Проверка на фактите: Какво е „Вашингтонски консенсус“ и казва ли, че „държавата ни не е независима“
Много забавна терминология употребява водачът на " Възраждане " Костадин Костадинов в ефира на Българска национална телевизия.
От направиха инспекция на обстоятелствата по тематиката.
Костадин Костадинов, „ Възраждане “
„ При нас има една разкадровка от американското посолство и те през няколко, да кажем, години приготвят нови политически планове, изкарват нови спасители, почват да ги пускат по медиите, демонстрират ги като във допустимо най-захаросаните сериали и така нататък Обаче последните две години, поради появяването на „ Възраждане “ и отхвърли нашия ние да сътрудничим в тази политическа омерта, която действително ръководи страната последните години, отхвърли ни да участваме в този вашингтонски консенсус, който споделя, страната ни не е самостоятелна (…) Ето това е вашингтонският консенсус, който ни споделя без НАТО България не може да съществува, без Европейския съюз не може да съществува, отвън тези организации няма живот, няма въздух. “
В свое участие в предаването „ Денят стартира “ по Българска национална телевизия водачът на парламентарно показаната групировка „ Възраждане ” употребява неколкократно понятието „ Вашингтонски консенсус “ в подтекста на тезата си, че непознати страни лишават българската самостоятелност.
Какво в действителност значи „ Вашингтонски консенсус “ – Factcheck.bg събра обстоятелствата по тематиката.
ПРОВЕРКА:
Терминът „ Вашингтонски консенсус “ в действителност е стопански и е обвързван с набор от стопански политики, прилагани от интернационалните финансови институции. Понятието е препоръчано през 1989 година от икономиста към Института за интернационална стопанска система „ Питърсън “ Джон Уилямсън. Вашингтонският консенсус включва пакет от рекомендации за икономическите политики на разрастващите се страни и изключително Латинска Америка, които стават известни през 80-те години на предишния век в изискванията на макроикономически разтърсвания и дългова рецесия в тази част от света. Тези стопански политики се употребяват с поддръжката на интернационалните институции като Международния валутен фонд (МВФ), Световната банка и Министерството на финансите на Съединени американски щати със седалища във Вашингтон, откъдето идва и името на термина.
Всички тези институции споделят визията за демократичното развиване на пазара и допустимо най-ограниченото присъединяване на страната в икономическите политики като основен фактор за развиването на глобалния Юг*. Основните политики на Вашингтонския консенсус включват поддържане на фискална дисциплинираност, провеждането на промени в данъчната политика, позволяване на пазара да дефинира лихвените проценти, поддържането на конкурентен обменен курс на валутата, либерализиране на търговията, поощряване на задграничните вложения, приватизиране на държавните предприятия, подсигуряване на правата на благосъстоятелност.
Към края на 90-те години на предишния век спорните резултати от използването на тези политики водят до нарастваща критика срещу тях, а освоният мотив е, че се оферират идентични политики във всички страни, без да се регистрират националните специфики. Недоволството довежда до промени в метода, като развиването към този момент стопира да е обсъждано просто като стопански напредък. Фокусът се реалокира върху намаляването на бедността и потребността от присъединяване в процесите както на държавните управления на разрастващите се страни, по този начин и на гражданското общество. Тази смяна във усещането е позната като пост-Вашингтонски консенсус.
Проверено:
Вашингтонският консенсус е стопански термин, представящ набор от стопански политики за поощряване на пазарната стопанска система в разрастващите се страни. Понятието няма никакво отношение към присъединяване на страните в интернационалните организации, още по-малко военнополитически съюзи. Терминът не е обвързван и с политиката на Съединени американски щати във връзка с България. Следователно изказванието, че Вашингтонският консенсус “казва, страната ни не е самостоятелна ”, не е правилно.
*Глобалният Юг е разбиране, с което се сплотяват страни със сходни социално-икономически и политически характерности от Африка, Латинска Америка, Карибския басейн, Азия (без Израел, Япония и Южна Корея) и Океания (без Австралия и Нова Зеландия).
От направиха инспекция на обстоятелствата по тематиката.
Костадин Костадинов, „ Възраждане “
„ При нас има една разкадровка от американското посолство и те през няколко, да кажем, години приготвят нови политически планове, изкарват нови спасители, почват да ги пускат по медиите, демонстрират ги като във допустимо най-захаросаните сериали и така нататък Обаче последните две години, поради появяването на „ Възраждане “ и отхвърли нашия ние да сътрудничим в тази политическа омерта, която действително ръководи страната последните години, отхвърли ни да участваме в този вашингтонски консенсус, който споделя, страната ни не е самостоятелна (…) Ето това е вашингтонският консенсус, който ни споделя без НАТО България не може да съществува, без Европейския съюз не може да съществува, отвън тези организации няма живот, няма въздух. “
В свое участие в предаването „ Денят стартира “ по Българска национална телевизия водачът на парламентарно показаната групировка „ Възраждане ” употребява неколкократно понятието „ Вашингтонски консенсус “ в подтекста на тезата си, че непознати страни лишават българската самостоятелност.
Какво в действителност значи „ Вашингтонски консенсус “ – Factcheck.bg събра обстоятелствата по тематиката.
ПРОВЕРКА:
Терминът „ Вашингтонски консенсус “ в действителност е стопански и е обвързван с набор от стопански политики, прилагани от интернационалните финансови институции. Понятието е препоръчано през 1989 година от икономиста към Института за интернационална стопанска система „ Питърсън “ Джон Уилямсън. Вашингтонският консенсус включва пакет от рекомендации за икономическите политики на разрастващите се страни и изключително Латинска Америка, които стават известни през 80-те години на предишния век в изискванията на макроикономически разтърсвания и дългова рецесия в тази част от света. Тези стопански политики се употребяват с поддръжката на интернационалните институции като Международния валутен фонд (МВФ), Световната банка и Министерството на финансите на Съединени американски щати със седалища във Вашингтон, откъдето идва и името на термина.
Всички тези институции споделят визията за демократичното развиване на пазара и допустимо най-ограниченото присъединяване на страната в икономическите политики като основен фактор за развиването на глобалния Юг*. Основните политики на Вашингтонския консенсус включват поддържане на фискална дисциплинираност, провеждането на промени в данъчната политика, позволяване на пазара да дефинира лихвените проценти, поддържането на конкурентен обменен курс на валутата, либерализиране на търговията, поощряване на задграничните вложения, приватизиране на държавните предприятия, подсигуряване на правата на благосъстоятелност.
Към края на 90-те години на предишния век спорните резултати от използването на тези политики водят до нарастваща критика срещу тях, а освоният мотив е, че се оферират идентични политики във всички страни, без да се регистрират националните специфики. Недоволството довежда до промени в метода, като развиването към този момент стопира да е обсъждано просто като стопански напредък. Фокусът се реалокира върху намаляването на бедността и потребността от присъединяване в процесите както на държавните управления на разрастващите се страни, по този начин и на гражданското общество. Тази смяна във усещането е позната като пост-Вашингтонски консенсус.
Проверено:
Вашингтонският консенсус е стопански термин, представящ набор от стопански политики за поощряване на пазарната стопанска система в разрастващите се страни. Понятието няма никакво отношение към присъединяване на страните в интернационалните организации, още по-малко военнополитически съюзи. Терминът не е обвързван и с политиката на Съединени американски щати във връзка с България. Следователно изказванието, че Вашингтонският консенсус “казва, страната ни не е самостоятелна ”, не е правилно.
*Глобалният Юг е разбиране, с което се сплотяват страни със сходни социално-икономически и политически характерности от Африка, Латинска Америка, Карибския басейн, Азия (без Израел, Япония и Южна Корея) и Океания (без Австралия и Нова Зеландия).
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ