Лаам и Алонсо: Германия е Реал Мадрид на националните отбори
Много футболисти са вдигали над главата си международната купа. По-рядко срещани обаче са тези, които са прибегнали до нововъведение, с цел да изненадат противниците си и да я завоюват. Филип Лаам и Шаби Алонсо принадлежат към тази категория. Баварецът, капитан на шампионската Германия от 2014 година, пътува до Мадрид за посещаване на баска, отличник с Испания от 2010-а. На масата двамата приказват пред „ Ел Паис” и „ Зюддойче Цайтунг” за почналия Мондиал в Русия и за концепциите, преобразили футболната игра в течение на новия век.
- Г-н Лаам, Германия желае да е хазаин на Евро 2024, а Вие казахте, че този конгрес е доста значим за общността. Нуждае ли се в действителност родината Ви от нещо такова?
- Филип Лаам (Ф.Л.): Едно общество в никакъв случай не е еволюирало единствено с прогрес, прогрес и отново прогрес. Спомнете си времената преди Мондиал 2006: имахме проблеми в първите години на Голямата коалиция с повсеместна безработица и стачки, само че международното състезание ни сплоти. Такива конгреси карат хората още веднъж да си проговарят. Футболът сплотява. Стадионът е единственото място, където няма значение кой е седнал до теб. Президентът на огромна компания може да бъде комшия на служащия на трибуната. На стадиона, във фензоните, в салоните, в скара питейните заведения – подобен шампионат кара хората да поддържат връзка. Имаме 27 000 клуба в Германия и съвсем всички техни чиновници работят за без пари, тъй че сходен конгрес може да е мотивация и за тях. Зная го от майка ми, който работи в низшите възрастови равнища във ФТ Герн. В последна сметка тъкмо това са хората, които предават полезностите на младите.
- Помня, че на Мондиал 2006 имаше политически митинги на ултрадесницата, съгласно която футболисти без дълбоки немски корени не трябва да играят за националния тим. Минаха 10 години и този отбор се трансформира в мултикултурна комбинация, само че и в това време запазващ отличителния немски темперамент и дух. Как мина този развой?
- Ф.Л.: Тези митинги произтичаха от доста огромно малцинство от жители. Нашият народен тим отразява немското общество. Един тим преследва една обща цел, а популацията може изцяло да се разпознава с нашата селекция, тъй като тя е огледало за това по какъв начин живеем, какъв брой отворени сме. Да, безспорно ги има и тези гласове, за които отворихте дума, само че необятното болшинство се разпознава със своя Дойче Маншафт.
- Шаби Алонсо (Ш.А.): На Мондиал 2006 немското общество беше толкоз въвлечено в събитието, освен на стадионите, че не бях виждал на никое място другаде сходна конюнктура по улиците, а съм бил на други международни шампионати. Беше същински празник, а във футболно отношение сложи началото на огромната Германия. Тогава тя остана доста покрай нещо огромно на личната си територия, но оня отбор беше ембрионът на международния първенец от Бразилия 2014. Юрген Клинсман вкара огромни промени и от този момент насетне се берат плодовете. С този ми опит от този момент и след трите ми години живот в Германия изцяло разбирам за какво тази страна е толкоз значима в Европа и в целия свят. Не е инцидентно – въпрос е на темперамент, на качествата на народа. Мултикултурността на националния тим е същинско отражение на мултикултурността на немското общество, на интеграцията на хората от Турция или на африканците от второ потомство. Националният отбор е доста жива проекция на страната.
- Ф.Л.: Истината е, че не бих могъл да ви отговоря дали всички наши национали са родени в Германия, а и не ме интересува, тъй като това, което ни свързва всички, е това, че сме родени в Германия. Семействата им безспорно са оставили своя отпечатък върху тях, само че те се събраха в немски клубове и попиха от немската футболна просвета от дребни.
- Мултикултурността води ли до обогатяване на другите футболни визии в колектива? Може ли да вземем за пример да се каже, че турските корени на Месут Йозил са обогатили механически тима с състезател, който обожава да импровизира?
- Ф.Л.: Онова, което постигнахме в последните години, се дължи повече на тези построени при започване на 1990-те 54 тренировъчно-възпитателни центрове. Оттам стартира и да тече огромно количество надарени футболисти. Да не забравяме обаче, че Германия и в предишното е имала технични и с фикция играчи. Стига единствено да споменем имената на Пиер Литбарски и Томас Хеслер.
- Ш.А.: Кога стартира промяната на чипа при вас?
- Ф.Л.: Въпрос на процеси. За националния тим вододелът бе 2006 година. След това всичко стана надалеч по-професионално. Преди това играчите идваха в националния отбор и… В моята автобиография написах, че до тогава все едно отиваше на почивка. Това доста разсърди Руди Фьолер и го разбирам, само че не беше негова виновността, а нещо институционализирано, произлизащо от дълбочина. Тренировките ни, с две думи, бяха правене на по две обиколки на пистата на стадиона, една игра на квадрат, едно мачле и до такава степен.
- Ш.А.: Старата школа!
- Ф.Л.: Точно! Аз бях на 20 години, когато дебютирах. Само в границите на половин година минах от аматьорското равнище до националния тим. На тази възраст просто си признателен за опцията да си част от тази селекция. Мога да кажа, че в младостта си изживях нещо като културна смяна. Моето потомство беше първото, произлязло от тренировъчно-възпитателните центрове. Аз продължих да пребивавам в дома на родителите си, не в пансион като другите, само че след гимназията упражнявах по дваж дневно, седем дни в седмицата. Когато бях младеж, към този момент не играехме в система с трима централни бранители с персонално покритие, както повеляваше традицията, а в 1-4-3-3. И всичко това във време, когато националният тим още играеше с лични пазачи в защита.
- Ш.А.: В Испания е надълбоко затвърден методът на работа още от най-низшите възрастови равнища и е явен профилът на испанския футболист: да може да чете играта, да има добра техника и, не на последно място, да има спортен дух. Това третото обаче не е нищо без разбирането на играта и положителната техника, тъй като генетично испанският футболист не е нито най-бързият, нито най-силният физически. Моделът на школуване е ясно избран от 20 години и във всичките ни клубове пробват да го подсилят. Според мен това се вижда доста добре в националния ни тим: ние бяхме и сме мощни с топката в краката ни и четейки играта, там вършим разликата, а не с дрибъл или с някакви изумителни отигравания. Новото ни потомство също е с този профил.
- Ф.Л.: Това се вижда в Ла Лига, където на процедура всички играят един тип футбол. От първия до последния, те се стремят да се надиграват. Така е и в националния тим. В Германия не се вижда тази изясненост на концепцията за играта, като изключим националния отбор и Байерн (Мюнхен), които имат сходни игрови структури.
- Ш.А.: Преди седмици гледах по какъв начин Испания до-16 срещна Германия и… 5:1. Гледах ги на подготовка и правеха всичко едно към едно с мъжкия тим: придвижвания, изнасяне на топката…
- Ф.Л.: Онова, което би трябвало да се усъвършенства в немските клубове, е структурата на ръководство, с цел да се знае кой какво взема решение. Кой е виновен: треньорът ли, президентът ли, шефът ли? Много по-неясно е разпределението на функциите. Мен персонално не ме изненадва, че всички европейски титли се отнасят от испанските клубове, тъй като във вашата страна се култивира една ясна концепция за систематизиране на функциите.
- Ш.А.: А що се отнася до испанския народен тим, всички знаят, че треньорът би трябвало да накара всичките си футболисти да играят по един ясно избран метод. Няма по какъв начин да трансформира нещата издъно. Културата е основата, има непоклатимост в това отношение. Играта в Германия не е толкоз обвързана с последователното разиграване на топката, по-директна е. Не че е пасивна, само че не се и базира на вземането на самодейността.
- Когато човек гледа немския народен тим, вижда играчи, които а приори не са изключително технични, да вземем за пример Томас Мюлер и Сами Кедира. Кедира обаче постоянно е открит за пас, постоянно комбинира с сътрудниците си и играе футбол като че ли не в природата му. Сякаш в националния отбор се играе като по разбиране. Остава усещането, че националите са толкоз уверени във опциите си да играят подобен преобладаващ футбол, че не помнят техническите си дефекти и съумяват да играят с дълго задържане на топката. С предпочитание и характер…
- Ш.А.: Убеждението, вярата в една концепция неведнъж компенсира минусите. А когато целият тим се старае, ти си длъжен на собствен ред да дадеш малко повече от себе си и да направиш крачка напред. Ако не чувстваш това обвързване или този напън, не си кадърен даже да се опиташ. Германия от време на време трансформира системата, умее да приспособява проекта си съгласно своя интерес. Виждал към ги против Англия да играят със отбрана от петима души и повече изчакване на противника в личната половина. По-добре се приспособяват към този момент.
- Ф.Л.: Вярата произтича от триумфите в предишното. Силата на Германия се базира на един доста мощен развой на асортимент в юношеските години плюс голям стрес от огромната конкуренция. Всеки състезател знае от най-ранна възраст защо играе и че би трябвало да е ефикасен. И това се продължава. Спомнете си контролата на Германия с Испания в Дюселдорф, когато Ла Роха явно имаше превъзходство първоначално, а ние нямахме и едно голово състояние. Андрес Иниеста четири пъти проби в наказателното поле и потърси тъничък пас. Томас Мюлер след това един път се озова в сходна позиция и… гол. Изведнъж, като че ли от нищото, Германия беше в мача. Тази резултатност на немския футболист е качество единствено по себе си. Да, нещо друго е, само че е берекет, тъй като ти вдъхва религия.
- Ш.А.: Но в последна сметка се пробвате да вземате самодейността в играта, вместо да чакате противника.
- Ф.Л.: Налагаме се посредством владението на топката, изключително в случаите когато качеството на нашите играчи е по-високо от това на съперниковите. Ние сме футболна страна, само че живеем от единоборствата, от бързите преходи напред и от ефикасното довеждане докрай на офанзивите. Така бе даже и при фамозното 7:1 против Бразилия преди четири години. Не зная какъв брой сме владели топката, само че принудихме съперниците да бъркат и се впускахме скорострелно в офанзива, когато им вземехме топката, след което просто вкарвахме с малко докосвания. Головете рядко идват след изумителни комбинации.
- Ш.А.: Бяхте ефикасни.
- Ф.Л.: Точно по този начин. Нашата игра не е сравнима с тази на Испания.
- Ш.А.: Важно за Германия е, че не разполага единствено с един проект, а с няколко. Испания има единствено един проект заради тъкмо избрания профил на своите играчи.
- Ф.Л.: Заради нейната еднородност беше ясно през 2008 година, че Испания е най-хубавият тим. Качеството на играчите беше най-добре съчетаното и, въпреки че нямаше по какъв начин да знаем, че ще спечелите три пъти подред огромните купи (2008, 2010 и 2012 г.), се виждаше ясната концепция за играта. Да, ние играхме край на Евро 2008, само че аз персонално останах с чувството, че го достигнахме ненапълно инцидентно.
- Ш.А.: Защо?
- Ф.Л.: Този групов дух, който всекидневно движи всичките ни национални тимове в годините, тогава още трябваше да бъде развъртян. Бяхме в развой на цялостна промяна на поколенията и в никой миг не се очакваше да стигнем толкоз надалеч в шампионата. Имаше конфликт на поколенията: огромните не желаеха да правят отстъпка местата си, а дребните искахме да привнесем нещо ново. Имаше диспути за това кой е верният път, даже направихме заседание без селекционера. Ветераните говореха на терена с език, с който нашето потомство не искаше да има нищо общо. Грубият звук на игрището преминаваше даже в персонални обиди.
- Ш.А.: Е, първите 20 минути на финала бяха много оспорвани…
- Ф.Л.: Но ние не създадохме голово състояние.
- И внезапно Вие, господин Лаам, губите надбягването с Фернандо Торес, той излиза самичък против вратаря и вкарва победния гол. Когато се оттеглихте преди година, Торес Ви похвали, че не сте се опитал да го спрете с непозволени средства. Не беше ли вид да го съборите?
- Ф.Л.: Не. Щяха да ме изгонят, а голът стана през първото полувреме. Пък и имаше комбиниране на няколко неща: първо извеждащият пас не бе кръстосан, след това аз изгубих надбягването с Фернандо, а най-после Йенс (Лееман) излезе много напред, въпреки че аз още бях покрай нападателя…
- Ш.А.: За нас този край промени всичко. Тогава бяхме добър тим, добър колектив, но незабавно след този край се почувствахме и тим победител. Дотогава това важеше за Германия, Италия и Бразилия, а това да се почувстваме част от тази определена група ни даде самочувствие за това по какъв начин да играем и да знаем, че с тази наша игра можем и да печелим. На Мондиала в ЮАР бяхме уверени, че можем да вземем международната купа, а след това това чувство се резервира за още време. Но финалът на Евро 2008 промени всичко.
- Отвъд това разбиране, какви хрумвания ви сполетяха след този триумф?
- Ш.А.: Убеждението в правотата на стила ни като надвит беше най-важното. Имахме потребност да махнем тази тежест от гърба си. Знаехме, че в клубовете си печелим огромните купи, знаехме, че сме доста положителни. Триумфът на Евро 2008 ни даде чувство, което ни разреши да се качим от едно равнище на друго и да се целим във всички огромни купи. Край на досегашните подозрения!
- Беше ли толкоз решаващо прекосяването към система с опорен полузащитник като Сена? Значеше ли това, че се разпорежда в допълнение значение на първия пас в градежа на офанзивата?
- Ш.А.: Не единствено първия пас, а и втория и третия. Беше значимо да се знае, че футболът ни не може да се развива бързо, че ще градим постепенно и по този начин ще печелим. Освен че по този начин се наслаждавахме на играта, бяхме в същото време доста конкурентоспособни и ефикасни. Нямахме доста голови положения, само че и съвсем не ни вкарваха голове.
- Ф.Л.: Когато се срещнахме с Испания на ЮАР 2010, си мислехме: „ Трябва да се случат доста неща, с цел да успеем да ги минем и да сме на финала.” Германският тим обаче постоянно има вяра. Да, знаехме, че Испания има най-хубавото потомство може би на всички времена, само че не бих приказвал тук за комплекси. Тях ни ги докарва може би единствено Италия.
- Ш.А.: За нас беше по-лесно да играем против европейските тимове спрямо южноамериканските, тъй като европейците подхождат с повече почитание към Ла Роха, а това ти дава самочувствие да играеш по-добре. Южноамериканските, да вземем за пример Парагуай и Чили, ни нападнаха повече и по-смело, пазеха ни персонално и бяха доста твърди в спортния смисъл на думата. Това 6:1 против Аржентина в този момент на „ Метрополитано” пристигна в контрола. В формален мач ще забележим доста друго нещо.
- Ф.Л.: В нашия случай е по-различно. Може би латиноамериканците подхождат с повече почитание към нас по исторически аргументи. Или пък тъй като гледат по-малко немски футбол…
- След мача с Парагуай, Висенте дел Боске извади от единайсеторката централния нападател. Без Торес, против Германия играха в маневрени позиции напред Давид Вийя и Педро, а Вие, Шаби, започнахте да играе сред линиите. Как пристигна концепцията да се преместите с 20 метра напред?
- Ш.А.: Получи се доста естествено. Когато играех паралелно до Серхио Бускетс, знаех, че би трябвало да ида по-напред, другояче двамата на една линия правехме тима доста неплавен. Но и не ми е мощната страна да играя с тил към противниковата врата. Лека-полека отивах по-напред, свързвах се повече с Иниеста и Чави, също и с Педро, който се прибираше по-назад. Това беше моторът, който движеше нашия тим. С подобен метод се чувствахме уютно и последователно спечелихме терен против германците. През второто полувреме имах към този момент чувството, че мачът е в ръцете ни. При равенството в резултата имахме контрола над играта и единствено ни трябваше едно голово състояние, което пристигна след ъглов удар. Имахме тъкмо мача, който искахме.
- Ф.Л.: Как се чувствахте без класическа „ деветка”?
- Ш.А.: За мен най-хубавият мач на нашето потомство беше без „ деветка” – финалът на Евро 2012 против Италия в Киев. Аз играх в него и в никакъв случай след това не съм се наслаждавал повече на терена. Казвах си: „ По-добре футбол не можем да играем.” И това бе, тъй като ще дръпнем този тук, ще сложим оня там, ще маневрираме отсам и ето ти гол! Това беше нашата мощ.
- Ф.Л.: Има една фундаментална разлика: Испания играеше с Давид Силва, Давид Вийя или Сеск Фабрегас като „ подправена деветка”. Ние пък в дебюта си на Бразилия 2014 пуснахме Мюлер напред, а той е повече „ деветка” от „ десетка”. Да, различен вид „ деветка”, не е Мирослав Клозе, само че в наказателното поле отново е необикновен и головете бяха плод на обстановки, в които Томас се намеси решаващо. Да не забравяме: Германия отдавна играе с класическа „ деветка” и, колкото и високо да е качеството на даден нападател, тимът продължава да играе по-директно, с центрирания от крилата, с оттренирани статични положения. Това е част от нашия нрав. При 1:7 против Бразилия играхме с Клозе и Мюлер.
- Ш.А.: Но без съперник…
- Ф.Л.: Да, постоянно тъкмо това се казва… Но по тази логичност би трябвало да приказваме и че против Италия на финала на Евро 2012 година Испания не е имала противник. Или най-малко, че е играла против 10 души… Ей, Шаби, ти знаеш ли, че аз в действителност по този начин и не изгледах финала на Евро 2012? Бях прекомерно гневен поради отпадането ни на полуфиналите.
- Ш.А.: Сериозно? Ще ти пратя запис…
- Ф.Л.: Да, само че стисках палци за вас.
- Ш.А.: Те си смениха схемата. В първия ни мач в групите излязоха с петима в отбрана и завършихме наедно в супертруден мач. На полуфинала биха Германия със отбрана от четирима и си споделих: „ Добре! Това е доста по-добре за нас. Винаги са ни създавали проблеми с защита от петима.”
- Ф.Л.: Като Чили!
- Ш.А.: И Холандия! В първия мач Холандия игра против нас със отбрана от петима и ние не успяхме нито да им навредим, нито да ги пресираме добре. Според мен при съществуване на система с трима в защита би трябвало да контрираш с офанзива от трима, с цел да пресираш човек за човек, а след това, според от това накъде се насочи играта, би трябвало да качиш своя бек доста високо против съперниковия бек. Ти го знаеш чудесно, с Джосеп Гуардиола сме го отработвали няколко пъти.
- Ф.Л.: Разликата с Германия е, че в националния тим нямаш доста време да изпробваш. Събирате се на лагер и съвсем незабавно излизате да играете мач.
- Ш.А.: Ние не променяхме проекта си според от това против кого играем. Просто играехме. Днешното потомство треньори модифицират схемите си съгласно съперника и всичко е надалеч по-изпипано тактически, съвсем като шахмат. Ако ти преместиш този, аз реалокирам онзи…
- Филип, помните ли съвършен мач, който да е пробуждал същите чувства у Вас като тези у Шаби след 4:0 против Италия?
- Ф.Л.: Е, в случай че биеш Бразилия посред Бразилия с 5:0 на почивката, вътрешно си ръкопляскаш. Но съвършен мач? Най-запомнящият се за мен беше четвъртфиналът на ЮАР 2010 против Аржентина. Уж нямахме шансове, а бихме с 4:0. Невероятно! Защо ли? Защото играхме като тим, бяхме доста положителни на контраатаки, играхме доста надълбоко в половината си, печелехме топката и след това я давахме на Йозил, на Мюлер, на Клозе, на Подолски…
- В навечерието на оня мач пристигна Михаел Балак, който другояче не можа да играе на Мондиала поради травма. Говори се, че двамата сте имали среща уединено в една хотелска стая в базата на отбора…
- Ф.Л.: Да, с цел да приказваме за наградите.
- Но след мача той Ви остави без капитанската лента. Вие казахте, че не бихте я върнал по лично желание…
- Ф.Л.: Всъщност просто идва един миг, в който би трябвало да поемеш своята отговорност и за себе си, и за колектива. Ако тимът върви, а приемеш чутото от много места, че дадена единица стопира напредъка му, би трябвало да действаш. Това обаче не значи, че съм отишъл да приказвам със селекционера с искане да не вика повече този или оня. Що се отнася до фразата за лентата, просто ме питаха и аз отговорих. Нямаше по какъв начин да кажа: „ Не, не желая да продължа да бъда капитанът.” Носех отговорност пред цялостен един тим, в който всичко сработваше доста добре. Всеки можеше да се развива и да демонстрира своя гений.
- Онази опозиция към остарелия ред ли сложи основите на триумфа в Бразилия?
- Ф.Л.: Трудно ми е да кажа това, само че е несъмнено, че за развиването ни това бе същинската стартова точка. Преди Мондиал 2014 всички имахме чувството, че се кове нещо огромно. Един немски тим живее от груповия дух, от манталитета, от взаимопомощта – това е фундаментът и това изживяхме в Бразилия. Но, въпреки че звучи като факсимиле, мислехме единствено за идващия мач, а имахме сложни противници: Франция на четвъртфиналите, Бразилия на тяхна земя (да, най-после се получи каквото се получи, само че авансово излизаш с високо вдигнат гард), най-после Аржентина. Преди финала си споделих в тунела: „ Е, през днешния ден ще станем международни първенци.” Бях уверен. След години на развиване ни бе ред да си върнем купата. Усещането бе доста красиво. Въпреки това аржентинците имаха три чисти голови положения, тъй че ни трябваше шанс.
- Ш.А.: Във всеки шампионат идва един миг, в който ти би трябвало шанс. Без шанса си нищо. През 2014 година ние изживяхме нещо, което може да послужи на Германия това лято в Русия. Сега е доста елементарно да се каже, само че истината е, че бяхме спечелили толкоз доста неща, че ни липсваше гладът за триумфи. В цялата ни подготовка настройката ни не беше същата като преди, за първи път не бяхме подготвени да умрем за успеха, а бяхме прекомерно отпуснати. От много време това се печеше и най-после ни липсваше трепетът на желанието, това предпочитание, което не ти дава и за секунда да си съжалиш, че ще би трябвало да прекараш един месец в Бразилия надалеч от вкъщи си. Пък и ни се падна свръхтежка група. Дните ставаха все по-дълги, да не ти споделям по какъв начин беше изключително след загубите. Паднахме първия мач от Холандия с 1:5, откакто им поведохме и можехме даже да удвоим разликата. Голът на Робин ван Перси промени всичко. Футболът е мозък, страсти, психология… Един подробност трансформира всичко радикално.
- Ф.Л.: Да се пази купа постоянно е доста мъчно, само че и не виждам шест по-добри тимове от Германия.
- Ш.А.: Германия е Реал Мадрид на националните тимове. Трябва да я убиеш два пъти, с цел да си сигурен, че е мъртва.
- Ф.Л.: В националния тим няма доста време да се подготвиш. Важното е качеството на играчите и по какъв начин се представяш като тим. Германия съумява в тази част. А изборът на база е от голяма значимост и в това федерацията ни се оправя чудесно. Ако не побеждаваме, не е поради хотелите… В Бразилия всеки ден имахме слънце и плаж на две крачки от хотела.
- Ш.А.: Това е силата на Германия – организацията. Междувременно ние бяхме се заробили в Куритиба, в Южна Бразилия, с дъжд, вятър, студ…
ОЧАКВАЙТЕ ЧАСТ II
Диего Торес, „ Ел Паис”
- Г-н Лаам, Германия желае да е хазаин на Евро 2024, а Вие казахте, че този конгрес е доста значим за общността. Нуждае ли се в действителност родината Ви от нещо такова?
- Филип Лаам (Ф.Л.): Едно общество в никакъв случай не е еволюирало единствено с прогрес, прогрес и отново прогрес. Спомнете си времената преди Мондиал 2006: имахме проблеми в първите години на Голямата коалиция с повсеместна безработица и стачки, само че международното състезание ни сплоти. Такива конгреси карат хората още веднъж да си проговарят. Футболът сплотява. Стадионът е единственото място, където няма значение кой е седнал до теб. Президентът на огромна компания може да бъде комшия на служащия на трибуната. На стадиона, във фензоните, в салоните, в скара питейните заведения – подобен шампионат кара хората да поддържат връзка. Имаме 27 000 клуба в Германия и съвсем всички техни чиновници работят за без пари, тъй че сходен конгрес може да е мотивация и за тях. Зная го от майка ми, който работи в низшите възрастови равнища във ФТ Герн. В последна сметка тъкмо това са хората, които предават полезностите на младите.
- Помня, че на Мондиал 2006 имаше политически митинги на ултрадесницата, съгласно която футболисти без дълбоки немски корени не трябва да играят за националния тим. Минаха 10 години и този отбор се трансформира в мултикултурна комбинация, само че и в това време запазващ отличителния немски темперамент и дух. Как мина този развой?
- Ф.Л.: Тези митинги произтичаха от доста огромно малцинство от жители. Нашият народен тим отразява немското общество. Един тим преследва една обща цел, а популацията може изцяло да се разпознава с нашата селекция, тъй като тя е огледало за това по какъв начин живеем, какъв брой отворени сме. Да, безспорно ги има и тези гласове, за които отворихте дума, само че необятното болшинство се разпознава със своя Дойче Маншафт.
- Шаби Алонсо (Ш.А.): На Мондиал 2006 немското общество беше толкоз въвлечено в събитието, освен на стадионите, че не бях виждал на никое място другаде сходна конюнктура по улиците, а съм бил на други международни шампионати. Беше същински празник, а във футболно отношение сложи началото на огромната Германия. Тогава тя остана доста покрай нещо огромно на личната си територия, но оня отбор беше ембрионът на международния първенец от Бразилия 2014. Юрген Клинсман вкара огромни промени и от този момент насетне се берат плодовете. С този ми опит от този момент и след трите ми години живот в Германия изцяло разбирам за какво тази страна е толкоз значима в Европа и в целия свят. Не е инцидентно – въпрос е на темперамент, на качествата на народа. Мултикултурността на националния тим е същинско отражение на мултикултурността на немското общество, на интеграцията на хората от Турция или на африканците от второ потомство. Националният отбор е доста жива проекция на страната.
- Ф.Л.: Истината е, че не бих могъл да ви отговоря дали всички наши национали са родени в Германия, а и не ме интересува, тъй като това, което ни свързва всички, е това, че сме родени в Германия. Семействата им безспорно са оставили своя отпечатък върху тях, само че те се събраха в немски клубове и попиха от немската футболна просвета от дребни.
- Мултикултурността води ли до обогатяване на другите футболни визии в колектива? Може ли да вземем за пример да се каже, че турските корени на Месут Йозил са обогатили механически тима с състезател, който обожава да импровизира?
- Ф.Л.: Онова, което постигнахме в последните години, се дължи повече на тези построени при започване на 1990-те 54 тренировъчно-възпитателни центрове. Оттам стартира и да тече огромно количество надарени футболисти. Да не забравяме обаче, че Германия и в предишното е имала технични и с фикция играчи. Стига единствено да споменем имената на Пиер Литбарски и Томас Хеслер.
- Ш.А.: Кога стартира промяната на чипа при вас?
- Ф.Л.: Въпрос на процеси. За националния тим вододелът бе 2006 година. След това всичко стана надалеч по-професионално. Преди това играчите идваха в националния отбор и… В моята автобиография написах, че до тогава все едно отиваше на почивка. Това доста разсърди Руди Фьолер и го разбирам, само че не беше негова виновността, а нещо институционализирано, произлизащо от дълбочина. Тренировките ни, с две думи, бяха правене на по две обиколки на пистата на стадиона, една игра на квадрат, едно мачле и до такава степен.
- Ш.А.: Старата школа!
- Ф.Л.: Точно! Аз бях на 20 години, когато дебютирах. Само в границите на половин година минах от аматьорското равнище до националния тим. На тази възраст просто си признателен за опцията да си част от тази селекция. Мога да кажа, че в младостта си изживях нещо като културна смяна. Моето потомство беше първото, произлязло от тренировъчно-възпитателните центрове. Аз продължих да пребивавам в дома на родителите си, не в пансион като другите, само че след гимназията упражнявах по дваж дневно, седем дни в седмицата. Когато бях младеж, към този момент не играехме в система с трима централни бранители с персонално покритие, както повеляваше традицията, а в 1-4-3-3. И всичко това във време, когато националният тим още играеше с лични пазачи в защита.
- Ш.А.: В Испания е надълбоко затвърден методът на работа още от най-низшите възрастови равнища и е явен профилът на испанския футболист: да може да чете играта, да има добра техника и, не на последно място, да има спортен дух. Това третото обаче не е нищо без разбирането на играта и положителната техника, тъй като генетично испанският футболист не е нито най-бързият, нито най-силният физически. Моделът на школуване е ясно избран от 20 години и във всичките ни клубове пробват да го подсилят. Според мен това се вижда доста добре в националния ни тим: ние бяхме и сме мощни с топката в краката ни и четейки играта, там вършим разликата, а не с дрибъл или с някакви изумителни отигравания. Новото ни потомство също е с този профил.
- Ф.Л.: Това се вижда в Ла Лига, където на процедура всички играят един тип футбол. От първия до последния, те се стремят да се надиграват. Така е и в националния тим. В Германия не се вижда тази изясненост на концепцията за играта, като изключим националния отбор и Байерн (Мюнхен), които имат сходни игрови структури.
- Ш.А.: Преди седмици гледах по какъв начин Испания до-16 срещна Германия и… 5:1. Гледах ги на подготовка и правеха всичко едно към едно с мъжкия тим: придвижвания, изнасяне на топката…
- Ф.Л.: Онова, което би трябвало да се усъвършенства в немските клубове, е структурата на ръководство, с цел да се знае кой какво взема решение. Кой е виновен: треньорът ли, президентът ли, шефът ли? Много по-неясно е разпределението на функциите. Мен персонално не ме изненадва, че всички европейски титли се отнасят от испанските клубове, тъй като във вашата страна се култивира една ясна концепция за систематизиране на функциите.
- Ш.А.: А що се отнася до испанския народен тим, всички знаят, че треньорът би трябвало да накара всичките си футболисти да играят по един ясно избран метод. Няма по какъв начин да трансформира нещата издъно. Културата е основата, има непоклатимост в това отношение. Играта в Германия не е толкоз обвързана с последователното разиграване на топката, по-директна е. Не че е пасивна, само че не се и базира на вземането на самодейността.
- Когато човек гледа немския народен тим, вижда играчи, които а приори не са изключително технични, да вземем за пример Томас Мюлер и Сами Кедира. Кедира обаче постоянно е открит за пас, постоянно комбинира с сътрудниците си и играе футбол като че ли не в природата му. Сякаш в националния отбор се играе като по разбиране. Остава усещането, че националите са толкоз уверени във опциите си да играят подобен преобладаващ футбол, че не помнят техническите си дефекти и съумяват да играят с дълго задържане на топката. С предпочитание и характер…
- Ш.А.: Убеждението, вярата в една концепция неведнъж компенсира минусите. А когато целият тим се старае, ти си длъжен на собствен ред да дадеш малко повече от себе си и да направиш крачка напред. Ако не чувстваш това обвързване или този напън, не си кадърен даже да се опиташ. Германия от време на време трансформира системата, умее да приспособява проекта си съгласно своя интерес. Виждал към ги против Англия да играят със отбрана от петима души и повече изчакване на противника в личната половина. По-добре се приспособяват към този момент.
- Ф.Л.: Вярата произтича от триумфите в предишното. Силата на Германия се базира на един доста мощен развой на асортимент в юношеските години плюс голям стрес от огромната конкуренция. Всеки състезател знае от най-ранна възраст защо играе и че би трябвало да е ефикасен. И това се продължава. Спомнете си контролата на Германия с Испания в Дюселдорф, когато Ла Роха явно имаше превъзходство първоначално, а ние нямахме и едно голово състояние. Андрес Иниеста четири пъти проби в наказателното поле и потърси тъничък пас. Томас Мюлер след това един път се озова в сходна позиция и… гол. Изведнъж, като че ли от нищото, Германия беше в мача. Тази резултатност на немския футболист е качество единствено по себе си. Да, нещо друго е, само че е берекет, тъй като ти вдъхва религия.
- Ш.А.: Но в последна сметка се пробвате да вземате самодейността в играта, вместо да чакате противника.
- Ф.Л.: Налагаме се посредством владението на топката, изключително в случаите когато качеството на нашите играчи е по-високо от това на съперниковите. Ние сме футболна страна, само че живеем от единоборствата, от бързите преходи напред и от ефикасното довеждане докрай на офанзивите. Така бе даже и при фамозното 7:1 против Бразилия преди четири години. Не зная какъв брой сме владели топката, само че принудихме съперниците да бъркат и се впускахме скорострелно в офанзива, когато им вземехме топката, след което просто вкарвахме с малко докосвания. Головете рядко идват след изумителни комбинации.
- Ш.А.: Бяхте ефикасни.
- Ф.Л.: Точно по този начин. Нашата игра не е сравнима с тази на Испания.
- Ш.А.: Важно за Германия е, че не разполага единствено с един проект, а с няколко. Испания има единствено един проект заради тъкмо избрания профил на своите играчи.
- Ф.Л.: Заради нейната еднородност беше ясно през 2008 година, че Испания е най-хубавият тим. Качеството на играчите беше най-добре съчетаното и, въпреки че нямаше по какъв начин да знаем, че ще спечелите три пъти подред огромните купи (2008, 2010 и 2012 г.), се виждаше ясната концепция за играта. Да, ние играхме край на Евро 2008, само че аз персонално останах с чувството, че го достигнахме ненапълно инцидентно.
- Ш.А.: Защо?
- Ф.Л.: Този групов дух, който всекидневно движи всичките ни национални тимове в годините, тогава още трябваше да бъде развъртян. Бяхме в развой на цялостна промяна на поколенията и в никой миг не се очакваше да стигнем толкоз надалеч в шампионата. Имаше конфликт на поколенията: огромните не желаеха да правят отстъпка местата си, а дребните искахме да привнесем нещо ново. Имаше диспути за това кой е верният път, даже направихме заседание без селекционера. Ветераните говореха на терена с език, с който нашето потомство не искаше да има нищо общо. Грубият звук на игрището преминаваше даже в персонални обиди.
- Ш.А.: Е, първите 20 минути на финала бяха много оспорвани…
- Ф.Л.: Но ние не създадохме голово състояние.
- И внезапно Вие, господин Лаам, губите надбягването с Фернандо Торес, той излиза самичък против вратаря и вкарва победния гол. Когато се оттеглихте преди година, Торес Ви похвали, че не сте се опитал да го спрете с непозволени средства. Не беше ли вид да го съборите?
- Ф.Л.: Не. Щяха да ме изгонят, а голът стана през първото полувреме. Пък и имаше комбиниране на няколко неща: първо извеждащият пас не бе кръстосан, след това аз изгубих надбягването с Фернандо, а най-после Йенс (Лееман) излезе много напред, въпреки че аз още бях покрай нападателя…
- Ш.А.: За нас този край промени всичко. Тогава бяхме добър тим, добър колектив, но незабавно след този край се почувствахме и тим победител. Дотогава това важеше за Германия, Италия и Бразилия, а това да се почувстваме част от тази определена група ни даде самочувствие за това по какъв начин да играем и да знаем, че с тази наша игра можем и да печелим. На Мондиала в ЮАР бяхме уверени, че можем да вземем международната купа, а след това това чувство се резервира за още време. Но финалът на Евро 2008 промени всичко.
- Отвъд това разбиране, какви хрумвания ви сполетяха след този триумф?
- Ш.А.: Убеждението в правотата на стила ни като надвит беше най-важното. Имахме потребност да махнем тази тежест от гърба си. Знаехме, че в клубовете си печелим огромните купи, знаехме, че сме доста положителни. Триумфът на Евро 2008 ни даде чувство, което ни разреши да се качим от едно равнище на друго и да се целим във всички огромни купи. Край на досегашните подозрения!
- Беше ли толкоз решаващо прекосяването към система с опорен полузащитник като Сена? Значеше ли това, че се разпорежда в допълнение значение на първия пас в градежа на офанзивата?
- Ш.А.: Не единствено първия пас, а и втория и третия. Беше значимо да се знае, че футболът ни не може да се развива бързо, че ще градим постепенно и по този начин ще печелим. Освен че по този начин се наслаждавахме на играта, бяхме в същото време доста конкурентоспособни и ефикасни. Нямахме доста голови положения, само че и съвсем не ни вкарваха голове.
- Ф.Л.: Когато се срещнахме с Испания на ЮАР 2010, си мислехме: „ Трябва да се случат доста неща, с цел да успеем да ги минем и да сме на финала.” Германският тим обаче постоянно има вяра. Да, знаехме, че Испания има най-хубавото потомство може би на всички времена, само че не бих приказвал тук за комплекси. Тях ни ги докарва може би единствено Италия.
- Ш.А.: За нас беше по-лесно да играем против европейските тимове спрямо южноамериканските, тъй като европейците подхождат с повече почитание към Ла Роха, а това ти дава самочувствие да играеш по-добре. Южноамериканските, да вземем за пример Парагуай и Чили, ни нападнаха повече и по-смело, пазеха ни персонално и бяха доста твърди в спортния смисъл на думата. Това 6:1 против Аржентина в този момент на „ Метрополитано” пристигна в контрола. В формален мач ще забележим доста друго нещо.
- Ф.Л.: В нашия случай е по-различно. Може би латиноамериканците подхождат с повече почитание към нас по исторически аргументи. Или пък тъй като гледат по-малко немски футбол…
- След мача с Парагуай, Висенте дел Боске извади от единайсеторката централния нападател. Без Торес, против Германия играха в маневрени позиции напред Давид Вийя и Педро, а Вие, Шаби, започнахте да играе сред линиите. Как пристигна концепцията да се преместите с 20 метра напред?
- Ш.А.: Получи се доста естествено. Когато играех паралелно до Серхио Бускетс, знаех, че би трябвало да ида по-напред, другояче двамата на една линия правехме тима доста неплавен. Но и не ми е мощната страна да играя с тил към противниковата врата. Лека-полека отивах по-напред, свързвах се повече с Иниеста и Чави, също и с Педро, който се прибираше по-назад. Това беше моторът, който движеше нашия тим. С подобен метод се чувствахме уютно и последователно спечелихме терен против германците. През второто полувреме имах към този момент чувството, че мачът е в ръцете ни. При равенството в резултата имахме контрола над играта и единствено ни трябваше едно голово състояние, което пристигна след ъглов удар. Имахме тъкмо мача, който искахме.
- Ф.Л.: Как се чувствахте без класическа „ деветка”?
- Ш.А.: За мен най-хубавият мач на нашето потомство беше без „ деветка” – финалът на Евро 2012 против Италия в Киев. Аз играх в него и в никакъв случай след това не съм се наслаждавал повече на терена. Казвах си: „ По-добре футбол не можем да играем.” И това бе, тъй като ще дръпнем този тук, ще сложим оня там, ще маневрираме отсам и ето ти гол! Това беше нашата мощ.
- Ф.Л.: Има една фундаментална разлика: Испания играеше с Давид Силва, Давид Вийя или Сеск Фабрегас като „ подправена деветка”. Ние пък в дебюта си на Бразилия 2014 пуснахме Мюлер напред, а той е повече „ деветка” от „ десетка”. Да, различен вид „ деветка”, не е Мирослав Клозе, само че в наказателното поле отново е необикновен и головете бяха плод на обстановки, в които Томас се намеси решаващо. Да не забравяме: Германия отдавна играе с класическа „ деветка” и, колкото и високо да е качеството на даден нападател, тимът продължава да играе по-директно, с центрирания от крилата, с оттренирани статични положения. Това е част от нашия нрав. При 1:7 против Бразилия играхме с Клозе и Мюлер.
- Ш.А.: Но без съперник…
- Ф.Л.: Да, постоянно тъкмо това се казва… Но по тази логичност би трябвало да приказваме и че против Италия на финала на Евро 2012 година Испания не е имала противник. Или най-малко, че е играла против 10 души… Ей, Шаби, ти знаеш ли, че аз в действителност по този начин и не изгледах финала на Евро 2012? Бях прекомерно гневен поради отпадането ни на полуфиналите.
- Ш.А.: Сериозно? Ще ти пратя запис…
- Ф.Л.: Да, само че стисках палци за вас.
- Ш.А.: Те си смениха схемата. В първия ни мач в групите излязоха с петима в отбрана и завършихме наедно в супертруден мач. На полуфинала биха Германия със отбрана от четирима и си споделих: „ Добре! Това е доста по-добре за нас. Винаги са ни създавали проблеми с защита от петима.”
- Ф.Л.: Като Чили!
- Ш.А.: И Холандия! В първия мач Холандия игра против нас със отбрана от петима и ние не успяхме нито да им навредим, нито да ги пресираме добре. Според мен при съществуване на система с трима в защита би трябвало да контрираш с офанзива от трима, с цел да пресираш човек за човек, а след това, според от това накъде се насочи играта, би трябвало да качиш своя бек доста високо против съперниковия бек. Ти го знаеш чудесно, с Джосеп Гуардиола сме го отработвали няколко пъти.
- Ф.Л.: Разликата с Германия е, че в националния тим нямаш доста време да изпробваш. Събирате се на лагер и съвсем незабавно излизате да играете мач.
- Ш.А.: Ние не променяхме проекта си според от това против кого играем. Просто играехме. Днешното потомство треньори модифицират схемите си съгласно съперника и всичко е надалеч по-изпипано тактически, съвсем като шахмат. Ако ти преместиш този, аз реалокирам онзи…
- Филип, помните ли съвършен мач, който да е пробуждал същите чувства у Вас като тези у Шаби след 4:0 против Италия?
- Ф.Л.: Е, в случай че биеш Бразилия посред Бразилия с 5:0 на почивката, вътрешно си ръкопляскаш. Но съвършен мач? Най-запомнящият се за мен беше четвъртфиналът на ЮАР 2010 против Аржентина. Уж нямахме шансове, а бихме с 4:0. Невероятно! Защо ли? Защото играхме като тим, бяхме доста положителни на контраатаки, играхме доста надълбоко в половината си, печелехме топката и след това я давахме на Йозил, на Мюлер, на Клозе, на Подолски…
- В навечерието на оня мач пристигна Михаел Балак, който другояче не можа да играе на Мондиала поради травма. Говори се, че двамата сте имали среща уединено в една хотелска стая в базата на отбора…
- Ф.Л.: Да, с цел да приказваме за наградите.
- Но след мача той Ви остави без капитанската лента. Вие казахте, че не бихте я върнал по лично желание…
- Ф.Л.: Всъщност просто идва един миг, в който би трябвало да поемеш своята отговорност и за себе си, и за колектива. Ако тимът върви, а приемеш чутото от много места, че дадена единица стопира напредъка му, би трябвало да действаш. Това обаче не значи, че съм отишъл да приказвам със селекционера с искане да не вика повече този или оня. Що се отнася до фразата за лентата, просто ме питаха и аз отговорих. Нямаше по какъв начин да кажа: „ Не, не желая да продължа да бъда капитанът.” Носех отговорност пред цялостен един тим, в който всичко сработваше доста добре. Всеки можеше да се развива и да демонстрира своя гений.
- Онази опозиция към остарелия ред ли сложи основите на триумфа в Бразилия?
- Ф.Л.: Трудно ми е да кажа това, само че е несъмнено, че за развиването ни това бе същинската стартова точка. Преди Мондиал 2014 всички имахме чувството, че се кове нещо огромно. Един немски тим живее от груповия дух, от манталитета, от взаимопомощта – това е фундаментът и това изживяхме в Бразилия. Но, въпреки че звучи като факсимиле, мислехме единствено за идващия мач, а имахме сложни противници: Франция на четвъртфиналите, Бразилия на тяхна земя (да, най-после се получи каквото се получи, само че авансово излизаш с високо вдигнат гард), най-после Аржентина. Преди финала си споделих в тунела: „ Е, през днешния ден ще станем международни първенци.” Бях уверен. След години на развиване ни бе ред да си върнем купата. Усещането бе доста красиво. Въпреки това аржентинците имаха три чисти голови положения, тъй че ни трябваше шанс.
- Ш.А.: Във всеки шампионат идва един миг, в който ти би трябвало шанс. Без шанса си нищо. През 2014 година ние изживяхме нещо, което може да послужи на Германия това лято в Русия. Сега е доста елементарно да се каже, само че истината е, че бяхме спечелили толкоз доста неща, че ни липсваше гладът за триумфи. В цялата ни подготовка настройката ни не беше същата като преди, за първи път не бяхме подготвени да умрем за успеха, а бяхме прекомерно отпуснати. От много време това се печеше и най-после ни липсваше трепетът на желанието, това предпочитание, което не ти дава и за секунда да си съжалиш, че ще би трябвало да прекараш един месец в Бразилия надалеч от вкъщи си. Пък и ни се падна свръхтежка група. Дните ставаха все по-дълги, да не ти споделям по какъв начин беше изключително след загубите. Паднахме първия мач от Холандия с 1:5, откакто им поведохме и можехме даже да удвоим разликата. Голът на Робин ван Перси промени всичко. Футболът е мозък, страсти, психология… Един подробност трансформира всичко радикално.
- Ф.Л.: Да се пази купа постоянно е доста мъчно, само че и не виждам шест по-добри тимове от Германия.
- Ш.А.: Германия е Реал Мадрид на националните тимове. Трябва да я убиеш два пъти, с цел да си сигурен, че е мъртва.
- Ф.Л.: В националния тим няма доста време да се подготвиш. Важното е качеството на играчите и по какъв начин се представяш като тим. Германия съумява в тази част. А изборът на база е от голяма значимост и в това федерацията ни се оправя чудесно. Ако не побеждаваме, не е поради хотелите… В Бразилия всеки ден имахме слънце и плаж на две крачки от хотела.
- Ш.А.: Това е силата на Германия – организацията. Междувременно ние бяхме се заробили в Куритиба, в Южна Бразилия, с дъжд, вятър, студ…
ОЧАКВАЙТЕ ЧАСТ II
Диего Торес, „ Ел Паис”
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ