В петък е един от най-големите празници! Българите масово черпят! Който влезе първи в дома ви, той ще...
Много е значимо кой ще е първият човек, влезнал в дома ви, тъй като годината ще е като него самия
На 26 октомври Православната черква празнува паметта на великомъченик Димитър Мироточиви Солунски. Българско национално поверие показва свети Димитър като брат близнак на свети Георги.
На този ден имен ден честват всички с имената: Димитър, Димитрина, Деметра, Димо, Дима, Димка, Димитричка, Димчо, Димана, Драган, Митко, Митка, Митра, Митрана и Мита.
Информация за Димитровден
Православната черква празнува паметта на великомъченик Димитър Мироточиви Солунски. Той е роден през III век в гр. Солун, а татко му е тогавашният градоначалник. След неговата гибел император Максимиан Херкул разпорежда този пост на Димитър, който е признат с огромна наслада и респект от жителите на града. Като шеф на Солун Димитър намерено изповядва и слави християнската религия. Недоволен от неговото държание, император Галерий го хвърля в тюрма. Преди още да го осъдят, бойци влезнали в килията му и го умъртвили с копие по време на молитва. Тогава християнската черква го прогласява за страдалец на вярата и светец, а жителите на Солун стартират да го почитат като настойник на града.
Традиции и обреди
Според националните показа от Димитровден стартира зимата; националната сентенция гласи: “Георги лято носи, Димитър - зима ”. Според легендите св. Димитър е настойник на зимата и студа и е по-голям брат на св. Георги. Той язди на червен кон, а от дългата му бяла брада се изсипват първите снежинки. “Дойде ли Димитровден, идва и снегът ” - споделят българите. Затова на този ден стопаните прибират ралата си на изсъхнало под стрехите и подреждат дървата си за огрев.
От Димитровден стартира подготовката за така наречен “миши празници ” на идващия ден. През това време дамите не би трябвало да подхващат женска работа - да шият, да тъкат, да предат или плетат. Не се взима в ръка нито хурка, нито вретено, с цел да не се разсърдят мишките и да не проядат всичко, работено през годината. И за мъжете има някои забрани през тези дни - да не загребат жито от хамбара, да не ронят даже едно зърно от събраната царевица. Те би трябвало да замажат с тиня хамбара, праговете на къщата, ъглите и кошовете, вярвайки, че по този начин замазват очите на мишките.
Поверия за Димитровден
В старопланинските региони стопаните наблюдават на Димитровден “полазника ”, т.е. госта, който пръв ще прекрачи прага на къщата. Ако той е добър и заможен човек, имат вяра, че идващата година ще е здрава и изобилна.
Ако против празника месечината е цялостна, пчелите ще се роят и кошерите ще се пълнят с мед, а кошарите ще са цялостни с агънца.
Иманярите имат вяра, че в нощта на Димитровден небето “се отваря ” и заровените жълтици проблясват със синкав пламък.
Димитровден е изпълнен с доста гадания за идната зима и година: в случай че месечината е цялостна - цялостен ще бъде и кошера с мед и ще се роят пчелите. Вечерта против празника, овчарите хвърляли в кошарата една сопа. Ако на сутринта овцете са лежали на нея се считало, че зимата ще е дълга, тежка и студена.
Характерно е и обредното гадаене по първия посетител стъпил в дома /полазник/, добър и състоятелен ли е госта, такава ще е и годината.
По остарял бит на имен ден се върви натрапен и се носят бели цветя за именника, с цел да е богатства зимата. Цветята се увиват с червен конец, с цел да са здрави именниците цяла година.
Обредна софра би трябвало да включва курбан от овче месо, гювеч, яхния от пиле, пита с ябълки, варена царевица, печени ябълки, тиква.
На Димитровден на трапезата се подготвя курбан или гювеч от овнешко, яхния с пиле - с петел в случай че именника е мъж и с кокошка в случай че е жена. Сервират се и зеленчуци. Също на масата се поставя варена царевица, пестил, пита с ябълки или печени ябълки, рачел, тиква.
На 26 октомври Православната черква празнува паметта на великомъченик Димитър Мироточиви Солунски. Българско национално поверие показва свети Димитър като брат близнак на свети Георги.
На този ден имен ден честват всички с имената: Димитър, Димитрина, Деметра, Димо, Дима, Димка, Димитричка, Димчо, Димана, Драган, Митко, Митка, Митра, Митрана и Мита.
Информация за Димитровден
Православната черква празнува паметта на великомъченик Димитър Мироточиви Солунски. Той е роден през III век в гр. Солун, а татко му е тогавашният градоначалник. След неговата гибел император Максимиан Херкул разпорежда този пост на Димитър, който е признат с огромна наслада и респект от жителите на града. Като шеф на Солун Димитър намерено изповядва и слави християнската религия. Недоволен от неговото държание, император Галерий го хвърля в тюрма. Преди още да го осъдят, бойци влезнали в килията му и го умъртвили с копие по време на молитва. Тогава християнската черква го прогласява за страдалец на вярата и светец, а жителите на Солун стартират да го почитат като настойник на града.
Традиции и обреди
Според националните показа от Димитровден стартира зимата; националната сентенция гласи: “Георги лято носи, Димитър - зима ”. Според легендите св. Димитър е настойник на зимата и студа и е по-голям брат на св. Георги. Той язди на червен кон, а от дългата му бяла брада се изсипват първите снежинки. “Дойде ли Димитровден, идва и снегът ” - споделят българите. Затова на този ден стопаните прибират ралата си на изсъхнало под стрехите и подреждат дървата си за огрев.
От Димитровден стартира подготовката за така наречен “миши празници ” на идващия ден. През това време дамите не би трябвало да подхващат женска работа - да шият, да тъкат, да предат или плетат. Не се взима в ръка нито хурка, нито вретено, с цел да не се разсърдят мишките и да не проядат всичко, работено през годината. И за мъжете има някои забрани през тези дни - да не загребат жито от хамбара, да не ронят даже едно зърно от събраната царевица. Те би трябвало да замажат с тиня хамбара, праговете на къщата, ъглите и кошовете, вярвайки, че по този начин замазват очите на мишките.
Поверия за Димитровден
В старопланинските региони стопаните наблюдават на Димитровден “полазника ”, т.е. госта, който пръв ще прекрачи прага на къщата. Ако той е добър и заможен човек, имат вяра, че идващата година ще е здрава и изобилна.
Ако против празника месечината е цялостна, пчелите ще се роят и кошерите ще се пълнят с мед, а кошарите ще са цялостни с агънца.
Иманярите имат вяра, че в нощта на Димитровден небето “се отваря ” и заровените жълтици проблясват със синкав пламък.
Димитровден е изпълнен с доста гадания за идната зима и година: в случай че месечината е цялостна - цялостен ще бъде и кошера с мед и ще се роят пчелите. Вечерта против празника, овчарите хвърляли в кошарата една сопа. Ако на сутринта овцете са лежали на нея се считало, че зимата ще е дълга, тежка и студена.
Характерно е и обредното гадаене по първия посетител стъпил в дома /полазник/, добър и състоятелен ли е госта, такава ще е и годината.
По остарял бит на имен ден се върви натрапен и се носят бели цветя за именника, с цел да е богатства зимата. Цветята се увиват с червен конец, с цел да са здрави именниците цяла година.
Обредна софра би трябвало да включва курбан от овче месо, гювеч, яхния от пиле, пита с ябълки, варена царевица, печени ябълки, тиква.
На Димитровден на трапезата се подготвя курбан или гювеч от овнешко, яхния с пиле - с петел в случай че именника е мъж и с кокошка в случай че е жена. Сервират се и зеленчуци. Също на масата се поставя варена царевица, пестил, пита с ябълки или печени ябълки, рачел, тиква.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ