В Деня На Св. Йосиф Всеки Мирянин Трябва Да Знае Вековните Християнски Традиции!
Младият инок изпълнявал с старание всички манастирски отговорности. Проявил цялостно смирение, прекарвал времето си в труд и молитва и четене на словото Божие. Всички братя го обикнали за неговия благоверен живот и се удивлявали на огромната му мъдрост. След известно време в Солун пристигнал св. Григорий Декаполит. Той се срещнал с младия Йосиф – към този момент духовник и доста го обикнал.
По това време животът на Христовата черква на Изток бил обезпокоен от ереста на иконоборците. Християните, които почитали светите икони, били преследвани и грубо измъчвани. Най-разпалена била тази битка в Цариград, където по-рано отпред на иконоборците застанали императорите Лъв III Исаврянин (717–741 г) и Константин V Копроним (741–775 г.). След малко мъртвило гонението било още веднъж обновено през първата половина па деветия век от императорите Лъв V Арменец (813-820 г.) и Теофил (829–842 г.). А това е таман времето, през което е живял преподобни Йосиф Песнописец.
Когато императорът Лъв Арменец възобновил гонението против феновете на светите икони, той ги подлагал на тежки санкции: отстранявал от служението православните епископи и свещеници и ги затварял в тюрма, а на тяхно място поставял еретици – иконоборци. Свети Григорий Декаполит, който отивал в Цариград да поддържа духа на тамошните християни, помолил игумена на манастира да пусне с него Йосиф.
Мъчно било на игумена и на братята да се разделят със своя другар, само че като решили потребностите на Църквата, те изпълнили молбата на св. Григорий. Като пристигнали в Цариград, св. Григорий и Йосиф облечени в непробиваемата ризница на вярата, по площади, улици и по домове съветвали християните да не слушат лъжливото обучение на лукавите еретици, а да се придържат към античното обучение на Църквата.
Гонението от ден на ден се засилвало. Наказанията взимали всеобщ темперамент и ставали все по-тежки и по-жестоки. Православните изнемогвали. Тогава св. Григорий решил да изпрати Йосиф в Рим при папа Лъв ІІІ с молба за помощ. (По това време Цариградската и Римската черква още не били разграничени.) Трудно и рисково било да се извърши това предписание, тъй като държавното управление строго следяло всички, които излизат от Цариград. Йосиф знаел това, само че приел тази рискова задача. Качил се на един транспортен съд и се отправил за Рим. В морето обаче корабът бил спрян, Йосиф бил хванат и затворен в тюрма на остров Крит. Цели шест години прокиснал Йосиф в тюрма.
След гибелта на Лъв Армянин гонението против феновете на светите икони се прекратило. Преданието споделя, че св. Николай Чудотворец се явил на Йосиф в тъмницата и му съобщил за гибелта на императора, а по-късно по превъзходен метод го избавил от тъмницата. Йосиф незабавно отпътувал за Цариград, само че там с оскърбление разбрал, че св. Григорий Декаполит не е към този момент жив. Йосиф построил черква на името на св. Николай, пренесъл в нея тялото на св. Григорий, а наоколо издигнал и манастир, в който скоро се събрали доста монаси.
Не било съдено на Йосиф да продължи умерено живота си в съградената от него обител. Църквата още веднъж била смутена от еретиците. Иконоборците намерили поддръжка от император Теофил (829–842 г.). Гонението против православните почнало с нова мощ. Йосиф се явил хладнокръвен бранител на учението на Църквата и по тази причина бил заточен в Херсон, където останал до гибелта на императора. Знатният придворен Варда, брат на императрицата, се развел с жена си и се оженил за една близка своя родственик, като с това нарушил църковните догми.
Както в миналото св. Йоан Предтеча изобличил Ирода, загдето се оженил за братовата си жена, по този начин в този момент преподобни Йосиф изобличил Варда за беззаконната му постъпка. Това озлобило всесилния Варда и той изпратил на изгнание Йосифа и патриарх Игнатий.
Когато по-късно на византийския трон се възкачил Василий Македонянин (867–886 г.), преподобни Йосиф още веднъж бил върнат от изгнание. Последните дни от живота си той прекарал в Цариград, обичан и почитан от всички. Патриарх Фотий доста почитал преподобния. Той го наричал " човек Божий ", " ангел в плът " и " отец на отците " и наредил всички духовници да го одобряват за собствен нравствен отец, като му разкриват своята съвест и изповядват пред него греховете си. И до момента вярващите слушат формираните от преподобни Йосиф Песнописец химни и се любуват на чудната лирика, с която той е възхвалил подвизите и делата на Божиите угодници.
По това време животът на Христовата черква на Изток бил обезпокоен от ереста на иконоборците. Християните, които почитали светите икони, били преследвани и грубо измъчвани. Най-разпалена била тази битка в Цариград, където по-рано отпред на иконоборците застанали императорите Лъв III Исаврянин (717–741 г) и Константин V Копроним (741–775 г.). След малко мъртвило гонението било още веднъж обновено през първата половина па деветия век от императорите Лъв V Арменец (813-820 г.) и Теофил (829–842 г.). А това е таман времето, през което е живял преподобни Йосиф Песнописец.
Когато императорът Лъв Арменец възобновил гонението против феновете на светите икони, той ги подлагал на тежки санкции: отстранявал от служението православните епископи и свещеници и ги затварял в тюрма, а на тяхно място поставял еретици – иконоборци. Свети Григорий Декаполит, който отивал в Цариград да поддържа духа на тамошните християни, помолил игумена на манастира да пусне с него Йосиф.
Мъчно било на игумена и на братята да се разделят със своя другар, само че като решили потребностите на Църквата, те изпълнили молбата на св. Григорий. Като пристигнали в Цариград, св. Григорий и Йосиф облечени в непробиваемата ризница на вярата, по площади, улици и по домове съветвали християните да не слушат лъжливото обучение на лукавите еретици, а да се придържат към античното обучение на Църквата.
Гонението от ден на ден се засилвало. Наказанията взимали всеобщ темперамент и ставали все по-тежки и по-жестоки. Православните изнемогвали. Тогава св. Григорий решил да изпрати Йосиф в Рим при папа Лъв ІІІ с молба за помощ. (По това време Цариградската и Римската черква още не били разграничени.) Трудно и рисково било да се извърши това предписание, тъй като държавното управление строго следяло всички, които излизат от Цариград. Йосиф знаел това, само че приел тази рискова задача. Качил се на един транспортен съд и се отправил за Рим. В морето обаче корабът бил спрян, Йосиф бил хванат и затворен в тюрма на остров Крит. Цели шест години прокиснал Йосиф в тюрма.
След гибелта на Лъв Армянин гонението против феновете на светите икони се прекратило. Преданието споделя, че св. Николай Чудотворец се явил на Йосиф в тъмницата и му съобщил за гибелта на императора, а по-късно по превъзходен метод го избавил от тъмницата. Йосиф незабавно отпътувал за Цариград, само че там с оскърбление разбрал, че св. Григорий Декаполит не е към този момент жив. Йосиф построил черква на името на св. Николай, пренесъл в нея тялото на св. Григорий, а наоколо издигнал и манастир, в който скоро се събрали доста монаси.
Не било съдено на Йосиф да продължи умерено живота си в съградената от него обител. Църквата още веднъж била смутена от еретиците. Иконоборците намерили поддръжка от император Теофил (829–842 г.). Гонението против православните почнало с нова мощ. Йосиф се явил хладнокръвен бранител на учението на Църквата и по тази причина бил заточен в Херсон, където останал до гибелта на императора. Знатният придворен Варда, брат на императрицата, се развел с жена си и се оженил за една близка своя родственик, като с това нарушил църковните догми.
Както в миналото св. Йоан Предтеча изобличил Ирода, загдето се оженил за братовата си жена, по този начин в този момент преподобни Йосиф изобличил Варда за беззаконната му постъпка. Това озлобило всесилния Варда и той изпратил на изгнание Йосифа и патриарх Игнатий.
Когато по-късно на византийския трон се възкачил Василий Македонянин (867–886 г.), преподобни Йосиф още веднъж бил върнат от изгнание. Последните дни от живота си той прекарал в Цариград, обичан и почитан от всички. Патриарх Фотий доста почитал преподобния. Той го наричал " човек Божий ", " ангел в плът " и " отец на отците " и наредил всички духовници да го одобряват за собствен нравствен отец, като му разкриват своята съвест и изповядват пред него греховете си. И до момента вярващите слушат формираните от преподобни Йосиф Песнописец химни и се любуват на чудната лирика, с която той е възхвалил подвизите и делата на Божиите угодници.
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ