Кой квартал в Истанбул е известен като “Малката България”?
Младият историк от Ветово, Русенско, Октай Алиев прави изследване за историята на квартала под името “Ветовчани основават Истанбулския квартал Авджълар”
Градът, в миналото столица на три империи, се простира на два континента на брега на Мраморно море. Днес популацията му е към 17 милиона души, измежду които и доста българи
Българската диря в Истанбул
Ако търсите български следи в Истанбул, би трябвало наложително да посетите квартал Шишли. Тук до мястото на остарялата Българска семинария се намира - Българската болница “Евлоги Георгиев”, споделя.
Болницата е издигната през 1901 година по концепция на доктор Георги Вълкович, по това време дипломатически представител в Цариград. Българското държавно управление отпуска средства и 3 години по-късно при честването на 25-годишнината от основаването на Българската екзархия, концепцията се осъществя от Българското благодетно сдружение “Йосиф Първи”. Евлоги Георгиев прави голямо подаяние от 100 000 франка, Иван Евстратиев Гешов добавя сумата с още 270 000 франка и обезпечава огромна част от обзавеждането.Още доста българи и български институции се включват с даряване на средства.
Болницата е иззета от Турция през юни 1988 година Днес постройките ѝ са заети от частната болница “Турция”.
Използвайки така наречен “възродителен процес”, турските управляващи през 1988 година отчуждават болничното заведение, уволняват българския личен състав и изнасят архива, мраморния бюст на Евлоги Георгиев, скъпи портрети и други движимости. През 2005 година архивът на болничното заведение е открит от локален българин в антикварен магазин в Истанбул и откакто са обезпечени средства той е изплатен и през днешния ден се съхранява в Регионалния исторически музей в Пловдив. Мястото е върнато от управляващите на Екзархията през 2011 година, само че без Българската болница и прилежащия ѝ парк, заради което през днешния ден теренът е обект на правосъдни разногласия.
Българската черква “Свети Стефан”
Желязната черква “Свети Стефан” се издига в квартал “Фенер”, на самия бряг на Златния рог. Къщата е дарена от княз Стефан Богориди. Българите от Цариград преустройват къщата в дървена черква, която е осветена през октомври 1849 година Постепенно църквата, дружно с построения след две години метох, се трансформират в люлка на българското духовно и национално Възраждане. Тук през Великденската работа Иларион Макариополски произнася думите “...и всякое епископство православних!” с което поема отговорността на български нравствен глава. Отново тук за първи път е прочетен издаденият през 1870 година ферман, с който се признава правото на българите на независима черква под името Българска екзархия.
През 1898 година на мястото на остарялата изгоряла дървена черква се построява нова желязна. Днес “Свети Стефан” е единствената непокътната желязна черква в света. Църквата е трукополна с кръстообразна форма и притегля погледите с красивите орнаменти на украсата. Олтарът е извърнат към Златния рог, а над притвора се издига 40-метрова камбанария.
Кой квартал в Истанбул е прочут като “Малката България”?
Авджълар
Населението на квартала е към 450 000, което го подрежда на 14-то място от общо 39 квартала в Истанбул. Една трета от популацията са българи. Някога настрана село в покрайнините на Истанбул, през днешния ден Авджълар е нов и съвременен градски мегаполис.
Младият историк от Ветово, Русенско, Октай Алиев прави изследване за историята на квартала под името “Ветовчани основават Истанбулския кварталАвджълар”.
На мястото на кварталАвджълар през 20-те и 30-те години на предишния век е съществувал Аминдос Чифлии. По незнайни аргументи през 1929 година няколко фамилии от Ветово и Разград идват в Турция и година по-късно, през 1930 година, се заселват тук. Предполага се, че първите фамилии от Ветово са наброявали сред 7 и 12. Трудно им е било първоначално, по тази причина вземат решение да се свържат персонално с президента на Република Турция - Кемал Ататюрк. След срещата Ататюрк отпуска заем с ниска рента на преселниците. Аминдос чифлии се преименува в Авджълар. Името на квартала значи “ловци” и произлиза от съществуването на непокътнатите остарели ловни хижи, където по време на лов са отсядали турските султани със своята свита.
Постепенно тук идват доста български преселници, измежду които учители и образовани хора. Според Октай Алиев през днешния ден в кварталАвджълар живеят към 25-30 000 ветовчани, което е 5-6 пъти повече от популацията на самия град Ветово. Известни са ветовчани, които са кметували в Авджълар - Юсуф Корлу и Нури Аданър, които са баджанаци.
Днес съвсем всички кафенета, магазини и заведения за хранене са благосъстоятелност на българи и оферират обичайни български артикули и кухня. Днес в Авджълар има клуб на преселниците от България.
Градът, в миналото столица на три империи, се простира на два континента на брега на Мраморно море. Днес популацията му е към 17 милиона души, измежду които и доста българи
Българската диря в Истанбул
Ако търсите български следи в Истанбул, би трябвало наложително да посетите квартал Шишли. Тук до мястото на остарялата Българска семинария се намира - Българската болница “Евлоги Георгиев”, споделя.
Болницата е издигната през 1901 година по концепция на доктор Георги Вълкович, по това време дипломатически представител в Цариград. Българското държавно управление отпуска средства и 3 години по-късно при честването на 25-годишнината от основаването на Българската екзархия, концепцията се осъществя от Българското благодетно сдружение “Йосиф Първи”. Евлоги Георгиев прави голямо подаяние от 100 000 франка, Иван Евстратиев Гешов добавя сумата с още 270 000 франка и обезпечава огромна част от обзавеждането.Още доста българи и български институции се включват с даряване на средства.
Болницата е иззета от Турция през юни 1988 година Днес постройките ѝ са заети от частната болница “Турция”.
Използвайки така наречен “възродителен процес”, турските управляващи през 1988 година отчуждават болничното заведение, уволняват българския личен състав и изнасят архива, мраморния бюст на Евлоги Георгиев, скъпи портрети и други движимости. През 2005 година архивът на болничното заведение е открит от локален българин в антикварен магазин в Истанбул и откакто са обезпечени средства той е изплатен и през днешния ден се съхранява в Регионалния исторически музей в Пловдив. Мястото е върнато от управляващите на Екзархията през 2011 година, само че без Българската болница и прилежащия ѝ парк, заради което през днешния ден теренът е обект на правосъдни разногласия.
Българската черква “Свети Стефан”
Желязната черква “Свети Стефан” се издига в квартал “Фенер”, на самия бряг на Златния рог. Къщата е дарена от княз Стефан Богориди. Българите от Цариград преустройват къщата в дървена черква, която е осветена през октомври 1849 година Постепенно църквата, дружно с построения след две години метох, се трансформират в люлка на българското духовно и национално Възраждане. Тук през Великденската работа Иларион Макариополски произнася думите “...и всякое епископство православних!” с което поема отговорността на български нравствен глава. Отново тук за първи път е прочетен издаденият през 1870 година ферман, с който се признава правото на българите на независима черква под името Българска екзархия.
През 1898 година на мястото на остарялата изгоряла дървена черква се построява нова желязна. Днес “Свети Стефан” е единствената непокътната желязна черква в света. Църквата е трукополна с кръстообразна форма и притегля погледите с красивите орнаменти на украсата. Олтарът е извърнат към Златния рог, а над притвора се издига 40-метрова камбанария.
Кой квартал в Истанбул е прочут като “Малката България”?
Авджълар
Населението на квартала е към 450 000, което го подрежда на 14-то място от общо 39 квартала в Истанбул. Една трета от популацията са българи. Някога настрана село в покрайнините на Истанбул, през днешния ден Авджълар е нов и съвременен градски мегаполис.
Младият историк от Ветово, Русенско, Октай Алиев прави изследване за историята на квартала под името “Ветовчани основават Истанбулския кварталАвджълар”.
На мястото на кварталАвджълар през 20-те и 30-те години на предишния век е съществувал Аминдос Чифлии. По незнайни аргументи през 1929 година няколко фамилии от Ветово и Разград идват в Турция и година по-късно, през 1930 година, се заселват тук. Предполага се, че първите фамилии от Ветово са наброявали сред 7 и 12. Трудно им е било първоначално, по тази причина вземат решение да се свържат персонално с президента на Република Турция - Кемал Ататюрк. След срещата Ататюрк отпуска заем с ниска рента на преселниците. Аминдос чифлии се преименува в Авджълар. Името на квартала значи “ловци” и произлиза от съществуването на непокътнатите остарели ловни хижи, където по време на лов са отсядали турските султани със своята свита.
Постепенно тук идват доста български преселници, измежду които учители и образовани хора. Според Октай Алиев през днешния ден в кварталАвджълар живеят към 25-30 000 ветовчани, което е 5-6 пъти повече от популацията на самия град Ветово. Известни са ветовчани, които са кметували в Авджълар - Юсуф Корлу и Нури Аданър, които са баджанаци.
Днес съвсем всички кафенета, магазини и заведения за хранене са благосъстоятелност на българи и оферират обичайни български артикули и кухня. Днес в Авджълар има клуб на преселниците от България.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ