Как да се мотивираме, за да вършим дори и най-скучните задачи?
Много от нас стартират новата година с най-хубави планове най-сетне да се разправят с тези отегчителни “административни задачи” от всекидневието.
Въпреки най-хубавите си планове обаче, ние продължаваме да ги отлагаме.
Ако това ви звучи познато, ето ви няколко мотивиращи съвета, с цел да започнете.
Джеймс Данкърт, когнитивен невролог и учител в университета на Ватерло в Канада, споделя пред CNBC, че разликите в метода, по който се оправяме със скуката, е едно от обясненията за това какъв брой ефикасни сме при оправянето с някаква задача, която не желаеме да вършим.
Той се базира на две изследвания измежду гимназисти, които наблюдават по какъв начин те се оправят със скуката, когато се отегчат в час.
Тези с поведенчески жанр на справяне със скуката са склонни просто да избират нещо друго и да отсрочат задачата, която би трябвало да свършат. Онези с когнитивен жанр на справяне със скуката преформулират мисленето си, тъй че “да се опитат да трансфорат задачата, която би трябвало да свършат, в нещо друго, да й придадат някакъв смисъл и цел.”
Според Данкърт изследванията откриват, че учениците, които практикуват това “когнитивно преформулиране”, изпитват по-малко досада и могат да се оправят добре с монотонни задания.
Вътрешна против външна мотивация
Независимо дали става въпрос за организирането на вашите финанси или за разчистването на дрешника, просто има някои задания, които наподобява в никакъв случай не можем да довършим.
Започваме всеки януари решени да се оправим с тези досадни задания, които непрекъснато отлагаме, само че мотивацията неизбежно стартира да понижава доникъде на месеца.
Според Джеси Смит, учител по логика на психиката в Университета на Колорадо, “вътрешната” и “външната” мотивация също играят роля.
В идеалния случай е по-добре хората да имат вътрешната мотивация да се оправят с дадена задача, споделя Смит, защото това значи, че са движени от вътрешни поощрения.
Намирането на вътрешна мотивация е изключително значимо по време на пандемията от ковид, споделя тя. Принудителното обществено разграничаване означаваше, че имаме по-малко благоприятни условия да използваме това, че сме обградени с други хора, като метод да поддържаме същото равнище на външна мотивация.
Според Смит един от методите за създаване на вътрешна мотивация е да превърнем скучните задания в игра, като участваме в някакъв тип съревнование със самите себе си.
Използването на цветни химикали, когато работите по по-скучни административни задания, е друга тактика, която Смит предлага. Тя изяснява, че това оказва помощ за култивирането на мотивация, тъй като “променя дефиницията” за това, по което работите.
“Съответната активност не става просто ‘(аз трябва) душевен да работя по дадена задача,’ а става ‘имам опцията да върша това занимателно нещо’, и по този начин те се сплотяват в едно,” споделя тя.
През 2014 година екип от академични преподаватели в Съединени американски щати измисля нов термин за тази тактика, който се назовава “групиране на изкушенията.”
Тя на процедура съставлява събирането на източник на неотложно задоволство, като да вземем за пример слушането на музика, с не толкоз приятна задача, като сгъването на прането.
Лота Харджу от бизнес учебното заведение Емльон във Франция предлага да опитаме да разберем какво можем да научим от една отегчителна задача. Освен това тя предлага да вършим “по-скучните задания по средата на по-интереси задания, тъй че да обезпечават интервал на отмора за мозъка.”
Въпреки най-хубавите си планове обаче, ние продължаваме да ги отлагаме.
Ако това ви звучи познато, ето ви няколко мотивиращи съвета, с цел да започнете.
Джеймс Данкърт, когнитивен невролог и учител в университета на Ватерло в Канада, споделя пред CNBC, че разликите в метода, по който се оправяме със скуката, е едно от обясненията за това какъв брой ефикасни сме при оправянето с някаква задача, която не желаеме да вършим.
Той се базира на две изследвания измежду гимназисти, които наблюдават по какъв начин те се оправят със скуката, когато се отегчат в час.
Тези с поведенчески жанр на справяне със скуката са склонни просто да избират нещо друго и да отсрочат задачата, която би трябвало да свършат. Онези с когнитивен жанр на справяне със скуката преформулират мисленето си, тъй че “да се опитат да трансфорат задачата, която би трябвало да свършат, в нещо друго, да й придадат някакъв смисъл и цел.”
Според Данкърт изследванията откриват, че учениците, които практикуват това “когнитивно преформулиране”, изпитват по-малко досада и могат да се оправят добре с монотонни задания.
Вътрешна против външна мотивация
Независимо дали става въпрос за организирането на вашите финанси или за разчистването на дрешника, просто има някои задания, които наподобява в никакъв случай не можем да довършим.
Започваме всеки януари решени да се оправим с тези досадни задания, които непрекъснато отлагаме, само че мотивацията неизбежно стартира да понижава доникъде на месеца.
Според Джеси Смит, учител по логика на психиката в Университета на Колорадо, “вътрешната” и “външната” мотивация също играят роля.
В идеалния случай е по-добре хората да имат вътрешната мотивация да се оправят с дадена задача, споделя Смит, защото това значи, че са движени от вътрешни поощрения.
Намирането на вътрешна мотивация е изключително значимо по време на пандемията от ковид, споделя тя. Принудителното обществено разграничаване означаваше, че имаме по-малко благоприятни условия да използваме това, че сме обградени с други хора, като метод да поддържаме същото равнище на външна мотивация.
Според Смит един от методите за създаване на вътрешна мотивация е да превърнем скучните задания в игра, като участваме в някакъв тип съревнование със самите себе си.
Използването на цветни химикали, когато работите по по-скучни административни задания, е друга тактика, която Смит предлага. Тя изяснява, че това оказва помощ за култивирането на мотивация, тъй като “променя дефиницията” за това, по което работите.
“Съответната активност не става просто ‘(аз трябва) душевен да работя по дадена задача,’ а става ‘имам опцията да върша това занимателно нещо’, и по този начин те се сплотяват в едно,” споделя тя.
През 2014 година екип от академични преподаватели в Съединени американски щати измисля нов термин за тази тактика, който се назовава “групиране на изкушенията.”
Тя на процедура съставлява събирането на източник на неотложно задоволство, като да вземем за пример слушането на музика, с не толкоз приятна задача, като сгъването на прането.
Лота Харджу от бизнес учебното заведение Емльон във Франция предлага да опитаме да разберем какво можем да научим от една отегчителна задача. Освен това тя предлага да вършим “по-скучните задания по средата на по-интереси задания, тъй че да обезпечават интервал на отмора за мозъка.”
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ