Оди Мърфи – героичният лейтенант, който показа подвига си в Холивуд
Младият американски пехотинец Оди Мърфи се отличавал с невисок растеж – 1.65 м. Нито флотът, нито морските пехотинци се интересували от подобен новобранец в пламъците на Втората международна война. Пътят на Мърфи бил единствено към елементарната пехота.
За 3 години работа той съумял да взе участие в много борби в Северна Африка и по Западния фронт в Европа. От редови войник станал втори (младши) лейтенант. Около му починали доста негови бойни приятели, а той самият натрупал огромен военен опит. От първите му 235 сътрудници до последните дни на януари 1945 година в строя останали 18 военнослужащи – другите били ранени, починали или умрели от заболявания. При това, той бил единственият оживял офицер.
На 26 януари 1945 година откъм дребния град Холцвир в Елзас против американците настъпвали 6 немски танка, съпроводени от многочислена пехота. Единственото американско противотанково самоходно оръдие M10 едвам минало десетина метра и било улучено от противников снаряд. Оди Мърфи заповядал на бойците си да се отдръпват на безвредно разстояние – на към 100 метра имало горичка. В откритата зона нямало къде да се укрият. Неговите подчинени очевидно не можели да устоят против немските танкове и пехота.
Докато бойците му отстъпвали, смелият офицер останал на позицията за да задържи врага. Мърфи стрелял с карабина и по едно и също време изпълнявал непосредствените си отговорности – по телефона координирал огъня на американската артилерия.
Самият той се озовал под стихия от вражески огън. Лейтенантът обаче не мислел да подвига бяло знаме, а продължавал стрелбата. Ситуацията обаче скоро се трансформирала. Неговите бойци, които съумели да се отдръпват в горичката, почнали да стрелят с гранатомети. Няколко немски танка били улучени и те почнали да отстъпват, като се надявали пехотата им да унищожи гранатометчиците.
Докато нацистките танкове отстъпвали, Мърфи скришом се изкачил на разрушеното американско самоходно оръдие и разкрил огън с картечницата върху купола му. Самотният контур на боеца ясно се откроявал на фона на огъня и снежната горичка. Германците незабавно почнали да стрелят по него. Но патроните им отскачали от бронята на самоходката, а от трите следващи снаряда, които я улучили, нямало резултат. Само пламъците се усилили.
Най-смелите немски бойци се осмелили да се приближат до горящата машина съвсем компактно, само че това приключило със гибелта им. Останалите 50 немци не можели нито да улучат Мърфи, нито да го доближат с гранати. След един час врагът изгубил доста бойци и се отдръпнал след изгубената борба против 20 американци, един обезверен офицер и едно горящо самоходно оръдие. Но Мърфи, без значение от раната в крайници си, незабавно провел контраофанзива. На идващия ден нацистите били принудени да изоставен Холцвир.
След подвига Мърфи бил награден с най-високата американска военна премия – Медал на Честта, само че душeвността му била съществено травмирана от претърпяното през всичките военни години. Изтеглили го в тила, където дочакал края на войната.
След завръщането си в Съединени американски щати Оди Мърфи опитал кариера на артист в Холивуд. Отначало играел дребни функции, основно в уестърни. А през 1955 година, на 10-годишнината от неговия героизъм, по екраните излезъл пъстър игрален филм – „ Към пъкъла и обратно “, за неговата работа в армията и борбата при Холцвир. Разбира се, филмът има всички дефекти на „ военно кино “, включително пълно противоречие сред пейзажа и действителното място и време на борбата.
Но ужасът от борбата и тъгата от гибелта на бойните му приятели във кино лентата са показани откровено и правдиво.
