Вселенският патриарх обясни защо Украйна може да има своя църква, а при Северна Македония е различно
Много обичаме духовенството и миряните на Българската черква, както и благочестивите български вярващи, живеещи в Турция, и от сърце се молим за техния прогрес и дадения от Бога триумф. Ангажираме се с братско другарство с Негово Блаженство българския патриарх Неофит, както и с доста приятелски йерарси на Българската черква. Това сподели в извънредно изявление за Агенция БГНЕС Вселенският патриарх Вартоломей. В диалога той в детайли изяснява решението на Вселенската патриаршия да даде автокефалност на Украинската черква, околните връзки с Българската православна черква и настояването на Македонската православна черква - Охридска архиепископия за даване на автокефалност.
По думите на Вартоломей, Вселенската патриаршия към този момент е директно държи нещата що се отнася до независимостта на църквата в Северна Македония. Припомняме, че преди две години имаше молба към Светия Синод да я признае и по този начин Българската православна черква да стане майка на Македонската православна черква, само че това не се случи. Сега, Вселенският патриарх споделя, че всеки случай е самичък за себе си, откакто приказва и за Украинската черква, където обаче Вселенската патриаршия бързо откри аргументи да даде автокефалност. Ето по какъв начин наподобяват обясненията на Вартоломей в идващите редове:
И украинската, и северномакедонската автокефалия повдигат въпроси, свързани със статута на националното православно духовенство и техните парцели. Например, Вселенската патриаршия прикани Българската православна черква да не се намесва в духовните каузи на Северна Македония, а Ваше Светейшество съобщи, че този въпрос ще бъде под вашето непосредствено наблюдаване. Означава ли, че това е част от апелацията?
Молбата за обжалване е привилегия и по едно и също време огромна отговорност, която е дадена на Константинополската черква от Четвъртия Вселенски Халкедонски събор през 451 година 9 и 17 Канони на този Събор постановяват, че в случай че свещеник или духовник се съди от своя митрополитски или локален синод и счита, че е бил засегнат, тогава канонически той може да се обърне към Константинополската патриаршия, която има отговорността да преразгледа неговата петиция и да вземе окончателното решение. Тази прерогатива на Вселенската патриаршия е била употребена доста пъти в историята по въпросите на епископите от другите патриаршии и автокефални църкви.
В този подтекст Вселенската патриаршия показва своята огромна болежка по отношение на изживяния от Българската православна черква вътрешен ерес през 90-те години на предишния век. По същия метод тя прегледа молбите на Филарет и Макарий, които са надлежно някогашни митрополити на Киев и Лвов. Вселенската патриаршия също получи молбата на митрополит Стефан, глава на по този начин наречената " македонска черква ". Всъщност всеки случай е неповторим - Църквата-майка преглежда всеки един случай в дух на обич и единение, като постоянно се стреми към духовна изгода и избавление на вярващите. И тя постоянно ще продължи да ръководи с любяща грижа в същия дух през идващите години.
С " провъзгласяването " на украинската православна автокефалия беше направена доста смела стъпка, която някои православни християни считат за причина за разделянето в православието. Бихте ли обяснили по какъв начин е взето това решение?
За да разкрием аргументите, заради които Синодът на Вселенската патриаршия след доста съществено обсъждане реши да даде автокефалия на Украйна на 22 април 2018 година, ще би трябвало първо да разгледаме историята на Киевската митрополия, макар че това мъчно може да се направи в границите на едно изявление. Но преди този момент пред Бога и хората ние сме длъжни да изложим някои исторически истини.
Вселенската патриаршия след покръстването на княз Владимир и Киевското княжество през 988 година основа Киевската митрополия. Тя заема 60-то място в Ноифийския епископат на Константинополската черква. Киевската митрополия канонично е принадлежала на Вселенската патриаршия, даже и след основаването на Московската патриаршия през 1589 година След освобождението на Малорусия от монголското робство през 1685 година, московският патриарх Йоаким /1674-1690 г./ нахлу в диоцеза на Киевската митрополия, която, както казахме по-рано, принадлежи канонично на Вселенската патриаршия, и избра свещеник Гидеон за Киевски митрополит.
700-годишният църковен ред на Киевската митрополия, който е в действие от 988 година, е изменен посредством прелом . И това стана с нарушаването на свещените и светите догми в интерес на Московската патриаршия и във щета на Константинополската черква. Киевската митрополия обаче в никакъв случай не е била канонично предадена на Московската патриаршия . Няма формален документ, който да потвърждава такова послушание или отстъпка от страна на Константинополската черква. Прочутите писма на Вселенския патриарх Дионисий IV единствено дават канонично позволение на Московския патриарх да ръкополага всеки Киевски митрополит, като в това време той остава зависещ на Константинополския патриарх.
От тогава и до април 2018 година, когато Вселенската патриаршия реши да даде автокефалност на Украинската черква, бяха направени доста опити Украйна да получи своята църковна самостоятелност от Русия, само че нито един от тях не съумя, за което Московската патриаршия носи цялостната отговорност. Всъщност освен тези опити бяха несполучливи, само че и разколите, които бяха основани през предишния век, се дължат основно на упоритостта на Руската черква да не позволява църковна самостоятелност за Украйна . Ние не желаеме да се връщаме към историческите събития от предишния век, тъй като те са познати на всички ни. Само ще отбележим, че до неотдавна в Украйна съществуваха три църковни юрисдикции: едната под властта на Московската патриаршия като самостоятелна черква на Украйна отпред с митрополит Онуфрий като неин предстоятел; другата под управлението на самопровъзгласилия се патриарх Филарет, като " Патриаршията " на Киев; третата, под управлението на самопровъзгласилия се митрополит Макарий, като автокефална черква на Украйна.
На 11 октомври 2018 година Синодът на Вселенската патриаршия след продължителните молби на Филарет и Макарий възобнови каноничността на двамата водачи на каноничните групи, признавайки тяхното архиерейство, само че не и техния сан. Това значи, че Филарет повече не е патриарх на Киев, а някогашен Киевски митрополит, а Макарий не е архиепископ на Лвов, а по-скоро някогашен архиепископ на Лвов. Добрата вест в това решение на Църквата-майка е, че двете църковни юрисдикции на Филарет и Макарий са обединени под духовното водачество на Вселенската патриаршия. Те участваха в събор, който избра митрополит Епифаний за глава на новата автокефална украинска черква. Смятаме за огромна благословия от Бог, че Вселенската патриаршия съумя да възвърне каноничността на цяла нация от доста милиони хора, които се намираха отвън Църквата без да има догматични аргументи за това. Слава на Бога. Следователно решаващият фактор, който накара Вселенската патриаршия да даде автокефалност на Украйна, е изцелението на разкола и възобновяване на църковното единение.
Трябва ли да се търси консенсус в границите на другите национални православни църкви по отношение на " провъзгласяването " на украинската православна автокефалия?
Още през първото хилядолетие, с решенията на Вселенските събори, са открити границите на петте антични патриаршия (Стария Рим, Нов Рим-Константинопол, Александрия, Антиохия, Йерусалим) и Кипърската черква. През идващите години, Вселенската патриаршия, въз основа на Свещените Канони (сред които са 9, 17 и 28 догми на Четвъртия Вселенски Събор, 36 канон на Трулския събор, и 1 канон на Събора от 879/880, който се организира в църквата Света София в Константинопол), пое отговорността да даде Томос за автокефалия на всички новосъздадени църкви, трансформирайки ги в архиепископии, или патриаршии, без да разисква това или да си сътрудничи с останалите църкви. В случая с Украйна не действахме по друг метод. Ние приложихме същата процедура, която беше следвана при признаването на всички новосъздадени автокефални църкви.
Очевидно, след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики и оповестяването на украинската самостоятелност, Русия желае да резервира своето владичество в постсъветското пространство. Каква е политиката на Ваше Светейшество по отношение на съветската интервенция в религиозните каузи на православните украинци? Говорейки за религиозни въпроси, ние имаме поради всяка институционална интервенция на Руската православна черква в религиозните каузи на украинското православие.
Вярваме, че си струваше да бъде дадена автокефалност и църковна самостоятелност на украинския народ – нещо, за което той се бореше да реализира от епохи. Автокефалията, предоставена на Украинската черква от Вселенската патриаршия, дава опция за вътрешно самоуправление, което постоянно поддържа развиването на локална черква. Същевременно дано не забравяме и последните социално-политически промени, които сътвориха нови условия. Освен независимостта на страната и основаването на новата страна Украйна през 1991 година, след анексирането на Крим през 2014 година, изискванията за съветското наличие в Украйна станаха още по-трудни. Шокиращите политически събития, посредством които се образуваха нови и изцяло разнообразни геополитически условия, направиха нежелано наличието и присъединяване на Московската патриаршия и, в случай че не друго, те вредят на ползите на украинската нация и единството на украинския народ . По тази причина е изцяло разбираемо за какво огромна част от украинския народ желае църковно избавление от Църквата, която спомага или даже служи на ползите на страна, която е в спор с Украйна.
Можем ли в близко бъдеще да чакаме аудиенция на Ваше Светейшество в България?
Патриарх Вартоломей: В момента няма такива проекти. Ние, обаче, се ангажираме с братско другарство с Негово Блаженство българския патриарх Неофит, както и с доста приятелски йерарси на Българската черква.
Интервю на БГНЕС
По думите на Вартоломей, Вселенската патриаршия към този момент е директно държи нещата що се отнася до независимостта на църквата в Северна Македония. Припомняме, че преди две години имаше молба към Светия Синод да я признае и по този начин Българската православна черква да стане майка на Македонската православна черква, само че това не се случи. Сега, Вселенският патриарх споделя, че всеки случай е самичък за себе си, откакто приказва и за Украинската черква, където обаче Вселенската патриаршия бързо откри аргументи да даде автокефалност. Ето по какъв начин наподобяват обясненията на Вартоломей в идващите редове:
И украинската, и северномакедонската автокефалия повдигат въпроси, свързани със статута на националното православно духовенство и техните парцели. Например, Вселенската патриаршия прикани Българската православна черква да не се намесва в духовните каузи на Северна Македония, а Ваше Светейшество съобщи, че този въпрос ще бъде под вашето непосредствено наблюдаване. Означава ли, че това е част от апелацията?
Молбата за обжалване е привилегия и по едно и също време огромна отговорност, която е дадена на Константинополската черква от Четвъртия Вселенски Халкедонски събор през 451 година 9 и 17 Канони на този Събор постановяват, че в случай че свещеник или духовник се съди от своя митрополитски или локален синод и счита, че е бил засегнат, тогава канонически той може да се обърне към Константинополската патриаршия, която има отговорността да преразгледа неговата петиция и да вземе окончателното решение. Тази прерогатива на Вселенската патриаршия е била употребена доста пъти в историята по въпросите на епископите от другите патриаршии и автокефални църкви.
В този подтекст Вселенската патриаршия показва своята огромна болежка по отношение на изживяния от Българската православна черква вътрешен ерес през 90-те години на предишния век. По същия метод тя прегледа молбите на Филарет и Макарий, които са надлежно някогашни митрополити на Киев и Лвов. Вселенската патриаршия също получи молбата на митрополит Стефан, глава на по този начин наречената " македонска черква ". Всъщност всеки случай е неповторим - Църквата-майка преглежда всеки един случай в дух на обич и единение, като постоянно се стреми към духовна изгода и избавление на вярващите. И тя постоянно ще продължи да ръководи с любяща грижа в същия дух през идващите години.
С " провъзгласяването " на украинската православна автокефалия беше направена доста смела стъпка, която някои православни християни считат за причина за разделянето в православието. Бихте ли обяснили по какъв начин е взето това решение?
За да разкрием аргументите, заради които Синодът на Вселенската патриаршия след доста съществено обсъждане реши да даде автокефалия на Украйна на 22 април 2018 година, ще би трябвало първо да разгледаме историята на Киевската митрополия, макар че това мъчно може да се направи в границите на едно изявление. Но преди този момент пред Бога и хората ние сме длъжни да изложим някои исторически истини.
Вселенската патриаршия след покръстването на княз Владимир и Киевското княжество през 988 година основа Киевската митрополия. Тя заема 60-то място в Ноифийския епископат на Константинополската черква. Киевската митрополия канонично е принадлежала на Вселенската патриаршия, даже и след основаването на Московската патриаршия през 1589 година След освобождението на Малорусия от монголското робство през 1685 година, московският патриарх Йоаким /1674-1690 г./ нахлу в диоцеза на Киевската митрополия, която, както казахме по-рано, принадлежи канонично на Вселенската патриаршия, и избра свещеник Гидеон за Киевски митрополит.
700-годишният църковен ред на Киевската митрополия, който е в действие от 988 година, е изменен посредством прелом . И това стана с нарушаването на свещените и светите догми в интерес на Московската патриаршия и във щета на Константинополската черква. Киевската митрополия обаче в никакъв случай не е била канонично предадена на Московската патриаршия . Няма формален документ, който да потвърждава такова послушание или отстъпка от страна на Константинополската черква. Прочутите писма на Вселенския патриарх Дионисий IV единствено дават канонично позволение на Московския патриарх да ръкополага всеки Киевски митрополит, като в това време той остава зависещ на Константинополския патриарх.
От тогава и до април 2018 година, когато Вселенската патриаршия реши да даде автокефалност на Украинската черква, бяха направени доста опити Украйна да получи своята църковна самостоятелност от Русия, само че нито един от тях не съумя, за което Московската патриаршия носи цялостната отговорност. Всъщност освен тези опити бяха несполучливи, само че и разколите, които бяха основани през предишния век, се дължат основно на упоритостта на Руската черква да не позволява църковна самостоятелност за Украйна . Ние не желаеме да се връщаме към историческите събития от предишния век, тъй като те са познати на всички ни. Само ще отбележим, че до неотдавна в Украйна съществуваха три църковни юрисдикции: едната под властта на Московската патриаршия като самостоятелна черква на Украйна отпред с митрополит Онуфрий като неин предстоятел; другата под управлението на самопровъзгласилия се патриарх Филарет, като " Патриаршията " на Киев; третата, под управлението на самопровъзгласилия се митрополит Макарий, като автокефална черква на Украйна.
На 11 октомври 2018 година Синодът на Вселенската патриаршия след продължителните молби на Филарет и Макарий възобнови каноничността на двамата водачи на каноничните групи, признавайки тяхното архиерейство, само че не и техния сан. Това значи, че Филарет повече не е патриарх на Киев, а някогашен Киевски митрополит, а Макарий не е архиепископ на Лвов, а по-скоро някогашен архиепископ на Лвов. Добрата вест в това решение на Църквата-майка е, че двете църковни юрисдикции на Филарет и Макарий са обединени под духовното водачество на Вселенската патриаршия. Те участваха в събор, който избра митрополит Епифаний за глава на новата автокефална украинска черква. Смятаме за огромна благословия от Бог, че Вселенската патриаршия съумя да възвърне каноничността на цяла нация от доста милиони хора, които се намираха отвън Църквата без да има догматични аргументи за това. Слава на Бога. Следователно решаващият фактор, който накара Вселенската патриаршия да даде автокефалност на Украйна, е изцелението на разкола и възобновяване на църковното единение.
Трябва ли да се търси консенсус в границите на другите национални православни църкви по отношение на " провъзгласяването " на украинската православна автокефалия?
Още през първото хилядолетие, с решенията на Вселенските събори, са открити границите на петте антични патриаршия (Стария Рим, Нов Рим-Константинопол, Александрия, Антиохия, Йерусалим) и Кипърската черква. През идващите години, Вселенската патриаршия, въз основа на Свещените Канони (сред които са 9, 17 и 28 догми на Четвъртия Вселенски Събор, 36 канон на Трулския събор, и 1 канон на Събора от 879/880, който се организира в църквата Света София в Константинопол), пое отговорността да даде Томос за автокефалия на всички новосъздадени църкви, трансформирайки ги в архиепископии, или патриаршии, без да разисква това или да си сътрудничи с останалите църкви. В случая с Украйна не действахме по друг метод. Ние приложихме същата процедура, която беше следвана при признаването на всички новосъздадени автокефални църкви.
Очевидно, след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики и оповестяването на украинската самостоятелност, Русия желае да резервира своето владичество в постсъветското пространство. Каква е политиката на Ваше Светейшество по отношение на съветската интервенция в религиозните каузи на православните украинци? Говорейки за религиозни въпроси, ние имаме поради всяка институционална интервенция на Руската православна черква в религиозните каузи на украинското православие.
Вярваме, че си струваше да бъде дадена автокефалност и църковна самостоятелност на украинския народ – нещо, за което той се бореше да реализира от епохи. Автокефалията, предоставена на Украинската черква от Вселенската патриаршия, дава опция за вътрешно самоуправление, което постоянно поддържа развиването на локална черква. Същевременно дано не забравяме и последните социално-политически промени, които сътвориха нови условия. Освен независимостта на страната и основаването на новата страна Украйна през 1991 година, след анексирането на Крим през 2014 година, изискванията за съветското наличие в Украйна станаха още по-трудни. Шокиращите политически събития, посредством които се образуваха нови и изцяло разнообразни геополитически условия, направиха нежелано наличието и присъединяване на Московската патриаршия и, в случай че не друго, те вредят на ползите на украинската нация и единството на украинския народ . По тази причина е изцяло разбираемо за какво огромна част от украинския народ желае църковно избавление от Църквата, която спомага или даже служи на ползите на страна, която е в спор с Украйна.
Можем ли в близко бъдеще да чакаме аудиенция на Ваше Светейшество в България?
Патриарх Вартоломей: В момента няма такива проекти. Ние, обаче, се ангажираме с братско другарство с Негово Блаженство българския патриарх Неофит, както и с доста приятелски йерарси на Българската черква.
Интервю на БГНЕС
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ