Да си тръгнем ли от Афганистан?
Много догатки следват след репликата на вицепремиера и министър на защитата Красимир Каракачанов, че България е направила задоволително в Афганистан. Няма подозрение, че тя не е изпусната инцидентно. Най-вероятно в ръководещите среди се водят такива диалози и това напълно не е изненадващо. Редно е страната да има подготвени сюжети за деяние. Въпросът е по силата на кои фактори може да се задейства някой от тях.
Това, че в миналото ще изтеглим военния си контингент от Афганистан, е ясно. От Камбоджа батальонът ни се върна с 10 жертви. Така направихме в Ирак след пет години. За страдание и там с цената на 13 починали, които с нищо не могат да бъдат обезщетени. Впрочем Българската войска сега взе участие в девет дейни задачи и интервенции зад граница, а 17 е записала в историята си като завършили. За настоящия състав и положение на Въоръжените ни сили сходна интензивност носи най-малкото напрежение. Както за тези, които са зад граница, предвид на рисковете и заканите на обстановката, по този начин и за тези, които би трябвало да им извършват мирновременните отговорности в страната. Има, несъмнено, и позитиви, които не могат да бъдат отречени. Опитът се натрупа с броя на годините, контингентите и провокациите. Няма подозрение, че поуките са част от образователния развой в армията и от подготовката на командванията и щабовете. Няма подозрение също, че има огромна разлика в организацията, опита и държанието спрямо времената отпреди 25, 15 или 5 години.
Въпросът е по какъв начин ще мотивираме едно такова национално решение. Впрочем, то при всички случаи ще бъде съобразено с обстоятелството, че сме предан член на НАТО. Ние не сме сами там, а участваме в задачата на Алианса за подготовка, съветване и подкрепяне на силите за сигурност в Афганистан „ Решителна поддръжка “. Президентът Тръмп заплаши с евакуиране на половината си контингент, т.е. към 7 хиляди американски бойци. Ако политиката на Съединени американски щати е такава, България повече няма работа там, счита българският боен министър. Друг е въпросът дали можем да си позволим такава паралелност в дейностите. Има съществени съмнения, че решението на господин Тръмп е подбудено от желанието да укрепи имиджа си вътре в страната. Да прекратиш една 17-годишна война, би ти донесло растеж в рейтинга, въпреки и не измежду всички пластове на обществото, само че задоволително. Защо да не го създадем ние, предвид на разтърсеното доверие в огромната или дребната ръководеща коалиция?! Като че ли, обаче, няма никакво значение дали аргументите са партийни или съдружни. И дали се търсят политически дивиденти. Тръгнат ли си американците, за нас там става ужасно. Според някои коментатори това ще разреши на талибаните да засилят офанзивите си из Афганистан. Ислямисткото придвижване усилва активността си през последните три години и през днешния ден управлява обилни елементи от територията. Правителството в Кабул има власт над едвам 56 %, до момента в който преди три години контролираше 72 на 100, по оценки на Съединени американски щати. Тук би трябвало да се реши нещо доста значимо. Преди 15 години, когато бяхме в Ирак, твърдяхме, че сме там, с цел да се борим с тероризма надалеч от нашите граници и да не го позволяваме покрай България и Европа. С този претекст отидохме и в Афганистан през 2002 година Успяхме ли, къде е тероризмът през днешния ден? Отговорът на този въпрос изисква разбор при взимане на решенията.
Има учредения да се предвижда, че по едно такова решение в българския парламент ще има по-голямо единодушие, в сравнение с по избора на изтребител, да вземем за пример. Налице, обаче е и една друга действителност. Армейската общност не е безразлична към намаляването или прекратяването на присъединяване ни в задачи зад граница. Причините са и професионални, и строго персонални. Дали това няма да се окаже още една причина за намаление атрактивността на военната специалност? И оттова на броя на искащите да влязат в армията?
Факт е, че интернационалният престиж на Българската войска през днешния ден се гради в огромна степен от военнослужещите ни на задачи зад граница. Може да се дискутира по разновидността да се затворим в границите си и да използваме войската за гасене на пожари или битка с други естествени бедствия. Да, другите армии също вършат това. Те, обаче имат съвременни авиации, сухопътни войски с нужната техника и въоръжение, както и модерни плавателни средства. Имат и забележителен обществен статус на военнослужещите си. В този случай армиите им са с висок авторитет както вътре в страните, по този начин и зад граница. На този стадий при нас това е към момента блян.
Едва ли американците ще се разчувстван от нашите планове за евакуиране на контингента ни от Афганистан! Това няма да ги спре. Ние, обаче, в действителност нямаме място там при сходна смяна на съотношението на силите и средствата. В този смисъл упоменатата първоначално имитация на министър Каракачанов наподобява съществено премислена.
Поглед към района
Може би няма да е неприятно да се огледаме по-сериозно към себе си, с цел да разберем дали няма да сме по-полезни в нашия район. Защо, да вземем за пример да нямаме спомагателен принос към интервенцията на Стабилизиращите сили на НАТО в Косово? Или в интервенцията на Европейския съюз в Босна и Херцеговина? Впрочем, както стана ясно в последно време, планираме сходни качества. Още повече, че военните специалисти алармират за възходящи провокации на запад от нас.
Това, че в миналото ще изтеглим военния си контингент от Афганистан, е ясно. От Камбоджа батальонът ни се върна с 10 жертви. Така направихме в Ирак след пет години. За страдание и там с цената на 13 починали, които с нищо не могат да бъдат обезщетени. Впрочем Българската войска сега взе участие в девет дейни задачи и интервенции зад граница, а 17 е записала в историята си като завършили. За настоящия състав и положение на Въоръжените ни сили сходна интензивност носи най-малкото напрежение. Както за тези, които са зад граница, предвид на рисковете и заканите на обстановката, по този начин и за тези, които би трябвало да им извършват мирновременните отговорности в страната. Има, несъмнено, и позитиви, които не могат да бъдат отречени. Опитът се натрупа с броя на годините, контингентите и провокациите. Няма подозрение, че поуките са част от образователния развой в армията и от подготовката на командванията и щабовете. Няма подозрение също, че има огромна разлика в организацията, опита и държанието спрямо времената отпреди 25, 15 или 5 години.
Въпросът е по какъв начин ще мотивираме едно такова национално решение. Впрочем, то при всички случаи ще бъде съобразено с обстоятелството, че сме предан член на НАТО. Ние не сме сами там, а участваме в задачата на Алианса за подготовка, съветване и подкрепяне на силите за сигурност в Афганистан „ Решителна поддръжка “. Президентът Тръмп заплаши с евакуиране на половината си контингент, т.е. към 7 хиляди американски бойци. Ако политиката на Съединени американски щати е такава, България повече няма работа там, счита българският боен министър. Друг е въпросът дали можем да си позволим такава паралелност в дейностите. Има съществени съмнения, че решението на господин Тръмп е подбудено от желанието да укрепи имиджа си вътре в страната. Да прекратиш една 17-годишна война, би ти донесло растеж в рейтинга, въпреки и не измежду всички пластове на обществото, само че задоволително. Защо да не го създадем ние, предвид на разтърсеното доверие в огромната или дребната ръководеща коалиция?! Като че ли, обаче, няма никакво значение дали аргументите са партийни или съдружни. И дали се търсят политически дивиденти. Тръгнат ли си американците, за нас там става ужасно. Според някои коментатори това ще разреши на талибаните да засилят офанзивите си из Афганистан. Ислямисткото придвижване усилва активността си през последните три години и през днешния ден управлява обилни елементи от територията. Правителството в Кабул има власт над едвам 56 %, до момента в който преди три години контролираше 72 на 100, по оценки на Съединени американски щати. Тук би трябвало да се реши нещо доста значимо. Преди 15 години, когато бяхме в Ирак, твърдяхме, че сме там, с цел да се борим с тероризма надалеч от нашите граници и да не го позволяваме покрай България и Европа. С този претекст отидохме и в Афганистан през 2002 година Успяхме ли, къде е тероризмът през днешния ден? Отговорът на този въпрос изисква разбор при взимане на решенията.
Има учредения да се предвижда, че по едно такова решение в българския парламент ще има по-голямо единодушие, в сравнение с по избора на изтребител, да вземем за пример. Налице, обаче е и една друга действителност. Армейската общност не е безразлична към намаляването или прекратяването на присъединяване ни в задачи зад граница. Причините са и професионални, и строго персонални. Дали това няма да се окаже още една причина за намаление атрактивността на военната специалност? И оттова на броя на искащите да влязат в армията?
Факт е, че интернационалният престиж на Българската войска през днешния ден се гради в огромна степен от военнослужещите ни на задачи зад граница. Може да се дискутира по разновидността да се затворим в границите си и да използваме войската за гасене на пожари или битка с други естествени бедствия. Да, другите армии също вършат това. Те, обаче имат съвременни авиации, сухопътни войски с нужната техника и въоръжение, както и модерни плавателни средства. Имат и забележителен обществен статус на военнослужещите си. В този случай армиите им са с висок авторитет както вътре в страните, по този начин и зад граница. На този стадий при нас това е към момента блян.
Едва ли американците ще се разчувстван от нашите планове за евакуиране на контингента ни от Афганистан! Това няма да ги спре. Ние, обаче, в действителност нямаме място там при сходна смяна на съотношението на силите и средствата. В този смисъл упоменатата първоначално имитация на министър Каракачанов наподобява съществено премислена.
Поглед към района
Може би няма да е неприятно да се огледаме по-сериозно към себе си, с цел да разберем дали няма да сме по-полезни в нашия район. Защо, да вземем за пример да нямаме спомагателен принос към интервенцията на Стабилизиращите сили на НАТО в Косово? Или в интервенцията на Европейския съюз в Босна и Херцеговина? Впрочем, както стана ясно в последно време, планираме сходни качества. Още повече, че военните специалисти алармират за възходящи провокации на запад от нас.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ