Столетник на рождения си ден: Един век и пак имам надежда да продължавам
„ Младите на тестване, старите на страдалчество. Такова време настана, а всеки търси смисъла и се пита за какво е пристигнал на тоя свят. И аз по този начин все се чудя и още търси отговорите ”. Това показа на вековния си рожден ден най-възрастният гражданин на община Омуртаг Пенчо Иванов, който стана на 100 години в неделя.
За да го поздрави в село Камбурово, пристигна персонално общинският кмет инж. Ешреф Ешрефов. Както повелява празничната традиция, той донесе торта и подари парична сума в поддръжка на столетника и сина му Иван (69г.), който се грижи за дядото.
Двамата мъже са сами. Възрастният, въпреки и към този момент мъчно преносим, към момента чете вестници, гледа вести и разсъждава за живота и времето. Обича да има компания, с цел да разискват нещата от живота. Допреди 2-3 години, подсилен с бастунка, самичък окопавал тревичките сред ягодите и цветята. Не понасял безвластие и бездействие, бил добросърдечен и мирен, на мравката път правел.
„ Като питат по какъв начин е изкарал до 100 години, все изяснявам, че цялостен живот е работил тежък труд. Земеделие от заран до мрак. И отново по този начин. Беше и строител. На народен обект е бил в Девня. У дома все се работеше. Не сме привикнали да честваме рождени и имени дни. Времето е скъпо за земята, по тази причина броим дните, съгласно работата, която можем да свършим ”, споделя синът Иван.
Баща му позакъсал към този момент със здравето. Лекарства за кръвно, за паркинсон взимал, имал и херния. Синът пък предходната година получил инсулт и в този момент и той се движел с поддръжката на бастун.
„ Трудно стана. Пенсиите на двама ни към 550 лева Половината за медикаменти отиват. 200 лева плащаме на съседка да ни готви, все супички, че зъби няма към този момент. Свикнали сме на елементарна селска храна. Продадохме ниви, да си купим дърва, само че и те свършват ”, споделя битието им Иван.
„ Какво да ти кажа – 100 години и отново имам вяра да не преставам. Докъде ще стигна не знам. Няма непоклатимост в живота. Тежи ми към този момент. В моя, в случай че се сметне, доста съм изкарал и видял. На черна плоча съм учил в учебно заведение и може да не знам доста, само че мисля, че нещо не върви в частния бранш, щом не могат да се вържат двата края ”, споделя дядо Пенчо.
Разговорът той може да води и на съвършен турски език. Цял живот е бил измежду мюсюлмани, които казвали, че по-добре и от тях го приказва. Не се деляли. Всеки знаел къде е ключът от портата на съседа и си помагали.
На млади години и той обичал да се черпи, пушел и тютюн, от оня, дето е най-серт, както споделят старите хора. Две деца имал, само че по-голямото, момиче, умряло на 4-5-годишна възраст и останали с едно дете. Жена му си отишла на 86-годишна възраст преди няколко години и по този начин двамата мъже трябвало да се оправят сами с семейството. Съседи ги наглеждали, само че дворът Иван си го гледал самичък и до момента. Трудно му било. И той с бастун, само че нямало метод. Трябвало да се живее и оцелява.
„ Като погледнеш животът е един спектакъл. Роли всевъзможни. Искаш, не искаш, би трябвало да се взе участие, до момента в който дишаш ”, умно и покорно отсича столетникът.
За да го поздрави в село Камбурово, пристигна персонално общинският кмет инж. Ешреф Ешрефов. Както повелява празничната традиция, той донесе торта и подари парична сума в поддръжка на столетника и сина му Иван (69г.), който се грижи за дядото.
Двамата мъже са сами. Възрастният, въпреки и към този момент мъчно преносим, към момента чете вестници, гледа вести и разсъждава за живота и времето. Обича да има компания, с цел да разискват нещата от живота. Допреди 2-3 години, подсилен с бастунка, самичък окопавал тревичките сред ягодите и цветята. Не понасял безвластие и бездействие, бил добросърдечен и мирен, на мравката път правел.
„ Като питат по какъв начин е изкарал до 100 години, все изяснявам, че цялостен живот е работил тежък труд. Земеделие от заран до мрак. И отново по този начин. Беше и строител. На народен обект е бил в Девня. У дома все се работеше. Не сме привикнали да честваме рождени и имени дни. Времето е скъпо за земята, по тази причина броим дните, съгласно работата, която можем да свършим ”, споделя синът Иван.
Баща му позакъсал към този момент със здравето. Лекарства за кръвно, за паркинсон взимал, имал и херния. Синът пък предходната година получил инсулт и в този момент и той се движел с поддръжката на бастун.
„ Трудно стана. Пенсиите на двама ни към 550 лева Половината за медикаменти отиват. 200 лева плащаме на съседка да ни готви, все супички, че зъби няма към този момент. Свикнали сме на елементарна селска храна. Продадохме ниви, да си купим дърва, само че и те свършват ”, споделя битието им Иван.
„ Какво да ти кажа – 100 години и отново имам вяра да не преставам. Докъде ще стигна не знам. Няма непоклатимост в живота. Тежи ми към този момент. В моя, в случай че се сметне, доста съм изкарал и видял. На черна плоча съм учил в учебно заведение и може да не знам доста, само че мисля, че нещо не върви в частния бранш, щом не могат да се вържат двата края ”, споделя дядо Пенчо.
Разговорът той може да води и на съвършен турски език. Цял живот е бил измежду мюсюлмани, които казвали, че по-добре и от тях го приказва. Не се деляли. Всеки знаел къде е ключът от портата на съседа и си помагали.
На млади години и той обичал да се черпи, пушел и тютюн, от оня, дето е най-серт, както споделят старите хора. Две деца имал, само че по-голямото, момиче, умряло на 4-5-годишна възраст и останали с едно дете. Жена му си отишла на 86-годишна възраст преди няколко години и по този начин двамата мъже трябвало да се оправят сами с семейството. Съседи ги наглеждали, само че дворът Иван си го гледал самичък и до момента. Трудно му било. И той с бастун, само че нямало метод. Трябвало да се живее и оцелява.
„ Като погледнеш животът е един спектакъл. Роли всевъзможни. Искаш, не искаш, би трябвало да се взе участие, до момента в който дишаш ”, умно и покорно отсича столетникът.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ