Какви обезщетения ни се полагат, ако работим на трудов или граждански договор
Много хора, като се изключи че работят на трудов контракт, в допълнение получават възнаграждение по цивилен или авторски контракт. Някои работодатели избират да заплащат част от заплатата по цивилен или авторски контракт и в действителност чиновниците не знаят дали не са ощетени от тази скица.
Трудов контракт
Най-често компаниите дават трудови контракти на своите чиновници. Трудовият контракт се подписва документално, като законът изисква това да стане преди постъпването на работа от служителя. Преди датата на постъпването работодателят е задължен да даде на служащия подписан от него и от служителя образец от трудовия контракт, както и заверено от Националната организация за приходите копие, че договорът е регистриран. Срокът за това е три дни от подписване на контракта.
Трудовите контракти са безсрочни и срочни. Ако в контракта не е посочено друго, се счита, че той е за неопределен срок. Безсрочният трудов контракт не може да се трансформира в срочен, с изключение на при експлицитното предпочитание на служителя, и то изразено документално.
Срочните трудови контракти не могат да бъдат по-дълги от 3 години, доколкото в закон или в акт на Министерския съвет не е планувано друго. Срочният контракт се трансформира в неопределен автоматизирано, в случай че продължите да работите след приключването му 5 или повече работни дни и през това време работодателят не е възразил.
В трудовия контракт може да се планува и период на изпитване, който по закон е до 6 месеца и включва единствено действително отработено време. Затова той се удължава, с времето, през което служащият е в отпуск или не работи заради други аргументи.
С признати промени в Кодекса на труда от 1 август тази година изпитателният период при подписване на трудов контракт се промени, като в случай че договорът е със период по-кратък от една година, срокът на изпитване е до един месец.
Граждански контракт
Гражданският контракт се разграничава много от трудовия. Първо, той не е регламентиран в Кодекса на труда, а в Закона за отговорностите и договорите (ЗЗД) и Търговския закон (ТЗ). Нарича се контракт за възлагане и се подписва и най-често и за осъществяване на избрана работа или даване на услуга, която възложителят разпорежда, а изпълнителят се съгласява да извърши при съответните контрактувани условия. За разлика от трудовия контракт, гражданският не би трябвало да се афишира в Националната организация по приходите.
Гражданският контракт има избран период, до момента в който трудовият може да бъде неопределен. При трудовия контракт се дефинира наложително работно време и работно място, до момента в който при гражданския - не.
При трудовия контракт има регулярни месечни заплащания, до момента в който при гражданския заплащането е за осъществена избрана работа за избран период и в случай че има регулярни месечни заплащания, при възможна инспекция от Инспекцията по труда, могат да го счетат за затулен трудов контракт, което е обвързано с високи наказания, предизвестяват специалисти.
Работникът по цивилен контракт няма право на заплатен годишен отпуск и болничен. Законът дефинира минимално заплащане за работещите по трудов контракт, до момента в който при гражданския контракт няма ограничавания.
Една от главните разлики е обезпечаването при двата типа контракти. Гражданският контракт не се смята за трудов стаж, а единствено за застрахователен. Изпълнителите по цивилен контракт са обезпечени за по-малко опасности спрямо работещите по трудов контракт.
При трудовия контракт всяка специалност си има тъкмо избран най-малък застрахователен предел. Това е минимумът, върху който лицето се обезпечава в общия случай за всички осигурителни опасности.
При гражданския контракт, в случай че възнаграждението след приспадане на нормативно приетите разноски е по-малко от минималната работна заплата за страната и лицето не е обезпечено на друго съображение, осигуровки не се дължат. Работникът внася за своя сметка единствено здравни осигуровки, както е при безработните лица. Също по този начин осигуровки не се дължат и в случай че изпълнителят е едноличен търговец или самоосигуряващо се лице.
При гражданския контракт не се внасят осигуровки за трудова акцидент, професионална болест, общо заболяване и майчинство, безработица и надлежно служащият по цивилен контракт нямат право на обезщетение от страната на тези учредения. Какво значи това на процедура – в случай че прекратят гражданския ви контракт, не може да отидете на борсата и да получавате обезщетение, право на такова имате, в случай че работите на трудов контракт.
Ако човек, който работи на цивилен контракт, е обезпечен на друго съображение, да вземем за пример, работи и на трудов договорили получава заплащане в размер по-голям от минималната работна заплата след приспадане на нормативните разноски, то на него му се удържат и внасят наложителни осигуровки за неработоспособност, заради общо заболяване, за напреднала възраст и гибел, както и здравноосигурителни вноски.
Осигурителни вноски при трудов контракт
Ако работите на трудов контракт, % от осигуровките се удържат от заплатата ви, тъй като са за сметка на служащия. Това са:
за в допълнение публично обезпечаване - 8,38%;за спомагателното наложително пенсионно обезпечаване – 2,2%;за здравно обезпечаване - 3,2%.
Общият размер на осигурителните вноски, които се внасят от обезпеченото лице, е 13,78%. Този % се приспада от брутната заплата, а останалата сума се полза с налог 10%.
За сметка на работодателя се внасят следните осигуровки:
за в допълнение публично обезпечаване - 10,92%;за спомагателното наложително пенсионно обезпечаване – 2,8%;за здравно обезпечаване - 4,8%.
Освен тези вноски се вършат осигуровки и във фонд „ Трудова акцидент и професионална болест ”, за който според от оценката на риска за съответната специалност вноските са сред 0,4% и 1,1%. Следователно общият размер на осигурителните вноски, които осигурителят дължи, варира сред 18,92% и 19,62%, според от активността на сдружението.
Данъци
За получения приход служащият дължи и предплатен налог по Закона за налозите върху приходите на физическите лица. Данъчната ставка при облагането на трудовите хонорари е 10%, като данъчната облагаема основа се дефинира, като от брутния получен приход се приспаднат дължимите осигуровки за съответния месец. Данъкът се начислява и заплаща на месечна база.
Осигурителни вноски при цивилен контракт
Задължителните осигурителни вноски за лицата, работещи по цивилен контракт и обезпечени през месеца на друго съображение на сума, равна или превишаваща минималната работна заплата за страната, която от месец април 2022 година е 710 лева, са:
- за неработоспособност, общо заболяване, напреднала възраст и гибел (за лицата, родени преди 1 януари 1960 г.) – в размер на 11,02% за застраховател и 8,78% за осигурен;
- за неработоспособност, общо заболяване, напреднала възраст и гибел (за лицата, родени след 31 декември 1959 г.) – в размер на 8,22% за застраховател и 6,58% за осигурен;
- Допълнително наложително пенсионно обезпечаване в Универсален пенсионенфонд (за лицата, родени след 31 декември 1959 г.) – в размер на 2,8% за застраховател и 2,2% за осигурен;
- Здравно обезпечаване – в размер на 4,8% за застраховател и 3,2% за обезпечен.
Pixabay
Данъци
Работещите по цивилен контракт са задължени да заявяват пред възложителя дали са обезпечени и върху каква сума на други учредения, с цел да се имат поради следните неща при пресмятане на хонорара:
- Самоосигуряващите се получават брутната сума, посочена в контракта, без удръжки за осигуровки и налог. Те сами имат обвързване да платят и заявяват месечните си осигуровки и данъци;
- Лицата, които даже на няколко учредения, са обезпечени под 710 лева (минималната работна заплата в момента) в месеца на погашение на хонорара, не внасят осигурителни вноски;
- Лицата, които са обезпечени на няколко учредения, са задължени да заплащат осигуровки до оптималния застрахователен приход за страната, който от април 2022 година е 3400 лева, т.е. в случай че лицето към този момент е обезпечено на друго основаниe върху прага от 3400 лева, то следва да не бъдат удържани осигурителни вноски по спомагателните хонорари по гражданския договор;
Трудов контракт
Най-често компаниите дават трудови контракти на своите чиновници. Трудовият контракт се подписва документално, като законът изисква това да стане преди постъпването на работа от служителя. Преди датата на постъпването работодателят е задължен да даде на служащия подписан от него и от служителя образец от трудовия контракт, както и заверено от Националната организация за приходите копие, че договорът е регистриран. Срокът за това е три дни от подписване на контракта.
Трудовите контракти са безсрочни и срочни. Ако в контракта не е посочено друго, се счита, че той е за неопределен срок. Безсрочният трудов контракт не може да се трансформира в срочен, с изключение на при експлицитното предпочитание на служителя, и то изразено документално.
Срочните трудови контракти не могат да бъдат по-дълги от 3 години, доколкото в закон или в акт на Министерския съвет не е планувано друго. Срочният контракт се трансформира в неопределен автоматизирано, в случай че продължите да работите след приключването му 5 или повече работни дни и през това време работодателят не е възразил.
В трудовия контракт може да се планува и период на изпитване, който по закон е до 6 месеца и включва единствено действително отработено време. Затова той се удължава, с времето, през което служащият е в отпуск или не работи заради други аргументи.
С признати промени в Кодекса на труда от 1 август тази година изпитателният период при подписване на трудов контракт се промени, като в случай че договорът е със период по-кратък от една година, срокът на изпитване е до един месец.
Граждански контракт
Гражданският контракт се разграничава много от трудовия. Първо, той не е регламентиран в Кодекса на труда, а в Закона за отговорностите и договорите (ЗЗД) и Търговския закон (ТЗ). Нарича се контракт за възлагане и се подписва и най-често и за осъществяване на избрана работа или даване на услуга, която възложителят разпорежда, а изпълнителят се съгласява да извърши при съответните контрактувани условия. За разлика от трудовия контракт, гражданският не би трябвало да се афишира в Националната организация по приходите.
Гражданският контракт има избран период, до момента в който трудовият може да бъде неопределен. При трудовия контракт се дефинира наложително работно време и работно място, до момента в който при гражданския - не.
При трудовия контракт има регулярни месечни заплащания, до момента в който при гражданския заплащането е за осъществена избрана работа за избран период и в случай че има регулярни месечни заплащания, при възможна инспекция от Инспекцията по труда, могат да го счетат за затулен трудов контракт, което е обвързано с високи наказания, предизвестяват специалисти.
Работникът по цивилен контракт няма право на заплатен годишен отпуск и болничен. Законът дефинира минимално заплащане за работещите по трудов контракт, до момента в който при гражданския контракт няма ограничавания.
Една от главните разлики е обезпечаването при двата типа контракти. Гражданският контракт не се смята за трудов стаж, а единствено за застрахователен. Изпълнителите по цивилен контракт са обезпечени за по-малко опасности спрямо работещите по трудов контракт.
При трудовия контракт всяка специалност си има тъкмо избран най-малък застрахователен предел. Това е минимумът, върху който лицето се обезпечава в общия случай за всички осигурителни опасности.
При гражданския контракт, в случай че възнаграждението след приспадане на нормативно приетите разноски е по-малко от минималната работна заплата за страната и лицето не е обезпечено на друго съображение, осигуровки не се дължат. Работникът внася за своя сметка единствено здравни осигуровки, както е при безработните лица. Също по този начин осигуровки не се дължат и в случай че изпълнителят е едноличен търговец или самоосигуряващо се лице.
При гражданския контракт не се внасят осигуровки за трудова акцидент, професионална болест, общо заболяване и майчинство, безработица и надлежно служащият по цивилен контракт нямат право на обезщетение от страната на тези учредения. Какво значи това на процедура – в случай че прекратят гражданския ви контракт, не може да отидете на борсата и да получавате обезщетение, право на такова имате, в случай че работите на трудов контракт.
Ако човек, който работи на цивилен контракт, е обезпечен на друго съображение, да вземем за пример, работи и на трудов договорили получава заплащане в размер по-голям от минималната работна заплата след приспадане на нормативните разноски, то на него му се удържат и внасят наложителни осигуровки за неработоспособност, заради общо заболяване, за напреднала възраст и гибел, както и здравноосигурителни вноски.
Осигурителни вноски при трудов контракт
Ако работите на трудов контракт, % от осигуровките се удържат от заплатата ви, тъй като са за сметка на служащия. Това са:
за в допълнение публично обезпечаване - 8,38%;за спомагателното наложително пенсионно обезпечаване – 2,2%;за здравно обезпечаване - 3,2%.
Общият размер на осигурителните вноски, които се внасят от обезпеченото лице, е 13,78%. Този % се приспада от брутната заплата, а останалата сума се полза с налог 10%.
За сметка на работодателя се внасят следните осигуровки:
за в допълнение публично обезпечаване - 10,92%;за спомагателното наложително пенсионно обезпечаване – 2,8%;за здравно обезпечаване - 4,8%.
Освен тези вноски се вършат осигуровки и във фонд „ Трудова акцидент и професионална болест ”, за който според от оценката на риска за съответната специалност вноските са сред 0,4% и 1,1%. Следователно общият размер на осигурителните вноски, които осигурителят дължи, варира сред 18,92% и 19,62%, според от активността на сдружението.
Данъци
За получения приход служащият дължи и предплатен налог по Закона за налозите върху приходите на физическите лица. Данъчната ставка при облагането на трудовите хонорари е 10%, като данъчната облагаема основа се дефинира, като от брутния получен приход се приспаднат дължимите осигуровки за съответния месец. Данъкът се начислява и заплаща на месечна база.
Осигурителни вноски при цивилен контракт
Задължителните осигурителни вноски за лицата, работещи по цивилен контракт и обезпечени през месеца на друго съображение на сума, равна или превишаваща минималната работна заплата за страната, която от месец април 2022 година е 710 лева, са:
- за неработоспособност, общо заболяване, напреднала възраст и гибел (за лицата, родени преди 1 януари 1960 г.) – в размер на 11,02% за застраховател и 8,78% за осигурен;
- за неработоспособност, общо заболяване, напреднала възраст и гибел (за лицата, родени след 31 декември 1959 г.) – в размер на 8,22% за застраховател и 6,58% за осигурен;
- Допълнително наложително пенсионно обезпечаване в Универсален пенсионенфонд (за лицата, родени след 31 декември 1959 г.) – в размер на 2,8% за застраховател и 2,2% за осигурен;
- Здравно обезпечаване – в размер на 4,8% за застраховател и 3,2% за обезпечен.
Pixabay
Данъци
Работещите по цивилен контракт са задължени да заявяват пред възложителя дали са обезпечени и върху каква сума на други учредения, с цел да се имат поради следните неща при пресмятане на хонорара:
- Самоосигуряващите се получават брутната сума, посочена в контракта, без удръжки за осигуровки и налог. Те сами имат обвързване да платят и заявяват месечните си осигуровки и данъци;
- Лицата, които даже на няколко учредения, са обезпечени под 710 лева (минималната работна заплата в момента) в месеца на погашение на хонорара, не внасят осигурителни вноски;
- Лицата, които са обезпечени на няколко учредения, са задължени да заплащат осигуровки до оптималния застрахователен приход за страната, който от април 2022 година е 3400 лева, т.е. в случай че лицето към този момент е обезпечено на друго основаниe върху прага от 3400 лева, то следва да не бъдат удържани осигурителни вноски по спомагателните хонорари по гражданския договор;
Източник: dnews.bg
КОМЕНТАРИ