Много музиканти живеят с чувството, че са онеправдани, не ги

...
Много музиканти живеят с чувството, че са онеправдани, не ги
Коментари Харесай

Тодор Георгиев – Тоши: Три пъти любовта ми завърши с раздяла

Много музиканти живеят с възприятието, че са онеправдани, не ги разбирам, споделя артистът

Той е един от най-харизматичните актьори от новото потомство български артисти. Тодор Георгиев – Toshey е звезда от „Гласът на България“ и „Африка: Звездите несъмнено са полудели“, който търпеливо развива музикалната си кариера. Свири на тромпет, пиано, китара и барабани, надвишаващ е с сила и възторг. Интересува се от история, археология, литература, кино, телевизия. Любознателността му към света го довежда до специалността „Масови комуникации“ в Нов български университет, а в този момент приключва и публицистика, само че над всичко стои любовта му към музиката.

„Един ден се разсъниха и си споделих: ще се занимавам с музика!“ Бях в елитна гимназия с доста високи оценки. Гласяха ме за банкер, юрист, все доходоносни специалности, само че това, което си е от вътрешната страна, в даден миг изригва“, признава Тодор Георгиев.

В разгара на лятото в общественото пространство се завъртя и най-новото му парче „Дъждобран“, което извършва в компанията на дебютанта Пепо Кирилов – Casper, Асен Кукушев от паметната група „RDMK“ и Пламен Денчев от „Funky Miracle“. То стремително изкачи родните музикални ранглисти, а скоро ще чуем и напълно ново парче на Тоши.

– Тоши, ти и компания пуснахте купонджийското парче „Дъждобран“. Как се роди песента и по какъв начин се открихте с Пепо Кирилов, Асен Кукушев и Пламен Денчев?

– С момчетата сме другари от доста време. С всеки се познаваме по разнообразни линии – с Пепо от музикалното учебно заведение, с Пламен от „X Factor“, а с Кукушев от живота като цяло! Песента се роди в стаята ми, до момента в който свирих на китарата. След това към този момент взех решение, че е редно да се направи с радостна компания.

– Видеото е доста веселяшко, частично е снимано на яхтата на Здравко Василев – победител в „Биг Брадър“. Разкажи някои по-интересни моменти към фотосите.

– Видеото заснехме за 2 дни в Приморско. Здравко беше по този начин добър да ни позволи да снимаме на яхтата му, което беше ужасно за нас. Той я управляваше, до момента в който снимахме, и се забавляваше ужасно дружно с нас. Имам един обичан миг, в който с оператора Ники Атанасов – Монтеро станахме в 5 сутринта, с цел да снимаме на изгрев. Около половин час по-късно и двамата бяхме в морето, а водата беше ледена. Все отново си заслужаваше – получиха се извънредно готини фрагменти!

– Миналата година ти бе първият българин, който се върна с премия от Международния музикален фестивал „Откритие“ – завоюва с авторската си ария „Till the End“. Обичаш ли да се състезаваш в креативен и в житейски проект?

– Обичам да се състезавам в спортове – упражнявам всеки ден, играя футбол, имам си тим. Притежавам страшна спортна завист и неотстъпчивост. Обаче единствено за спорт. Музиката не е съревнование. Така се случи, че се оказах на този конкурс след поканата на Доно Цветков. Но в никакъв случай не съм гледал на това като съревнование. Не би трябвало музиката да носи такива намерения.

– Как си обясняваш пробива на реализатори като Криско, Гери Никол и Дара, да вземем за пример?

– Криско се бори дълги години и най-после напипа правилния път. Гери незабавно хвана настоящата вълна, съумя да предизвика и да заеме мястото на „rnb дива“, което липсваше в музиката ни. При Дара е почти същото. И тримата вършат настояща музика, хората се забавляват на песните им. Нищо по-сложно няма. Знам, че доста музиканти имат мощно развито възприятие за онеправданост. Само че не го разбирам. Просто бачкаш с всички сили и се опитваш да си настоящ. Всеки реализатор би трябвало да реши дали прави музика за себе си или за публиката.

– Известният наш композитор Иван Кутиков, който от години живее и твори в Лос Анджелис, скочи против пошлите текстове, които постановат наши реализатори, и изключително против едно от частите, което завоюва премия на БГ радио. Той писа до Съвет за електронни медии, до министъра на културата… Ти персонално какво мислиш по този проблем?

– Това е доста комичен за мен проблем. Много възмутени се изрекоха из фейсбук без даже да схванат кой тъкмо текст завоюва премията. Това в действителност е песента „Не ти ли стига“ на Михаела Маринова с текст на Павел Николов. Една извънредно стойностна ария и текстът в действителност е много добър. Личното ми мнение е, че се мрънка прекомерно доста без съображение.

– Често пускаш в мрежата свои фотоси по какъв начин тренираш и поддържаш крепко и красиво тяло. Какво правиш в това отношение?

– Седем дни в седмицата тренировки. Лостове, фитнес, футбол, плуване. Това за мен е метод на живот и не мога да живея, без да спортувам. Чувствам се като болен, в случай че съм заставен да почивам по-дълго.

– Ти си младо и красиво момче, по какъв начин се опазваш от нагли и дръзки почитателки?

– Ами аз станах прекомерно пряк с времето. Ако не се интересувам от обещано момиче, напряко й го споделям. Което е по-добре. Така й икономисвам напъните. Не съм всеобщ любовник – виждам да съм правилен на момичето до себе си и постоянно да развъртвам връзката ни до оптималната степен. Не се получава към момента, в миналото ще се получи.

– Сигурно си имаш гадже?

– Нямам и надали ще имам скоро. Преживях огромна обич, която приключи с разлъка, и това се случва за трети следващ път. Смятам да си взема отмора и да погледна в себе си по-обстойно. Да изясня от какво нуждая се в личния си свят и да не си разреша да позволявам остарели неточности.

Стойчо Керев:

Нация от лигльовци няма бъдеще

Бездарни служители пишат съдбините на цели нации, затворени в климатизираните си офиси в стъклен дом – нищо че на метри от тях взривяват метрото, възмущава се журналистът

Стойчо Керев е публицист, продуцент и медиа специалист. Автор, преподавател и комуникатор на методики за държание и разбор. Роден в Карлово. Завършва стопанския факултет на Великотърновския университет. Автор и продуцент на предаването и платформата за просвета, мистичност и тайни теории „Новото познание“. Лектори са едни от най-големите специалисти у нас и в чужбина. Новите епизоди на предаването ще започват до края на септември, а в първия от тях ще бъде наранена тематиката за експедицията на съветските секрети служби и легендата за богинята Бастет.

Стойчо Керев е специализирал продуцентство и действен мениджмънт във Англия с поддръжката на английското посолство. Участва интензивно в построяването на първите частни радиостанции в България. Автор е на публикации и есета в централната и локалната преса, разгласява в електронни издания.

– Г-н Керев, кой е най-големият зложелател на актуалния човек и по какъв начин може да се пребори той с него?

– Вие евентуално си мислите, че имам подготвен отговор на този удивително значим въпрос. Ще се опитам да премислям на глас, като стартира със остарялата нашенска сентенция „Кой каквото самичък си направи, и Бог не може да му направи“. Като начало е редно да се замислим над тази поговорка, изкована от опита на старите българи. Дали човек живее в съвремието или в друго време, няма разлика. И античните са обичали, убивали, съграждали, разрушавали. Един крал, да вземем за пример, поради жена вади цяла империя от католическата деноминация. И по този начин любовта и желанието за правоприемник хвърлят в ужас английската империя за десетилетия. Заради егото на един, страдат милиони. „Победата на егото е прояснение. Овладеем ли го, можем да преминем в идващия стадий на образованието си“, споделя Франсис Фукуяма.

– Според специалисти Европа е подложена на ислямизация. Възможно ли е до 2050 година съществена вяра на Стария континент да бъде ислямът? Кой и за какво разреши да се стигне до това?

– „Дайте ми вашите небогати, вашите изтощени, вашите потиснати маси, жадни да дишат спокойно“ – този надпис е запечатан върху Статуята на свободата в Ню Йорк за европейските емигранти. И когато последната зелена клонка в Европа повехне, корабите ще тръгнат още веднъж към Америка. В каютите и трюмовете им ще пътуват последните същински германци, испанци, италианци, холандци, французи. Слаби водачи ни внушават по какъв начин на следващия ден няма да съмне без тях. Бездарни служители пишат съдбините на цели нации, затворени в климатизираните си офиси в стъклен дом. Нищо че на метри от тях взривяват метрото. Национална еднаквост е мръсна дума. Национално достолепие е отрова, а не полезност. Хората през днешния ден се питат по какъв начин испанецът да стане поляк, по какъв начин французинът да стане германец. Как сърбинът да стане българин? Кажете ми в този момент, по какъв начин ще стане порядъчен австриец индивидът от долината на Тигър и Ефрат? Или може би този от Африка? И по какъв начин така ние имаме сънародници зад граница, които мечтаят да са в родината, а не вършим нищо свястно за тях. Но за непознатите има повече, в сравнение с за нашите. Не съм този, който ще съди. Но съм уверен, че философията на света е сбъркана. Добре е да се замислим над това.

– Има ли ги новите водачи с задача в днешно време, както са се появявали в предишното?

– Кои са тези водачи? Посочете ги, назовете имената им. Тогава ще приказваме по тематиката съществено. Сега можем единствено да гадаем дали това са хора като Илън Мъск, Марк Зъкърбърг, папа Франциск, Далай Лама. Кой има по-голямо въздействие? Какво ни внушават? Доверие или съмнение изпитваме, когато го гледаме. Лидерът е човек с потвърдени безспорни триумфи в общността си. Той може да е от хора на науката, културата, здравното дело, просвещението. Но ориста си прави смешки с нас и от време на време един водач въвлича милиони хора поради едното безумие във водовъртежа на общественото самоизтребление. Днес е добре като за начало водачите да бъдат с акъла си. Да не се подвеждат по страстта на всекидневието. Те имат да вземат решение задания за десетки години напред. И в случай че са вгледани повече в облика в огледалото заран, вместо в съдбините на народа – тъпо за народа.

– Кой е вероятният сюжет за развиването на света?

– Моят сюжет е положителен. Или най-малко желая да бъде подобен. Но финалите с благополучен край са единствено в холивудските продукции. Виждам, че даже те към този момент не свършват с хепиенд. Дори в най-трудните моменти последна от кутията на Пандора ни намига Надеждата. Тя въпреки всичко е свита в оня мрачен ъгъл. Чака своето време. Светлината колкото и бързо да лети, там, където отива, към този момент има мрачевина, която я чака. Мисията на светлината е да обгръща тъмнината с любов.

– А какво е бъдещето на България? Ще оцелеем ли като нация?

– „Евтин на брашното, безценен на триците“, гласи една от най-верните български пословици. Докато не разберем, че крадем от себе си, до момента в който не осъзнаем, че през днешния ден творим на следващия ден, оцеляването е заложено на карта. Евтино е да мислиш какъв брой си значим и важен. Евтино е да гледаш през капака на черната лимузина другите. Евтино е да хулиш, атакуваш и унижаваш. Скъпо е да браниш, отстояваш, вярваш. Ти избираш самичък какъв да бъдеш. Лигльо или боец. Нация от лигльовци няма бъдеще. Нация от воини живее във вечността.

И Джулиана Гани е чула за Паулу Коелю

Венета Райкова с прочувствена изповед

Ники Михайлов записва компания „Деспасито“

Гери-Никол била на празненство с Риана

Ласкин липсва на фермерите

Фики към този момент обезчестил Гюлджан, похвали се той

Бутиковите моторни колела на Явор подлудиха ирландците

Смъртта обича министър председателите

Батков-младши влиза в стилния бизнес

Криско е подготвен да стане баща

Знаменитости се щракат голи и дръзки

Присадиха бъбрек на Селена Гомес

Най-красивото момиче на света покори Ню Йорк

Срещу главоболието – без лекарства

Съединени американски щати подготвяли експанзия против Турция

ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА – в „ЖЪЛТ ТРУД“ ОТ 20 СЕПТЕМВРИ!
Източник: trud.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР