Психотерапевт: Проблемът ни е, че я няма човечността
Много дами, към 99% откакто родят изпадат в така наречен постродилна меланхолия, някои в по-тежка форма, само че множеството в лека. Има един спад в настроението, едно комплициране, тъй като дамата откакто роди за нея настава огромна смяна. Промяна има и в фамилията – от двама стават трима. Това изясни пред Novini.bg психотерапевтът Мария Чомарова от фондация „ Анимус “.
Обикновено майката се сдвоява с бебето, бащата остава настрана, намесва се баба. Това е рецесия и е от огромно значение вътрешната рецесия на майката да бъде подкрепена от външната среда, с цел да могат да се приспособяват нещата, да тръгнат добре. Забелязали сме, че доста огромен % от домашно принуждение стартира или когато дамата забременее или когато детето се роди. В даден миг доста майки имат компликация да се свържат с децата си и това не ги прави неприятни майки, а дами с страсти, които имат потребност от помощ. Един човек изпитва спорни усеща към децата си, само че светът не е черно-бял. Хората си дават сметка за своите усеща и нещата вървят добре. Всички отгоре-отгоре се оправяме.
Майка в стрес
Бебетата доста елементарно предават страстите на майките си. Когато те изпаднат в стрес, а те елементарно изпадат, тъй като нямат психологичен уред и одобряват всяко дразнение или от телесна болежка или от външна среда като нахлуване и като се разпищят непосредствено въздействат на съзнанието на майката. Ако една майка е самотна, тревожна, болна, обезверена, няма никаква помощ и поддръжка мъчно ще се оправи с този напън да удържа напрежението на бебето. Това е по този начин в целия свят. Поради това е основана една услуга, която се споделя звено „ Майка и бебе “. В страната има на доста места такива услуги. С тази услуга в София предходната година сме помогнали на 45 майки и техните бебета да се развие тяхната връзка и тяхното бъдеще по добър метод. Понякога връзката я няма. Звеното е направено точно бременни майки, които са малолетни, които са открити на улицата или в родилния дом, които се двоумят дали да оставят детето или не, които са попаднали към този момент в обсега на обществените служби, се насочват при нас. Те имат право да седят до 2 години при нас. Имат независима стая, независима кухня и баня, имат положителни условия, 24-часов обществен служащ на тяхно разположение. Те могат дружно с нас да възнамеряват и да устроят живота си. Тогава излиза наяве имат ли наставнически потенциал, който да се увеличи и в случай че няма подобен и това бебе е пристигнало ненавреме в живота на едно момиче или една жена, в случай че тя фактически не може да се грижи за него, тогава по реда избран от закона, детето отива за осиновяване. Идеята е бебетата в никакъв случай да не остават или под грижите на инцидентни или доста хора. Ако има заместваща грижа – тя да е една, тъй като най-увреждащо в живота на индивида е хаоса. В живота на едно бебе, което елементарно се разтревожва хаосът води до непоправими контузии.
Първата една година в живота на човек е най-важна.
За една година ние развиваме психологичен уред, започваме да се усмихваме, да разбираме, да показваме страсти, произнасяме първите си думи и ставаме преносими – изправяме се, започваме да лазим, започваме да се храним с твърда храна. Промени, които по-бурно е развиването в юношеството, само че е неповторима първата година. Да се раздели майка от бебе през нея значи да се реши, че майката е рискова за живота на бебето и то рискова, тъй като има психотична продукция, има мисли за самоубийство и така нататък Ако майката просто е обезверена заради липса на поддръжка, само че е направила по някакъв доверчив и несъответствуващ метод да се погрижи за бебето си, тогава не би следвало да се разделя. Би следвало да отиде в услуга, където да я поддържат и да се види какво би могло да се случи с бебето и с дамата най-хубаво и за двете страни. Дали да се поддържат да са дружно или да се поддържа майката да изстрада раздялата си, тъй като това е доста тежко решение за всяка жена.
Казусът с Мария от Габра
В случая на Мария, която изостави бебето си, а по-късно си го изиска назад, само че институциите не й го връщат, това не е положително решение, съгласно аналитикът. Наказателната мярка е по отношение на бебето, което е имало нещастието майка му да се погрижи по подобен несъответстващ метод за него, само че в тази ситуация всички негативи и санкции се стоварват на плещите на едно 4-месечно бебе. Това е незаслужено и не го поддържам. Бебето не може да е добре, тъй като сега е разграничено от майка си. То ще има една рецесия, ще остане краткотрайно при тези хора, след това не знам къде ще отиде, след това ще се преценя и прави оценка потенциалът на майката. Майката има потребност от някой, с който да разисква какви са разновидностите и какво може да се направи. Държавата е подхванала нужните ограничения по закон. Обществото ни не работи в синхрон. Аз съм съгласна с мнението на доста хора, че дамата е имала съседи, излязла е от болница и в случай че е болна един доктор на първо място би трябвало да е хуманист. Ако той вижда една жена, която е с дете, би следвало да я попитат: „ Добре ли си? Оттук нататък накъде? “
Липса на човещина
Може би казусът ни е, че всеки се е вторачил в себе си и законът, може би се съблюдава, само че човечността не. Ако един човек е оставен без поддръжка и грижи няма по какъв начин да не се повтори една и съща обстановка и еднакъв проблем. Би следвало тази жена да се стимулира и да се насочи към ресурсите, които има страната, като звено „ Майка и бебе “ и други Освен това има и татко. Подсъдими са и двамата. Изоставянето на дете е акт на обезсърчение, а не закононарушение. Понякога човек в отчаянието си е емоционален, вижда действителността по друг метод. Понякога човек възприема обстановката като по-опасна в сравнение с е. Не мисля, че тук се касае за някаква зла предумисъл. Съвсем друга е картината на малтретиращите родители. Тук става въпрос за обезсърчение и за покруса. Следствена или не тя има право на всички услуги, като звено „ Майка и бебе “, посочи специалистът.
Тази експанзия, която виждаме в обществото, тя идва от фамилията. При нас идват млади майки от центрове за настаняване, от институции. Това са девойки, за които не са се погрижили и са попаднали в тежка обстановка. Има и по-големи майки, които си желаят бебетата, желаят да поправят личния си живот посредством това бебе и да му обезпечат майка, в случай че те са нямали.
Да се научим да желаеме помощ
Най-важно е, в случай че човек се усеща обезверен да изиска помощ, без значение в каква обстановка е. Помощ постоянно може да се откри, нищо че изглеждаме отчуждени и фокусирани в личните си проблеми. Нищо, че страната от време на време и институциите наподобяват по този начин като че ли враждебни и не ориентирани към хората, въпреки всичко истината е, че който потърси помощ, я намира. Дори в този случай се намират хора, които са подготвени да поддържат и да подадат ръка и във всеки случай търсете помощ даже да не е елементарно. Ние не сме научени да търсим помощ.
По материала работиха Мая Йорданова и Галя Георгиева.
Обикновено майката се сдвоява с бебето, бащата остава настрана, намесва се баба. Това е рецесия и е от огромно значение вътрешната рецесия на майката да бъде подкрепена от външната среда, с цел да могат да се приспособяват нещата, да тръгнат добре. Забелязали сме, че доста огромен % от домашно принуждение стартира или когато дамата забременее или когато детето се роди. В даден миг доста майки имат компликация да се свържат с децата си и това не ги прави неприятни майки, а дами с страсти, които имат потребност от помощ. Един човек изпитва спорни усеща към децата си, само че светът не е черно-бял. Хората си дават сметка за своите усеща и нещата вървят добре. Всички отгоре-отгоре се оправяме.
Майка в стрес
Бебетата доста елементарно предават страстите на майките си. Когато те изпаднат в стрес, а те елементарно изпадат, тъй като нямат психологичен уред и одобряват всяко дразнение или от телесна болежка или от външна среда като нахлуване и като се разпищят непосредствено въздействат на съзнанието на майката. Ако една майка е самотна, тревожна, болна, обезверена, няма никаква помощ и поддръжка мъчно ще се оправи с този напън да удържа напрежението на бебето. Това е по този начин в целия свят. Поради това е основана една услуга, която се споделя звено „ Майка и бебе “. В страната има на доста места такива услуги. С тази услуга в София предходната година сме помогнали на 45 майки и техните бебета да се развие тяхната връзка и тяхното бъдеще по добър метод. Понякога връзката я няма. Звеното е направено точно бременни майки, които са малолетни, които са открити на улицата или в родилния дом, които се двоумят дали да оставят детето или не, които са попаднали към този момент в обсега на обществените служби, се насочват при нас. Те имат право да седят до 2 години при нас. Имат независима стая, независима кухня и баня, имат положителни условия, 24-часов обществен служащ на тяхно разположение. Те могат дружно с нас да възнамеряват и да устроят живота си. Тогава излиза наяве имат ли наставнически потенциал, който да се увеличи и в случай че няма подобен и това бебе е пристигнало ненавреме в живота на едно момиче или една жена, в случай че тя фактически не може да се грижи за него, тогава по реда избран от закона, детето отива за осиновяване. Идеята е бебетата в никакъв случай да не остават или под грижите на инцидентни или доста хора. Ако има заместваща грижа – тя да е една, тъй като най-увреждащо в живота на индивида е хаоса. В живота на едно бебе, което елементарно се разтревожва хаосът води до непоправими контузии.
Първата една година в живота на човек е най-важна.
За една година ние развиваме психологичен уред, започваме да се усмихваме, да разбираме, да показваме страсти, произнасяме първите си думи и ставаме преносими – изправяме се, започваме да лазим, започваме да се храним с твърда храна. Промени, които по-бурно е развиването в юношеството, само че е неповторима първата година. Да се раздели майка от бебе през нея значи да се реши, че майката е рискова за живота на бебето и то рискова, тъй като има психотична продукция, има мисли за самоубийство и така нататък Ако майката просто е обезверена заради липса на поддръжка, само че е направила по някакъв доверчив и несъответствуващ метод да се погрижи за бебето си, тогава не би следвало да се разделя. Би следвало да отиде в услуга, където да я поддържат и да се види какво би могло да се случи с бебето и с дамата най-хубаво и за двете страни. Дали да се поддържат да са дружно или да се поддържа майката да изстрада раздялата си, тъй като това е доста тежко решение за всяка жена.
Казусът с Мария от Габра
В случая на Мария, която изостави бебето си, а по-късно си го изиска назад, само че институциите не й го връщат, това не е положително решение, съгласно аналитикът. Наказателната мярка е по отношение на бебето, което е имало нещастието майка му да се погрижи по подобен несъответстващ метод за него, само че в тази ситуация всички негативи и санкции се стоварват на плещите на едно 4-месечно бебе. Това е незаслужено и не го поддържам. Бебето не може да е добре, тъй като сега е разграничено от майка си. То ще има една рецесия, ще остане краткотрайно при тези хора, след това не знам къде ще отиде, след това ще се преценя и прави оценка потенциалът на майката. Майката има потребност от някой, с който да разисква какви са разновидностите и какво може да се направи. Държавата е подхванала нужните ограничения по закон. Обществото ни не работи в синхрон. Аз съм съгласна с мнението на доста хора, че дамата е имала съседи, излязла е от болница и в случай че е болна един доктор на първо място би трябвало да е хуманист. Ако той вижда една жена, която е с дете, би следвало да я попитат: „ Добре ли си? Оттук нататък накъде? “
Липса на човещина
Може би казусът ни е, че всеки се е вторачил в себе си и законът, може би се съблюдава, само че човечността не. Ако един човек е оставен без поддръжка и грижи няма по какъв начин да не се повтори една и съща обстановка и еднакъв проблем. Би следвало тази жена да се стимулира и да се насочи към ресурсите, които има страната, като звено „ Майка и бебе “ и други Освен това има и татко. Подсъдими са и двамата. Изоставянето на дете е акт на обезсърчение, а не закононарушение. Понякога човек в отчаянието си е емоционален, вижда действителността по друг метод. Понякога човек възприема обстановката като по-опасна в сравнение с е. Не мисля, че тук се касае за някаква зла предумисъл. Съвсем друга е картината на малтретиращите родители. Тук става въпрос за обезсърчение и за покруса. Следствена или не тя има право на всички услуги, като звено „ Майка и бебе “, посочи специалистът.
Тази експанзия, която виждаме в обществото, тя идва от фамилията. При нас идват млади майки от центрове за настаняване, от институции. Това са девойки, за които не са се погрижили и са попаднали в тежка обстановка. Има и по-големи майки, които си желаят бебетата, желаят да поправят личния си живот посредством това бебе и да му обезпечат майка, в случай че те са нямали.
Да се научим да желаеме помощ
Най-важно е, в случай че човек се усеща обезверен да изиска помощ, без значение в каква обстановка е. Помощ постоянно може да се откри, нищо че изглеждаме отчуждени и фокусирани в личните си проблеми. Нищо, че страната от време на време и институциите наподобяват по този начин като че ли враждебни и не ориентирани към хората, въпреки всичко истината е, че който потърси помощ, я намира. Дори в този случай се намират хора, които са подготвени да поддържат и да подадат ръка и във всеки случай търсете помощ даже да не е елементарно. Ние не сме научени да търсим помощ.
По материала работиха Мая Йорданова и Галя Георгиева.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ