Шотландският измамник Грегър МакГрегър – губернаторът, който си измисли титла и провинция
Много преди обществените мрежи да стартират да ни дават информация за света към нас, както и за профила на индивида против нас, човечеството е било свободно да избира своята житейска история, освен това без да има място за подозрение. Каквото и да си приказваме, XIX век е мястото, което разрешава на всеки човек да бъде какъвто пожелае, стига да е задоволително безапелационен. Мислите си, че в този момент сте свободни, помислете още веднъж. Докато го вършиме, дано ви срещнем с Грегър МакГрегър, един от най-хубавите измамници, пристигнал от далечните глъбини на Шотландия. През 1821 година индивидът не просто си измисля несъществуваща колония – Поаяс на брега на Хондурас в Централна Америка, той я продава.
Толкова добре измисля тази легенда, че нито един британец не взема решение да проверява историята и да ревизира. Защо тъкмо британец? Грегър продава своята концепция тъкмо там и мнозина му имат вяра. Толкова е добър, че даже съумява да изпрати към 200 индивида в Централна Америка, с цел да се заселят във въпросната територия. Не им трябвало доста време, преди да схванат, че такава провинция не съществува и несъмнено, мнозина остават единствено с облеклата на гърба си, тъй като измамата постоянно идва с някои финансови приходи. Всяка забавна история има своето начало, а за МакГрегър няма информация. Всичко, което се знае е, че идва от Шотландия. На 16 години се записва в английската войска и получава комисионна за услугите си. За малко взе участие във войните против Наполеон и по време на този интервал съумява да си закупи първокласен пост на полковник.
Не заплаща доста за тази услуга, само че пък престижът е потребен. По това време съумява да се омъжи и за Мария Боуатър, която има благородни английски корени. През 1810 година е разжалван от армията, откакто влиза в доста сериозен спор, а малко по-късно и брачната половинка му умира. Озовава се в доста неизгодна финансова обстановка, фамилията на брачната половинка отхвърля да му оказва помощ, а МакГрегър прави опити да пробие в аристократичното лондонско общество, представяйки се за шотландска кралска персона и доста бързо си прибавя купата „ сър “. Британският хайлайф обаче го пренебрегва и не има вяра на нищо, което споделя. Решен да заслужи мястото си, този воин отпътува, с цел да изследва Новия свят. През 1812 година продава имуществото си и отплава за Венецуела, там сър Грегър се среща с военачалник Франциско де Миранда – един от революционерите на страната, който по-късно ще оказва помощ на Симон Боливар във взимането на властта.
Шотландецът работи няколко години в революционната войска и води сражения с локалните, които от своя страна се пробват да изтласкат испанците назад. До през днешния ден е противоречиво какви триумфи е съумял да реализира, само че мнозина споделят, че се е държал героичен, други са на мнение, че постоянно е имал безумни проекти, които единствено един вманиачен може да има, а трети са на мнение, че неговият шанс просто нямал граници, към това ще допълним и обстоятелството, че шотландецът знаел по кое време тъкмо да избяга. И това пък идва с спомагателни плюсове – публично става военачалник на дивизия, освен това в армията на Венецуела. Успява да се ожени даже за братовчедката на Боливар – Жозефа Ловера. Мнозина биха спрели до тук – въпреки всичко МакГрегър е воин, има позиции, живее пищно и даже има красива брачна половинка, всичко това е реализирано на 25-годишна възраст.
За страдание това е била огромната загрявка. През 1820 година се озовава на едно изоставено и необитаемо парче земя, цялостно с най-различни вредители и никой нямал никакво желание да се занимава с него. Територията била част от Никарагуа, както и във притежание на племето Мискито – известно като едно от по-враждебните в Америка, което съумява да плени редица африканци, докарани като плебеи.
Когато МакГрегър се поинтересувал, самото племе даже се изненадало от неговото решение, само че шотландецът въпреки всичко идвал с ром и бижута, които бързо му дали земята Пояас, като той самият се провъзгласил за кралска персона. Веднага откакто договорката е реалност, героят побързал да се върне назад в Лондон и да стартира да споделя за основаната нова колония – плодородна земя с издигнати къщи, прислуга и други положителни страни. Описва я като дребния парадайс в Южна Америка. Местните поданици не били единствено другарски настроени, само че и обичали англичаните, доста от тях научили езика, радвали се да поддържат връзка и да поделят плячката си. И зад всичката тази хубост стоял сър МакГрегър.
Вече имало настояща столица, изграждали се нови колонии, строели се здания и всичко било повече от красиво. Новият и към този момент настоящ парламент можел да подаде ръка на всеки един нов преселник и щял да го направи, тъй като това е законът. Сър Грегър не просто разказвал за парадайса, само че даже канил хора да отидат и да го видят със личните си очи. Вече имало настояща банка, затова нямало да е толкоз мъчно. Създава независимо редица документи, измисля си купища неистини и всичките ги отпечатва където откри за добре.
Написва даже книга от 355 страници, с която рисува скици на Комарения бряг, открит от фиктивен авантюрист на име Томас Стренджуейс. Упътването за живот идвало със скици, рисунки и даже красиви корици. След това е отпечатано и пуснато в продажба, както в Лондон, по този начин и в Единбург. Пояас даже се появява на картите, а някои други хора го разказват като нова и митична страна, от която се чакат по-сериозни планове. Прави цялата машинация в ера, която непрекъснато трансформира картите, а навигацията и точното картографиране са мит.
И най-важното, приказната територия на сър Грегър е спонсорирана от английската корона, тъкмо толкоз му би трябвало, с цел да се случи чудото. Дори стартира да продава земя за 2 шилинга на акър. И търговията стартира незабавно, нямало човек, който да не пожелае да е има парче от парадайса, а колкото повече мераклии имало, толкоз по-сериозно било желанието на МакГрегър да покачва цената и несъмнено – прави го. Последната машинация идва някъде през 1822 година Тогава притежателят на колонията провежда и пътешестване за всички заселници. През септември и октомври товари към 200 души и те отплават за безусловно на никое място. След като капитанът извършва доста тъкмо инструкциите, всички заселници се озовават в нещо, което сигурно не е парадайс, само че пък може да се квалифицира като игрална площадка на пъкъла.
Откриват задоволително блата за развъждането на жаби и дребни горички. Хората помислили, че става въпрос за неточност по време на пътуването, натоварили багажа си и тръгнали да търсят мястото. В техните глави, обетованата земя се намирала задоволително близо, на този или другия завой. Колкото и да обикаляли, великият Пояас не се задавал. Още по-лошото е, че идват в по този начин наречения дъждовен сезон, с цел да се срещнат с маларията и жълтата тресчица. Изминават към 700-800 километра, с цел да стигнат до други английски заселници. До този миг към този момент 2/3-ти от хората са умряли. Останалите 50 индивида съумяват да се върнат назад в Англия.
През 1823 година са назад във Англия и имат едно доста ясно изявено предпочитание, да откъснат главата на измамника. Единственият проблем е, че пътуват с транспортен съд, а още с тяхното отплаване, МакГрегър е отпътувал за Париж, като продава същата концепция. Там съумява да събере сумата от 400 000 $. През 1825 година е задържан за машинация. Делото се води във Франция и е изпълнено с несъгласия. Необходима е към година, с цел да стартира. Това обаче не е последната карта в тестето с козове, които този воин вади. Грегър декларира, че той е единствено реализатор и има съизвършител, който му разказал същата история. Следователно той е просто търговец и нищо повече. Французите не съумели да намерят някой различен и го освобождават. Прави няколко опита да измами още хора, само че откакто няма триумф, взема решение да смени тактиката.
През 30-те години, олелията към измислената колония завършва, а сър МакГрегър се завръща назад във Венецуела, открива се в Каракас и стартира да се среща със старите бойни приятели. С тяхна помощ, получава назад всички военни почести и получава пенсия и отплата. След това живее като венецуелски жител, любува се на живота в столицата и даже е заровен с военни почести, когато умира през 1845 година И най-забавното е, че до момента в който е жив, неговата известност остава безупречна. Никой не може да каже сигурно какъв брой тъкмо пари е спечелил, само че пък би трябвало да признаем, че човек може да бъде повече от впечатлен.
Снимки: Wikipedia
