Как руските дворяни влизат в болшевишкия елит
Много дворяни остават да работят в страната на препоръките.
Те отстояват ползите на Съветския съюз на дипломатическата сцена, развиват стопанската система му и обезпечават вътрешната сигурност.
Владимир Ленин
Свободни източници
Най-известният дворянин, който избира пътя на революционната битка и оглавява „социалистическата страна на служащите и селяните“, е Владимир Ленин (истинската му фамилия е Улянов). Баща му Иля Улянов през 1877 година получава чин деен държавен консултант, което дава на него, брачната половинка и децата му право на наследствено благородничество.
В рода си Ленин има благородници и по майчина линия. През 1840-те години дядо му Александър Бланк се издига до чин велможа консултант и, откакто получава право на наследствено благородничество, придобива имението „Кокушкино“ в Казанска губерния.
„Живеех и в господарско имение, което принадлежеше на дядо ми“, Владимир Илич на своя сътрудник Михаил Олмински: „В прочут смисъл аз също съм дете на помешчик. Оттогава минаха доста години, а аз към момента не съм не запомнил приятните страни на живота в това имение, не съм не запомнил нито липите му, нито цветята му. Екзекутирайте ме. С наслаждение си припомням по какъв начин се търкалях върху окосено сено, само че не го косях аз; ядях ягоди и малини от лехите, само че не ги садях аз; пиех прясно мляко, само че не аз доях кравите.“
Георги Чичерин
Свободни източници
Малко от болшевиките могат да се похвалят с такова потекло като това на Георги Чичерин. Видният руски посланик по бащина линия принадлежи към античния съветски дворянски жанр Чичерини, а по майчина линия – от остсзейско (Балтийско) баронско семейство Мейендорф. Въпреки това Георги Василиевич избира пътя на битката за социализма.
В продължение на дванадесет години потомственият посланик Чичерин оглавява външнополитическото ведомство на страната, заемайки поста национален комисар (министър) на външните работи, първо на РСФСР, а от 1923 година – на Съюз на съветските социалистически републики. С неговото директно присъединяване на 3 март 1918 година е подписан Брест-Литовският контракт с Германия, вследствие на който Русия излиза от Първата международна война. Освен това той играе една от основните функции за извеждането на страната от интернационалната изолираност, в която се намира след идването на болшевиките на власт.
„Чичерин е превъзходен служащ, добросъветсен, интелигентен, знаещ“, Ленин на Георги Василиевич: „Такива хора би трябвало да бъдат ценени. Това, че слабостта му е в незадоволителното „командване“, не е проблем. Малко ли са хората с противоположна уязвимост в света!“
Валериан Куйбишев
Совфото/Universal Images Group/Getty Images
Един от членовете на руското държавно управление и основните съветници на Сталин по икономическите въпроси, Валериан Куйбишев, е роден в Омск в дворянското семейство на подполковник Владимир Куйбишев, и началната учителка Юлия Гладишева. Въпреки благородническия си генезис, фамилията едвам свързва двата края.
„Не единствено благосъстоянието, в фамилията нямаше и междинен доход“, Елена, сестрата на Валериан Владимирович: „Печалбите на татко ми и майка ми стигаха единствено за живот и развъждане на деца, от които в фамилията имаше осем души. Дрехите и обувките постоянно минават от най-големите към междинните, а по-късно към най-малките. Всичко това деликатно се шие и преправя по няколко пъти.“
Куйбишев управлява развиването на националната стопанска система на Съветския съюз, стои отпред на процесите по електрификация и индустриализация на страната. Валериан Георгиевич обаче няма време да оцени изцяло резултатите от работата си – той умира през 1936 година от тромбоза на сърдечната коронарна артерия единствено на четиридесет и шест години.
Феликс Дзержински
Universal Images Group/Getty Images
Името на този човек непосредствено се свързва с историята на зараждането на руските органи за държавна сигурност. Син на полски аристократ, притежател на имение „Дзержиново“ (близо до Минск), Феликс Дзержински става един от създателите и първи началник на Всеруската изключителна комисия за битка с контрареволюцията и саботажа (ВЧК), предходник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) на Съюз на съветските социалистически републики и ФСБ на Руската федерация.
„Дзержински беше най-строгият критик на своята челяд…“, Вячеслав Менжински, сподвижник и правоприемник на Феликс Едмундович. Вячеслав Менжински: „Той непрестанно разбиваше и преустройваше ЧК, и още веднъж и още веднъж преглеждаше хората, структурата, методите, страхувайки се най-много ЧК-ОГПУ да не стартира отсрочване, бумащина, безсърдечие и рутинност… Едно нещо бе значимо за него – новата форма на организация на ЧК, нейните нови способи и подходи – да кажем, преходът от всеобщи удари към фини следствия в контрареволюционните среди и противоположното – въпреки всичко реализираха главната цел: разложение и погром на контрареволюцията… ”
„Железният Феликс“един от идеолозите и ръководителите на огромни репресии – „червения терор“, който той самичък дефинира като „сплашване, арести и заличаване на враговете на революцията въз основа на тяхната класова принадлежност или ролята им в предходни предреволюционни периоди“.
Георги Маленков
Derek Berwin/Fox Photos/Getty Images
На 5 март 1953 година, след гибелта на Йосиф Сталин, Георги Маленков заема длъжността ръководител на Министерския съвет на Съюз на съветските социалистически републики и по този начин оглавява руската страна. Дворянин по призход, той принадлежи към известния македонски жанр на свещеници от град Охрид, част от който се преселва в Русия.
Маленков не остава доста дълго отпред на страната – след по-малко от две години той отстъпва на противниците си в хода на вътрешнополитическата битка. „Формално той беше упрекнат в неприятни политически решения и грешки“, руският общественик Михаил Смиртюков: „Но в действителност другарите му в груповото управление на страната не му простят това, че стартира да взема избрани значими решения, без да се съветва с тях. Както Сталин“.
В началото на 1955 година Георги Максимилианович е отхвърлен от власт от Никита Хрушчов, само че още известно време дава отговор за енергетиката на страната. След несполучлив опит да в профил Хрушчов от власт през 1957 година, Маленков най-сетне изпада в недружелюбност и към този момент не взе участие в политическия живот. Той умира на 14 януари 1988 година, единствено няколко години преди разпадането на Съветския съюз.
създател: БОРИС ЕГОРОВ
източник: bg.rbth.com
Те отстояват ползите на Съветския съюз на дипломатическата сцена, развиват стопанската система му и обезпечават вътрешната сигурност.
Владимир Ленин
Свободни източници Най-известният дворянин, който избира пътя на революционната битка и оглавява „социалистическата страна на служащите и селяните“, е Владимир Ленин (истинската му фамилия е Улянов). Баща му Иля Улянов през 1877 година получава чин деен държавен консултант, което дава на него, брачната половинка и децата му право на наследствено благородничество.
В рода си Ленин има благородници и по майчина линия. През 1840-те години дядо му Александър Бланк се издига до чин велможа консултант и, откакто получава право на наследствено благородничество, придобива имението „Кокушкино“ в Казанска губерния.
„Живеех и в господарско имение, което принадлежеше на дядо ми“, Владимир Илич на своя сътрудник Михаил Олмински: „В прочут смисъл аз също съм дете на помешчик. Оттогава минаха доста години, а аз към момента не съм не запомнил приятните страни на живота в това имение, не съм не запомнил нито липите му, нито цветята му. Екзекутирайте ме. С наслаждение си припомням по какъв начин се търкалях върху окосено сено, само че не го косях аз; ядях ягоди и малини от лехите, само че не ги садях аз; пиех прясно мляко, само че не аз доях кравите.“
Георги Чичерин
Свободни източници Малко от болшевиките могат да се похвалят с такова потекло като това на Георги Чичерин. Видният руски посланик по бащина линия принадлежи към античния съветски дворянски жанр Чичерини, а по майчина линия – от остсзейско (Балтийско) баронско семейство Мейендорф. Въпреки това Георги Василиевич избира пътя на битката за социализма.
В продължение на дванадесет години потомственият посланик Чичерин оглавява външнополитическото ведомство на страната, заемайки поста национален комисар (министър) на външните работи, първо на РСФСР, а от 1923 година – на Съюз на съветските социалистически републики. С неговото директно присъединяване на 3 март 1918 година е подписан Брест-Литовският контракт с Германия, вследствие на който Русия излиза от Първата международна война. Освен това той играе една от основните функции за извеждането на страната от интернационалната изолираност, в която се намира след идването на болшевиките на власт.
„Чичерин е превъзходен служащ, добросъветсен, интелигентен, знаещ“, Ленин на Георги Василиевич: „Такива хора би трябвало да бъдат ценени. Това, че слабостта му е в незадоволителното „командване“, не е проблем. Малко ли са хората с противоположна уязвимост в света!“
Валериан Куйбишев
Совфото/Universal Images Group/Getty Images Един от членовете на руското държавно управление и основните съветници на Сталин по икономическите въпроси, Валериан Куйбишев, е роден в Омск в дворянското семейство на подполковник Владимир Куйбишев, и началната учителка Юлия Гладишева. Въпреки благородническия си генезис, фамилията едвам свързва двата края.
„Не единствено благосъстоянието, в фамилията нямаше и междинен доход“, Елена, сестрата на Валериан Владимирович: „Печалбите на татко ми и майка ми стигаха единствено за живот и развъждане на деца, от които в фамилията имаше осем души. Дрехите и обувките постоянно минават от най-големите към междинните, а по-късно към най-малките. Всичко това деликатно се шие и преправя по няколко пъти.“
Куйбишев управлява развиването на националната стопанска система на Съветския съюз, стои отпред на процесите по електрификация и индустриализация на страната. Валериан Георгиевич обаче няма време да оцени изцяло резултатите от работата си – той умира през 1936 година от тромбоза на сърдечната коронарна артерия единствено на четиридесет и шест години.
Феликс Дзержински
Universal Images Group/Getty Images Името на този човек непосредствено се свързва с историята на зараждането на руските органи за държавна сигурност. Син на полски аристократ, притежател на имение „Дзержиново“ (близо до Минск), Феликс Дзержински става един от създателите и първи началник на Всеруската изключителна комисия за битка с контрареволюцията и саботажа (ВЧК), предходник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) на Съюз на съветските социалистически републики и ФСБ на Руската федерация.
„Дзержински беше най-строгият критик на своята челяд…“, Вячеслав Менжински, сподвижник и правоприемник на Феликс Едмундович. Вячеслав Менжински: „Той непрестанно разбиваше и преустройваше ЧК, и още веднъж и още веднъж преглеждаше хората, структурата, методите, страхувайки се най-много ЧК-ОГПУ да не стартира отсрочване, бумащина, безсърдечие и рутинност… Едно нещо бе значимо за него – новата форма на организация на ЧК, нейните нови способи и подходи – да кажем, преходът от всеобщи удари към фини следствия в контрареволюционните среди и противоположното – въпреки всичко реализираха главната цел: разложение и погром на контрареволюцията… ”
„Железният Феликс“един от идеолозите и ръководителите на огромни репресии – „червения терор“, който той самичък дефинира като „сплашване, арести и заличаване на враговете на революцията въз основа на тяхната класова принадлежност или ролята им в предходни предреволюционни периоди“.
Георги Маленков
Derek Berwin/Fox Photos/Getty Images На 5 март 1953 година, след гибелта на Йосиф Сталин, Георги Маленков заема длъжността ръководител на Министерския съвет на Съюз на съветските социалистически републики и по този начин оглавява руската страна. Дворянин по призход, той принадлежи към известния македонски жанр на свещеници от град Охрид, част от който се преселва в Русия.
Маленков не остава доста дълго отпред на страната – след по-малко от две години той отстъпва на противниците си в хода на вътрешнополитическата битка. „Формално той беше упрекнат в неприятни политически решения и грешки“, руският общественик Михаил Смиртюков: „Но в действителност другарите му в груповото управление на страната не му простят това, че стартира да взема избрани значими решения, без да се съветва с тях. Както Сталин“.
В началото на 1955 година Георги Максимилианович е отхвърлен от власт от Никита Хрушчов, само че още известно време дава отговор за енергетиката на страната. След несполучлив опит да в профил Хрушчов от власт през 1957 година, Маленков най-сетне изпада в недружелюбност и към този момент не взе участие в политическия живот. Той умира на 14 януари 1988 година, единствено няколко години преди разпадането на Съветския съюз.
създател: БОРИС ЕГОРОВ
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ