Млад бесарабски българин загина в Украйна
Младият бесарабски българин Иван Минков почина във войната в Украйна. Роден и израснал в село Криничне, той остава без татко в ранна детска възраст. Израства с баба си и дядо си.
„ Сърцето ми се къса. Той беше златно дете “, описа неговата баба пред камерите на bTV.
Иван е свикан за военна работа и след завършването взема решение да се посвети на военното дело. Договорът му с армията е за три години. За година и половина служи в антитерористичната интервенция в Мариупол. Там е отличен с орден за военни заслуги. На 25 януари навършва 20 години, а на 27 януари се прибира за финален път у дома за отпуска си.
На 10 февруари е изпратен в град Чернигов на границата с Беларус в сухопътните войски. Украинците са на позициите си, само че са обкръжени от съветската окупационна войска. При опит за евакуация колата, в която пътува Иван, е трета в конвоя. Руската войска стартира да обстрелва колоната и взривяват първата кола. Останалата част от колоната обръща и се връща на позициите си. Украинските бойци съумяват да се укрият, само че съветската войска взривява постройката, в която са те.
Иван остава под руините на постройката, до които дълго няма достъп. Близките му дълго се надяват, че може да е жив, че някой от локалните поданици го е избавил или може да е в плен, само че жив.
Иван има другарка, на която е считал да предложи брак. Сега тя споделя, че той ще остане първата ѝ обич. Украйна постоянно ще помни подвига му, а едно българско село в Украйна ще го увековечи като преименува улица в негова чест. Местните поданици събират пари за монумент на младият боец Иван Минков.
„ На 24 февруари в нашата страна стана доста ужасно. Много майки престанаха да виждат своите деца и мъже “, споделя учителка на Иван, която скърби за изгубения млад живот.
„ Сърцето ми се къса. Той беше златно дете “, описа неговата баба пред камерите на bTV.
Иван е свикан за военна работа и след завършването взема решение да се посвети на военното дело. Договорът му с армията е за три години. За година и половина служи в антитерористичната интервенция в Мариупол. Там е отличен с орден за военни заслуги. На 25 януари навършва 20 години, а на 27 януари се прибира за финален път у дома за отпуска си.
На 10 февруари е изпратен в град Чернигов на границата с Беларус в сухопътните войски. Украинците са на позициите си, само че са обкръжени от съветската окупационна войска. При опит за евакуация колата, в която пътува Иван, е трета в конвоя. Руската войска стартира да обстрелва колоната и взривяват първата кола. Останалата част от колоната обръща и се връща на позициите си. Украинските бойци съумяват да се укрият, само че съветската войска взривява постройката, в която са те.
Иван остава под руините на постройката, до които дълго няма достъп. Близките му дълго се надяват, че може да е жив, че някой от локалните поданици го е избавил или може да е в плен, само че жив.
Иван има другарка, на която е считал да предложи брак. Сега тя споделя, че той ще остане първата ѝ обич. Украйна постоянно ще помни подвига му, а едно българско село в Украйна ще го увековечи като преименува улица в негова чест. Местните поданици събират пари за монумент на младият боец Иван Минков.
„ На 24 февруари в нашата страна стана доста ужасно. Много майки престанаха да виждат своите деца и мъже “, споделя учителка на Иван, която скърби за изгубения млад живот.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ