Много от традициите, които са спазвали асеновградчани в миналото по

Много от традициите, които са спазвали асеновградчани в миналото по ...

Легенди и обичаи за Великден в някогашна Станимака.

Много от традициите, които са спазвали асеновградчани в миналото по повод Възкресение Христово, са се запазили и се практикуват и до днес. Седмицата преди Великден е именувана "Страстна седмица", а всички дни от нея се наричат „велики”, разказа за Actualno.com уредникът в Етнографската къща на Асеновград - Надя Янкова.
На Велики Понеделник и Велики Вторник стопанката на дома е почиствала старателно къщата. От Велика Сряда нататък са били забранени всякакви по-трудоемки дейности, освен боядисването на яйца и подготвянето на празничната трапеза. Почистването, освен чисто прагматична цел, има и символична такава. Хората са в очакване на Възкресението, което носи надежда за обновление и прочистване на душите, а почистването на къщата е акт, който препотвърждава това вярване.
От Велики Четвъртък до Спасовден се е прекратявала всякаква работа по лозето, "защото се е смятало, че ако не се изпълни тази забрана, градушка ще порази новата реколта грозде", обяснява Янкова. В четвъртия ден от Страстната седмица са се боядисвали яйцата, както е и сега. Любопитен факт е, че преди навлизането на боите за яйца, са се ползвали естествени материали. Червеното се е добивало от цвекло, жълто-кафявото - от люспи на червен лук, а зеленото - от коприва. Още от тогава първото боядисано яйце е трябвало да бъде червено. С него са се правели кръстчета по челата на домочадието и се е оставяло на домашното кандило до следващата година, като по него се е гадаело какво ще е бъдещето за семейството. Ако след разчупване на яйцето то се окаже мухлясало и развалено, годината нямало да бъде добра. Очаквали се болести и беди. А ако яйцето е оставало здраво, се е смятало, че предстоят благодатни дни.
Интересна традиция, която не се е запазила до днес, е подготовката на специални обредни хлябове за празника, наречени "чуреци". Те се приготвяли с нахутена мая и са имали различна форма, като най-често срещаната е била кръглата с поставен кръст в центъра на хляба, разказва Надя Янкова. Най-важният чурек бил този, в центъра на който се е слагало едно боядисано в червено яйце. По време на празничната гощавка всеки от семейството е трябвало да хапне от него. Проучвания сочат, че козунаците навлизат по-късно в станимашката трапеза. Те се появяват чак през 30-те години на XX век.
На Разпети Петък хората са се стичали в храмовете, за да минат под плащеницата Христова, а на Велика Събота се е ходело на гробищата. Вярвало се е, че от Великден до Петдесетница душите на починалите близки излизат на свобода и посещават своите живи роднини.
Освен традициите и обичаите, по отношение на Великден, в Асеновград се шири и една легенда. Тя разказва за евреин, който вървял по пътя с кошница с яйца, когато срещнал учениците Христови. Те го поздравили с Възкресението на Божия син, а той не им повярвал и казал, че когато всички яйца в кошницата станат червени, тогава ще е убеден, че Исус е възкръснал. Както може да се очаква, щом погледнал в кошницата видял, че яйцата вече са придобили червен цвят. Считало се, че затова и хората по Великден започнали да боядисват яйца.
В миналото, в деня на Великден по обяд станимаклии са посещавали църквите за Второ възкресение. В храмовете са се отслужвали празнични литургии, а след това са се приготвяли дарове и всяко семейство ходело на гости при своите кумове. Основното ястие на трапезата някога е било печеното агне, което в християнски смисъл е символът на Христос – жертвеният агнец, а в предхристиянски представлява един вид жертвоприношение за омилостивяване на боговете. Тази традиция се е запазила частично и до днес. Яйцето пък в народните представи е символ на безкрайността на живота. А според християнството, така както синът Божий е възкръснал, отмествайки твърдата каменна стена на своя гроб, така и от яйцето се възражда новият живот, пропуквайки черупката. Ето защо яйцата задължително присъстват на празничната трапеза и в съвремието.

Източник: actualno.com