Спрях да ям за 22 дни: какво се случи с тялото и психиката ми
Много от нас имат следните цели, когато минават на избрана диета:
по-добро здравословно положение филтриране на организма намаляване
Всичко това може да бъде реализирано с по-умерени количества храна, вода и спорт. Аз обаче обичах екстремностите и взех решение да се подложа на т.нар "лечебен апетит ", за който сега не приказвам с положително (напълно). И не ме разбирайте неправилно, това прекарване беше значимо за мен, само че навлязох в глада с неверните цели и с неприятна подготовка. Целта на глада НЕ БИВА да бъде намаляване, макар че е един от страничните му резултати. НЕ БИВА да бъде някакъв тип наказване, за това, че сте си разрешили да хапвате по-обилно или не сте следили режима си. И не трябва да имате упования, че някаква болест ще се излекува вълшебен. Единственото, което можете да извлечете от глада, е в областта на духовното. Тоест, в случай че задачите ви попадат в горните три точки, не се полагайте на апетит и не се самозалъгвайте, че задачите ви в действителност са духовни.
iStock
Можете да постигнете тези три цели с лек режим или недояждане до 2-3 дни. Разбира се, преди да се захванете с какъвто и да е метод на хранене, консултирайте се с лекаря ви.
С тази спогодба, продъжавам напред с дневника ми през моите 22 дни апетит (с неприятна подготвка и прекомерно малко опит)
1-3 ден
Първите два дни минават с лекост. Организмът ми още преработваше силата от храната, която одобрих преди да стартира. На третия ден съм разразнителна, само че в границите на естественото. Пия единствено вода и не одобрявам безусловно нищо друго, с цел да може организма ми да се почисти. Тренирам умерено и няма разлика в резултатите. (Грешка: не стопирах цигарите!)
4-7 ден
Енергията ми денем е много спорадична. Сутрин ставам освежена, само че съм ужасно изтощена към обяд и по-късно не мога да ѝ хвана края. Започвам да правя оценка какъв брой доста време икономисвам от готвене и ястие. Поне 2 часа в деня прибавям към свободното ми време. Замаяно ми е. Но не мога да упражнявам по същия метод, по тази причина го върша от у дома. Бях сигурна, че съм в кетоза, тъй като дъха ми по никакъв начин не беше прелестен. Честно казано, нервна бях и си мечтаех за супичка.
iStock
8-15 ден
В утрото на осмия ден се разсъниха доста кисела, тъй като ми беше студено през цялата нощ, само че не усещах никакъв помен от глада. Колкото повече вършех, толкоз по-добре се усещах. На 9-тия ден към този момент бях цялостна с сила и някаква доста особена непорочност и експедитивност на мисълта ми. Чувствах се добре и много горда от напредъка си. За страдание, физически нямах толкоз доста сила за тренировки и минах на дълги разходки в парка. Поканиха ме обаче на домашно празненство и беше доста досадно да страня въпросите на всеки 10 минути, които бяха свързани с за какво не споделям наздраве и за какво не съм яла още.
16-22 ден
Не резервирах силата, с която ме подариха предишните дни, само че резервирах устрема си да стигна най-малко ден 20-ти. Нямаше някакви съществени промени, като се изключи че дъхът ми в действителност беше наприятен и трябваше да проследявам по-внимателно какъв брой вода одобрявам, с цел да не се обезводня. Започнах да поставям хималайска сол във водата си, изключително заран , с цел да ми даде задоволително електролити денем. На 20-тия ден си споделих: стигнах чак дотук, ще устоя още 2 дни. И го направих. На 23-тия ден започнах деня си със зеленчуков бульон и постепенно и последователно добавях зеленчуци и плодове към храненето си.
iStock
Като цяло, преживявнето ми хареса и се почувствах подготвена за всичко, което живота ми сервира. Но в случай че би трябвало да бъдем почтени, не бих подходила по същия метод, в случай че реша да се опитам още веднъж. Направих няколко огромни неточности: не стопирах цигарите, не се съветвах с доктор и не бях готова душевен за метода, по който отношението ми към ханата беше прекратено. Да, ослабнах. После качих, че и от горната страна. Да, проблемите, които имах със ставите ми се оправиха, само че евентуално, тъй като не се натоварвах толкоз. Успях да си навлека гастрит, който очевидно се е "готвил " от години. Също по този начин пропуснах чудесна опция да направя този развой по-духовен, тъй като основната ми цел беше да се отърва от килограми и болежки.
Съвет от мен: има по-умни способи за справяне и реализиране на задачите.
по-добро здравословно положение филтриране на организма намаляване
Всичко това може да бъде реализирано с по-умерени количества храна, вода и спорт. Аз обаче обичах екстремностите и взех решение да се подложа на т.нар "лечебен апетит ", за който сега не приказвам с положително (напълно). И не ме разбирайте неправилно, това прекарване беше значимо за мен, само че навлязох в глада с неверните цели и с неприятна подготовка. Целта на глада НЕ БИВА да бъде намаляване, макар че е един от страничните му резултати. НЕ БИВА да бъде някакъв тип наказване, за това, че сте си разрешили да хапвате по-обилно или не сте следили режима си. И не трябва да имате упования, че някаква болест ще се излекува вълшебен. Единственото, което можете да извлечете от глада, е в областта на духовното. Тоест, в случай че задачите ви попадат в горните три точки, не се полагайте на апетит и не се самозалъгвайте, че задачите ви в действителност са духовни.
iStock Можете да постигнете тези три цели с лек режим или недояждане до 2-3 дни. Разбира се, преди да се захванете с какъвто и да е метод на хранене, консултирайте се с лекаря ви.
С тази спогодба, продъжавам напред с дневника ми през моите 22 дни апетит (с неприятна подготвка и прекомерно малко опит)
1-3 ден
Първите два дни минават с лекост. Организмът ми още преработваше силата от храната, която одобрих преди да стартира. На третия ден съм разразнителна, само че в границите на естественото. Пия единствено вода и не одобрявам безусловно нищо друго, с цел да може организма ми да се почисти. Тренирам умерено и няма разлика в резултатите. (Грешка: не стопирах цигарите!)
4-7 ден
Енергията ми денем е много спорадична. Сутрин ставам освежена, само че съм ужасно изтощена към обяд и по-късно не мога да ѝ хвана края. Започвам да правя оценка какъв брой доста време икономисвам от готвене и ястие. Поне 2 часа в деня прибавям към свободното ми време. Замаяно ми е. Но не мога да упражнявам по същия метод, по тази причина го върша от у дома. Бях сигурна, че съм в кетоза, тъй като дъха ми по никакъв начин не беше прелестен. Честно казано, нервна бях и си мечтаех за супичка.
iStock 8-15 ден
В утрото на осмия ден се разсъниха доста кисела, тъй като ми беше студено през цялата нощ, само че не усещах никакъв помен от глада. Колкото повече вършех, толкоз по-добре се усещах. На 9-тия ден към този момент бях цялостна с сила и някаква доста особена непорочност и експедитивност на мисълта ми. Чувствах се добре и много горда от напредъка си. За страдание, физически нямах толкоз доста сила за тренировки и минах на дълги разходки в парка. Поканиха ме обаче на домашно празненство и беше доста досадно да страня въпросите на всеки 10 минути, които бяха свързани с за какво не споделям наздраве и за какво не съм яла още.
16-22 ден
Не резервирах силата, с която ме подариха предишните дни, само че резервирах устрема си да стигна най-малко ден 20-ти. Нямаше някакви съществени промени, като се изключи че дъхът ми в действителност беше наприятен и трябваше да проследявам по-внимателно какъв брой вода одобрявам, с цел да не се обезводня. Започнах да поставям хималайска сол във водата си, изключително заран , с цел да ми даде задоволително електролити денем. На 20-тия ден си споделих: стигнах чак дотук, ще устоя още 2 дни. И го направих. На 23-тия ден започнах деня си със зеленчуков бульон и постепенно и последователно добавях зеленчуци и плодове към храненето си.
iStock Като цяло, преживявнето ми хареса и се почувствах подготвена за всичко, което живота ми сервира. Но в случай че би трябвало да бъдем почтени, не бих подходила по същия метод, в случай че реша да се опитам още веднъж. Направих няколко огромни неточности: не стопирах цигарите, не се съветвах с доктор и не бях готова душевен за метода, по който отношението ми към ханата беше прекратено. Да, ослабнах. После качих, че и от горната страна. Да, проблемите, които имах със ставите ми се оправиха, само че евентуално, тъй като не се натоварвах толкоз. Успях да си навлека гастрит, който очевидно се е "готвил " от години. Също по този начин пропуснах чудесна опция да направя този развой по-духовен, тъй като основната ми цел беше да се отърва от килограми и болежки.
Съвет от мен: има по-умни способи за справяне и реализиране на задачите.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ