Много жители на бедните балкански страни мечтаят да работят в

...
Много жители на бедните балкански страни мечтаят да работят в
Коментари Харесай

Балканският визов колапс на Берлин заплашва устойчивостта на германската икономика

Много поданици на бедните балкански страни мечтаят да работят в Германия. Посолствата на Федералната република доста постепенно преглеждат молбите за приемане на визи. Не всички работодатели са подготвени да чакат.

Германският пазар на натрупа изпитва изострен дефицит на служащи. Експертите настояват: с цел да не колабира стопанската система, Германия неотложно се нуждае от фрагменти. Става дума освен за висококвалифицирани експерти, като лекари, инженери и програмисти.

Не доближават и представители на работническите специалности, строители, фармацевти и да вземем за пример, хора, грижещи се за заболели и възрастни хора. Без привличането на мигранти от по този начин наречените трети страни не може да се мине, уверени са специалистите.

Германия интензивно притегля жителите на западнобалканските страни: от ноември 2015 година жителите на Албания, Македония, Черна гора, Сърбия, Косово и Босна и Херцеговина могат да стартират работа във Федерална Република Германия по опростена скица. Единственото изискване: искащите би трябвало да имат покана от работодателя. Такива искащи има доста. За първите девет месеца на предходната година немските посолства в този район са издали 19 294 визи.

Но още повече хора към момента чакат своите визи – посолствата на Германия са се сблъскали с всеобщ напор на просители. От немското външно министерство потвърдиха „ колосалния растеж “ на броя на молбите за издаване на работни визи от Западните Балкани. „ Броят на молбите ще продължава да пораства и отсега нататък “, означиха от Министерство на външните работи.

Над година очакване в Косово

Заради напора на искащи да получат виза внезапно се усили и времето за очакване на записване в посолствата, означи в изявление за „ Дойче Веле “ Карола Буркерт, специалист по миграцията в Института за проучване на пазара на труда и кариерите (IAB). Списъкът на страните с максимален период за очакване се оглавява от Косово /година/, Босна и Херцеговина /година/, Сърбия /7 месеца/ и Албания /6 месеца/.

Освен това се постанова да се чака и за оформянето на самата виза. „ Представете си, че вие имате покана от работодателя. Това значи, че вие сте му нужни в този момент. И в случай че евентуалният чиновник не дойде, тъй като не може да получи виза, аз като шеф ще съм принудена да диря други разновидности “, отбелязва Буркерт.

Именно това се е случило и с Беким Имери. Шофьорът на камион от македонския град Гостивар е сключил контракт с компания от немския Падерборн. Но защото в продължение на няколко месеца той по този начин и не е получил, работодателят отказал контракта. „ Толкова дълго никой няма да те чака в Германия “, показа Имери.

46-годишният мъж още веднъж е почнал да търси работа в Германия и е намерил във компанията Eraslan GmbH в Щутгарт. Той е донесъл работния си контракт и молбата за виза в немското посолство в Скопие, където е признат след 7-часово очакване. Сега Бекир Имери брои дните и се надява, че неговият втори късмет да получи работа в Германия няма да бъде изтърван още веднъж.

В своето проучване „ Правила за Западните Балкани: работа вместо леговище? “ Институтът за проучване на пазара на труда и кариерата е открил, че има огромна разлика сред броя на издадените визи и броя на утвържденията от Федералната организация за труда, които са нужни за издаването на работна виза. Броят на тези утвърждения от ноември 2015 година до септември 2017 година възлиза на 128 хиляди, само че за същото време са издадени единствено 38 хиляди визи.

Защо оформянето на работна виза се бави толкоз дълго?

“Времето за упованието на записване в посолството постоянно зависи от търсенето и пропусквателната дарба на съответния визов отдел “, обявиха за Дъждовни води от Министерство на външните работи в Берлин. Германските представителства в страните от Западните Балкани са „ оптимално усилени “, а работното пространство в посолствата е „ изчерпано “, прибавиха от външнополитическото ведомство.

Германското посолство в косовската столица Прищина е обработило през 2017 година 50 хиляди молби за издаването на визи от всички типове: от краткосрочни туристически и бизнес до дълготрайни за образование, събиране на фамилии и работа. Капацитетът на визовия отдел към този момент е бил доста повишен през тази година и все пак търсенето доста надвишава опциите на посолството. „ За страдание, дълготрайно очакване няма да бъде избегнато и отсега нататък “, прибавиха от немското Министерство на външните работи. Сходна е и обстановката в посолството в сръбската столица Белград.

“Изнурителен “ развой

Не е учудващо, че недоволството измежду просителите пораства. „ В Косово е по-лесно да спечелиш на тото, в сравнение с да получиш немска виза. Това е изнурителен развой “, разочаровано означи в изявление за Дъждовни води Згим Бериша от Прищина, който сега приключва образованието си по хирургия в университетската клиника в косовската столица. „ Познавам няколко добре образовани лекари и санитари с знания по немски, които биха работили с готовност в Германия. Единствената спънка е визата “, добави той.

“През юни тази година чакането за записване в немското посолство лишава от 4 до 5 месеца, през днешния ден би трябвало да чакате цели 7 месеца “, съобщи за Дъждовни води Деян М. от Сърбия. През февруари тази година Деян е получил покана за работа от берлинска IT компания и от този момент чака записване.

Също по този начин и Клейс Хацици от Албания, който е получил неопределен контракт за изпращач във компания в Тюрингия, към този момент пет месеца чака записване в посолството. Той от дълго време е събрал всички нужни документи.

Проблемът не е единствено за евентуалните служащи.

Проблемите с визите водят до разочарования от доста страни, отбелязва Карола Буркерт. „ Беше декларирана нуждата от икономическа миграция от западнобалканските страни. Следователно трябваше да бъде основан легален път за тази миграция при избрани условия. Обаче бюрократичните структури не бяха преустроени бързо за задачата “, сподели тя.

Разочаровани са освен евентуалните служащи от Западните Балкани. Също по този начин и техните немски работодатели чакат, когато в немското посолство ще извадят от голямата купчина досието с документите на техния претендент. /БГНЕС

----------

Кляйич Саня, „ Дойче Веле “.
Източник: dnesplus.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР