Много камъни хвърлихме срещу кулата от откриващото събитие на Пловдив

Много камъни хвърлихме против кулата от откриващото събитие на Пловдив 2019 - тъй като резултатите в него предстоящо се оказаха повече от наличието в шоуто.

Но потърсихме ли дълбочината самите ние - публиката?

Часове преди спектакъла на бул. „ Цар Борис III Обединител ” оживлението към другите събития от откриващия уикенд бе по-малко от потока в коя да е Нощ на музеите.

Колко от нас влязоха в Градската художествена изложба да видят изложбата на Кольо Карамфилов, която за първи път събира на едно място другите му лица, бинтованите сърца, провалените месии, ангелите с прекършени крила, графиките към сонетите на Омар Хаям и Шекспир?

Елитарно ли ви е?

Добре, ето нещо по-масово - Берлинската стена. Колко от нас се вгледаха в пукнатините на късовете, където един от създателите е вграждал миниатюри? Тази взискателна аудитория, която в този момент подлага на критика, мина пренос край белия контур на различен от каменните блокове, без да си даде труда да прочете, че създателят е боядисвал тялото си с бяла багра и е оставял „ отпечатъци ” на разнообразни публични места като знак на свободата. За тези изискващи другояче фенове по-вълнуващо беше да се наредят на опашката за селфи с нашарените трабанти. Това им стигна в цялото море от прочити на разединението и обединяването, които предложи пътуващата галерия „ Изкуството на свободата - от Берлинската стена до уличното изкуство ”. Едва 200-300 души се възхитиха на осъществяването на „ Несун Дорма ” от операта „ Турандот ” на оркестър „ Д’Амброзио ” от другата столица на културата - Матера, за което неговият диригент Джовани Помпео и нашият Диан Чобанов подвигнаха ЗАЕДНО палки на сцената пред общината. В това време

на хилядите не им беше до Пучини, те се сражаваха за одеяла

с логото на " Пловдив 2019 " на КПП-тата.

Какво чакахме - 100 души от фондацията да създадат знамение, да ни смаят и обединят - за една година, с няколко спиращи дъха спектакъла, които всички да харесаме?

Не се ли разделихме самите ние в навечерието на старта на гневни поддръжници и „ лодка с критикари ”, които едни други се пробват да се потопят? И аз подлагах на критика. Защото съм съпричастна и ми е болно. Но с причини. Не съм предходна за една нощ на другия ръб. Ала съм срещу ехидността и цинизма като самоцел и надълбоко имам вяра в обективността да кажеш и положителното, и неприятното. Затова в този момент желая да прибавя: каквото и разкриване да бяха подготвили уредниците, министър председателят отново нямаше да е във ВИП-а. И президентът отново щеше да прати същия приветствен адрес. Понеже им е по-важна политиката от това да сме в действителност ЗАЕДНО, когато Пловдив е България пред света. Защото

по принцип сме ЗАЕДНО единствено когато ни изнася.

А, да - и когато би трябвало да се трансферира виновността.

Истината е, че обединяването не може да пристигна извън и скокът няма да се случи без дълги тренировки и непрекъснати, а не кампанийни старания, на доста хора. Направихме ли ги самите ние?

Не създадохме ли ние, медиите, посредствения усет към резултатите вместо към същинските стойности, като отколе пробутваме на публиката си плеймейтките вместо положителните актьори, които повдигат повече тематики за диалог от ботокса, силикона и кой с кого се подвизава по нощните клубове? Не пуснахме ли сами комерсиалното по сцените, страниците и уеб страниците си, тъй като другото не събира задоволително четения и не цялостни залите?

Така си възпитахме аудиториите

Сега ни е погрешно за посредствеността, която се пробва да се хареса навръх същата всеобща аудитория. Ако ни бяха поднесли по-добро, щяхме ли да го оценим?

В този миг най-лесно е да обвиним заедно уредниците на Пловдив 2019. Но истината е, че всички сме отговорни за неуспехите си в културата. Каквото повикало - такова се обадило, в това число и на откриващия уикенд.

Накрая ни излезе солено. Висока е цената. 3 млн. лв.. И срината нематериалност.

Но ние май ревем повече за милионите...