Гюнтер Ферхойген за напредъка на Западните Балкани, Русия, Фолксваген, Турция и крайната десница
" Много добре си припомням, по кое време и по какъв начин предложихме на страните от Западните Балкани да се причислят към Европейски Съюз. Това беше през лятото на 1999 година в Кьолн. От тогава минаха 20 години, а ние не сме в положение да кажем, дали и по кое време тези страни могат да станат част от общността. Това е отчайващо ".
Това сподели в особено изявление за предаването " Събота 150 " на стратегия " Хоризонт " на БНР Гюнтер Ферхойген, именуван от мнозина " архитектът на разширението на Европейски Съюз на изток ". 75-годишният Ферхойген признава, че се пази от мнения за настоящата политика в Европа, тъй като елементарно може да остане неразбираем. " Ще кажат, старецът естествено има вяра, че след него няма почтени политици ", признава шеговито Ферхойген в диалога с Весела Владкова.
И все пак Гюнтер Ферхойген остава до ден сегашен изкушен от политиката. Само преди година и половина, в друго изявление за " Хоризонт ", той изрази подозрението си, че Европейски Съюз скоро ще стартира договаряния за участие със страните от Западните Балкани. " В редица страни от съюза продължава да няма никаква настройка да позволен приема на която и да е страна от района ", сподели той тогава, а Франция потвърди правотата на тази оценка, като разгласи, че няма да поддържа началото на договаряния със Северна Македония и Албания.
" Можем дълго да приказваме за това, за какво разширението на Европейски Съюз се трансформира в толкоз непопулярна тематика. Но сигурно една от аргументите е, че триумфът на петата вълна, част от която е и България, не беше задоволително рекламиран. От друга страна обаче напредъкът в страните-кандидатки не е приемлив. Това също би трябвало да е пределно ясно.
В съпоставяне с България, дефицитите у вас тогава, преди 20 години, бяха огромни, само че България работи настойчиво, с цел да ги преодолее. Да, не сте съумели изцяло, само че напредъкът е изтъкнат. За страните от Западните Балкани не може да се каже същото. Причината може би е, че пред тях няма ясна вероятност. Така че съгласно мен Европейският съюз би трябвало да създаде пътна карта за тяхното приемане ".
Според Ферхойген бъдещият ръководител на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен има доста добра визия, какви би трябвало да са стратегическите цели на общността. " Надявам се, че тя ще осъзнае, какъв брой значимо е приемането на страните от Западните Балкани за бъдещето на Европа ", счита Ферхойген:
" Говорим за стабилността в целия район на Балканите - както политическа, по този начин и икономическа. Това е от стратегическо значение за евросъюза. Не по-различно беше и при приемането на България и Румъния. Напрежението в света по-скоро се усилва, вместо да спада. Изправени сме пред големи провокации, които Европа може да реши единствено, в случай че излезе на международната политическа сцена като мощен и обединен състезател. Но преди този момент би трябвало да решим проблемите пред личната ни врата ".
Това сподели в особено изявление за предаването " Събота 150 " на стратегия " Хоризонт " на БНР Гюнтер Ферхойген, именуван от мнозина " архитектът на разширението на Европейски Съюз на изток ". 75-годишният Ферхойген признава, че се пази от мнения за настоящата политика в Европа, тъй като елементарно може да остане неразбираем. " Ще кажат, старецът естествено има вяра, че след него няма почтени политици ", признава шеговито Ферхойген в диалога с Весела Владкова.
И все пак Гюнтер Ферхойген остава до ден сегашен изкушен от политиката. Само преди година и половина, в друго изявление за " Хоризонт ", той изрази подозрението си, че Европейски Съюз скоро ще стартира договаряния за участие със страните от Западните Балкани. " В редица страни от съюза продължава да няма никаква настройка да позволен приема на която и да е страна от района ", сподели той тогава, а Франция потвърди правотата на тази оценка, като разгласи, че няма да поддържа началото на договаряния със Северна Македония и Албания.
" Можем дълго да приказваме за това, за какво разширението на Европейски Съюз се трансформира в толкоз непопулярна тематика. Но сигурно една от аргументите е, че триумфът на петата вълна, част от която е и България, не беше задоволително рекламиран. От друга страна обаче напредъкът в страните-кандидатки не е приемлив. Това също би трябвало да е пределно ясно.
В съпоставяне с България, дефицитите у вас тогава, преди 20 години, бяха огромни, само че България работи настойчиво, с цел да ги преодолее. Да, не сте съумели изцяло, само че напредъкът е изтъкнат. За страните от Западните Балкани не може да се каже същото. Причината може би е, че пред тях няма ясна вероятност. Така че съгласно мен Европейският съюз би трябвало да създаде пътна карта за тяхното приемане ".
Според Ферхойген бъдещият ръководител на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен има доста добра визия, какви би трябвало да са стратегическите цели на общността. " Надявам се, че тя ще осъзнае, какъв брой значимо е приемането на страните от Западните Балкани за бъдещето на Европа ", счита Ферхойген:
" Говорим за стабилността в целия район на Балканите - както политическа, по този начин и икономическа. Това е от стратегическо значение за евросъюза. Не по-различно беше и при приемането на България и Румъния. Напрежението в света по-скоро се усилва, вместо да спада. Изправени сме пред големи провокации, които Европа може да реши единствено, в случай че излезе на международната политическа сцена като мощен и обединен състезател. Но преди този момент би трябвало да решим проблемите пред личната ни врата ".
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ