Частник, млък – и марш в ъгъла!
Много от дълго време не бях чувал презрителното „ частник “. Така викаха в чакалнята на комунизма на малцината законни занаятчии, производители и търговци, на които разрешаваха да чоплят за своя сметка, вместо да чакат държавна заплата като всички. Но за последните дни няколко пъти чух да се загатва с познатия унизителен звук за „ частник “, с който обменял известия, та даже се срещал нескрито, върховен държавен жрец. Всъщност ставаше дума за двама едри „ частници “ и за четирима висши властници, одумвани от половин дузина възмутени праволюбители, шарени в целия политически набор. Негодуващите господа и дами, които по никакъв различен въпрос не съумяват да се схванат, в този случай демонстрираха цялостно единогласие:
контактът с „ частник “ е закононарушение!
Казват, че към този момент се води най-малко едно следствие против сановник–контактьор, за „ търговия с въздействие “. Всички добре знаем, че българите – най-малко тези 80% - от дълбока античност ненавиждат богатите и ненавиждат съумелите. Но най-малко на книга и на думи божем, свещеният ни „ цивилизационен избор “ е „ европейското развиване на България “, националният ни блян - „ евро-атлантическите полезности “. Няма по-висша „ европейска полезност “ от това да успееш и да забогатееш, за атлантическите полезности въобще да не разтварям дума. Но до момента в който се кълне във веруюто на капитализма, българската власт и политика се е хлъзнала в менталната повърхност някъде десетилетия обратно, тъй като през днешния ден към този момент намерено и без ангажименти „ частникът “ се оказва отлъчен до най-нисша прослойка – като японските ета и индийските далити, българският „ частник “ към този момент е разгласен за недокосваем, става известно, че
контактът с „ частник “ осквернява, -
дори да е виртуален, телефонен, писмен или гласов, - жреците на българската държавност, тази най-висша прослойка на нацията. А да седне български брамин, един член на свещената политическа варна, на една маса с „ частник “, на женитба или на празник да му отиде? Абсурд! Позор! Такава непосредственост освен омърсява сановника, не – това си е напряко закононарушение. „ Каква работа може да има върховен държавен чиновник с един частник? “ – недоумява един несбъднал се актьор, през днешния ден политик първа класа, държател на истината по всички въпроси. „ Той (въпросният сановник) би трябвало да е най-чистият “, поддържа персонално Първият. Обаче са открити уличаващи доказателства: велможата общувал с капиталист. Погазил е запретното табу – и към този момент не е чист. Така стоят в този момент, през юни, лето 2020, позициите – кастови и властови, - у нас. Нужно ли е да припомня, че в нашия ефир
не разрешават да се загатват компании,
в случай че не е за нещо зло, като става дума някой да се оклевети или набеди – тогава може. Даже е наложително компаниите да се назоват и посочат с пръст. От много време един умен човек предизвестява, че нашето общество е развалено, тъй като са му счупени отвесните лифтове, асансьорите, които би трябвало да издигат до висши позиции способните и изявени хора. Така е, само че не е единствено това. Избраните се изолират, към този момент и официално, с все по-строги забрани за другарство, към този момент и под боязън от наказателно гонене за подозрителни контакти. Обаче
пазарната стопанска система не може да работи по този начин,
а не знам дали въобще някоя стопанска система би съумяла да съществува, в случай че мозъкът й се изолира без захранваща и без отделителна система. Понеже нашите компании са още малолетни, незрели и относително дребни, у нас го няма, не е съществувал повече от век, един от най-важните механизми за продан на фрагменти (и концепциите, които хората носят със себе си) сред държавния уред и корпоративния свят, в който бих присъединил и хранения от него, сякаш „ трети бранш “, - така наречен „ неправителствени организации “, кадровите резервоари (think tanks). Това е системата за водоравен продан, така наречен
въртележка на властта.
Става дума не за панаирджийската въртележка на вота, а за въртящата се врата, през която подготвени в корпоративния свят фрагменти влизат в държавния уред, други го напущат здрави и читави (а не изхвърлени позорно от високите етажи право на циментирания заден двор), с цел да се върнат в частните търговски и нестопански структури. Въртележката е одумвана, изобличавана, ругана, обаче нищо не може да я размени. Идеята, че страната „ ще събира бебетата “, т.е. ще се зарежда с млади, енергични и неопетнени хора напряко от университетската банка ни пробутваха още при започване на 90-те. Тя, прочее, не е нова, но с цел да работи, би трябвало да набира фрагментите в действителност от пеленачета, с цел да нямат връзка ни с жанр, ни с татковина: без мама, баща, батко. Това е
моделът на еничарския корпус,
гръбнака на Османската империя. (Еничарите не са били единствено бойци, пребройте какъв брой от великите везири, т.е. главите на изпълнителната власт, са еничари; резултатът впечатлява.) И да не не помни, ще се наложи кабинетът да сортира най-талантливите държавни бебета, стигнали ранен пубертет, и да ги скопява, тъй като ще има потребност от евнуси, единствените надеждни шефове и стражи на интимните палати на властта. Ясно, че османският модел за селекция на държавната власт е безусловно неприспособим за модерна страна с пазарна стопанска система и с правна система, зачитаща най-малко Магна Харта. В нашия свят е неизбежна
симбиозата сред страна и бизнес,
това е просто различен метод да се каже „ капитализъм “ или, както свенливо го заместваме „ пазарна стопанска система “ (което обаче е по-тясно разбиране, редукция). Корпоративният свят, частният бизнес, това е същинската основа на капиталистическата страна. Тя работи за него и назад, той я храни. Затова, в случай че има най-малко мъничко разум, висшата ни държавна прослойка – нека Бог и даде здраве и разсъдък, - не би трябвало да се изолира и огражда от бизнеса. Напротив, витален е за нея самата непокътнат механизъм – протокол (методи и правила) за продан на фрагменти и изключително на хрумвания, сред власт и бизнес. На всички (!) равнища. Всеки ден. По всеки въпрос. Включително: за всяко ново предопределение, изключително за легациите в чужбина, би трябвало да пита бизнеса с ползи в непознатата страна, за всекиго, от посланика до портиера. Защото те би трябвало да работят за нашия бизнес, за всяка компания, която има късмет да успее каквото е захванала. Обаче при този държавен модел е
наложителна непорочност и хигиена,
без планиране да се отстраняват и санкционират нарушителите на разпоредбите и от двете страни на въртележката, с цел да остане властта общо дело, res publica, само че да не бъде присвоена от по-наглата клика. Абсурд е капиталистическа страна да избяга от националния си бизнес, тя ще е като дърво, решило както му подрязват клоните, да накара да му отрежат и корените. Всъщност някой режим може и да реши да се крепи не на свои корени, а със здрава ръка от чужбина. Но тогава страната към този момент няма да е живо дърво, да се разлиства, цъфти, връзва и дава плодове, а ще стане една суха тояга в непознатата здрава ръка. Ама сухите сопи се чупят, цапат, стават ненужни и ги хвърлят в огнището или на бунището. Та някои изгарят, множеството потъват в пресния тор.
контактът с „ частник “ е закононарушение!
Казват, че към този момент се води най-малко едно следствие против сановник–контактьор, за „ търговия с въздействие “. Всички добре знаем, че българите – най-малко тези 80% - от дълбока античност ненавиждат богатите и ненавиждат съумелите. Но най-малко на книга и на думи божем, свещеният ни „ цивилизационен избор “ е „ европейското развиване на България “, националният ни блян - „ евро-атлантическите полезности “. Няма по-висша „ европейска полезност “ от това да успееш и да забогатееш, за атлантическите полезности въобще да не разтварям дума. Но до момента в който се кълне във веруюто на капитализма, българската власт и политика се е хлъзнала в менталната повърхност някъде десетилетия обратно, тъй като през днешния ден към този момент намерено и без ангажименти „ частникът “ се оказва отлъчен до най-нисша прослойка – като японските ета и индийските далити, българският „ частник “ към този момент е разгласен за недокосваем, става известно, че
контактът с „ частник “ осквернява, -
дори да е виртуален, телефонен, писмен или гласов, - жреците на българската държавност, тази най-висша прослойка на нацията. А да седне български брамин, един член на свещената политическа варна, на една маса с „ частник “, на женитба или на празник да му отиде? Абсурд! Позор! Такава непосредственост освен омърсява сановника, не – това си е напряко закононарушение. „ Каква работа може да има върховен държавен чиновник с един частник? “ – недоумява един несбъднал се актьор, през днешния ден политик първа класа, държател на истината по всички въпроси. „ Той (въпросният сановник) би трябвало да е най-чистият “, поддържа персонално Първият. Обаче са открити уличаващи доказателства: велможата общувал с капиталист. Погазил е запретното табу – и към този момент не е чист. Така стоят в този момент, през юни, лето 2020, позициите – кастови и властови, - у нас. Нужно ли е да припомня, че в нашия ефир
не разрешават да се загатват компании,
в случай че не е за нещо зло, като става дума някой да се оклевети или набеди – тогава може. Даже е наложително компаниите да се назоват и посочат с пръст. От много време един умен човек предизвестява, че нашето общество е развалено, тъй като са му счупени отвесните лифтове, асансьорите, които би трябвало да издигат до висши позиции способните и изявени хора. Така е, само че не е единствено това. Избраните се изолират, към този момент и официално, с все по-строги забрани за другарство, към този момент и под боязън от наказателно гонене за подозрителни контакти. Обаче
пазарната стопанска система не може да работи по този начин,
а не знам дали въобще някоя стопанска система би съумяла да съществува, в случай че мозъкът й се изолира без захранваща и без отделителна система. Понеже нашите компании са още малолетни, незрели и относително дребни, у нас го няма, не е съществувал повече от век, един от най-важните механизми за продан на фрагменти (и концепциите, които хората носят със себе си) сред държавния уред и корпоративния свят, в който бих присъединил и хранения от него, сякаш „ трети бранш “, - така наречен „ неправителствени организации “, кадровите резервоари (think tanks). Това е системата за водоравен продан, така наречен
въртележка на властта.
Става дума не за панаирджийската въртележка на вота, а за въртящата се врата, през която подготвени в корпоративния свят фрагменти влизат в държавния уред, други го напущат здрави и читави (а не изхвърлени позорно от високите етажи право на циментирания заден двор), с цел да се върнат в частните търговски и нестопански структури. Въртележката е одумвана, изобличавана, ругана, обаче нищо не може да я размени. Идеята, че страната „ ще събира бебетата “, т.е. ще се зарежда с млади, енергични и неопетнени хора напряко от университетската банка ни пробутваха още при започване на 90-те. Тя, прочее, не е нова, но с цел да работи, би трябвало да набира фрагментите в действителност от пеленачета, с цел да нямат връзка ни с жанр, ни с татковина: без мама, баща, батко. Това е
моделът на еничарския корпус,
гръбнака на Османската империя. (Еничарите не са били единствено бойци, пребройте какъв брой от великите везири, т.е. главите на изпълнителната власт, са еничари; резултатът впечатлява.) И да не не помни, ще се наложи кабинетът да сортира най-талантливите държавни бебета, стигнали ранен пубертет, и да ги скопява, тъй като ще има потребност от евнуси, единствените надеждни шефове и стражи на интимните палати на властта. Ясно, че османският модел за селекция на държавната власт е безусловно неприспособим за модерна страна с пазарна стопанска система и с правна система, зачитаща най-малко Магна Харта. В нашия свят е неизбежна
симбиозата сред страна и бизнес,
това е просто различен метод да се каже „ капитализъм “ или, както свенливо го заместваме „ пазарна стопанска система “ (което обаче е по-тясно разбиране, редукция). Корпоративният свят, частният бизнес, това е същинската основа на капиталистическата страна. Тя работи за него и назад, той я храни. Затова, в случай че има най-малко мъничко разум, висшата ни държавна прослойка – нека Бог и даде здраве и разсъдък, - не би трябвало да се изолира и огражда от бизнеса. Напротив, витален е за нея самата непокътнат механизъм – протокол (методи и правила) за продан на фрагменти и изключително на хрумвания, сред власт и бизнес. На всички (!) равнища. Всеки ден. По всеки въпрос. Включително: за всяко ново предопределение, изключително за легациите в чужбина, би трябвало да пита бизнеса с ползи в непознатата страна, за всекиго, от посланика до портиера. Защото те би трябвало да работят за нашия бизнес, за всяка компания, която има късмет да успее каквото е захванала. Обаче при този държавен модел е
наложителна непорочност и хигиена,
без планиране да се отстраняват и санкционират нарушителите на разпоредбите и от двете страни на въртележката, с цел да остане властта общо дело, res publica, само че да не бъде присвоена от по-наглата клика. Абсурд е капиталистическа страна да избяга от националния си бизнес, тя ще е като дърво, решило както му подрязват клоните, да накара да му отрежат и корените. Всъщност някой режим може и да реши да се крепи не на свои корени, а със здрава ръка от чужбина. Но тогава страната към този момент няма да е живо дърво, да се разлиства, цъфти, връзва и дава плодове, а ще стане една суха тояга в непознатата здрава ръка. Ама сухите сопи се чупят, цапат, стават ненужни и ги хвърлят в огнището или на бунището. Та някои изгарят, множеството потъват в пресния тор.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ