Нели Димитранова: Първо трябваше да се превърна в най-добрия партньор за самата себе си
Много ми се желае да показва Нели по верен метод. Начин, който да покаже величината й на актьор, дълбочината й на човек и духовността й на жена.
От близо 10 години съм абонирана за британското списание Red. През 2015 година с изключение на със наличие списанието ме срещна и с Нели Димитранова. Не непосредствено, а посредством корицата, която тя беше нарисувала. След това общувах с нея пасивно – посредством нещата, които прави за Red и в Instagram. До през днешния ден, до нашето изявление за Момичетата all over the world.
Нели е притежател на една класическа история за сложния път към живота зад граница. Но по-късно към този момент всичко е напълно ексцентрично. Или по-скоро с един-единствен стандарт – този на Нели.
Откъде сте?
Родена съм в София през 1969 година Майка ми Василка Димитранова е родена в София и беше медицински лингвист. Баща ми Станко Димитранов е роден в гр. Черноморец и е живописец.
А къде живеете в този момент?
Живея в Лондон от 1993 година
Какво най-вече Ви харесва на мястото, на което живеете?
На първо място хората, с които поддържам връзка. Въпреки че живеенето в чужбина е пълно с провокации, искрено споделям, че постоянно ми е било интересно да узнавам за културата и мисленето на британския народ.
Как попаднахте там?
Един януарски следобяд в Художествената академия в София ме осени мисълта, че моят ученолюбив дух има потребност да се разгърне, което означаваше да продължа да изучавам изкуство в чужбина " да вземем за пример ".
В същия следобяд, преди да се кача на рейса за у дома, се отбих в преди малко открития Вritish Council и общително желаех информация за арт колежите в Лондон. Причината да избера Лондон, бе тази, че знаех някакъв обикновен британски и се възхищавах на Дейвид Хокни.
Първият лицей, който се появи на компютъра, беше Royal College of Art. Не знам за какво, но в този миг ми стана ясно, че желая да изучавам там. По- късно разбрах, че Хокни също е техен ученик. От този миг нататък усещах, че животът ми се трансформира изцяло и че нямам различен избор, с изключение на да се доверя на интуицията си и да работя. Живеенето в друга страна и потапянето в нейната просвета е предизвикателство, храброст и мощна покана – да се научиш да разчиташ на себе си и да не се смяташ за толкоз значим.Историята за това по какъв начин се подредиха нещата по-късно, е дълга, най-много поради неналичието на финансова поддръжка. Чувствах обаче две неща: първо, че концепцията е безумна, и второ, че желанието е голямо и по някакъв метод в положение да осъществя задачата.
Имаше доста трудности, само че и доста знаци, че това е верният път. В последна сметка, когато получих писмото от Лондон, прочетох единствено част от първото изречение: " Dear Nelly, we are delighted… ". Бях призната да изучавам и през септември 1991 година отпътувах за Лондон.
С какво се занимавате в този момент ?
От 1993 година работих на свободна процедура като дизайнер-илюстратор за компании като Pentagram design, Phaidon press, Harvill press, Elle decoration. От 1995 година до 2005 година преподавах илюстрация и изобразяване в Художествената Академия в Бат. Успоредно участвах в групови изложения и показвах независимо един път на две години. Последната ми независима галерия беше в The House of St. Barnabas в Лондон през 2015 година Работя също като Artist in Residence за списание Red.
Рисувам измислени, психически портрети, въодушевени от хората, с които поддържам връзка.
Майка съм на Алекс на 12 години и на Зак на 9 години.
Каква мечтаехте да станете като дребна?
Като дребна се чудех за какво живея и дали природата има секрети, до които не можем да стигнем. Много обичах да чувам истории, най-вече разказани от бабите ми.
На петгодишна възраст обичах да се шляя из Черноморец и да се убеждавам, че няма да се изгубя и че ще се прибера в точния момент.
Първоначално мечтаех да стана здравна сестра, да се грижа за хората и естествено да нося бяла униформа и да владея спринцовка. Но в ранното ми детство татко ми отвори албумите на огромни художници, сподели ми по какъв начин да служа си с боите и по този начин всички останали фантазии избледняха. Преживяването да се показвам с образен език, който изобретявам по отношение на желанията ми сега на построяването на облика, се оказа доста мощно.
За какво мечтаете в този момент?
За същото, плюс всички да живеем в един изцяло кротичък и съзнателен свят!
От близо 10 години съм абонирана за британското списание Red. През 2015 година с изключение на със наличие списанието ме срещна и с Нели Димитранова. Не непосредствено, а посредством корицата, която тя беше нарисувала. След това общувах с нея пасивно – посредством нещата, които прави за Red и в Instagram. До през днешния ден, до нашето изявление за Момичетата all over the world.
Нели е притежател на една класическа история за сложния път към живота зад граница. Но по-късно към този момент всичко е напълно ексцентрично. Или по-скоро с един-единствен стандарт – този на Нели.
Откъде сте?
Родена съм в София през 1969 година Майка ми Василка Димитранова е родена в София и беше медицински лингвист. Баща ми Станко Димитранов е роден в гр. Черноморец и е живописец.
А къде живеете в този момент?
Живея в Лондон от 1993 година
Какво най-вече Ви харесва на мястото, на което живеете?
На първо място хората, с които поддържам връзка. Въпреки че живеенето в чужбина е пълно с провокации, искрено споделям, че постоянно ми е било интересно да узнавам за културата и мисленето на британския народ.
Как попаднахте там?
Един януарски следобяд в Художествената академия в София ме осени мисълта, че моят ученолюбив дух има потребност да се разгърне, което означаваше да продължа да изучавам изкуство в чужбина " да вземем за пример ".
В същия следобяд, преди да се кача на рейса за у дома, се отбих в преди малко открития Вritish Council и общително желаех информация за арт колежите в Лондон. Причината да избера Лондон, бе тази, че знаех някакъв обикновен британски и се възхищавах на Дейвид Хокни.
Първият лицей, който се появи на компютъра, беше Royal College of Art. Не знам за какво, но в този миг ми стана ясно, че желая да изучавам там. По- късно разбрах, че Хокни също е техен ученик. От този миг нататък усещах, че животът ми се трансформира изцяло и че нямам различен избор, с изключение на да се доверя на интуицията си и да работя. Живеенето в друга страна и потапянето в нейната просвета е предизвикателство, храброст и мощна покана – да се научиш да разчиташ на себе си и да не се смяташ за толкоз значим.Историята за това по какъв начин се подредиха нещата по-късно, е дълга, най-много поради неналичието на финансова поддръжка. Чувствах обаче две неща: първо, че концепцията е безумна, и второ, че желанието е голямо и по някакъв метод в положение да осъществя задачата.
Имаше доста трудности, само че и доста знаци, че това е верният път. В последна сметка, когато получих писмото от Лондон, прочетох единствено част от първото изречение: " Dear Nelly, we are delighted… ". Бях призната да изучавам и през септември 1991 година отпътувах за Лондон.
С какво се занимавате в този момент ?
От 1993 година работих на свободна процедура като дизайнер-илюстратор за компании като Pentagram design, Phaidon press, Harvill press, Elle decoration. От 1995 година до 2005 година преподавах илюстрация и изобразяване в Художествената Академия в Бат. Успоредно участвах в групови изложения и показвах независимо един път на две години. Последната ми независима галерия беше в The House of St. Barnabas в Лондон през 2015 година Работя също като Artist in Residence за списание Red.
Рисувам измислени, психически портрети, въодушевени от хората, с които поддържам връзка.
Майка съм на Алекс на 12 години и на Зак на 9 години.
Каква мечтаехте да станете като дребна?
Като дребна се чудех за какво живея и дали природата има секрети, до които не можем да стигнем. Много обичах да чувам истории, най-вече разказани от бабите ми.
На петгодишна възраст обичах да се шляя из Черноморец и да се убеждавам, че няма да се изгубя и че ще се прибера в точния момент.
Първоначално мечтаех да стана здравна сестра, да се грижа за хората и естествено да нося бяла униформа и да владея спринцовка. Но в ранното ми детство татко ми отвори албумите на огромни художници, сподели ми по какъв начин да служа си с боите и по този начин всички останали фантазии избледняха. Преживяването да се показвам с образен език, който изобретявам по отношение на желанията ми сега на построяването на облика, се оказа доста мощно.
За какво мечтаете в този момент?
За същото, плюс всички да живеем в един изцяло кротичък и съзнателен свят!
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ