жена била една от първите български поетеси и първа преводачка (от сръбски) - будна, самостоятелна, горда и сърцата. Доживяла до 85 година Още 15-годишна се омъжила за своя преподавател - Никола Икономов от Жеравна, преподавател, духовник и участник в националните битки. Родила девет деца и била първата учителка в девическото учебно заведение. А в преведените от нея елементи от творбата на Доситей Обрадович “Две приказки за славните дами и за Аза человекомразеца” става дума не защо да е, а за еманципацията на дамата. На гърба на изданието е нейното може би първо римувано четиристишие:
Малка брошура за дамите,
Дето им демонстрира бодро
Да са пазат от злините
И да са относат модро.
Колкото и да не е за поверие,
трезвомислещите шопи също имат своя майсторица на
изящната тирада!
Найден Геров
Наричала се Катерина Божилова, по всяка възможност е родена през 1847 година в софийското село Драгалевци. На тип - елементарна селянка, забрадена с тъмна забрадка, не изключително красива и умна на разположение. Вестник “Марица” през 1878 година разгласява нейна творба, епическа по темперамент и дълга - 62 строфи!
Катерина Божилова пеела и рецитирала своите куплети, сходно тези артисти с латерни по панаирите и пазарите. Тя имала един възхитен обожател и нашенец - Манол, който държал кръчма в Ючбунар, София. Бил избухлив човек, някогашен пандурин, заведението му било украсено с пищови, а щом някой споменавал думата “отечество”, той скоквал върху едно буре и почвал да рецитира високо, та да го чуе и живеещият на тавана турчин. Веднъж при такова зрелище, когато кръчмарят рецитирал стиховете на Катерина, измежду слушателите се оказал и Марин Дринов. Без да губи време, той се качва на един кон и отива в Драгалевци да търси авторката. Случил дневно, когато на площада се виело хоро, а
Катерина рецитирала (или пеела?) своите произведения пред съселяните си.
Марин Дринов записва стихотворението и го изпраща на в. “Марица”, като замолва да не я редактират. Той нямал никакво подозрение в авторството й: “Когато запитах песнопойката де е научила тази ария, она ми отговори: “Насън ми доде”. В поемата ставало дума за селяндур на име Марко, който подбуждал за опозиция против робството. В края на поемата идат войските на Гурко, които:
Със калпаци
стрехи изтрошиха,
с маждраци
чаршии разрушиха,
със ботуши калдаръм
строшиха.
Ка видоха
проклетите турци
се бегаха
у дол Саръмеше...
Публикацията не трансформирала живота на Катерина, тя траяла да си живее в Драгалевци и да чака да й “додат” насън стиховете. Едва ли е разбрала, че поемата е преведена даже и на съветски, а Марин Дринов е изумен от богатия й речник, който съгласно него съставлява “паметник за запознаване с езика на софийските българе”. Една къса патриотична ария за Драгалевския манастир, където се е крил и Левски, се счита, че също е нейна:
Левове държат ти трона,
фърка огин върху тех,
за войводи си корона!
Драги левци - на триумф!
Това “драги левци” би трябвало да значи “драги лъвове”, т.е. юнаци, храбреци. От това послание вероятно идва и името на манастира - Драгалевски.
Когато става дума за първите български поетеси, името на Елена Мутева не може да бъде пропуснато. Тя е родена в Калофер в 1829 година Израства и учи в Одеса, където заможното й семейство емигрира. Тук Елена се любува на високоинтелигентна среда, под закрилата и вниманието на тримата си братя - Христо, Никола и Димитър, получили най-високо обучение за времето си. Домът им на ул. “Греческа” е и “литературен салон “. Тук се събират както писатели, по този начин и учители, публицисти, студенти, млади и образовани хора.
Ето какво написа в дневника си след запознанството си с Елена проф. Виктор Григорович: “Тази среща ме възнагради за всички неудоволствия (имал неприятности в Одеса - б.а.). Миловидна, естествена... привързана към родината си... Тази среща би трябвало да бъде паметна”.
При това първо виждане Елена му потвърдила, в разгорещен спор,
че не е прав Венелин, като твърди, че българският всекидневен език не става за лирика!
А била единствено на 15 години! Найден Геров, който бил в Одеса по същото време, съчинява - в отговор на тези разногласия, поемата си “Стоян и Рада”. Тя е посрещната с удивление и разпръсква всевъзможни подозрения, че езикът ни е нехармоничен.
Елена Мутева (вляво) и Станка Николица (вдясно)
Младият Найден Геров, който занапред ще се върне в България, ще стане съветски консул в Пловдив, ще направи своя фамозен речник... да, този Найден Геров, още 22-23-годишен посвещава тази поема на красивата си сънародничка. Посвещението е в действителност стихотворение от три куплета и искрено любовно самопризнание, освен това в съвършен четиристъпен ямб (за първи път в нашата поезия):
Метни ти мене
очи ясни,
към мен си
сърце обърни,
за да запеем
песни красни,
на радостни
щастливи дни!
От Елена Мутева са останали единствено две стихотворения - “Бог” и “Басня”, оповестени в сп. “Български книжици”, и текст за песента “Тиха нощ! Свята нощ”, който в действителност е автентичен, а не превод. Приживе съумяла да се порадва на доброжелателния отзив от преведената от нея “Райна, блъгарска царкиня” от А.Ф. Велтман и да подготви алманах турски приказки. Специалистите намират, че поезията й се отличава с непринуденост, благозвучност, истински претекстове и добър език.
Влюбеният в нея Найден Геров продължава да й написа и от България, само че обещаващата връзка завършва с нейната гибел от туберкулоза през 1854 година
През 1930 година ще бъде учреден Клуб на българските писателки към Дружеството на дамите с висше обучение, в който вземат участие и Дора Габе, и Елисавета Багряна, и Яна Язова, и Евгения Марс... Все знакови имена в нашата лирика, която от дълго време към този момент не се дели на “мъжка” и “дамска”.
Петя АЛЕКСАНДРОВА
ще се подписва на всички места Станка Николица Спасо-Еленина
Ей такава ербап жена била една от първите български поетеси и първа преводачка (от сръбски) - будна, самостоятелна, горда и сърцата. Доживяла до 85 година Още 15-годишна се омъжила за своя преподавател - Никола Икономов от Жеравна, преподавател, духовник и участник в националните битки. Родила девет деца и била първата учителка в девическото учебно заведение. А в преведените от нея елементи от творбата на Доситей Обрадович “Две приказки за славните дами и за Аза человекомразеца” става дума не защо да е, а за еманципацията на дамата. На гърба на изданието е нейното може би първо римувано четиристишие:
Малка брошура за дамите,
Дето им демонстрира бодро
Да са пазат от злините
И да са относат модро.
Колкото и да не е за поверие,
трезвомислещите шопи също имат своя майсторица на
изящната тирада!
Найден Геров
Наричала се Катерина Божилова, по всяка възможност е родена през 1847 година в софийското село Драгалевци. На тип - елементарна селянка, забрадена с тъмна забрадка, не изключително красива и умна на разположение. Вестник “Марица” през 1878 година разгласява нейна творба, епическа по темперамент и дълга - 62 строфи!
Катерина Божилова пеела и рецитирала своите куплети, сходно тези артисти с латерни по панаирите и пазарите. Тя имала един възхитен обожател и нашенец - Манол, който държал кръчма в Ючбунар, София. Бил избухлив човек, някогашен пандурин, заведението му било украсено с пищови, а щом някой споменавал думата “отечество”, той скоквал върху едно буре и почвал да рецитира високо, та да го чуе и живеещият на тавана турчин. Веднъж при такова зрелище, когато кръчмарят рецитирал стиховете на Катерина, измежду слушателите се оказал и Марин Дринов. Без да губи време, той се качва на един кон и отива в Драгалевци да търси авторката. Случил дневно, когато на площада се виело хоро, а
Катерина рецитирала (или пеела?) своите произведения пред съселяните си.
Марин Дринов записва стихотворението и го изпраща на в. “Марица”, като замолва да не я редактират. Той нямал никакво подозрение в авторството й: “Когато запитах песнопойката де е научила тази ария, она ми отговори: “Насън ми доде”. В поемата ставало дума за селяндур на име Марко, който подбуждал за опозиция против робството. В края на поемата идат войските на Гурко, които:
Със калпаци
стрехи изтрошиха,
с маждраци
чаршии разрушиха,
със ботуши калдаръм
строшиха.
Ка видоха
проклетите турци
се бегаха
у дол Саръмеше...
Публикацията не трансформирала живота на Катерина, тя траяла да си живее в Драгалевци и да чака да й “додат” насън стиховете. Едва ли е разбрала, че поемата е преведена даже и на съветски, а Марин Дринов е изумен от богатия й речник, който съгласно него съставлява “паметник за запознаване с езика на софийските българе”. Една къса патриотична ария за Драгалевския манастир, където се е крил и Левски, се счита, че също е нейна:
Левове държат ти трона,
фърка огин върху тех,
за войводи си корона!
Драги левци - на триумф!
Това “драги левци” би трябвало да значи “драги лъвове”, т.е. юнаци, храбреци. От това послание вероятно идва и името на манастира - Драгалевски.
Когато става дума за първите български поетеси, името на Елена Мутева не може да бъде пропуснато. Тя е родена в Калофер в 1829 година Израства и учи в Одеса, където заможното й семейство емигрира. Тук Елена се любува на високоинтелигентна среда, под закрилата и вниманието на тримата си братя - Христо, Никола и Димитър, получили най-високо обучение за времето си. Домът им на ул. “Греческа” е и “литературен салон “. Тук се събират както писатели, по този начин и учители, публицисти, студенти, млади и образовани хора.
Ето какво написа в дневника си след запознанството си с Елена проф. Виктор Григорович: “Тази среща ме възнагради за всички неудоволствия (имал неприятности в Одеса - б.а.). Миловидна, естествена... привързана към родината си... Тази среща би трябвало да бъде паметна”.
При това първо виждане Елена му потвърдила, в разгорещен спор,
че не е прав Венелин, като твърди, че българският всекидневен език не става за лирика!
А била единствено на 15 години! Найден Геров, който бил в Одеса по същото време, съчинява - в отговор на тези разногласия, поемата си “Стоян и Рада”. Тя е посрещната с удивление и разпръсква всевъзможни подозрения, че езикът ни е нехармоничен.
Елена Мутева (вляво) и Станка Николица (вдясно)
Младият Найден Геров, който занапред ще се върне в България, ще стане съветски консул в Пловдив, ще направи своя фамозен речник... да, този Найден Геров, още 22-23-годишен посвещава тази поема на красивата си сънародничка. Посвещението е в действителност стихотворение от три куплета и искрено любовно самопризнание, освен това в съвършен четиристъпен ямб (за първи път в нашата поезия):
Метни ти мене
очи ясни,
към мен си
сърце обърни,
за да запеем
песни красни,
на радостни
щастливи дни!
От Елена Мутева са останали единствено две стихотворения - “Бог” и “Басня”, оповестени в сп. “Български книжици”, и текст за песента “Тиха нощ! Свята нощ”, който в действителност е автентичен, а не превод. Приживе съумяла да се порадва на доброжелателния отзив от преведената от нея “Райна, блъгарска царкиня” от А.Ф. Велтман и да подготви алманах турски приказки. Специалистите намират, че поезията й се отличава с непринуденост, благозвучност, истински претекстове и добър език.
Влюбеният в нея Найден Геров продължава да й написа и от България, само че обещаващата връзка завършва с нейната гибел от туберкулоза през 1854 година
През 1930 година ще бъде учреден Клуб на българските писателки към Дружеството на дамите с висше обучение, в който вземат участие и Дора Габе, и Елисавета Багряна, и Яна Язова, и Евгения Марс... Все знакови имена в нашата лирика, която от дълго време към този момент не се дели на “мъжка” и “дамска”.
Петя АЛЕКСАНДРОВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ