Много ми хареса една мисъл на покойния, бивш председател на

Много ми хареса една мисъл на починалия, някогашен ръководител на Народното събрание Йордан Соколов. Цитирам по памет: „Когато ме наскърбяват не пострадвам аз, страдат тези които го вършат!“ Мъдро казано. И правилно. Същото е и със завистниците. Когато завиждат не страда този, на който завиждат, а самите те. Умират по-малко с всеки триумф на обекта на злоба. Да обиждаш хората и да завиждаш демонстрира какъв брой дребна душа носиш, нищо друго. Една женица преди време ми обясняваше, че публицистиката била бизнес?! Да, за някои е бизнес, само че едно кадърно момче я беше контрирало, че на остарели години става по-трудно да завърташ задните си елементи. И „бизнеса“ става все по-труден, изпод идва новата промяна въртиопашки. Е, има и изключения?! Коритаров стана огромен бранител на Движение за права и свободи, Тома Томов и Елена Йончева станаха депутати,  Сашко Симов / който написа, че може да се изпикае пред централата на ДСБ/, също е народен представител.

Нямам пояснение единствено за Тома Томов. Брилянтен разсъдък, прелестен анализатор – народен представител, че и от Българска социалистическа партия. Димитри Иванов не жертва биографията си, градена години за 5000 лева, а продължава да написа. Обругаваният Кеворкян – също. Но Тома Томов? Не имам вяра да е останал без пари и работа, че на остарели години да става политик. Нищо не е споделил в Народното събрание, надали ще каже. Какво прави там тогава? Елена Йончева най-малко наобикаля оградата на границата, демонстрира нередности, разбута идилията на Делян Добрев в Хасково. Тома Томов не прави нищо.

Не можем да съдим никого за избора му. Жалко, че Тома Томов изостави специалността, с цел да стане един от многото депутати. А за дребните души, които се хранят от обидите и от завистта си постоянно настава Видов ден. Тогава те заплащат за всички идиотщини, които са споделили и за завистта, която е разяждала душите им.

Иво Югов

www.